РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000451 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №188/22.04.2024г., постановено по търг. д. №365/2022г. по
описа на окръжен съд Пловдив, А. А. Ф., роден на 22.04.1982г., гражданин на
В., паспорт №********, издаден на 07.08.2017 г., идентификатор ********,
е осъден да заплати на „Б. Д." ЕАД, ЕИК ******** сумата 78 233,20лв.,
съставляваща чистата стойност на кредита, дължима по договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 17.10.2014г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба -
24.06.2022г., до окончателното плащане, както и сумата 7 426,91лв. -
деловодни такси и разноски за производството по т.д. №365/2022 г. на ОС
Пловдив, като е отхвърлен искът за разликата над сумата 78 233,20лв. до
пълния претендиран размер от 108 991,59лв., както и исковете за присъждане
на сумата 5 637,25лв. - възнаградителна лихва по същия договор за периода от
28.10.2021г. до 23.06.2022г., и на сумата 236,68лв. - неустойка по чл.17.1 ОУ за
1
периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
–„Б. Д." ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е
отхвърлен искът за главница над сумата от 78 233,20лв. до пълния предявен
размер - 108 991,59лв., както и исковете за присъждане на сумата 5 637,25лв. -
възнаградителна лихва по договора за периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г.,
и на сумата 236,68лв. - неустойка по чл.17.1 ОУ за периода от 28.10.2021г. до
23.06.2022г. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Изложени са подробно съображения, свеждащи се до
несъгласие с приетото от съда, че не са спазени изискванията на чл.17 ал.4 и
чл.18 ал.3 от ЗКСД и приетото, че договорът за кредит е недействителен и
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита.
Позовава се на съдържанието на Типовия договор по чл.7 от ЗКСД, като се
твърди, че договорните клаузи възпроизвеждат параметри, заложени в чл.10
ал.2 и чл.27 ал.1 от Типовия договор. Наведени са доводи, че по отношение на
клаузите, с които се договаря капитализирането, следва да се приложат
общите правила на договарянето – свободата на формиране волята на
страните, доколкото не накърняват законови императивни норми. Тълкувана е
разпоредбата на чл.17 ал.4 от ЗКСД. Наведени са и доводи, свеждащи се до
несъгласие с приетото от съда, че ответникът не е получил необходимата
преддоговорна информация в нарушение на чл.18 ал.3 от ЗКСД, като се
твърди, че възражението на особения представител на ответника в тази насока
е бланкетно. В тази насока се позовава на приложена по делото декларация.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер.
Въззиваемата страна А. А. Ф., чрез назначения особен представител –
адв. Д. К., в представения отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК оспорва така
предявената въззивна жалба.
Решението е обжалвано и ответника в първоинстанционното
производство - А. А. Ф., чрез назначения особен представител – адв. Д. К..
Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е уважен искът за
сумата от 78 233,20лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба -
24.06.2022г. Твърди се, че решението в обжалвана част е неправилно. Развити
2
са съображения, че доколкото нормата на чл.17 ал.7 от ЗКСД е реституционна,
подобна на чл.34 и чл.55 от ЗЗД и урежда последиците при констатирана
недействителност на договора, а ищецът е предявил иска си на договорно
основание, без заявено реституционно искане за връщане на дадено по
недействителен договор, искът на договорно основание не може да се уважи и
следва да се отхвърли, доколкото е доказано, че процесният договор е
недействителен на основание чл.17 ал.6 във вр. с чл.17 ал.4 от ЗКСД и чл. 18
ал.3 от ЗКСД. На самостоятелно основание се твърди, че искът следва да бъде
отхвърлен, поради липса на изискуемост на вземанията, поради факта, че
страните не са подписали погасителен план и не са уговорили как следва да се
връщат дължимите суми на падеж и по размер. В тази насока са цитирани
мотиви от обжалваното решение, като се твърди, че съдът не може да замести
волята на страните по изготвяне на погасителен план по правилото на чл.131
ал.3 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на чл.24 ал.2 от ЗКСД; чл.130 ал.1 от
ЗЗД и чл.131 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че поради липсата на подпис на
кредитополучателя върху изготвения от банката нов погасителен план е
налице липса на съгласие от страна на кредитополучателя относно размера на
дължимите суми по падеж и размер. По отношение на представената
декларация от 17.10.2014г. се поддържа възражението, че тя е изготвена на
български език, подписана е без участието на преводач, при което
кредитополучателят не е знаел какво подписва. Позовава се на неспазване на
разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗКСД, защото, въпреки уговорката в чл.5 от
договора, между страните не е постигнато съгласие и не е подписан
погасителен план, съдържащ информеция за начина на изплащане на кредита
след изтичане на гратисния период, при което крайната дата за погасяване на
задължението /чл.2 от договора/ е 28.10.2031г., която дата не е настъпила и
вземането не е изискуемо. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
В представения в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на тази въззивна
жалба насрещната страна –„Б.Д.” ЕАД я оспорва изцяло.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
3
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен осъдителен иск с правно основание
чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.17 ал.2 от Закона за кредитиране на студенти и
докторанти.
Ищецът в първоинстанционното производство –„Б.Д.” ЕАД, основава
вземането си на Договор от 17.10.2014г., сключен с ответника, за
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД. Въз основа на договора е предоставил на ответника кредит от 78
233,20лв. за заплащане на такси за обучение в МУ П.. Твърди, че неразделна
част от договора са общите условия на банката за предоставяне на целеви
потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД.
Срокът за връщане на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на т.нар.
„гратисен период“ - от първото усвояване на кредита до изтичане на една
година от датата за провеждане на държавен изпит или защита на дипломна
работа. При сключване на договора и впоследствие два пъти годишно са
представяни удостоверения от МУ П., според които ответникът е студент по
медицина със срок на обучение 6 години и дата на държавен изпит
30.09.2020г. С договора е уговорен падеж за издължаване на вноските след
изтичане на гратисния период - 28-ма дата на всеки месец, като първата
падежна дата е 28.10.2021г. Посочено е, че кредитът е усвояван на части, като
са заплащани семестриалните такси за обучение по сметка на учебното
заведение, с изключение на първата такса, която е заплатена на учебното
заведение от кредитополучателя и възстановена от банката по сметка,
посочена в договора. Посочени са датите на усвояване - общо десет в периода
от м.октомври 2014г. до м.февруари 2019г. Така се поддържа, че е усвоен
изцяло кредит в размер 78 233,20лв. В договора е уговорена фиксирана лихва
в размер 7% годишно, която се начислява върху усвоената главница,
включително през гратисния период, като по кредита са капитализирани
лихви в общ размер 30 758,39лв. Длъжникът не е погасявал вноските. Към
датата на исковата молба са дължими общо осем вноски с падежи от
4
28.10.2021г. до 28.05.2022г. В общите условия към договора, подписани от
кредитополучателя, е предвидено при допусната забава в плащанията над 90
дни кредитът да става предсрочно изискуем в пълен размер. Ищецът твърди,
че посочените предпоставки са изпълнени, поради което с исковата молба
прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Искането, с
което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: главница по договора за кредит в размер 108 991,59лв. /равна
на сбора от усвоения кредит и капитализираните лихви/, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;
възнаградителна лихва в размер 5 637,25лв. за периода от 28.10.2021г. до
23.06.2022г.; лихва за забава за същия период - неустойка по чл.17.1 ОУ, в
размер 236,68лв. /след допуснато изменение на исковата претенция в тази й
част с определение от 23.01.2024г./.
С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор
на исковата молба ответникът А. А. Ф., чрез особен представител адв.Д. А., е
оспорил иска. Не се оспорва сключването на сочения от ищеца договор за
кредит. Възразява се за неспазване изискванията на специалния закон при
сключването му - ЗКСД. Възразява се, че не е подписан погасителен план,
установяващ размера на месечните вноски и падежа на същите. Възразява се
по това, че изтеклите през гратисния период лихви са прибавени към
главницата /капитализирани/, в резултат от което размерът на главницата не е
равен на размера на платените семестриални такси, което е в противоречие с
изискванията на закона. Прави се възражение за недействителност на клаузи
от договора и ОУ в аспекта на нормата на чл.17, ал.6 ЗКСД. Поддържа се, че
целият договор е недействителен и кредитополучателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи. Възразява,
че вземането за целия размер на усвоения кредит не е изискуемо, тъй като
крайният срок за връщане на кредита е 28.10.2031г., а поради липса на
погасителен план, няма уговорени месечни погасителни вноски. Иска се
исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъде присъдена само
чистата стойност на усвоения кредит.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа обстоятелствата,
изложени в исковата молба и заявената претенция. Срещу възраженията на
ответника излага насрещни доводи и твърдения.
5
В отговора на допълнителната искова молба ответникът възразява, че
декларацията, представена от ищеца, е на български език и ответникът не е
разбирал нейното съдържание. Същото се отнася и до представения примерен
погасителен план, както и до подписаните от ответника общи условия.
Поддържат се възраженията за недействителност на договора за кредит.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:
Правоотношенията межди страните произтичат от договор, сключен
между ищеца – кредитодател и ответника – кредитополучател, с дата
17.10.2014г., за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД. Съгласно очертания в чл.1 предмет на договора,
ищецът отпуска на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за
обучение в размер 78 233,20лв., а, според смисъла на чл.2 от договора,
кредитополучателят се е задължил да издължи кредита за срок от 120 месеца,
считано от датата на изтичане на т.нар. „гратисен период“.
Дефиницията на понятието „гратисен период“ се съдържа в чл.3 от
договора и в раздел ІІІ от Общите условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД, които Общи условия, съгласно чл.11 от договора, са неразделна част от
същия и, както договорът, така и ОУ носят подписите и на двете страни.
Съгласно чл.3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и
лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната
специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата,
на която изтича срокът на докторантурата. В случая страните не спорят, че
гратисният период по процесния договор е за времето от 17.10.2014г. до
30.09.2021г. Няма спор, че кредитът е усвояван на части въз основа на
представени документи, посочени в ОУ, като сумата за всяка държавна такса
за обучение е превеждана по сметка на съответното учебно заведение,
посочено в документа /Медицински университет гр.П./, удостоверяващ
качеството студент, като преводът е извършван не по-късно от последната
дата за плащане на таксата за съответния семестър /съгласно чл. 4.1 от
договора/. В чл.5 от договора е договорено, че кредитът се погасява чрез
6
посочена разплащателна сметка, с равни месечни вноски, съгласно
погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период и съдържа информация за общата сума
дължима от кредитополучателя. Погасителният план е неразделна част от
договора за кредит. Съгласно чл.6 от договора, падежната дата за издължаване
на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число от
месеца. В чл.7 от договора е регламентирано възнаграждението за ползваната
услуга – фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база.
През време на гратисния период, съгласно чл.8.2 от ОУ към договора,
кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, но има право да
извърши такова плащане и Б. е длъжна да го приеме. Съгласно чл.10.1 от ОУ
към договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
фиксирана лихва, посочена в договора за кредит. Съгласно чл.10.2 от ОУ към
договора, лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително
по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира
годишно. Съгласно чл.11.1 от ОУ към договора, срокът за издължаване на
главницата и лихвата започва да тече след изтичане на договорения гратисен
период, като плащането на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1
месец след изтичане на гратисния период. Съгласно чл.17.1 от ОУ, при забава
в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на
10% пункта, а ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
погасителна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава
не се прилага. Съгласно чл.17.2 от ОУ, при допусната забава в плащането на
главница и/или лихва над 90дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10% пункта, като след предявяване на молбата
за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със
законната лихва по чл.86 от ЗЗД. С чл.18.1 от ОУ са уговорени случаите на
неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, една от които предпоставки е неплащане на
падеж на три последователни погасителни вноски /б. „а“/. Правото да се обяви
кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за
отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на
7
поканата, като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост
на кредита, съгласно чл.18.2 от ОУ.
Във въззивното производство не е пренесен спорът относно наличието
на обективните и субективните предпоставки за упражняване правото на
кредитора по 17.2 от ОУ. Съгласно заключението от допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебносчетоводна експертиза,
кредитът е усвоен чрез вноски, всяка в размер 7 823,32лв., правени два пъти
годишно в периода от 20.10.2014г. до 21.02.2019г. Общият размер на усвоената
сума е 78 233,20лв. Кредитът не е погасяван. Прилаган е лихвен процент в
годишен размер 7%. През т.нар. „гратисен период“ е капитализирана лихва.
Дългът към датата на исковата молба - 24.06.2022г. включва: главница в
размер 108 991,59лв., просрочена възнаградителна лихва за периода
28.10.2021г. - 23.06.2022г. в размер 5 637,27лв. и наказателна лихва за същия
период в размер 184,45лв. Субективният елемент за отнемане преимуществото
на срока от страна на кредитора се изразява с предявяване на осъдителната
искова претенция. /Като съгласно чл.12 от договора за неупоменатите в
договора и ОУ въпроси се прилагат разпоредбите на ЗКИ, наредбите за
прилагането му и други относими нормативни актове./
Договорът за предоставяне на целеви потребителски кредит на студенти
и докторанти се регулира от законодателя с нормите на Закона за кредитиране
на студенти и докторанти /обн. ДВ бр.69/05.08.2008г., последно изменение
бр.70/20.08.2024г./, който закон се явява специален по отношение на нормите,
уреждащи банковия кредит по чл.430 и сл. ТЗ, нормите на Закона за
кредитиране и правилата на договора за заем по ЗЗД /но, според клаузата на
чл.12 от договора, те са приложими за неуредените въпроси/. Нормите на
ЗКСД уреждат начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за
кредит между Б. и студента /или докторанта/, и с оглед специалната уредба и
защита, те са императивни правни норми. Съгласно чл.1 от ЗКСД, този закон
урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна
финансова подкрепа. Договорът, съгласно чл.7 ал.1 от ЗКСД е типов и се
сключва по формуляр, който се утвърждава от министъра на образованието и
науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7
ал.2 е посочено неговото задължително минимално съдържание. По законов
ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на
8
главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от
сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно датата, на която изтича определеният
срок на докторантурата, начин на формиране на общия размер на
задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния перод -
главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора
за кредит, началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за
цялостно погасяване на задължението, максимален размер на
възнаградителната лихва от 7%, под страх от нищожност на клауза,
регламентираща по-висок размер на лихвата. Същевременно разпоредбата на
чл.17 ал.5 от ЗКСД изрично регламентира приложение за договора за кредит
по този закон и на нормите на чл.143-148 от Закона за защита на
потребителите, които уреждат неравноправните клаузи в потребителските
договори. Т.е. законодателят изрично е признал на ответника качеството на
потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП
наред със специалните разпоредби на ЗКСД. Съдът служебно следи за
наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клаузи в потребителски договор. С оглед естеството на
спора, съдът следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и
едва след това досежно дължимостта на претендираната сума /за главница и
лихви/ по договора за кредит. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно и неизчерпателно са посочени някои
неравноправни клаузи. Същите, съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП,
са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а
предвид ал.2 на визирания текст, не са индивидуално договорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при ОУ. С оглед правилото на чл.146 ал.4 от ЗЗП, доказателствената тежест е
на банката, която трябва да докаже, че спорните клаузи са резултат на
9
индивидуално договаряне с потребителя. Съгласно константната съдебна
практика, една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните
предпоставки: клаузата да не е индивидуално договорена; да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията, като
трябва да е налице съществено и необосновано несъответствие между правата
и задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя.
Клаузите на чл.1 от договора, в който е уговорен размер на отпуснатия кредит
и чл.2 от договора, в който е уговорен срокът за изплащане на кредита
/120месеца след изтичане на гратисния период, чрез погасителни вноски,
съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора/, съдържат
уговорки относно основния предмет на договора. Клаузите на чл.1 и чл.2 от
договора за кредит, както и клаузите на чл.3 - относно гратисния период за
издължаване на главницата, чл.5 - относно разплащателната сметка на
кредитополучателя, по която се усвоява кредитът и по която следва да се
внасят погасителните вноски по новоизготвен погасителен план, чл.6 -
относно падежната дата за издължаване на месечните вноски, са изразени по
ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145 ал.2 от ЗЗП, поради
което и доколкото касаят основния предмет на договора, те не са
неравноправни. Клаузата на чл.7 от договора за кредит предвижда, че
кредитът се олихвява с фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на
годишна база. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер
задължение на кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет
на договора - възнаградителната лихва по договора за кредит и е формулирана
по ясен и разбираем начин съгласно изискванията на чл.145 ал.2 от ЗЗП, тя не
е неравноправна клауза. Нещо повече - дължимата лихва по този вид целеви
потребителски договор е законодателно определена с разпоредбата на чл.20
ал.1 от ЗКСД и тя не може да надхвърля 7% пункта. Не е неравноправна и
клаузата на чл.17, т.1 от ОУ към договора за кредит, съгласно която при забава
в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на
10% пункта, като клаузата допуска и освобождаване на кредитополучателя от
отговорността за заплащане на санкционна лихва. Не е неравноправна и
клаузата на чл.17, т.2 от ОУ, съгласно която при допусната забава в плащането
10
на главница и/или лихва над 90дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10% пункта. Както задължителната
практика на СЕС, така и задължителната практика на ВКС приема, че „Не е
неравноправна клауза от договор за потребителски кредит, която предвижда,
при обявяване на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в
просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“ /Като
изцяло се споделя и казаното от първоинстанционния съд относно характера
на договора на потребителски и приложимото право, с оглед датата на
сключване на договора, включително и относно международната
компетентност на българския съд./
За да уважи иска само досежно предявената главница – частично до
размера на сумата от 78 233,20лв., съставляваща чистата стойност на кредита,
дължима по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда, предвиден в ЗКСД, първоинстанционният съд
е приложил разпоредбата на чл.17 ал.7 от ЗКСД, съгласно която, в случаите на
недействителност на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и такси по
кредита. Решаващите мотиви в тази насока се свеждат до неспазване
изискването на чл.17 ал.4 от ЗКСД /кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на договора/,
приемайки капитализация на лихвата, изведено от клаузата на чл.10.2 от ОУ,
както и на неспазване на изискването на чл.18 ал.3 от ЗКСД /преди
сключването на договора, банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за
всички условия на кредита/, приемайки, че представената от ищеца
декларация на л.163 няма нужната доказателствена стойност, тъй като
декларацията е на български език, същевременно ответникът е британски
гражданин, както и че декларацията препраща към чл.5 ал.2 от Закона за
потребителския кредит, който, според първостепенния съд, е неприложим в
конкретната хипотеза, тъй като нормите на ЗКСД съдържат специални
правила.
Вярно е, че клаузата на чл.10 ал.2 от ОУ гласи: Лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период,
като в последния случай се капитализира годишно. Но капитализирането на
11
възнаградителната лихва, договорена в чл.7 от процесния договор, която е и
законодателно уредена в чл.20 ал.1 от ЗКСД, върху непогасената главница
само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до анатоцизъм.
Според икономическата теория, понятието „капитализация“ е увеличаването
на главницата, чрез прибавянето към нея на дължими лихви, като
недопустимо е /т.н. анатоцизъм/ само начисляването на лихви върху
прибавените към главницата лихви. Нещо повече, капитализирането е
предвидено в съдържанието на Типовия договор по чл.7 ЗКСД /формуляра се
намира на сайта на МОН и е общодостъпен/, като договорните клаузи
възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл.10 ал.2 /годишно
капитализиране на лихвите по време на гратисния период/ и чл.27ал.1 от
типовия договор, съгласно която общият размер на задължението на
кредитополучателя се формира от главница, равна на сумата на реално
отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за
кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния
период. В този смисъл клаузата на чл.10 ал.2 от ОУ не е недействителна, но
същата неправилно е приложена от банката при начисляване дължимостта на
сумите – начислявана е лихва върху частта на възнаградителната лихва,
капитализирана/прибавена към чистата стойност на отпуснатия кредит и само
по отношение на тази част от задължението е налице забраненият от закона
анатоцизъм. Нито в закона, нито в договора има изрично правило, което да
урежда олихвяването на включената в погасителните вноски капитализирана
лихва, натрупана през гратисния период. В този смисъл следва да се приложат
общите правила за договаряне, допускащи свободно формиране на волята на
страните, доколкото не се накърняват законови императивни забрани. Или в
случая възнаградителната лихва, договорена в чл.7 за гратисния период, се
дължи по силата на чл.23 ал.3 от ЗКСД /по време на гратисния период банката
начислява лихви върху кредита/ във връзка с чл.24 ал.1 от ЗКСД /общият
размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на
гратисния период и включва главницата и лихва , дължима за срока на
договора за кредит – т.е. включително и възнаградителната лихва, дължима за
времето на гратисния период/, при това като компонент от главницата, защото
такава е била волята на страните по договора. В тази връзка следва да се
посочи и че по смисъла на приложимите разпоредби на чл.145 ал.1 и чл.146 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор с потребител се преценява, като се вземе
12
предвид видът на стоката или услугата и тъй като предоставянето на кредит е
услуга, която по естеството си предполага цена, изразяваща се във
възнаградителна лихва, то тази цена е дължима. Т.е. - дължимата
възнаградителна лихва за времето на гратисния период правилно се
претендира от кредитора като част от главницата, но, както се посочи,
неправилно върху нея е начислявана и се претендира „нова“ възнаградителна
лихва. По тази причина, съобразявайки характера на спора, а именно –
потребителски такъв, при който съдът следва да извърши преценка, както за
наличие на неравноправни клаузи, така и служебна проверка за дължимостта
на претендираното вземане, с оглед необходимостта от установяване
претенцията по размер, във въззивното производство е допусната
съдебноикономическа експертиза, със задача относно размера на
възнаградителната лихва през гратисния период на кредита /указан в чл.8.1 от
ОУ/; размера на възнаградителната лихва за исковия период /28.10.2021г. –
23.06.2022г./, но само съобразно отпуснатата/усвоена главница /78 233,20лв./;
размера на санкционната лихва за исковия период /28.10.2021г. – 23.06.2022г./,
изчислен по реда, указан в чл.17 ал.1 от ОУ. Съгласно заключението на вещото
лице П.Т., размерът на възнаградителната лихва за гратисния период на
договора, изчислена без капитализацията на начисляваната през гратисния
период лихва, възлиза на 30 484,87лв. /а не както тя е начислена от банката –
36 395,68лв. при неправилно прилагане на клаузата на чл.10.2 от ОУ/.
Възнаградителната лихва съобразно клаузата на чл.7 от договора за исковия
период 28.10.2021г. – 23.06.2022г., но само съобразно отпуснатата/усвоена
главница /78 233,20лв./ е в размер на 4 046,39лв. Санкционната лихва за
исковия период 28.10.2021г. – 23.06.2022г., изчислен по реда, указан в чл.17
ал.1 от ОУ е в размер на 236,68лв. Заключението от съдебноикономическата
експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено от страните се
кредитира изцяло. Начинът, по който банката е процедирала при начисляване
на възнаградителната лихва е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.24 ал.1 от ЗКСД според която, задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период включва главницата и лихва за срока на
договора, т.е. уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея.
Ето защо не се споделят изводите на първостепенния съд за наличие на
предпоставките по чл.17 ал.7 от ЗКСД, поради неспазване на изискването на
чл.17 ал.4 от ЗКСД, изведени от клаузата на чл.10.2 от ОУ.
13
Не се споделя и казаното от първостепенния съд за неспазване на
изискването на чл.18 ал.3 от ЗКСД - преди сключването на договора, банката е
длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.
Действително кредитополучателят не е български гражданин и липсват данни
владее ли и или до каква степен владее български език. Действително
представената от ищеца декларация от 17.10.2014г. /л.163/ е на български език
и няма отразяване върху документа за превод на текста от преводач. Но такова
надлежно удостоверяване се съдържа в договора от 17.10.2014г., като
декларацията съдържа възпроизвеждане на основните параметри от предмета
на договора за банков кредит. Освен това клаузата на чл.9 от договора съдържа
изрично изявление на кредитополучателя за съгласие с „информацията,
свързана с предоставянето и обслужването на този кредит“, а в чл.11 от
договора е разписано, че неразделна част от същия са ОУ за предоставяне на
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД, „които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора“. А самите Общи условия съдържат на всяка
страница подпис и на двете страни – т.е. – и на кредитополучателя.
Съвкупната преценка на документите – не само декларацията от 17.10.2014г.,
но и на договора за кредит от същата дата, съдържащ отразяване на надлежно
извършен превод на съдържанието му, положения подпис на
кредитополучателя, както в договора, така и на всяка страница от общите
условия, води до извода, че и двете страни са потвърдили авторството на
материализираните от тях волеизявления – и в частност – по отношение на
кредитополучателя – яснота относно съдържанието на възникналата между
страните облигационна връзка, включително и необходимата я
предхождаща/преддоговорна информация. /Не без значение в тази насока е и
неоспореният документ „искане за усвояване на суми по потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД“,
подписано от кредитополучателя, както с текст на български език, така и с
текст на английски език – л.20 и л.21 от първоинстанционното дело./ Не се
споделя и казаното от първостепенния съд, че въпросната декларация
препраща към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит, който е
неприложим в конкретната хипотеза, тъй като нормите на ЗКСД съдържат
специални правила. Както се посочи, съгласно чл.12 от договора за
неупоменатите в договора и ОУ въпроси се прилагат разпоредбите на ЗКИ,
14
наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове. По същите
съображения неоснователни са всички възражение на жалбоподателя –
ответник, свеждащи се до твърдяно незнание – съответно – несъгласие със
съдържанието на ОУ и изготвения примерен погасителен план.
Приложеният примерен погасителен план, изготвен към момента на
подписване на договора /л.164 и сл./ носи подпис на кредитополучателя,
включително и на всяка страница. Вярно е, че изготвеният нов погасителен
план /л.57 и сл./ не носи подпис на кредитополучателя /а и от обстоятелствата,
изложени в исковата молба, не се извежда същият да е станал достояние на
кредитополучателя/. Както се посочи, в клаузата на чл.5 от договора е
предвидено, че кредитът се погасява, с равни месечни вноски, съгласно
погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период. Следователно кредитополучателят е бил
наясно, че нов погасителен план, носещ конкретна информация за размера на
цялото задължение, начина на изплащането му - конкретни месечни
погасителни вноски, посочени по размер, формиран от конкретен размер на
главница и възнаградителна лихва, брой на месечните погасителни вноски,
определящ крайния срок на издължаване – ще бъде изготвен след изтичане на
гратисния период. Задължение за изготвяне на нов погасителен план е на
кредитодателя и такъв погасителен план е изготвен. Употребата на сказуемото
„предоставя“ /а не напр. „изпраща“/ сочи, че на кредитодателя не е вменено
задължение да уведоми кредитополучателя за новия погасителен план, а е
необходимо съдействие и на кредитополучателя – да поиска да се запознае
или да получи новия погасителен план. Бездействието на кредитополучателя
да получи погасителния план не го освобождава от последиците на забавата и
от задължението да върне кредита, което е скрепено със срок в самия договор
– в договора ясно е разписано, че издължаването на кредита започва след
изтичане на гратисния период, или след изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит и е предвидено това да
стане чрез 120-месечни погасителни вноски с падежна дата 28-мо число по
погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период. Страната в една договорна връзка не може да
черпи права от собственото си бездействие, което е и равнозначно на
неизпълнение. Ето защо възраженията на жалбоподателя – ответник, че
поради липсата на подпис на кредитополучателя върху изготвения от банката
15
нов погасителен план, т.е. - липса на съгласие от страна на кредитополучателя
относно размера на дължимите суми по падеж и размер, вземането на
кредитора не е изискуемо, са изцяло неоснователни. В случая не се касае за
заменяне волята на страните по правилото на чл.131 ал.3 от ЗЗД; не е
нарушена и разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗКСД, съгласно която изплащането
на кредита започва един месец след изтичането на гратисния период, съгласно
погасителния план, уговорен между страните – независимо, че
новоизготвеният погасителен план не е подписан от кредитополучателя /по
гореизложените съображения/. Несъвместимо с казуса е позоваването от
жалбоподателя – ответник на разпоредбата на чл.130 ал.1 от ЗЗД и чл.131 ал.1
от ЗЗД, регламентиращи задължения с право на избор.
Ето защо се приема, че между страните „Б.Д.“ АД, като кредитор и А. А.
Ф., като кредитополучател е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски банков кредит, който е целеви -
предоставя се в полза на физическо лице /студент/ с цел плащане на
семестриални такси за обучение в университет. Този договор не страда от
пороци, поради което не следва да намери приложение нормата на чл.17 ал.7
от специалния закон – ЗКСД, т.е. – за кредитополучателя да отпаднат
задълженията, поети с договора, освен задължението за връщане чистата
стойност на кредита. С оглед наличието на валидно договорно
правоотношение, освен че е нововъведена, изцяло неоснователна е тезата на
жалбоподателя – ответник, че доколкото ищецът е предявил иска си на
договорно основание, без заявено реституционно искане за връщане на дадено
по недействителен договор, искът на договорно основание не може да се
уважи и следва да се отхвърли. Претенцията на ищеца на договорно
основание е основателна и доказана по основание, а по отношение
доказаността й по размер, следва да се съобрази заключението от допуснатата
във въззивното производство съдебноикономическа експертиза. Т.е. искът е
доказан и следва да се уважи по размер за сумите: 108 718,07лв. - главница /78
233,20лв. - стойността на кредита + размера на възнаградителната лихва за
гратисния период на договора, изчислена без капитализацията на
начисляваната през гратисния период лихва - 30 484,87лв./;
Възнаградителната лихва съобразно клаузата на чл.7 от договора за периода
28.10.2021г. – 23.06.2022г., но само съобразно отпуснатата/усвоена главница
/78 233,20лв./ - 4 046,39лв.; Санкционната лихва за периода 28.10.2021г. –
16
23.06.2022г., изчислен по реда, указан в чл.17 ал.1 от ОУ - 236,68лв.
Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени, като
неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за главница за сумата над 78
233,20лв. до108 718,07лв. – главница; за възнаградителната лихва за периода
28.10.2021г. – 23.06.2022г. в размер на 4 046,39лв.; за санкционната лихва за
периода 28.10.2021г. – 23.06.2022г. – размер на сумата 236,68лв. В този смисъл
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец е частично основателна, а
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник е изцяло неоснователна.
Следва да се постанови решение, с което да се присъди допълнително сумата
от 30 484,87лв.-главница; сумата от 4 046,39лв. - възнаградителната лихва за
периода 28.10.2021г. – 23.06.2022г.; сумата от 236,68лв. - санкционната лихва
за периода 28.10.2021г. – 23.06.2022г.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От общия размер на таксите и разноските на ищеца, равняващ се на 10
904,53лв. /които са: за държавна такса за образуване на дело в размер 4
592,53лв.; държавна такса за обжалване на определение, по което е образувано
ч.т.д.№414/2023г. на АС Пловдив, в размер 15лв.; възнаграждение за особен
представител в размер 4 621,50лв.; възнаграждение на вещо лице в размер
300лв.; разноски за преводач в размер 775,50лв. според приложената на л.193
фактура; юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.25а, ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, което окръжният съд е определил
в размер 600лв./, съразмерно на уважената част от исковата претенция, с оглед
изхода от спора във въззивното производство, ответникът дължи разноски в
размер на 10 727,54лв. Или, освен присъдените с първоинстанционното
решение разноски – 7 426,91лв., следва да бъдат присъдени допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 300,63лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на жалбоподателя – ищец по съразмерност.
/Възнаграждението на назначения особен представител на жалбоподателя –
ответник следва да се определи с допълнителен съдебен акт, а с оглед
17
неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник,
подадена от особен представител, не следва да се присъжда допълнително ДТ
за въззивното производство/.
Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.77/
ответникът претендира разноски за въззивното производство в размер на
6 332,92лв. /Обжалваемият материален интерес е общо 114 865,07лв.:
30 758,39лв. + 5 637,25лв. + 236,68лв. по въззивната жалба на жалбоподателя –
ищец и 78 233,20лв. по въззивната жалба на жалбоподателя – ответник/.
Съразмерно с уважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ищец и
неуважаването на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, на
жалбоподателя – ищец се дължат разноски в размер на 6 230,13лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №188/22.04.2024г., постановено по търг. д.
№365/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният иск от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ******** срещу А. А. Ф.,
роден на 22.04.1982г., гражданин на В., паспорт №********, издаден на
07.08.2017г., идентификатор ******** за сумата над 78 233,20лв. до
108 718,07лв. – главница; за сумата от 4 046,39лв. възнаградителната лихва за
периода 28.10.2021г. – 23.06.2022г.; за сумата от 236,68лв. - санкционната
лихва за периода 28.10.2021г. – 23.06.2022г., произтичащи от договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 17.10.2014г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. А. Ф., роден на 22.04.1982г., гражданин на В., паспорт
№********, издаден на 07.08.2017 г., идентификатор *********, да заплати на
„Б.Д.” ЕАД, ЕИК ******** сумата 30 484,87лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба - 24.06.2022г., до окончателното плащане;
възнаградителната лихва за периода 28.10.2021г. – 23.06.2022г. в размер на
4 046,39лв.; санкционната лихва за периода 28.10.2021г. – 23.06.2022г. в
размер на 236,68лв. - дължими по договор за целеви потребителски кредит за
18
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.10.2014г.
ПОТВЪРЖАВА решение №188/22.04.2024г., постановено по търг. д.
№365/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ /с която е уважен искът за сумата от 78 233,20лв. и с
която е отхвърлен искът над сумата от 108 718,07лв. до 108 991,59лв. и за
възнаградителна лихва за сумата над 4 046,39лв. до 5 637,25лв./.
ОСЪЖДА А. А. Ф., роден на 22.04.1982г., гражданин на В., паспорт
№********, издаден на 07.08.2017 г., идентификатор ************, да
заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ******** допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 3 300,63лв., както и разноски
за въззивното производство в размер на 6 230,13лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19