№ 39025
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110125639 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по искане по чл.248 ГПК от ответницата, с която се иска изменение на
Решение № 15048/15.09.2023г. в частта за разноските.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, в който се намира молбата за
неоснователна, като са развити съображения, че съдът е свободен в преценката си да намали
възнаграждение до предвидения в НМРАВ минимум, като делото не било с фактическа и
правна сложност, която да обоснове по-голям хонорар от присъдения с решението, като
правомощие на съда било да осъществи преценка за прекомерност след като е сезиран от
страна за това, като намали или не дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. По
отношение на претенцията за присъждане на разноски за заповедното е изложено
становище, че не би следвало да се уважава.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на определението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Гр.д. № 25639/2023г. е образувано по искова молба по реда на чл.422 ГПК от
************, за признаване за установено, че ответницата дължи суми, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 23.08.2022г. по ч.гр.д. № 43719/2022г. по
описа на СРС, 27 състав. В заповедното производство с подаване на възражението по чл.414
ГПК се оспорва дължимостта на сумите, вкл. се прави изрично възражение за погасителна
давност, така и се претендират сторени по делото разноски в размер на 650лв. съгласно
списък по чл.80 ГПК (л.49) и е представен договор за правна защита и съдействие (л.46), в
който е отбелязано, че сумата е платена в брой (т.е. играе роля на разписка с оглед т.1 на ТР
1
6/2012г. на ОСГТК на ВКС). С оглед т.12 на ТР 4/13 на ОСГТК на ВКС исковият съд е
компетентен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство. В
исковото производство в последното с.з. от 07.09.2023г. не е докладвана молба вх.№
247606/05.09.2023г. (същата е докладвана след съдебното заседание на 07.09.2023г. в
16:30ч), с която ответницата е представила списък с разноски по чл.80 ГПК (л.153) и е
представен договор за правна защита и съдействие (л.157), с отбелязване за заплащане на
адв.възнаграждение в общ размер на 1870лв. за исковото производство. Доколкото молбата
със списъка по чл.80 ГПК и договора за правна защита и съдействие на ответницата не е
докладвана в последното с.з., съответно ищецът не е имал възможност да вземе становище
по исканите разноски, съдът с решението си, с което е отхвърлил исковете на ищеца, не се е
произнесъл по разноските на ответника (за да може в случай на искане от ответницата на
изменение на решението в частта за разноските да може ищеца да вземе становище по
същото). След постановяване на решението ответницата в срока по чл.248 ГПК е поискала
такова изменение на решението в частта за разноските с присъждане на своевременно
поисканите с молба вх.№ 247606/05.09.2023г. разноски и представените доказателства. В
отговора на молбата по чл.248, ал.2 ГПК няма изрично искане по чл.78, ал.5 ГПК, такова
липсва и в самата искова молба. Съдът не може служебно да намалява поискани от страната
разноски, извън хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. и претенция за юрисконсултско
възнаграждение, с оглед на което и предвид липсата на изрично възражение за
прекомерност, така и доколкото ответницата е доказала сторените разноски, същите следва
да ѝ се присъдят в пълен размер от 2520лв. за исковото и за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 15048/15.09.2023г. по гр.д. № 25639/2023г. по описа на СРС, 27
състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ***********, ЕИК: *************, да
заплати на З. В. М., ЕГН: **********, гр.***********, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 2520лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2