Р Е Ш Е Н И Е № 260336
гр.Пловдив, 08.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 2736/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на И.А.Ч., чрез особения представител адв.С.В. срещу решение
№ 260461/21.09.2020г. на Пловдивски районен съд, V граждански състав,
постановено по гр.дело № 11890/2019г. С обжалваното решение е осъден И.А.Ч.,
ЕГН **********,*** да заплати на Колеви Ауто ЕООД (понастоящем ООД), ЕИК
*********, гр. Пловдив р-н Тракия, ж.к. Тракия, бл. 201В, вх. А, ет. 11, ап.
32 сумата от 8237,48 лв.- главница,
представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на МПС №
01/13.07.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 543,74 лв. – неплатена
договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба -18.07.2019 г. до
окончателното й изплащане. На
жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят твърди
като неправилно и необосновано. Твърди се, че не е доказано по категоричен
начин предаването на лизинговия автомобил по договора за лизинг. Твърди се
липса на съгласие за поемане на задължение за заплащане на претендираните от
ищцовото дружество задължения за съответните периоди. Твърди се, че не е доказано
да е връчена нотариална покана на И.Ч. за задължението му по договора за
лизинг. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Колеви Ауто“ ООД. Обжалваното решение
се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е приела
за доказано, че от договор за лизинг
от 13.07.2018 г. се установява, че същият е подписан от ищеца в качеството на
лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател. Въз основа на този
договор между страните е възникнало валидно правоотношение, по силата на което
ищецът в качеството си на лизингодател е поел задължение на предостави на
ответника в качеството на лизингополучател
за временно и възмездно ползване на лизингополучателя и при възможност
за последващо придобиване на моторното превозно средство. Прието е в чл.1 от
договора е посочено, че МПС-то е индивидуализирано в Приложение № 1 –
неразделна част от настоящия договор. В чл.2 ал. 2 от договора е уредено
поетото от лизингополучателя задължение за заплащане на лизингови вноски,
съгласно условията на договора и Приложение № 2, неразделна част от него. В чл.
2, ал. 3 е предвидено право на лизингополучателя да придобие правото на
собственост върху обекта на лизинга след изтичате на срока на договора и след
заплащане на последната дължима лизингова вноска, съгласно Приложение № 2,
неразделна част от договора, и заплащане на всички други дължими плащания по
договора. Съгласно чл. 3 от договора,
същият влиза в сила от датата на неговото подписване и след заплащане от страна
на лизингополучателя на първоначалната вноска и се сключва за срок от 12 месеца
до 15.06.2019 г. Предвидено е подписване
на Анекс към договора, ведно с погасителен план за плащане на лизингови вноски
– Приложение 2 към анекса. В чл. 5 от договора е уговорено, че с подписването
на договора, страните се съгласяват, че обектът на лизинг е в надлежно
състояние, годно за ползване, констатирано от лизингополучателя, което не може
да бъде оспорено от него. Уговорено е
заплащане на лизингово възнаграждение на 15-то число на месеца по посочената в
договора за лизинг банкова сметка. ***.6, ал. 4 от договора за лизинг за
ползваното финансиране лизингополучателят заплаща на лизингодателя годишен
лихвен процент в размер на 3М EURIBOR + надбавка от 16 %, но
не по – малко от 16 % годишна лихва. Към датата на сключване на договора
приложимият размер на ГЛП за редовен дълг е 16 %. Уговорено е ежемесечно
плащане на лизингови вноски до 15 –то число на месеца.
Основателно е възражението
на жалбоподателя направено чрез особения представител, че липсва
съгласие за поемане на задължение за заплащане на претендираните от ищцовото
дружество задължения за съответните периоди. В договора за лизинг подписан и от
двете страни по делото не са включени съществените условия за договора за
лизинг чл.342 ал.1 от ТЗ, а именно каква вещ се предоставя за ползване и срещу
каква цена. Тоест взаимно подписания договор за лизинг има характера на един рамков
договор, който предвижда бъдещо сключване на същинския договор за лизинг и
уточнява множество уговорки относно него, но доколкото не е уточнено каква
точно вещо и на каква цена ще се предаде за ползване, то такъв договор все още
не е сключен. В рамковия договор /чл.1 и чл.2/ изрично е предвидено че
конкретното МПС и неговата цена за ползване се уточняват в приложение №1 и
приложение №2, неразделна част от този договор. Тези две приложения обаче са
подписани само от лизингодателя, но не и от лизингополучателя /л.15 и л.16 и
л.75 от делото/. Поради което между страните по делото няма сключен договор за
лизинг с посочените параметри от ищеца – лизингодател. По силата на чл.164 ал.1
т.3 от ГПК в процеса е недопустимо да се събират свидетелски показания за
установяване на договори на стойност над 5 000 лева, какъвто е и
настоящия. Събираните от ПРС свидетелски показания за предаването и връщането
на вещта са недопустими, а за цената на лизинга дори не са събирани никакви
доказателства. Ето защо между страните по делото не се доказва да е възникнало
облигационно отношение по силата на твърдения договор за лизинг.
Не се приема виждането на РС
Пловдив, че договор между страните по делото, може да се докаже от редовно водените търговски
книги и записванията в тях по нормата
на чл.55 ТЗ. В практиката има спор дали договорите сключени
между търговци и нетърговци - потребители трябва да се разглеждат като
търговски или граждански дела, по този повод виси и тълкувателно дело №3/2019г.
пред ОСГТК на ВКС, по аналогичен казус. Независимо от този въпрос обаче нормата
на чл.55 от ТЗ има ясно съдържание, същата сочи че търговските книги могат да се приемат като доказателство само между търговци за
установяване на търговски сделки.
Законът има предвид качеството на страните по сделката /същите да са търговци по
смисъла на чл.1 и част втора от ТЗ/, а не вида на сделката да е търговска /по
смисъла на чл.286 и част трета от ТЗ/. Тоест следва и двете страни по сделката
да са търговци за да се приложи хипотезата на чл.55 от ТЗ, а не самото едната страна
да има това качество. В казуса е налична и елементарна логика. Само търговец
може да има и да води редовно търговски книги, нетърговците по дефиниция не
могат да водят и обикновено не водят търговски книги. Ето защо ако се приеме,
че нормата чл.55 от ТЗ важи и между търговец и нетърговец /потребител/ то
веднага същият ще се постави в подчинена и неблагоприятна позиция спрямо
търговеца, като ще е ограничен в доказването спрямо търговеца. Ето защо
въззивният съд приема тази норма за неприложима в казуса.
При така събраните
доказателства правните изводи на РС Пловдив се явяват неправилни. Между
страните липсва сключен договор за лизинг и ответникът не дължи претендираните
от ищеца суми по силата на този договор. Исковете са неоснователни и следва да
се отхвърлят на претендираното основание – сключен договор за лизинг. Ето
защо обжалваното решение следва да се отмени изцяло и да се отхвърлят
предявените искове.
Разноски жалбоподателя не е правил по делото и такива не може да му се
присъждат, въпреки изявеното от него желание в тази насока.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение
№ 260461/21.09.2020г. на Пловдивски районен съд, V граждански състав,
постановено по гр.дело № 11890/2019г., като вместо него постанови
ОТХВЪРЛЯ предявените от Колеви
Ауто ЕООД (понастоящем ООД), ЕИК *********, гр. Пловдив р-н Тракия, ж.к.
Тракия, бл. 201В, вх. А, ет. 11, ап. 32 срещу И.А.Ч., ЕГН **********,*** иск за
сумата от 8237,48 лв., главница, представляваща сбор от неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг на МПС № 01/13.07.2018г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 18.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 543,74
лв. – неплатена договорна лихва
за периода от 15.01.2019г. до 15.03.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба -18.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Решението
може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.