Решение по дело №385/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 82
Дата: 16 април 2022 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20197130700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 16.04.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на шестнадесети март  през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря Д. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 385 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по гл. Десета, раздел І от АПК.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София.

Жалбоподателят сочи, че всички парцели, заявени от него за подпомагане по мярка 10, са ползвани от него на правно основание – многогодишни договори с Община Ловеч. Акцентира, че неясни са мотивите на обжалвания акт.

По повод разпореждане на съда от з.с.з. на 23.08.2019 г. за оставяне на жалбата без движение, е постъпила уточняваща молба вх. № 2992/09.09.2019 г. от жалбоподателя /на л. 27-28 от делото/, в която сочи, че обжалваният от него Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София е издаден при нарушения на материалния закон, нарушения на формата на акта, във връзка с неясното съдържание на акта и липсата на мотиви, и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят акцентира, че обжалваният акт не съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК, като „в по-голямата си част е с описателно разказвателно съдържание, описващо кореспонденция, която е водена между страните в производството без да са посочени конкретни факти и обстоятелства, на базата на които са открити твърдените нарушения“, като липсват мотиви и правни основания в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Конкретизира се датата на съобщаване на обжалвания акт – 07.08.2019 г. с оглед доказване на спазването на 14-дн. преклузивен срок за обжалване. В заключение се моли съда да отмени Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София, както и да присъди направените от жалбоподателя разноски.

В  съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.И. от ЛАК, който поддържа жалбата в съдебно заседание, представя писмени становища и писмена защита, в която излага подробни аргументи за отмяна на обжалвания акт, като поддържа и искане за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 768 от делото.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” -РА, гр. София, чрез юрк. Д.П. в писмени становища, в съдено заседание и в писмена защита излага подробни аргументи за отхвърляне на жалбата и за законосъобразност на обжалвания акт. Ответникът претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно списък на разноските на л. 764 от делото в размер на 200 лв. и депозит за ВЛ в размер на 400 лв.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от съобщението на обжалвания акт на 07.08.2019 г. /видно от разписка на л. 60 от делото и съобщение на л. 36 от делото/, а жалбата е подадена на 21.08.2019 г. чрез куриер /видно от разписка на л. 37 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. По силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я представлява. В нормата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” е предвидено правомощие по отношение на изпълнителния директор да одобрява или отхвърля заявления за подпомагане от земеделски производители по схемите и мерките, финансирани от ЕС. На съда е служебно известно, че със заповеди изпълнителният директор на фонда е делегирал на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П.Д.С. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира правомощията си на заместник изпълнителните директори на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП - Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Няма спор между страните, че обжалваният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София е издаден от компетентен орган, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира, че оспореният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София е издаден в изискуемата писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като липсват фактически и правни основания, отделно неясна е и разпоредителната част на акта. В допълнение същите пороци се съдържат и в Приложение 1 към обжалвания Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София.

Видно от съдържанието на обжалвания акт, а и от заключението на вещото лице К.К. вх. № 4472/01.12.2020 г., както и от разпита на вещото лице К.К. в съдебно заседание на 09.12.2020 г., обжалваният акт не съдържа достатъчно ясни мотиви до степен, че неговото съдържание е неразбираемо и неясно дори за вещото лице К..

Съгласно заключението на вещото лице К.К. вх. № 4472/01.12.2020 г.: „заявените парцели през 2016 г. почти съвпадат със заявените парцели за кампания 2015 г., с малки изключения. Разликата в площите се дължи на това, че за 2016 г. за някои от имотите са променени площите с анекси в подписаните с Община Ловеч договори за наем, поради непригодност за обработка на същите площи.

....... Няма данни към делото как административно-наказващия орган /АНО/ е определил част от заявените парцели за референтни, а други не е одобрил за парцелите, посочени в Приложение 1 на атакувания Акт, поради което аз не мога да отговоря на този въпрос.

....... Заявените от жалбоподателя за кампания 2016 г. парцели, съвпадат с тези в графата „заявени парцели“ в приложение 1, което се вижда от горната таблица.

....... Не мога да отговоря на какво основание размерите в хектари на всеки един парцел в графата „заявени парцели“ в приложение 1 не съвпадат с размерите за същите парцели в графата „референтни парцели“.

........Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като към делото липсват данни как са определени „референтните парцели“ в приложение 1, след като същите са заявени през 2015 г.

....... За кампания 2016 г. за парцелите на жалбоподателя не са правени теренни проверки.“

В съдебно заседание на 09.12.2020 г. вещото лице К.К. сочи /л. 692 гръб – л. 693 от делото/: „Аз не видях никъде да има приложен прекратен договор. И самата община казва, че няма прекратени договори. И аз затова съм отговорил на въпроса, че не знам от къде РА е намалила референтните парцели..... Един акт, за да бъде разбран правилно, трябва да има цялата информация вътре по него... От Приложение 1 аз не мога да кажа от къде и кои договори Вие сте изключили, за да са намалени площите от 86.81 на 31.10 хектара. Аз разчитам на базата на информацията в делото, че няма договори, които да са изключени, които да не са действащи. В случая Община Ловеч потвърждава, че всичките им договори са действащи“.

Съдът намира възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в обжалвания акт за основателно, както и възражението, че същият акт „в по-голямата си част е с описателно разказвателно съдържание, описващо кореспонденция, която е водена между страните в производството без да са посочени конкретни факти и обстоятелства, на базата на които са открити твърдените нарушения“. Неясно е и съдържанието на Приложение 1 към обжалвания акт, като неясно е и по какъв начин и от къде е направен извод за „процент на припокриване“ на площите 52,60 %, защото не ся ясни показателите обща площ на пресичане и обща площ на референтни парцели, като не е ясно и каква е базата за изчисление на същите.

В допълнение съдът намира, че фактически основания липсват и в административната преписка, поради което съдържанието на обжалвания акт и мотивите за приемането на същия остават непълни и неясни.

Ето защо съдът намира, че обжалваният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като липсват ясни фактически основания за издаване на акта, отделно неясна е и разпоредителната част, поради което на основание чл. 146, т. 2 от АПК налице е порок на формата на административния акт, обосноваващ неговата отмяна само на това основание.

В допълнение следва да се посочи, че е недопустимо едва в писмени становища на ответника в хода на настоящото производство по съдебно обжалване на административния акт, да се допълват липсващите мотиви на административния акт, както и липсващите мотиви в административната преписка.

Предвид сочените пороци на формата на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, съдът не може да направи проверка на основанията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Ето защо жалбата е основателна, като съдът следва да отмени Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на жалбоподателя на л. 768 от делото общо в размер на 710 лв., които са своевременно претендирани и доказани, от които 10 лв. - държавна такса /видно от платежно нареждане на л. 29 от делото/, 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар /видно договор за правна защита и съдействие на л. 306 от делото/, 300 лв. –депозит за вещо лице /видно от л. 682 от делото/, поради което следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателя сумата от  710 лв. общо разноски по делото.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10168/1 от 25.07.2019 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, общо сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

 

                                                                        АДМ. СЪДИЯ: