№ 438
гр. Враца, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20221400200457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Т. Б.
Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си за
условно предсрочно освобождаване, като изтъква, че е изтърпял необходимата част от
наказанието и с поведението си е дал доказателства за поправянето си.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Т. Б. Т. изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода в размер на 5
месеца, наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 389/2021 г. по описа на РС-
Лом, за деяние по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК. С протоколно определение, постановено
по същото н.о.х.д. № 389/2021 г. в производство по реда на чл.306, ал.1, т.3, вр.чл.383,
ал.3 от НПК на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение отложеното
наказание по н.о.х.д. № 324/2019 г. по описа на РС-Лом в размер на 8 месеца лишаване
1
от свобода за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
За времето от 18.11.2021 г. до 13.06.2022 г. осъденият е изтърпявал
активираното по реда на чл.68, ал.1 НК наказание от 8 месеца лишаване от свобода, от
която дата-13.06.2022 г., е започнал да търпи наказанието от 5 месеца лишаване от
свобода в ЗООТ Враца към Затвора Враца. Към датата на постановяване на настоящото
определение-21.09.2022 г., от това наказание осъденият е изтърпял 4 месеца и 13 дни,
от които 3 месеца и 8 дни фактически, а от работа 1 месец и 5 дни. Остатъкът за
изтърпяване е 17 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2
от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. Представените от затворническата администрация доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна
промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения Т.. Според доклада по чл.155
ЗИНЗС първоначално при осъдения е регистриран нисък риск от рецидив-24 точки.
Въпреки тази ниска оценка на риска от рецидив дефицити са регистрирани в зоните
умения за мислене и злоупотреба с алкохол. Оценката на риска от вреди за обществото
при осъдения е в средни граници и се определя от настоящото правонарушение и
криминалното му минало, свързано с осъждане за идентично престъпление по чл.343б,
ал.1 НК-управление на МПС след употреба на алкохол. Като причини за извършеното
престъпление са посочени ниското правно съзнание на осъдения и некритичното
отношение към предишните му криминални действия. Отчетено е, че предходното
осъждане не е изиграло необходимия превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В
изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи
формиране на критичност; включване в трудов процес; спазване на реда и
дисциплината в ЗО; повишаване на уменията за мислене и осъзнаване на вредните
последици от престъпните действия по шофиране в пияно състояние; разпознаване на
проблемите и формиране на ясни и реалистични цели.
Към настоящия момент оценката на риска при осъдения за всички категории е
непроменена-нисък риск от рецидив, среден риск от вреди за обществото, нисък-за
служителите и лишените от свобода.
В доклада е посочено, че от 15.02.2022 г. осъденият полага доброволен труд по
чл.80 от ЗИНЗС на външен работен обект с охрана първоначално към полицията, а
след това в МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца; от 04.04.2022 г. е назначен на работа на
външен работен обект без охрана във фирма "Стоун Стафф", а след това във фирма
"Интерстрой Калето" гр.Мездра, където работи и към момента. Справя се добре с
възложените му трудови задачи. Освен това по време на престоя си в ЗО не показва
враждебни нагласи, нито склонност към физическа агресия при попадане в
конфликтни ситуации, поради което оценката на риска от вреди към служителите и
останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Има примерно поведение, не е
наказван, нито награждаван за участие във възпитателни и ресоциализиращи
мероприятия.
Въпреки тези положителни тенденции, сериозна проблемна зони при осъдения
остават уменията за мислене-налице е ригидност в мисловния процес и неосъзнаване
на последствията от управление на МПС след употребата на алкохол. В доклада е
посочено, че въпреки проведените корекционни мероприятия, осъденият е с ниска
критичност към криминалното си поведение, не осъзнава изцяло тежестта на
извършеното закононарушение, не разпознава вредите, които има вероятност да
причини и е склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на
2
неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и
констатацията, че злоупотребата с алкохол е отключващ фактор за извършване на нови
правонарушения, като рискът от вреди е насочен към всички участници в движението,
включително и деца.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане
на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Т. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда и не отговаря на
изискванията за условно предсрочно освобождаване. Необходимо е индивидуалната
работа с него да продължи в посока създаване на безопасни умения за шофиране и
формиране на гъвкав модел за мислене, намаляващ вероятността от извършване на
повторно престъпление, като е отбелязано, че е желателно при възможност да бъде
включен и в специализирана програма за лица, осъдени за шофиране след употреба на
алкохол.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Т. Т. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на осъждането
му в миналото за идентично деяние сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност
от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият
продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива
нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Участието в трудовия процес и
примерното поведение, което демонстрира при престоя в затвора навеждат на извод, че
е налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни
прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и
превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има
съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира,
както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. След като осъденият е
слабо критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен
наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може
да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените
дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо
противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на
осъдения следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото
напускане на затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Т. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
3
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т. Б. Т., роден на *** в гр.Лом,
обл.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН
********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието от 5 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. №
389/2021 г. по описа на РС-Лом, с остатък 17 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4