Решение по дело №167/2021 на Административен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 27

Гр. Силистра, 31 март 2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Елена Чернева

при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 167 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н.Л.Т. с ЕГН – ********** *** срещу Решение № 2153-18-1/ 30. 07. 2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено  Разпореждане № 2175 – 18 – 31#1 / 17. 05. 2021 г. на Ръководителя на  "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра за изменение на личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.

В жалбата е изразено несъгласие с обжалваното решение и се моли за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, позовавайки се на неверни документи, с което допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отразило се и върху материалната незаконосъобразност на акта.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез гл. юриск. Н. Н., изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като пенсионно-осигурителният орган е издал оспореното разпореждане на база на резултатите от извършена проверка на контролните органи. Акцентира се, че пенсията на жалбоподателя е надхвърляла установения горен праг, поради което се е наложило извършването на проверка, при която е установено несъответствието, послужило като основание да бъде изискано ново УП-2  от осигурителя РДГП – Бургас.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26. 03. 2004 г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията е отпусната с разпореждане от 22. 04. 2004 г., считано от 07. 01. 2004 г., въз основа на зачетен осигурителен стаж, превърнат към трета категория, от 35 години, 11 месеца и 7 дни и данни за осигурителния доход от периода 01. 01. 1993 г. – 07. 01. 2004  г., съгласно удостоверение обр. УП-2 № 6453 / 24. 03. 2004 г., издадено от Регионален граничен сектор (РГС) – Русе; определеният индивидуален коефициент на жалбоподателя е 3.028.  В последствие размерът на пенсията е преизчисляван, като е зачетен осигурителен стаж, представен с допълнителни заявления през 2007 г. и 2016 г. Именно във връзка с ново преизчисляване на пенсията за трудова дейност по чл. 102, ал. 1 от КСО жалбоподателят е подал заявление с вх. № Ц2182-18-70 / 02. 10. 2020 г. По повод заявлението е констатирано несъответствие между данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и размера на осигурителния доход, посочен в удостоверение образец УП-2 № 6453 от 24. 03. 2004 г. Извършена е проверка на осигурителя „Регионален граничен сектор“ гр. Русе, резултатите от която са отразени в Констативен протокол 5-17-00889059 / 05. 03. 2021 г., издаден от гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ– Русе. При проверката е констатирано, че несъответствието касае данните за осигурителния доход на жалбоподателя за периода 01. 01. 1997 г. – 30. 06. 1999 г. по удостоверение обр. УП-2 № 6453 от 24. 03. 2004 г., като вместо установения общ осигурителен доход от 13 517 900. 91 лв. в удостоверението са вписани 17 010 436. 91 лева. Според проверяващия орган размерът на реалния осигурителен доход на лицето е формиран от сбора на брутните му трудови възнаграждения, както следва:  за времето от 01. 01. 1997 г. до 30. 09. 1998 г., когато е работило в РГС – Бургас, съгласно удостоверение УП-2 с изх. № 0478 / 17. 03. 2004 г. на РГС – Бургас, въз основа на което са попълнени данните в удостоверение обр. УП-2 № 6453 от 24. 03. 2004 г.; за времето от м. 10. 1998 г. до м. 06. 1999 г., когато лицето е работило в РГС-Русе, съгласно разчетно-платежните ведомости на осигурителя.  Включването на данните за осигурителния стаж, придобит в РГС-Бургас, в Удостоверение обр. УП-2 № 6453 от РГС-Русе е било във връзка със заповед на министъра на МВР при пенсиониране на служители от МВР документите за пенсиониране да се подготвят от финансовото звено, към структурата в която последно е работил служителя, а когато в периода се включва и време, през което служителят е работил в друго звено на МВР (както е в случая), УП-2 да се издава от финансовото звено, изплащало заплатите за този период, по искане на звеното, което изготвя обобщените документи. Въз основа на констатациите на проверяващия орган на осигурителя са дадени предписания за издаването и е издадено ново удостоверение обр. УП-2 с изх. № 406600-893 / 09. 03. 2021 г., в което посоченият по-горе период  01. 01. 1997 г. – 30. 06. 1999 г. е разделен на два подпериода: 01.01.1997 г. - 31.12.1998 г. с посочено брутно трудово възнаграждение общо от 10 027 442. 91 лева (т. 2 от новото удостоверение обр. УП-2 с изх. № 406600-893)  и   01.01.1999 г. – 30.06.1999 г. с посочено брутно трудово възнаграждение общо от 3 490 458.00 лева (т. 3 от новото удостоверение обр. УП-2 с изх. № 406600-893).

Въз основа на протокола от проверката и новото удостоверение обр. УП-2 с изх. № 406600-893 / 09. 03. 2021 г. е постановено Разпореждане № 2175 – 18 – 31#1 / 17. 05. 2021 г. на Ръководителя на  "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра за изменение на личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.  С новото разпореждане общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 42 години, 06 месеца и 27 дни, а индивидуалният коефициент е 2. 772. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с Решение № 2153-18-1/ 30. 07. 2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра. Мотивите на административния орган преповтарят установената по-горе фактическа обстановка. Акцентирано е на издаването на ново удостоверение обр. УП-2 с рег. № 406600-893 / 09. 03. 2021 г., с което предходното удостоверение обр. УП-2 с изх. № 6453 / 24. 03. 2004 г. е анулирано.  Във връзка с постъпилия нов документ и на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО органът е приел, че ръководителят на „ПО“ правилно е преразгледал данните, послужили за определяне на размера на пенсията на жалбоподателя, и в съответствие с разпоредбата е постановил оспореното разпореждане.

В хода на настоящото производство беше назначена експертиза относно обстоятелството съответстват ли данните по т. 2 и т. 3 в издаденото ново УП-2 с рег. № 406600-893/ 09. 03. 2021 г. със съдържанието на платежните ведомости, въз основа на които е издаден документа.

Оспорването на посоченото Решение № 2153-18-1/ 30. 07. 2021 г. е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ–гр. Силистра  е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, което позволява проверка на материалната му законосъобразност.

При издаването на акта са спазени процесуалните правила, предвидени в чл. 117 КСО, като административният орган не e допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на частично оспорения акт само на това основание.

Допуснатите от административния орган нарушения са свързани с неспазване на процесуалните му задължения служебно да изяснява фактите по случая преди издаването на административния акт – чл. 35 от АПК. Доколкото обаче тези нарушения са рефлектирали върху начина, по който е приложен материалният закон, те следва да се разгледат в аспекта на допуснато нарушение, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

При извършената проверка от контролните органи е установено, че е налице несъответствие между данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и размера на осигурителния доход, посочен в удостоверение образец УП-2 № 6453 от 24. 03. 2004 г. за периода 01. 01. 1997 г. – 30. 06. 1999 г. В посочения период жалбоподателят е работил при двама осигурители – РГС–Бургас и  РГС-Русе, но проверката е била концентрирана около втория от тях, който е издал  удостоверение образец УП-2 № 6453 от 24. 03. 2004 г.  При издаването на документа освен информацията по платежните ведомости на РГС-Русе са били използвани  и данните, съдържащи се  в Удостоверение обр. УП-2 с изх. № 0478 / 17. 03. 2004 г. на РГС – Бургас, като тези данни не са били проверени, макар да формират по-голямата част от периода. От заключението по назначената по делото експертиза се установява, че според платежните ведомости, находящи се в РГС-Бургас, брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. – 30. 09. 1998 г.  е било в общ размер на 8 033 077. 91 лева, докато в удостоверение УП-2 с изх. № 0478 / 17. 03. 2004 г. на РГС – Бургас е бил вписан по-нисък общ размер на възнаграждението  за същия период от 7 904 902.91 лева. Според уточненията на вещото лице в с. з. на 14. 03. 2022 г. разминаването се дължи на допълнителни трудови възнаграждения, изплатени за месеците 02  и 06  1997 г., както и за м. 04 1998 г. В резултат на използването на данни от удостоверение УП-2 с изх. № 0478 / 17. 03. 2004 г. на РГС – Бургас, за което се установи, че не отговаря на платежните ведомости, несъответствието е пренесено в т. 2 от новото  удостоверение УП-2 с рег. № 406600-893/ 09. 03. 2021 г., издадено от РГС-Русе, като за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1998 г.  е посочено възнаграждение в размер на 10 027 442. 91 лева, а според платежните ведомости сумата следва да е 10 155 617. 91 лева, т. е. посоченото в документа е със 128 175. 00 по-малко. Експертното заключение не беше оспорено и доколкото с него се установява, че новото  удостоверение УП-2 с рег. № 406600-893/ 09. 03. 2021 по т. 2 не отговаря на платежните ведомости, в качеството им на първични документи, в които се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето (чл. 40, ал. 3 от НПОС), то следва да се приеме, че е съставено в нарушение на нормативните изисквания и материалната му доказателствена сила е оборена (в този смисъл Решение № 9785 / 21. 07. 2017 г. на ВАС по адм. д. № 2465 / 2017 г.). Коментираната разлика, макар и минимална, би следвало да се отрази върху определянето на индивидуалния коефициент на лицето, съгласно чл. 70, ал. 4 и ал. 5, т. 2 от КСО, поради което следва да рефлектира и върху крайния размер на определената пенсия.

За прецизност следва да се коментира и това, че макар оплакванията на жалбоподателя да касаят и данните по т. 3 от Удостоверение УП-2 с рег. № 406600-893/ 09. 03. 2021 г., според вещото лице отразеното в тази част на оспорения документ напълно съответства на платежните ведомости, поради което оспорванията в тази част са неоснователни.

В обобщение на изложеното съдът намира, че постановеното от Директора на ТП на НОИ – Силистра Решение № 2153-18-1/ 30. 07. 2021 г.,  което е предмет на оспорване в настоящото производство, противоречи на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. С него неправилно е потвърдено Разпореждане № 2175 – 18 – 31#1 / 17. 05. 2021 г. на Ръководителя на  "Пенсионно осигуряване“, обосновано с данните по Удостоверение УП-2 с рег. № 406600-893/ 09. 03. 2021 г., чиято достоверност по т. 2 от документа е опровергана. Това е основание за отмяна на решението на горестоящия административен орган. Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3, изр. второ от КСО, според която при оспорване по административен ред, с решението ръководителят на териториалното поделение на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, след отмяна на оспореното решение преписката следва да бъде върната на директора на ТП на НОИ - Силистра за ново произнасяне по жалбата на Н.Л.Т. против  Разпореждане № 2175 – 18 – 31#1 / 17. 05. 2021 г. на Ръководителя на  "Пенсионно осигуряване“. При новото произнасяне горестоящият орган следва да съобрази установените в настоящия процес обстоятелства,  относими към процесния казус.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които за производството пред настоящата инстанция са формирани от изплатеното адвокатско възнаграждение – 400 лева и платения депозит за изготвянето на експертизата – 300 лева, или общо 700. 00 лева. Разноските следва да се възложат в тежест на Националният осигурителен институт гр. София, доколкото същият е юридическото лице, в структурата на което е ответният орган (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт)

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК  Административен съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-18-1/ 30. 07. 2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено  Разпореждане № 2175 – 18 – 31#1 / 17. 05. 2021 г. на Ръководителя на  "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра за изменение на личната пенсия на Н.Л.Т. с ЕГН – ********** ***  за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.

 

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Силистра за ново произнасяне по жалбата на Н.Л.Т. с ЕГН – ********** *** срещу Разпореждане № 2175 – 18 – 31#1 / 17. 05. 2021 г. на Ръководителя на  "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра съобразно указанията, дадени в мотивите към решението.

 

ОСЪЖДА Националният осигурителен институт – гр. София да заплати на Н.Л.Т. с ЕГН – ********** ***  направените по делото разноски в размер на 700. 00 (седемстотин) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: