Решение по дело №64567/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5300
Дата: 25 март 2024 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20231110164567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5300
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110164567 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от „Г ООД срещу „М.М.Б. ООД с правно
основание чл. 286, ал.1 във вр. чл. 288 от Търговския закон ТЗ), във вр. чл.79,
ал. 1 във вр. с чл. 266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата
2040 лева с ДДС, представляваща непогасна главница – възнаграждение по
сключен между страните договор за извършване на счетоводни услуги и
данъчни консултации от 25.05.2023г., за което вземане е издадена фактура
0007318 /24.10.2023г. за предоставяне на услугите за периода юли- септември
2023 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.11.2023г., до окончателното погасяване.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за извършване на
счетоводни услуги и данъчни консултации от 25.05.2023г., по който ищецът
„Г ООД, в качеството на изпълнител, се задължил да извърши услуги по
организиране на счетоводството на „М.М.Б. ООД, в качеството на
възложител, да подава необходимите справки-декларации и отчети към
Национална агенция за приходите, Търговски регистър, както и други
дейности, срещу поетото задължение от страна на възложителя да заплати
уговорения в договора размер на възнаграждение. Сочи, че договорът е
сключен за срок от една година и е породил действие от датата на
подписването му, като е постигната уговорка за неговото автоматично
1
подновяване в случай, че не бъде прекратен от някоя от страните с писмено
предизвестие, получено най-късно един месец преди уговорения срок.
Поддържа, че осъществил поетите договорни задължения и за предоставените
счетоводни услуги издал процесната фактура за стойността дейностите,
описани в нея. Твърди, че процесната фактура е изпратена на ответника на
посочения в 1 договора електронен адрес за кореспонденция, но от последния
не е извършено плащане в посочения срок за това. По изложените твърдения
ищецът претендира незаплатената стойност на предоставените услуги, ведно с
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до погасяването.
Прави искане за присъждане на сторените разноски в настоящото
производство и в обезпечителното производство / в размер общо на
1596,72лева/ , образувано по молба с вх. № 323998/14.11.2023г. по описа на
СРС, по което е допуснато обезпечение на предявения иск с определение №
40712 на СРС, 29 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск. Твърди, че процесното вземание е
изцяло заплатено в полза на ищеца след налагане на запори по банкови
сметки на ответника. С оглед на извършеното плащане, моли предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Възразява по основателността на
искането на ищеца за присъждане на разноски, включително претендираните
такива за такси за ЧСИ.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 286, ал.1 във вр. чл. 288 от
Търговския закон (ТЗ), във вр. чл.79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличие на действителен договор
за извършване на счетоводни услуги от 25.05.2023г., сключен между
страните, чието съдържание включва задължение за предоставяне на услуги
по организиране на счетоводството на „М.М.Б. ООД по договора от страна на
изпълнителя „Г ООД при условията и в срока по договора; надлежно и точно
в количествено, качествено и времево отношение изпълнение на
задължението на изпълнителя да предостави уговорените счетоводни услуги в
2
рамките на процесния период; приемане на извършените услуги от
възложителя „М.М.Б. ООД без възражения; настъпване на изискуемостта на
вземането на изпълнителя за уговорения размер на възнаграждение.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже
погасяване на претендираните вземания за главница, респ. че в срок е
изпълнявал всички свои парични задължения по договора.
По делото е приложен договор за извършване на счетоводни услуги и
данъчни консултации от 25.05.2023г., сключен между „М.М.С“ ООД в
качеството на възложител и „Г ООД в качеството на изпълнител. Договорът
влиза в сила на 25.05.2023г. и има действие до прекратяването му – чл.2.
Съгласно чл. 1 от договора същият включва изпълнението на следните
задачи: организиране на счетоводството на „М.М.С“ ООД, изготвяне на
месечните ведомости за работни заплати на „М.М.С ООД, изготвяне и
подаване на месечна справка-декларация по ЗДДС, изготвяне на годишно
приключване съгласно българското законодателство, представителство и
обжалване на АУАН и наказателни постановления пред НАП, обжалване на
всякакви неблагоприятни за дружеството актове пред всички институции,
вкл., но не само пред ТР към АВ, по административен ред. В чл. 13 от
договора е уговорено дължимото възнаграждение за отелните услуги по
счетоводното обслужване, като неразделна част от договора са Анекс № 1, 2 и
3, съдържащи тарифен план.
По делото е приета и фактура 0007318 /24.10.2023г. за предоставяне на
услугите за периода юли- септември 2023 година, в която са начислени
следните услуги: за юли 2023г.-счетоводно обслужване-база сума за
осчетоводяване в размер на 10,409 лв.-175 лв., добавка за обработка на 4 бр.
документи-0 лв., ТРЗ-0 лв.; август 2023г.- счетоводно обслужване-база сума
за осчетоводяване в размер на 1,078 лв.-100 лв.; добавка за обработка на 3 бр.
документи-0 лв., ТРЗ-0 лв.; септември 2023г.- счетоводно обслужване-база
сума за осчетоводяване в размер на 19,976 лв.-235 лв., добавка за обработка
на 20 бр. документи-180 лв., ТРЗ-0 лв., регистрация на трудови договори – 2
служител х 30 лв.-60 лв., 19.09.-възстановяване на ДДС МТ – 3,5 ч. х 80 лв./ч.
– 280 лв., олайн банкиране за трето тримесечие – 20 мин. х 150 лв./ч-50 лв.,
10.10-таблица за стоки в ексел МТ – 4ч. х 150 лв./ч.-600 лв., фиксирана такса
за пощенски и телекомуникационни услуги – 20 лв. Общо е начислена сумата
3
от 1700 лв. или 2040 лв. с ДДС.
С Определение № 40712/14.11.2023г. по гр.д. № 62178/2023г. по описа на
СРС, 29 състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който „Г ООД ще
предяви срещу „М.М.С“ ООД за сумата от 2040 лв. – неизпълнено
задължение по сключен между страните договор за извършване на счетоводни
услуги и данъчни консултации от 25.05.2023г., във връзка с което е издадена
фактура 0007318 /24.10.2023г. чрез налагане на ЗАПОР върху вземанията на
„М.М.С“ ООД до сумата от 2040 лв., при представяне на гаранция. На
17.11.2023г. е изадена обезпечителна заповед. С молба от 29.12.2023г.
„М.М.С“ ООД моли за отмяна на обезпечението, тъй като на 22.11.2023г. и
веднага след запора са заплатени дължимите суми по процесното вземане, за
което е приложено преводно нареждане. С Определение № 4003 от
25.01.2024г. по гр.д. № 62178/2023г. по описа на СРС, 29 състав допуснатто
обезпечение е отменено на основание чл. 402, ал.2 ГПК.
В настоящото производство се претендира сумата, предмет на
обезпечението, т.е. сумата от 2040 лв. – неизпълнено задължение по сключен
между страните договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни
консултации от 25.05.2023г., във връзка с което е издадена фактура
0007318/24.10.2023г. Още в хода на обезпечителното производство, след
издаването на обезпечителната заповед, както и в деня на изпращане на
процесната искова молба /видно от пощенското клеймо/, е постъпило
плащане на процесното задължение, видно от преводно нареждане е от
22.11.2023г., което е приложено и по настоящото производство. От същото се
установява, че от страна на „М.М.С. ООД в полза на „Г ООД е преведена
сумата от 2040 лв., а в основанието за плащане е посочено именно процесната
„фактура 0007318“.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че задължението на
ответника по процесния договор е изпълнено и същият го е погасил в деня на
подаване на исковата молба. Ищецът не е взел отношение към направеното
плащане, в т.ч. не го е и оспорил, предвид което и с оглед на ангажираните
писмени доказателства /преводното нареждане/ съдът заключва, че за него не
съществува вземане, доколкото същото е погасено. Искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
4
При този изход на спора право на разноски има ищецът. На първо място
процесуалният представител на ответника не признава иска и изрично прави
становище в обратната посока. Освен това, съдът намира, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото, доколкото погасяването на задължението е от
дата 22.11.2023г., като това е денят на изпращане на исковата молба, видно от
пощенското клеймо. От това следва, че погасяването на задължението не е
преди подаване на исковата молба, за да се приеме, че не е налице повод за
предявяване на иска и евентуално ответникът да бъде освободен от
задължението да заплати сторените от насрещната страна разноски. В
исковото производство доказаните разноски от страна на ищеца възлизат на
сумата от 81, 60 лв. за държавни такси и 786 лв. с ДДС адвокатски хонорар.
Ищецът има право на разноските, направени в обезпечителното
производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Както бе вече посочено, дължимата сума е заплатена в деня на
изпращане на исковата молба, а не преди това, и не може да се приеме, че
ответникът не е дал повод за завеждане на иска, а и няма признание на иска,
заради което разноските да останат в тежест на ищеца. Следва да се отбележи
и че плащането е направено и след издаването на обезпечителната заповед,
като ищецът има право да бъде възмезден за разноските в обезпечителното
производство независимо от последващата отмяна на обезпечението на
основание чл. 402, ал.2 ГПК.
В случая ищецът е доказал разноски в размер на 40 лв. държавна такса и
630 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Претендирани са и 59,12 лв. такси
ЧСИ. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в
хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.
о., ТК и др./.
5

Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, *** срещу „М.М.С“ ООД, ЕИК: *** седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „****, иск с правно основание чл. 286, ал.1 във
вр. чл. 288 от Търговския закон ТЗ), във вр. чл.79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал.1
от Закона за задълженията и договорите за сумата 2040 лева с ДДС,
представляваща непогасна главница – възнаграждение по сключен между
страните договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни
консултации от 25.05.2023г., за което вземане е издадена фактура
0007318/24.10.2023г. за предоставяне на услугите за периода юли- септември
2023 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.11.2023г., до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „М.М.С“ ООД, ЕИК: *** седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „**** да заплати на „Г ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, *** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 867,60
лв., представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 670
лв., представляваща разноски в обезпечителното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6