РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Силистра , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
Секретар:И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420100911 по описа за 2020 година
Ищцата Д. М. Н. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което моли съда да го прекрати. Заявява, след сключването на брака съпрузите
установили местоживеенето си в И., където се родило детето им А. Р. Д., но постепенно
отношенията помежду им охладнели и техните възгледи и желания започнали да се
разминават. Междувременно през лятото на 2016 г. те пристигнали в България, където
ответникът останал само един месец, след което отпътувал за своята страна. През
следващите две години страните поддържали контакти от разстояние, а ответникът гостувал
в Б. по един месец през лятото, но след 2018 г. те окончателно прекъснали отношенията си и
преустановили комуникацията помежду си, поради което ищцата не била запозната с
местоживеенето на съпруга си, нито с начина, по който е продължил неговият живот.
Ищцата моли съда след прекратяването на брака да й предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето на страните А. Р. Д., като определи
местоживеенето му при нея, да определи на бащата следния режим на лични отношения:
всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. и първата половина на
коледно – новогодишните празници всяка нечетна година и втората половина – всяка четна
година, както и да го осъди да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2020 г., заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Р. Д. Д. чрез назначения си по делото особен представител изразява
становище, че предявеният иск за разтрогване на брака между страните, предоставяне на
родителските права по отношение на детето на майката и определяне на местоживеенето му
1
също при нея са основателни; счита, че предложения от ищцата режим на лични отношения
между бащата и детето следва да се разшири, като му се предостави възможност да се вижда
със сина си и по всяко време по споразумение между родителите след уговорка между тях,
постигната 24 часа преди това. Противопоставя се на претендирания размер на издръжката
за детето, като счита, че той следва да се определи на минималната законова граница на
издръжката, която родителите следва да заплащат на непълнолетните си деца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, чл. 59 СК, чл. 143 и 146, ал. 1 СК.
Страните са сключили граждански брак на 04.02.2014 г. в гр. С., И., за което е
съставен акт за граждански брак № ..от 25.10.2016 г. на Община С.. От брака си страните
имат едно - А. Р. Д., което към настоящия момент е малолетно. По делото бе разпитана
свидетелката Х. Н., майка на ищцата, от чиито показания стана ясно, че след завръщането
на дъщеря й и внука й в гр. С., ответникът посещавал семейството си веднъж годишно, като
им гостувал за около месец през лятото, но след 2018 г. той преустановил посещенията си в
страната и прекъснал контактите със съпругата и сина си, като не търсел детето и не му
плащал издръжка. Междувременно грижите за детето били поети изцяло от майката, която
осъществявала фактическата дейност по отглеждането и възпитанието му и обезпечавала
неговите материални потребности.
Така изнесената фактическа обстановка налага заключението, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането за неговото прекратяване е
основателно. Изслушаните свидетелски показания сочат на извода, че в течение на
съпружеския си живот страните не са оправдали взаимните си очаквания, нито са съумели
чрез взаимни компромиси и съвместни усилия да преодолеят възникналите помежду им
недоразумения, които постепенно са ги отчуждили и са заличили способността им да
общуват като семейство. Намирайки отношенията си за незадоволителни, съпрузите са
възприели раздялата като най – приемлив изход от семейните си проблеми, поради което са
прекратили своето съвместно съжителство преди около две години. Преустановяването на
съвместния им живот илюстрира липсата на стремеж и готовност за полагане на усилия за
оздравяване на засегнатата от разногласията им семейна връзка и е белег на загубеното
доверие и разбирателство между съпрузите. Прекратяването на емоционалната и физическа
близост между тях, както и липсата на общи материални и житейски интереси, разкрива
отпадането на семейната общност и заместването й с идеята за самостоятелно продължаване
на жизнения път на всяко от обвързаните в брак лица. Става ясно, че невъзможността им да
съхранят общото семейство се е оказала непреодолима, тъй като окончателния характер,
който придават на своята раздяла индицира нежеланието и неспособността им да анализират
проблемите в отношенията си и да преосмислят поведението, което ги е предизвикало.
2
Поради изложените причини съдът намира, че в това си състояние бракът на страните
съществува само привидно, тъй като тяхната връзка се явява лишена от естествената си
същност и безполезна от гледна точка на индивидуалния интерес на всяко от участващите
в нея лица. Формалното поддържане на семейство, фактически неспособно да осъществи
вменените му от закона и от обществото функции, се явява ненужно и безпредметно, поради
което в съответствие с направеното в настоящото производство искане неговото
юридическо заличаване следва да бъде допуснато. При прекратяването на брака не следва да
се търси вината за неговото разстройство поради липсата на нарочно изразеното от ищцата
желание да се изследва този въпрос.
От показанията на посочената по – горе свидетелка се установи, че детето на
страните живее със своята майка, която е поела непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание след като страните са преустановили съвместния си съпружески
живот. Положените до момента усилия от страна на майката в дейността по обгрижването
на детето в достатъчна степен разкриват нейния родителски потенциал, както и
способността й в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и
личностното развитие. Същевременно ответникът се е дезинтересирал от нуждите на сина
си, тъй като не контактува с него, не му дава издръжка и под никаква форма не се включва в
неговото отглеждане и възпитание, поради което исковете на майката за упражняване на
родителските права спрямо детето и за определяне на местоживеенето му при нея са
основателни и следва да се уважат, като на бащата се определи режим на лични отношения
в съответствие с предложения от неговия особен представител, срещу който ищцата не
възрази, а именно: всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. и
първата половина на коледно – новогодишните празници всяка нечетна година и втората
половина – всяка четна година, както и по всяко време по споразумение между родителите
след уговорка между тях, постигната 24 часа преди това.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В конкретния случай страните нямат
семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за неговото бъдещо
ползване.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК се определя в
зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, при определена в ал. 2
долна граница в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната (към момента
152,50 лв., а след 01.01.2021 г. – 162,50 лв.). Детето на страните А. Р. Д. е към настоящия
момент на 6 години, като съдът приема, че неговата нужда от храна, облекло, отопление,
консумативи, такси за детско заведение е очевидна и безспорна. Паричният еквивалент на
така установените потребности на детето с оглед възрастта му съответства на сумата, която
3
ищцата претендира като издръжка за общото дете, в частта, която следва да бъде обезпечена
с усилията на единия родител; към настоящия момент детето наближава ученическа възраст,
поради което нуждите му не са съизмерими с тези на най – малките деца и минималната
издръжка не би могла пълноценно да ги обезпечи. Затова съдът счита, че поради липсата на
доказателства за финансовите възможности на ответника издръжката следва да се определи
на база минималната такава за дете на посочената възраст – 190 лв., в която част
предявеният иск следва да се уважи, а за горницата - да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде разрешен и
въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на другия съпруг, ще носи за в
бъдеще. Тъй като при сключването на брака никой от съпрузите не е приел фамилията на
другия съпруг, съдът не следва да се произнася по въпроса за запазването или промяната на
фамилното име на който и да било от тях.
Чл. 329, ал. 1 ГПК гласи, че съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или
когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на
всеки от тях, както са ги направили. Тъй като ищцата не е направила искане за изследване на
вината при прекратяване на брака, същата няма право на разноски за платената от нея
държавна такса и адвокатски хонорар, освен за тази част от хонорара, която касае
присъдената издръжка и която съдът определя на 190 лв. По силата на същата законова
разпоредба ответникът следва да възстанови разноските за собствения си процесуален
представител в размер на 295 лв. (намален с оглед отхвърлената част от издръжката) На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това производство в размер на
30 лв., които следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника.
Последният следва да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на
273,60 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 04.02.2014 г. в гр. С., И., за
който е съставен акт за граждански брак № ...от 25.10.2016 г. на Община С. между Р. Д. Д.,
роден на 1.......... г., гражданин на И., и Д. М. Н. с ЕГН ********** поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за
вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете А. Р. Д. с ЕГН ....на майката Д. М. Н. с ЕГН **********, при която се
ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата се определя следния режим на лични
отношения: всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. и първата
4
половина на коледно – новогодишните празници всяка нечетна година и втората половина –
всяка четна година, както и по всяко време по споразумение между родителите след
уговорка между тях, постигната 24 часа преди това.
ОСЪЖДА Р.Д. Д., роден на ............ г., гражданин на И., да заплаща на сина си А. Р.
Д. с ЕГН ...чрез неговата майка и законен представител Д. М. Н. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „С. с.“ № ., ет. ., ап. .месечна издръжка в размер на 190 лв. (сто и деветдесет лв.), считано
от 20.08.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска за присъждане на месечна издръжка над този размер.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., роден на 1............ г., гражданин на И., да заплати на Д. М. Н. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. с.“ № ., ет. ., ап. .направените по делото разноски в размер
на 190 лв. за адвокатски хонорар и 295 лв. (двеста деветдесет и пет лв.) за депозит за
назначаване на особен представител, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над така посочения размер.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., роден на ............ г., гражданин на И., да заплати по сметка на СРС
окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лв. (тридесет лв.) и
държавна такса върху определената издръжка в размер на 273,60 лв. (двеста седемдесет и
три лв. и 60 ст.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред С. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5