Определение по дело №1351/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3648
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20213100501351
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3648
гр. Варна, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501351 по описа за 2021 година
І. По допустимостта на въззивното производство.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №285085/26.04.2021г. по описа на ВРС, на ИВ.
ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Д.А.,
ВАК, срещу решение №261063 от 25.03.2021г. на Районен съд - Варна, 12-ти състав,
постановено по гр.д. №2515/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца
И.Х. искове с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо ответника
Областна дирекция на МВР - Варна, за плащане на левовата равностойност на храната,
която ответникът в качеството си на работодател е следвало да осигурява ежемесечно на
ищеца в качеството му на служител на МВР за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., в
общ размер на 4 320 лева, и на обезщетение за забава, считано от 01.02.2017г. до
окончателното плащане, чийто размер до 24.02.2019 г. е 648,92 лева.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
Жалбоподателят – ищец не дължи предварително внасяне на държавна такса за въззивното
производство.
Препис от въззивната жалба е бил надлежно връчен на насрещната страна –
1
ответника Областна дирекция на МВР - Варна. В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен
отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
Основните оплаквания, обосновани във въззивната жалба, са за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство оспорва като неправилен
и необоснован извода на първоинстанционния съд, че след като в §69, ал.6 от ПЗРЗИДЗМВР
законодателят е предвидил, че „при назначаване на служителите по ал.1 се определя
индивидуална заплата, не по-ниска от определената към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 от
ЗМВР”, то в основното възнаграждение на ищеца е била включена сумата за храна.
Направата на такъв извод намира и за недопустима презумпция от страна на съда с оглед
факта, че ответникът не само не е посочил и представил доказателства, от които да се
установява как е формиран размера на индивидуалната работна заплата на ищеца, но и
изрично е заявил, че на ищеца не е начислена и изплатена левовата равностойност за храна.
Като излага отново основните си фактически и правни твърдения относно естеството
на правоотношението между страните и приложимите към него нормативни разпоредби на
общия Закон за държавния служител и специалния Закон за МВР, въззивникът – ищецът
аргументира становището си, последователно поддържано в хода на първоинстанционното
производство, че като служител на МВР по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР има право да получи от
работодателя си храна или левовата й равностойност, предвидени в специалните
разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР. Според
въззивника, противната теза на ответника, възприета изцяло от първоинстанционния съд, че
специалната разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР не е приложима за служителите по
чл.142, ал.1 т. 2 от ЗМВР, е в противоречие с принципите на управление на държавната
служба в МВР, в частност със забраната за дискриминация и обективност.
При тези основни оплаквания въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенцията му да
бъде уважена в цялост.
Във въззивната жалба не се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения, в т.ч. и по отношение на направения от първоинстанционния съд устен доклад
по делото, с който следва да се посочат твърденията и възраженията на страните, да се даде
2
тяхната правна квалификация (в т.ч. и на възраженията на ответника), да се разграничат
релевантните спорни между страните факти и да се дадат указания досежно тежестта за
тяхното доказване от страните. С оглед на това и доколкото съдът е ограничен в проверката
си от посоченото в жалбата (чл.267 от ГПК) въззивния съдебен състав приема, че не се
налага повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.
За изслушване на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание.
Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК съдът намира за уместно да
предупреди страните, че при поддържане на искане за присъждане на разноски следва да се
представи нарочен списък най-късно до приключване на последното заседание по делото
(чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №285085/26.04.2021г. по описа
на ВРС на ИВ. ХР. ХР., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, подадена чрез пълномощник
адвокат Д.А., ВАК, срещу решение №261063 от 25.03.2021г. на Районен съд - Варна, 12-ти
състав, постановено по гр.д. №2515/2020г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.11.2021г. от 14,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните на посочените съдебни адреси чрез пълномощници, като им се
връчи и препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3