РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120100930 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ХриССим“ ООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ул. ****, представлявано от
С.Л.В. и/или Д.К.С., действащо чрез пълномощника си адвокат Д. Н., против
„ФИСКОМ 33“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
бул. ****, представлявано от управителя С.Й.М., с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 3144/04.11.2021 г. по ч.гр.д. № 7013/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 3 168 лева - главница, представляваща възнаграждение за
доставен и приет на 23.06.2021 г. товар от Люблин, Полша до гр. Варна по сключен
между страните договор от 25.06.2021 г., за което е издадена фактура №
**********/25.06.2021 г., сумата 79. 20 лева - обезщетение за забава върху
главницата от 3 168 лева за периода от 08.07.2021 г. до 04.10.2021 г.; сумата 1 637. 28
лева - главница, представляваща възнаграждение за доставени и приети стоки по
сключен между страните договор от 26.07.2021 г., за което е издадена фактура №
**********/26.07.2021 г., сумата 25. 92 лева - обезщетение за забава върху
главницата от 1 637.28 лева за периода от 10.08.2021 г. до 04.10.2021 г., както и сумата
596. 16 лева - главница, представляваща възнаграждение за доставени и приети товари
на 31.07.2021 г. по маршрут Ш. – с. Долина – Сребърна – Ш. по сключен между
1
страните договор от 31.07.2021 г., за което е издадена фактура №
**********/31.07.2021 г., както и сумата 9. 44 лева - обезщетение за забава върху
главницата от 596. 16 лева за периода от 10.08.2021 г. до 04.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от 05.10.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
сключени между страните три транспортни сделки, по които ищецът изпълнил
задължения си за превоз и доставка на товара, но останало неизпълнено задължението
на ответника за заплащане на уговорената и дължима цена за това.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който е налице частично признаване и оспорване на исковете. Твърди се,
че фактура № **********/25.06.2021 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника,
тъй като последното е получило доставената стока. Признава иска за установяване
дължимостта на сумата по тази фактура и твърди, че е извършил частично плащане по
нея в размер на 1 500 лева, като представя и доказателства за това. Оспорва обаче
исковете по отношение на останалите две фактури и съответни лихвите по тях, като
твърди, че не е получавал транспортни услуги, не е подписвал документи и не е
осчетоводявал процесните фактури. Моли за отхвърлянето им като неоснователни и
недоказани по отношение на тях.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По силата на първата транспортна сделка от 25.06.2021 г., ищецът осъществил
превоз на товар на ответника от гр. Люблин, Полша до гр. Варна, за което била
съставена документация по CMR споразумението и той бил натоварен на 21.06.2021 г.
в гр. Люблин, Полша и бил доставен на ответника в гр. Варна. Услугата била уговорена
за цената от 3 168 лева с ДДС, за която сума била издадена фактура №
**********/25.06.2021 г.
С оглед направеното с отговора на искова молба признание, не е спорно
изпълнението на горната транспортна услуга, както и че ответникът дължи сумата в
размер на 3 168 лева по издадената фактура № **********/25.06.2021 г., по която е
извършено частично плащане на сумата от 1 500 лв. на 17.06.2022 г. При това не
следва да се обсъждат наведени доводи, че не са възлагали превоза, а техният
контрагент в Полша, на който изпратили каисий, вместо да им заплати стоката, им
2
изпратил тир с домати с тази транспортна фирма /ищцовото дружество/. С оглед на
изложеното, се налага извода, че искът за установяване дължимостта на оставащата
част от главницата по тази фактура в размер на 1 668 лв., като основателен да бъде
уважен, а за горницата до пълния заявен размер от 3 168 лв. съответно отхвърлен, като
извършеното плащане в хода на производството по делото следва да бъде взето
предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Основателна съответна е и претенция за
законна лихва върху оставащата дължима главница в размер на 1 668 лв. от датата на
депозиране на заявлението – 05.10.2021 г., до окончателното й изплащане. Предвид
предмета на делото кредиторът има права да получи и законната лихва върху
заплатената главница в размер на 1 500 лв. за периода от 08.07.2021 г. до датата на
плащането, извършено на 17.06.2022 г., възлизаща в размер на 143. 75 лв. /изчислена
със calculator.bg/, както и обезщетението за забава върху оставаща неплатена главница
от 1 668 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 04.10.2021 г. в размер на 41. 24 лв.,
съобразно заявения период на претенцията за мораторна лихва, и предвид датата на
изпълнение на транспортната услуга.
Спорът е досежно дължимостта на сумите по останалите две фактури.
Ищецът твърди, че втората изпълнена транспортна услуга е въз основа на
транспортна сделка от 26.07.2021 г., по която е доставил товар - собственост на
ответника, като същият бил предаден на посочени от ответното дружество лица, за
което е оформен пътен лист № 278603/26.07.2021 г. и извършен превоз на товар 500794
по посочен в пътния лист маршрут: Ш. –Българево –Балчик –Пандиево– Долина –Ш. –
Дуранкулак –Наводарево– Бургас - Камено- Ш., осъществен в периода от 27.07.2021 г.
до 29.07.2021 г., с водач: Деян Симеонов, с изпълнен подпис на същия. Издадена е
фактура № **********/26.07.2021 г. на стойност 1 637. 28 лева с ДДС за транспортна
услуга с посочен маршрут София-Българево- Пандиево.Долина-Ш.. Във фактурата е
посочен падеж за плащане – 10.08.2021 г. Като получател е посочен С. Маринов, като
липсва изпълнен подпис за получател. За тази транспортна услуга има представената в
заповедното производство товарителница 500744/26.07.2021 г., като място на
натоварване е посочено с. Българево, “Ф.“, а място на разтоварване – Пандиево, като
товарът съдържа череши, каси и палети, но не се чете номера на товара. Има изпълнен
подпис на изпращача „Ф.“, но не и такъв на получателя „Фиском 33“ ЕООД. Посочен в
товарителница е пътен лист № 278603.
Третата изпълнена от ищцовото дружество транспортна сделка е въз основа на
транспортна сделка от 31.07.2021 г., като съгласно нея е доставен товар - собственост
на ответното дружество, по маршрут гр. Ш. - с. Долина – Сребърна – гр. Ш., за което е
оформена товарителница № 500745/31.07.2021 г. за товар 500745 – череши и каисий, в
която е посочен като превозвач е посочено ищцовото дружество, а като изпращач
ответното, има изпълнени подписи за изпращач, превозвач и получател на товара – без
3
посочване на субект, като този за получател на товара е абсолютно нечетлив. Издадени
във връзка с това са и пътен лист № 278604/31.07.2021 г. и фактура №
**********/31.07.2021 г. на стойност 596. 16 лева. В тази фактурата също е посочен
падеж за плащане – 10.08.2021 г. Като получател е посочен С.М., като липсва изпълнен
подпис за получател.
По делото са изискани и представени книжа от трето лице – „Ф.“ ООД, а
именно: фактура 02000000595/26.07.2021 г. с доставчик „Ф.“ ООД и получател
ответното дружество, като предмет на сделката са 1 867 кг. череши на стойност от
6 138. 70 лв. с ДДС. Представен е и приемо-предавател протокол от същата дата между
тези две дружества за 7 002. 00 кг. череши, 888 броя каси и 13 броя палети, като има
изпълнени подписи и печати за предал и приел и изрично посочване „транспорт“ с
изпълнен подпис и името Деян Симеонов и печат на ищцовото дружество, като
натоварването е в с. Българево. Представена във връзка с този протокол е и фактура №
**********/29.07.2021 г. с доставчик „Ф.“ ООД и получател ответното дружество, като
предмет на сделката са 5 135 кг. череши, плюс 888 броя каси и 13 000 броя палети на
обща стойност от 20 010. 60 лв.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът изцяло кредитира, като изготвена от лице с нужните
специални познания и като неоспорена от страните се установява, че първата фактура е
осчетоводена в счетоводствата и на двете страни. Другите две фактури не са
осчетоводявани от ответника, и съответно по тях не е ползван данъчен кредит.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаване на делото,
съдът намира от правната страна следното:
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищцовото дружество, че е негова
тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидни
договорни правоотношение с ответника относно процесните договори за транспорт от
26.07.2021 г. и 31.07.2021 г., изпълнение на собствените си задълженията си по тях т.е.
че е извършил транспортните услуги – превоз на стоки по възлагане от ответника на
посочените товари и дестинации, както и размера на вземанията си за това. Съдът
намира, че такова доказване по делото не бе проведено. Представените книжа в тази
връзка не установява соченото възлагане от страна на ответника ищеца да извърши за
негова сметка превоз по маршрут, още по-малко че е уговорено заплащането на сумите
по фактурите. За транспортната услуга от 26.07.2021 г. въобще не се установява да има
възлагане от страна на ответника, като представените от ищеца документи относно
същата нямат подпис на представител на ответното дружество; пътният лист съдържа
маршрут, различен от този посочен във фактура, а и от мястото на натоварване,
посочено като такова в представения от третото лице приемо-предавателен протокол.
В представената в заповедното производство товарителница 500744/26.07.2021 г., като
4
място на натоварване е посочено с. Българево, “Ф.“, а място на разтоварване –
Пандиево, което не съответства въобще на посочения маршрут в пътния лист, а и в
издадена фактура. Т.е по делото липсват надлежни доказателства, от които да се
установява, че ответникът е възложил на ищеца да осъществи превоз на товар, неговия
точен маршрут и уговореното възнаграждение за това, което с оглед естество на
сделката се определя от изминатия пробег т.е. това е негов съществен елемент,
определящ евентуално дължимото възнаграждение. За тази транспортната сделка в
исковата молба дори липсва посочване по какъв маршрут е осъществена, като
посочените такива в пътния лист и издадената фактура не са идентични един с друг и
съвсем различни от тези по товарителницата, която е по маршрут Българево-Пандиево.
Самото издаване на фактурата, която както се е установи не е осчетоводявана от
ответника, няма как при това положение да бъде възприета като индиция за
съществуването на сочената от ищеца транспортна сделка. Същото се отнася и за тази
от 31.07.2021 г., по която също има издадена товарителница, но в нея независимо, че
като изпращач и получател на товар е посочено ответното дружество с изпълнени
подписи и за изпращач и за получател, то този за получател е абсолютно нечетлив.
Така и съгласно чл. 368, ал. 1 от ТЗ от Търговския закон превозвачът е длъжен да
извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му,
да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в
местоназначението, като за доказване на тези обстоятелства следва да се оформят
надлежни документи, каквито по делото не са представени, като не са ангажирани и
гласни доказателства за евентуалното им установяване. С горните мотиви съдът
намира, че исковете за главниците и лихвите по горните две транспортни сделки, като
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
При този изход и с оглед претенциите на ищеца за присъждане на направените
по делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да
заплати на ищеца сумата от 451. 36 лв. за направените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете и при отчитане на извършеното плащане в хода на делото,
при което за същото се дължат разноски по аргумент за противното от нормата на чл.
78, ал. 2 от ГПК. При определянето им съдът взе предвид посочените такива за
исковото производството в представения от ищцовото дружество списък на разноските
– държавна такса от 115. 35 лв. и 1. 38 лв. банкова такса, както и адвокатско
възнаграждение от 650 лв.
Предвид т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извода, че се дължат и част от направените в заповедното производство разноски,
присъдени със заповедта, в размер на 331. 44 лв., съобразно уважената част от
исковете, които съгласно дадените указания следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
5
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 782. 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че „ФИСКОМ 33“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, бул. ****, представлявано от управителя С.Й.М.,
дължи на „ХриССим“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
ул. ул. ****, представлявано от С.Л.В. и/или Д.К.С., част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3144/04.11.2021 г. по ч.гр.д. №
7013/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 668 лева -
главница, представляваща възнаграждение за доставен и приет товар от Люблин,
Полша до гр. Варна, за което е издадена фактура № **********/25.06.2021 г. на обща
стойност от 3 168 лв., сумата от 143. 75 лв. – обезщетение за забава върху част от
платената главница в размер на 1 500 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 17.06.2022 г. –
датата на плащане, както и обезщетението за забава в размер на 41. 24 лв. върху
оставаща неплатена главница от 1 668 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 04.10.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от 1 668 лв. от датата на
депозиране на заявлението – 05.10.2021 г., до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за главницата по тази фактура над уважения размер от 1 668 лв. до
пълния заявен размер от 3 168 лв., и отхвърля исковете за установяване дължимостта
на сумата от 1 637. 28 лева - главница, представляваща възнаграждение за доставени и
приети стоки по сключен между страните договор от 26.07.2021 г., за което е издадена
фактура № **********/26.07.2021 г., сумата 25. 92 лева - обезщетение за забава върху
главницата от 1 637.28 лева за периода от 10.08.2021 г. до 04.10.2021 г., както и сумата
596. 16 лева - главница, представляваща възнаграждение за доставени и приети товари
на 31.07.2021 г. по маршрут Ш. – с. Долина – Сребърна – Ш. по сключен между
страните договор от 31.07.2021 г., за което е издадена фактура №
**********/31.07.2021 г., както и сумата 9. 44 лева - обезщетение за забава върху
главницата от 596. 16 лева за периода от 10.08.2021 г. до 04.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.10.2021 г.
Осъжда „ФИСКОМ 33“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. ****, представлявано от управителя С.Й.М., да заплати
на „ХриССим“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ул.
****, представлявано от С.Л.В. и/или Д.К.С., сумата от 782. 80 лв. /седемстотин
осемдесет и два лева и 80 ст./ за направените по делото разноски, от които 331. 44 лв.
по ч.гр.д. № 7013/2021 г. и 451. 36 лв. по гр.д. 930/2022 г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
6
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7