№ 2100
гр. Варна, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20213100502404 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Въззивникът Б. Р. Л., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Р.Д. - назначена за особен представител и приета от съда от днес.
Въззиваемият К. И. Ж. , не се явява, представлява се от адвокат Д.А.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Адв. Д.: Моля да дете ход на делото
Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3529 от 06.10.2021 г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297608/07.09.2021г. от Б.Р.
Виденова /Л./, ЕГН **********, адрес: град Варна, кв. ***, ул. „*** – 37-ма“
№ 19 срещу решение №262437/06.08.2021г., постановено по гр.дело №
3901/2020г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по
отношение на въззивницата, че дължи на КР. ИВ. Ж., ЕГН **********, адрес:
1
град Варна, ул. „***“ № 1, вх.Г, ет.8, ап.62 на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535, чл. 537, чл. 538, ал. 1 и чл. 463 от
ТЗ сумата от 4900.00 лева, представляваща главница по запис на заповед от
17.01.2017г. с падеж 17.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2019
г. до окончателното изплащане на същото, за която сума е налице издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10544/2019 г. по
описа на Районен съд – град Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е основал
решението си на документи /договор за заем и разписка от 17.01.2017г./,
които не са били приети по надлежен ред по делото. Това е лишило особения
представител на въззивницата да ги оспори.
На следващо място се навеждат доводи, че неправилно е приложен
материалния закон. Твърди се, че записът на заповед е нередовен от външна
страна и не съдържа реквизит по чл.535, т.7 от ТЗ. По делото не е установена
с категоричност автентичността на подписа на издателя на записа на заповед,
а именно, че същият е положен от въззивницата Л.. Вещото лице по съдебно
почерковата експертиза е използвало за сравнителен материал договора за
заем и разписката от 17.01.2017г. В съдебно заседание на въпрос ако тези два
документа бъдат изключени, като образци за сравнение би ли било вещото
лице категорично относно авторството, същото е посочило, че най – вероятно
и в този случай подписът е положен от лицето. Предвид отговора на вещото
лице и ползването на документи, които не са били приети по делото се
твърди, че е доказана неавтентичността на записа и възражението за липсата
на форма.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата КР. ИВ. Ж., в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Изложени са подробни съображения досежно
установяване на фактическия състав на предявения иск, в това число и за
2
това, че представения запис на заповед е редовен от външна страна и не
страда от липса на реквизити. Посочва се, че в хода на първоинстанционното
производство е установено чрез почерковата експертиза, че въззивницата Л. е
автор на подписа в записа на заповед. За неоснователни се считат
оспорванията във въззивната жалба, че атакуваното решение е основано на
доказателства, които не са събрани по делото. Разяснява се, че договорът за
заем и разписката са приложени към ч.гр. дело №10544/2019г. по описа на
ВРС. Частното дело е било прието по гр. дело №3901/2020г., в това число и
всички доказателства приложени в него. Допълнително са изложени
аргументи относно изследване на каузалното правоотношение, наличието на
договор за заем между страните, обезпечен със записа на заповед.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Адв. Д.: Запозната съм с определението на съда. Поддържам въззивната
жалба. Нямам възражения по доклада.
Адв. А.: Аз също нямам възражения. Поддържам отговора.
Адв. Д.: Исках да направя една поправка по жалбата. На страница трета
в жалбата си, абзац 3, съм посочила, че първоинстанционният съд не е бил
длъжен да изследва валидността на каузалното правоотношение при наведени
от ищеца твърдения в исковата молба за причината за издаването на записа на
заповед и с оглед оспорванията, които съм направила. Всъщност считам
тъкмо обратното и това съм поддържала на предходната инстанция. Съдът е
задължен да изследва неговата валидност и това в съответствие с
разрешенията, дадени по точка 17 на Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на
Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на ВКС. Доколкото
разбирам, това не се оспорва от ответната страна. Така изразеното становище
поддържам и понастоящем. Просто исках да поправя жалбата в тази си част.
Адв. А.: Да се приеме поправката. Не възразявам.
СЪДЪТ не намира за необходимо да извърши промяна в изготвения
доклад по направените уточнение. Същите са обективирани в протокола от
съдебното заседание и ще бъдат преценени от съда по същество на спора.
Адв. Добева: Нямам доказателствени искания.
Адв. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
3
разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Адв. Д.: Не правя възражение.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми окръжни съдии,
моля да решите спора по същество, като отмените първоинстанционния
съдебен акт и отхвърлите предявения иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Моля да приемете за неправилни изводите на първоинстанционния съд за
наличие на валидно възникнало заемно правоотношение и за реално
предаване на заемната сума, направени въз основа на двата документа –
договор за заем и разписка от 17.01.20217 г., които не са приобщени към
доказателствата по делото с определение по реда на чл.157 от ГПК в хода на
съдебното производство. Считам, че съдът не може да обсъжда и да
преценява, както и решението на съда не може да почива на доказателства,
които не са приобщени към доказателствения материал по съответния
процесуален ред и по тази причина каузалното правоотношение, наведено от
ищеца остава недоказано в процеса. При твърдяно от ищеца обезпечителен
характер на процесния запис на заповед недоказаността на каузалното
правоотношение, заради което той е издаден, налага извода за недължимост
на сумата по него. Ето защо предявения иск считам за неоснователен и
недоказан и след отмяна на въззивното решение, Ви моля да бъде отхвърлен,
при съобразяване и останалите съображения, изложени в жалбата.
Адв. А.: Уважаема госпожо Председател, приложените по делото
доказателства, а именно оригинала на запис на заповед, договора за паричен
заем и разписката, както и от заключението на вещото лице, което
категорично заявява, че подписът и трите имена са изписани саморъчно от
длъжницата Б.Л., абсолютно категорично доказва, че същата дължи
претендираната сума и моля да уважите решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно. Наведените твърдения от адвокат Д.
относно това, че първоинстанционният съд е направил заключенията си от
неприобщени към делото доказателства, твърдя че същите са приобщени още
от самото начало при подаване на заявление за издаване на заповед по чл.417
4
от ГПК. Беше приложен оригинал на запис на заповед, договорът за паричен
заем и разписката. Имаше издадено изрично разпореждане от районния съд
да потвърдят на какво основание подавам искането от доверителя ми и
предвид това, че процедурата по чл.417 изисква заявлението да бъде
придружено от оригинал запис на заповед и договор за паричен заем с
нотариална заверка на подписите. Договорът не беше с нотариална заверка на
подписите, но това аз потвърдих, че основанието ми е оригиналният запис на
заповед. Останалите доказателства, които не само са приобщени, но те по още
един категоричен начин доказват. Това става видно от становището на вещото
лице, че именно този подпис принадлежи на Боряна, както и имената са
изписани, тоест точно обратното на твърдението на адвокат Д.. Всички тези
документи са не само приобщени, но и още повече засилват
доказателствената тежест на твърдението на доверителя ми и районния съд
относно спора.
Адв. Д. /реплика/: Доколкото в производството по чл.410 не се събират
доказателства изобщо от съда, то в производството по чл.417 от ГПК,
доколкото съдът следва да се произнесе, въз основа на представен от
заявителя документ, естествено че този документ следва да бъде събран от
съда като доказателство, но по твърдение на процесуалния представител на
въззиваемата страна, този документ е записът на заповед и е събран от
заповедния съд и въз основа на него е издадена заповедта за изпълнение, но
други доказателства не следва да се събират в това производство по чл.417.
Адв. А. /дуплика/: Дори да не бяха събрани, само и въз основа на
записа на заповед недвусмислено и категорично вещото лице потвърждава, че
този подпис принадлежи. Отделно от това, че въззивната страна няма пряк
контакт със самата длъжница и не разбирам, откъде черпи основания за
неистинност на подписа.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.46
часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6