Решение по дело №5757/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2311
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20225330205757
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2311
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20225330205757 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 639573 – F639987/
06.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП - Пловдив, с което на „УелнесМи 2019" ЕООД, на основание чл. 179, ал.
1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 /седемстотин/лв.
за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото.
Не се претендират разноски. Алтернативно се моли случаят да бъде счетен за
маловажен, като атакуваното наказателно постановление бъде отменено, а
жалбоподателят да бъде предупреден съобразно чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител ангажира
становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена
без уважение, респективно обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически
параметри:
„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на
15.10.2021 г. се установи, че „УелнесМи 2019" ЕООД с БУЛСТАТ *********,
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за
подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП
Пловдив за данъчен период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. до 15.10.2021 г.
включително.
Отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС не са подадени на в ТД
на НАП - Пловдив към момента на съставяне на НП.
Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, включително разпита на
актосъставителя – свид. Б., който изцяло потвърди изложеното в акта.
Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за
установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал-
АУАН, оправомощителна заповед, удостоверение за връчено съобщение по
електронен път, пълномощно, регистри, както и от показанията на свидетеля,
които изцяло кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
и нарушените правни норми.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3
2
ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за
подаване на отчетните регистри по ЗДДС.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС,
която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125, ал.5
от ЗДДС. Наложената глоба е в близост до минималния установен от закона
размер-700 лв.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
3
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по
нищо от останалите.
На следващо място липсва един от типичните белези на маловажния
случай, а именно своевременно отстраняване на нарушението.Същото е било
отстранено над месец след извършването му и след покана до нарушителя за
съставяне на АУАН.
Наложената санкция в рамките близо до законоустановения минимум
от 700 лева изцяло съответства на продължителността на периода на забавяне
за изпълнение на задължението.С оглед горното според съда наложената
санкция близо до минимума от 500лв. се явява справедлива и не е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150лева.Производството по делото, след
даване на ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, делото не е с фактическа или правна сложност
поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено и жалбоподателя
осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, поради което и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 639573 – F639987/
06.06.2022 г. , издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП - Пловдив, с което на „УелнесМи 2019" ЕООД, на основание чл. 179, ал.
4
1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 /седемстотин/лв.
за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 ЗДДС.
ОСЪЖДА „УелнесМи 2019" ЕООД да заплати на Национална
агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на
80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5