Решение по дело №7968/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 636

гр. Перник, 18.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, 6 – ти състав, в открито съдебно заседание на 05 06 2018 година, в състав:

Районен съдия: Д МАТЕЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 07968 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на

П.Г.К. ЕГН ********** ***

И чрез адв.пълн.И.В.В.

Съд.адрес ***

срещу

“Електрисите” ЕООД,

Седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Р.Даскалов № 1 ет.2 ап.6 ЕИК *********

Предст. от И.Д.А.-управител

с която иска ответното дружество да му заплати следните суми

(след направено изменение на исковите претенции):

Дължимо БТВ за м.март 38.18лв. / съответно нетно тр.възнаграждение 29.93лв./

Ведно със законната лихва за забава от 4.79лв.считано от 26.04.2016г. до датата на ИМ 21.11.2017г.

Сумата 3238.42лв. представляваща БТВ за м.април 2016 / нетно 2320.22лв./

Ведно със законната лихва за забава -351.22лв. считано от 26.05.2016г. до датата на ИМ -21.11.2017г.

Дължимо БТВ за ползуван платен годишен отпуск за 19 дни през м. май 2016г. в зразмер на 3238.40лв.

Ведно със законната лихва за забава 372.94лв. считано от 26.06.2016г. до подаване на ИМ 21.11.2017г.

Дължимо БТВ за ползуван платен год.отпуск за 1 ден през м. 06.2016г. в размер 161.92лв.

Ведно със законната лихва за забава 16.92лв. от 26.07.2016г. зо подаване на ИМ 21.11.2017г.

Законната лихва върху всицчки главници от подаване на ИМ 21.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите

Разноските по делото

В исковата молба се посочва, че :

-страните по делото сключили трудов договор № 212 от 30.03.2016г. и Доп.споразумение за предоставяне на временна работа при условията на чл.107 р и сл. От КТ

- ищецът заемал длъжността “общ работник строителство на сгради”

-дружеството –работодател притежава лиценз № 049 от 22.05.2013г. за осигуряване на временна заетост – издаден по чл.74 е ал.1 вр. чл.74 ж ал.1 глава осма „а“ от Закона за насърчаване на заетостта

-считано от 31.03.2016г. ищецът се е явил на работа и е започнал същата във френското предприятие ползвател SAS ATCE, където, съгласно споразумението за предоставяне на временна работа е трябвало да работи до 14.06.2016г.

-трудовоот възнаграждение за м.03. и 04. 2016г. е било начислено но неизплатено , като за причита е посочено френското предприятие

-ищецът твърди, че не е получил и начислената по фиш за м.094.2016г. сума 195.58лв., а съгласно подписания трудов договор изплащането на трудово възнаграждение е еднократно на 25то число на месеца след възникване на основанието за същото.

-начислено но неизплатено е и обезщетението за неползуван платен год.отпуск / в размез с чл.177 ал.2 КТ е начислено, поради което се оспорва и като размер /

-след завръщането си в България от 03.08.2016г. е уведомено трето лице- застрахователя ОЗК –Застраховане АД – за настъпване на застрахователно събитие и заведена щета № 0710-230-0001-2016г. в регистъра на застрахователя

-ЕЛЕКТРИСИТЕ ЕООД е сключило застраховка Обща гражданска отговорност секция 1 Отговорност на работодателя – със срок на застраховката 17.04.2015-16.04.2016 по застрахователна полица 0710-230-2015-0001 със ЗАД „ОЗК Застраховане „ АД в изпълнение на императивните изисквания на чл.74 е ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта

При това положение е конституирано трето лице-помагач –

ЗАД „ ОЗК-ЗАстраховане „АД

В срока по чл.131 ГПК :

Ответникът се е възползвал от правото да подаде отговор на исковата молба, с който признава частично исковете –

Сочи финансови заструднения – френското предприятие общо дължи на ответния работодател сумата 79 708.50 евро / в която обща сума е и дължимата сума към работниците, в частност ищеца /

Сочи, че сумите се дължат от застрахователя, за което е надлежно уведомен с молба от работодателя вх. № 446 / 22.06.2016г. и уведомление за щета № 457 от 24.06.2016г.

Към момента работодателя и застрахователя са в административна процедура по повод неизплатените суми

Надлежно са уведомени и Инспекция по труда и КФН

Искат отхвърляне на исковете, и алтернативно – да се осъди третото лице – застраховател за същите суми по ИМ.

Третото лице помагач ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД депозира отговор по чл.131 ГПК – като изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

-не са представени доказателства от работодателя, че френското предприятие не е плащало посочената сума

-не са налице предспоставките за плащане от застрахователя на посочените суми

-същите са завишени по размер

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представените писмени доказателства се установява, че страните сключили горепосочения трудов договор по силата на който ищецът заемал длъжността “Общ работник, строителство на сгради” с основно месечно възнаграждение от 420 лева, с дата на плащане 25 – то число на месеца.

Установява се още, че страните по делото са сключили споразумение към трудовия договор.

Страните се уговорили ответното дружество в качеството си на предприятието, което осигурява временна работа да осигури временна работа на ищеца в предприятие ползвател (SAS ATCE).

Страните уговорили мястото на работа да се осъществява в Република Франция за периода от 31.03.2016 г. до 14.06.2016 г., като през това време ищецът ще изпълнява длъжността “общ работник, строителство на сгради” при френското предприятие ползвател.

Страните са уговорили работна заплата в размер на 10 евро за един астрономически час.

Страните не спорят за обстоятелството, че за през месец май 2016 г. ищецът не е ползвал 19 дни платен отпуск, а през месец юни 2016 г. – 1 ден платен отпуск.

Тези обстоятелства освен, че са безспорни, се установяват от приложените фишове за заплати, касаещи месеците май и юни 2016 г.

От приетото и неоспорено заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява, че сумите се дължат, при надлежно направено изменение на исковите претенции оп ищеца по реда на чл.214 ГПК

Следва да се отбележи, че при изготвяне на заключението вещото лице е

-отбелязало изрично, че с РКО от 3.04.2016г. на ищеца авансово са дадени сумата 150евро, без в РКО да е отбелязано на какво основание / дали като пътни разходи или аванс към труд.възн/

Изхождайки от другите данни, в.л. хипотетчино смята, че най-вероятно това може да се осчетоводи като аванс за м.април

Друго, което изрично е отбелязано он в.л. е, че при престой по вида на работодателя / тъй като ищецът не е бил на работа от 27.04. до 30.04.2016г. / не е ясно по чия вина и се е прибрал в България – т.е. отчетени са всички специфики на казуса

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендираните суми от БТВ

и искове с правнa квалификация чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД относно другата част от претендираните суми

Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа.

По делото се установи, че страните се намирали в трудови отношения, като ищецът е престирал работна сила за месеците 03 04 05 2016 г.

От писмените доказателства по делото се доказва фактическият състав :

-наличие на трудово правоотношение с ответника за процесния период

-правото да получи трудово възнаграждение

-размера на същото

По възражението на ответника за сключена застраховка :

Сключената групова застраховка съгл.чл.74 е ап.2 т.7 ЗНЗ касае отношения, в които ищецът-работник НЕ Е СТРАНА а бенефициент.

Това обстоятелство няма никакво отношение към дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за визирания период, които се дължат НА ДРУГО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ.

Освен това, в Закона липсват фиксирани специални правила, според които ищецът бил длъжен да се обърне първо с пряка претенция към застрахователя по груповата застраховка

По сключената застраховка има отделна адм.процедура между други страни : работодател / ответника / и застраховател.

Това не влияе върху договорните трудови правоотношения по настоящия казус.

Поради горното съдът намира за доказани и по основание и по размер на претендираните суми.

По делото не се ангажираха доказателства за извършено плащане на цитираните суми.

Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя.

Щом като работникът е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателят, последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение.

Съгласно чл. 177, ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най - малко 10 работни дни.

Спорно по делото е това дали начисленото възнаграждение за положения труд в Република Франция представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.

В разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работна заплата, е установено, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

В настоящия случай това допълнително възнаграждение е начислявано всеки месец, което се установява от представените фишове за заплати, т. е. същото е постоянно за уговорения период в споразумението към трудовия договор.

От значение е обстоятелството, че обсъжданото възнаграждение е в пряка зависимост от отработеното време.

Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението за положения труд при френското предприятие ползвател представлява допълнителни възнаграждения с постоянен характер и същото следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при изчисляване по реда на чл. 177, ал. 1 КТ на възнаграждението за ползвания платен отпуск.

Искове по чл. 86, ал. ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съдът намира, че страните са уговорили заплатата да се плаща на 25 – то число на месеца, т. е. след тази дата ответникът изпада в забава и дължи мораторна лихва до датата на подаване на исковата молба.

Съдът намира, че лихвата за забава на възнаграждението за ползавания платен отпуск следва също да се изчислава от 25 - то число на съответния месец, тъй като възнаграждението по чл. 177 КТ се изплаща винаги заедно с работната заплата.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в размер на 1100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение – по списък по чл.80 ГПК, приложен Договор за пр.помощ и банкова сметка, ***ната страна при този изход на спора не се дължат разноски

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд сумата 296.72лв., дължимата държавна такса върху уважения размер на исковите претенции и

420лв.- възнаграждение за вещо лице.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.

Предвид изложеното Пернишкият районен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на