№ 326
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20241001000213 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 118580/15.12.2023 г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, ул. „Кн. Дондуков“, № 52 срещу
Решение № 1438/23.11.2023 г., изменено с Определение № 540/08.02.2024
г., по т.д. № 694/2022 г., на СГС, VI-7 с., с което е отхвърлен предявения
срещу „РЕМОТЕКС М“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шести септември“, № 1, ет. 2, ап.офис 3, при
задължителното участие на Т. Д. И., със служебен адрес гр. София, ул.
"Софроний Врачански", № 1, ет. 3, ап. 5, офис 5.3, в качеството му на Синдик,
иск за приемане за установено, че предявените и приети публични
вземания, общо в размер на 798513.94 лв., от които 718823.43 лв., главници и
79690.51 лв., лихви, включени в одобрения от съда по несъстоятелността
Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на "РЕМОТЕКС М"
ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под №
20210811114918, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно. Счита, че
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ безспорно уреждал възможността на
държавата да се ползва от правото си на привилегирован кредитор при
наличие на вписани по надлежния ред обезпечителни мерки, каквито били и
вписаните в ЦРОЗ запори. Счита, че волята на законодателя е ясна и създава
такава привилегия, от която вписалият запора кредитор следва да се ползва
при разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху
1
което са наложени обезпечителните мерки. Още счита, че разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ е част от систематично въведени от законодателя мерки в
защита на обществения интерес. По същество моли за отмяна на решението и
уважаване на предявения иск. Претендира разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„РЕМОТЕКС М“ ЕООД (н), ЕИК *********, не депозира отговор.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, задължителната страна Т.
Д. И., в качеството на Синдик, депозира отговор вх. № 15137/09.02.2024 г. , в
който оспорва оплакванията във въззивната жалба и ги счита за
неподкрепени от правната теория и съдебната практика. Излага, че запорът е
обезпечителна мярка и цели запазването на длъжниковото имущество. Сочи,
че целта на вписания по реда на ЗОЗ запор е да бъде противопоставен на
кредитора вписал особен залог по реда на ЗОЗ, когато вписването на запора
предхожда вписването на залога. Излага и допълнителни доводи за правната
природа на запора по ЗОЗ, извлечени от посочена съдебна практика, която
счита за приложима в конкретния случай. Сочи, че от представените
доказателства не можело да се установи спазване на законоустановения ред за
налагането на запорите, както и, че именно процесните публични вземания са
предмет на мярката. По същество моли атакуваното решение да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, не изпращат
представители и не изразяват становище. Синдикът, в качеството на
задължителна страна, явява се лично и оспорва въззивната жалба.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
съставът на Софийски Апелативен Съд, възприе следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, с който
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ моли да бъде постановено
съдебно решение, за приемане за установено, при задължителното участие на
Синдика – Т. И., че приетите му вземания срещу „Ремотекс М“ ЕООД (н),
представляващи 718823.43 лв., главница и 79690.51 лв., лихви, обезпечени
със запори, вписани по ЗОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ.
От извършена служебна справка в ТР воден при АВ, по партидата на
„Ремотекс М“ ЕООД, ЕИК *********, се установява, че с Решение №
366/20.02.2020 г., по т.д. № 2214/2019, на СГС е обявена
неплатежоспособността на дружеството, определена е начална дата
03.10.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност. Установява се и,
че с Определение № 261344/12.07.2023 г., за постоянен Синдик е назначен Т.
Д. И..
Не се е спорило по делото, а и се установява от представената молба
изх. № 95-39-12#25/19.03.2020 г., че НАП е предявила по реда на чл. 685, ал. 1
ТЗ публични вземания от длъжника общо в размер на 3532101.27 лв., от
които 3411859.80 лв., главници и 120241.47 лв., лихви, с произход неплатени
данъци, такса битови отпадъци, задължителни осигурителни вноски,
имуществени санкции.
Видно от партидата на длъжника в ТР е, че на 11.08.2021 г. е обявен
2
Списък на приетите от Синдика вземания, в който са приети предявените от
ищеца вземания с молби от 19.03.2020 г. и 19.05.2020 г. Видно от Списъка е,
че за всички приети вземания на ищеца е предвидена поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и 9 ТЗ.
Представено по делото е и възражение на кредитора НАП, изх. № 95-39-
12/19#47/17.08.2021 г. срещу Списъка, в което е посочил, че същото касае
част от вземанията предявени с молба изх. № 95-39-12#25/19.03.2020 г.
Кредиторът е посочил, че предявените публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски общо в размер на 718823.43 лв., главница
и 79690.51 лв., лихви са обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК,
което било видно и от молбата за предявяване на вземанията. Предвид
вписването на обезпечителните запори в ЦРОЗ, то за тези вземания следвало
да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Видно от постановеното Определение № 260970/31.03.2022 г., по т.д. №
2214/2019 г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение
възражението на кредитора НАП и е одобрил Списък на приетите от Синдика
вземания. Актът на съда е обявен в ТР на 31.03.2022 г.
Настоящата искова молба е постъпила в СГС на 14.04.2022 г., т.е. в
границите на срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
Не е било предмет на спор и обстоятелството, че с Постановления от
22.05.2019 г. и 26.09.2019 г. са наложени обезпечителни мерки - запор, върху
налични и постъпващи суми по банковите смети на несъстоятелното
дружество в „Българска банка за развитие“ АД и „Първа инвестиционна
банка“ АД.
За установяване на твърдяното обезпечаване на вземанията, от страна на
ищеца е представено Удостоверение № 1334498/26.02.2020 г., издадено от
ЦРОЗ, от което се установява, че към датата 26.02.2020 г. по партидата на
„Ремотекс М“ ЕООД на 14.08.2019 г. и 03.12.2019 г. са извършени 2 бр
служебни вписвания на запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ като вписаните
права са на НАП като не е налице вписване на пристъпване към изпълнение.
По допустимостта на иска: Между страните въпросът за
допустимостта на иска не е бил предмет на спор. От друга страна съставът на
САС, съобразно служебно вмененото му задължение преценява, че
предявеният иск е допустим, доколкото въззивникът Национална агенция за
приходите се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник
"Ремотекс М" ЕООД (н) с предявени и приети вземания, своевременно е
оспорил реда за удовлетворяване на част от приетите публични вземания и е
постановено Определение по реда на чл. 692, ал. 2 и 3 ТЗ, с
което възражението му по чл. 690 ГПК е оставено без уважение. Трайна и
последователна е съдебната практика в разбирането, че предмет на иска по чл.
694 ТЗ може да бъде и само поредността за удовлетворяване на приетото
вземане, когато кредиторът твърди, че тя е различна от определената от
синдика такава. (така Определение № 374/13.06.2014 г., по ч.т.д. № 599/2014
г., ІІ ТО ВКС, с което по аргумент от разпоредбата на чл. 726, ал. 2 ТЗ, е
призната допустимостта на иск за установяване на привилегиите и
определяне поредността на удовлетворяване на вземането, различна от
определената от синдика, респективно в определението на съда по чл. 692, ал.
4 ТЗ, вкл. и поради това, че се касае до установяване на акцесорно право, за
което ищецът има правен интерес, а не за установяване на факт).
3
С оглед фактическа установеност по делото, предмета на въззивната
жалба и становищата на страните, основният спорен пред въззивната
инстанция въпрос е правен и е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ и приложимостта й относно процесните вземания и
обезпеченията към тях.
Съобразно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ вземанията,
възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на Закона за особените залози се ползват с право на
предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на
обезпечението. В доктрината и константната съдебна практика се възприема
тезата за корективно тълкуване на т. 1 от ал. 1 на чл. 722 ТЗ досежно
предвидената привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със
запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Поддържа се, че е недопустимо
вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са
обект на обезпечение по ЗОЗ (чл. 4 ЗОЗ), а вписването на запор цели той да се
противопостави на кредитора, в полза на когото е учреден особен залог върху
запорираното имущество - учреденият залог не може да се противопостави на
кредитора, който е вписал в съответния регистър по ЗОЗ запор върху
заложеното имущество преди вписването на залога (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1
ЗОЗ), като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има
качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Поради това вписването на
запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от
имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да
има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителните
мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на
принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на
насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява
пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ).
Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната,
взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при
удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр. чл.
457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК).
При предложеното в теорията тълкуване се съобразява разпоредбата на чл.
638, ал. 4 ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на
несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и
възбрани, и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира
разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ,
съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена
или запорирана вещ. (подобни доводи изложени в О № 519/15.11.2019 г., по т.
д. № 515/2019 г., I т. о., ВКС, О № 252/19.04.2021 г., по т. д. № 552/2020 г., I т.
о., ВКС, О № 295/27.05.2021 г., по т. д. № 1585/2020 г., II т. о., ВКС, О №
60338/07.06.2021 г., по т. д. № 2011/2020 г., I т. о., ВКС).
Допустимостта на корективното тълкуване на императивна правна
норма, каквато е разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на
предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на
вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ, е
потвърдено и в постановеното Решение № 50112/15.03.2024 г., по т. д. №
4
1602/2022 г., ВКС, II ТО, постановено именно по този въпрос.
Въззивният съд споделя аргументираната в доктрината необходимост от
корективно тълкуване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което намира, че
процесните публични вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ,
не могат да се ползват с привилегията по тази разпоредба в производството
по несъстоятелност, противно на изложените във въззивната жалба
оплаквания.
Отделно от посоченото, разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (изм.)
действително е предвиждала в предишната си редакция от ДВ, бр. 108 от
2007 г., че на вписване по реда на ЗОЗ подлежи запорът, наложен по реда на
ДОПК. Вписването е имало за цел да осигури действие на запора спрямо
заложен кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор
върху едно и също имущество, се конкурират. Ако запор, наложен по ДОПК,
не е бил вписан в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим на заложния
кредитор вписал особен залог, независимо, че е бил наложен по-рано от
вписването на залога. С последващите изменения на ЗОЗ - ЗИДЗОЗ, обн. ДВ,
бр. 105/2016 г., разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 не е възпроизведена, като в
мотивите към законопроекта е посочено, че с промените в чл. 26 се
прецизират правилата, уреждащи залог на вземане, залог на ценна книга и
залог на съвкупност, като е възприет подходът на опростяване на режима на
вписване на договора и осигуряване на бързина и качествено реализиране на
правата на кредитора. Към момента, вписване на възбрани по реда на ЗОЗ е
недопустимо. Разпоредбата на §49 от ПЗР към ЗИЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.,
в сила от 30.12.2016 г.) предвижда запазване на действието само на вписаните
особени залози. Следователно всички останали вписвания не запазват
действието си. Вписване пък по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след
отпадане на законовото основание за това е недопустимо. Ето защо, следва да
се приеме, че към момента на извършваната от съда преценка, законовата
предпоставка по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ липсва и ищецът НАП не се ползва с
привилегията по този първи ред на вземанията.
По изложените съображения искът за установяване на поредност за
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на процесните вземания следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на фактическите и правни констатации на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въпреки разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът не следва да бъде
осъждан да заплати държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл.
84, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1438/23.11.2023 г., изменено с
Определение № 540/08.02.2024 г., по т.д. № 694/2022 г., на СГС, VI-7 с.
Решението подлежи на касационна обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда и при условията на
чл. 280 ГПК пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6