Р Е
Ш Е Н
И Е № 48/13.4.2022г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав,
в публично заседание на седми април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Красимира Юрукова-Стоянова и с участието на
прокурора Георги Георгиев, разгледа
докладваното от съдия Вълчев КАНД № 46 по описа за 2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Б.Я.К. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си
адвокат М.К. от АК-Ямбол за проверка на
Решение № 2/02.02.2022 г. постановено по анд № 20212320200094 по описа на Районен съд-Тополовград за
2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-0358-000292/13.12.2021 г. на Началника на РУ-Тополовград, ОДМВР Хасково, с
което на Б.Я.К. са наложени наказания на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца.
В
жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, т.к. НП е
издадено след преклузивния едномесечен срок по
чл.52,ал.1 ЗАНН, налице е разминаване между качествата на свидетелите участвали
в производството и липсва материалноправното
основание за налагане на наказанието,защото жалбоподателят не е правил отказ по
смисъла на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП. Претендира се за отмяна на решението и на
наказателното постановление.
В
съдебно заседание за касатора се явява адв.К., който подържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът
по касация не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Участващият
по делото прокурор намира, че при разглеждане на делото и обсъждане на
събраните по доказателства, съгласно тяхното действително съдържание първоинстанционния съд е направил законосъобразен и
обоснован извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, предвид което
предлага да се остави в сила решението на Районен съд-Тополовград.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С Решение
№ 2/02.02.2022 г. по анд № 20212320200094/2021
г. Районен съд-Тополовград е потвърдил Наказателно постановление №
21-0358-000292/13.12.2021 г. на Началника на РУ-Тополовград, ОДМВР Хасково, с
което на Б.Я.К. са наложени наказания на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца.
За да
постанови решението си въззивната инстанция приема, че
не са допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които съдържат
всички фактически и правни основания за издаването им, спазен е принципа за
съразмерност и справедливост и не се установява наличието на нарушения на
материалния закон и на административно-процесуалните правила, които да
обуславят незаконосъобразност на акта, за да подлежи на отмяна издаденото НП,
както и че описаното в АУАН и НП нарушение, извършено от жалбоподателя, е
установено и доказано по безспорен и категоричен начин, за което правилно е
ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.
Приетата
от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по
делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци,
поради което не са налице касационни основания за отменянето му.
Правилно
и законосъобразно е становището на Районен съд-Тополовград, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото
наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че касатора е извършил
административното нарушение, за което е санкциониран.
Съгласно
нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
В
тежест на административния орган е да докаже наличието на фактите и
обстоятелствата залегнали в санкционната норма, послужила като основание за
налагане на наказанието, което е сторено по отношение на правнорелевантните
такива, а именно качеството водач на касатора и
отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ. неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на наркотични вещества или техни
аналози.
В
настоящия случай отказа да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ.
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на наркотични вещества
или техни аналози се установява от наличните по делото писмени и гласни
доказателства, т.к. санкционираното лице е управлявало автомобила, отказало е
извършването на проверка с техническо средство, заради което е бил издаден и
получен талон за медицинско изследване, но не е изпълнено даденото предписание.
В тази
връзка са неоснователни доводите в настоящата жалба, които са били подробно
обсъдени от районния съд, който е направил аргументирани изводи, които се
споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят.
В тази
връзка по никакъв начин не може да се сподели становището за преклузивност на срока по чл.52, ал.1 ЗАНН, че наказващият
орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната
преписка в месечен срок от получаването й, т.к. същия е изключително
инструктивен и нарушаването му не опорочава издаденото наказателно
постановление, доколкото са спазени сроковете визирани в чл.34 ЗАНН, което в
настоящия случай е сторено.
На
следващо място липсва разминаване в качествата и на двамата свидетели П. и Д., които
са били както очевидци, така и свидетели на съставянето на акта, което
обстоятелство е категорично изяснено и не са допуснати процесуални нарушения в
тази насока.
Не
създава неяснота и използваното граматическо време, а още по-малко това може да
се приеме за съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на издаденото
постановление.
От своя
страна е безспорно установено и извършването на нарушението, за което е
наложена санкция и са налице материалноправните
предпоставки, след като водача е отказал тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като извършването на проверка за
употреба на алкохол е неотносима към разглежданото
нарушение.
Освен
това и доколкото касатора е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване, то нито може да се ползва от собственото си противоправно поведение, нито дава възможност за извършване
проверка на твърдените от него факти и обстоятелства.
В
съответствие с това и вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички
обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са
послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Настоящата
инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението
си районния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта
му.
Във
връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване
на процесуалноправните и материалноправни норми.
Предвид
посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като
допустимо, валидно и правилно.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/02.02.2022 г. постановено по анд № 20212320200094/2021
г. по описа на Районен съд-Тополовград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1.: /п/ не се чете 2.: /п/ не се чете