РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Благоевград, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500611 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба подадена от С. А.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к.“**“, бл.*, ет.*, ап.*, против Решение
№166/23.05.2023г., постановено по гр.д.№194/2023 г., по описа на РС –
гр.Петрич.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд.
Твърди се, че за да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете за
насилие не са доказани в производството и че има две предходни молби за
защита от домашно насилие, които са отхвърлени. Навеждат се подробни
съображения в тази насока. Прави се искане за постановяване на решение, с
което да бъде отменено Решение №166/23.05.2023г., постановено по гр.д.
№194/2023 г., по описа на РС – гр.Петрич. Във въззивната жалба не се правят
искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка. Препис
от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 02.06.2023 г. В
предвидения срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната
страна по нея е депозирала отговор, с който оспорва наведените с жалбата
1
съображения, като моли да бъде потвърдено постановеното
първоинстанционно решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител счита извода на първоинстанционния съд за
неправилен. Твърди, че са кредитирани свидетелски показания, без да са
отчетени взаимоотношенията на тези свидетели с молителката. Заявява, че са
игнорирани писмените доказателства – декларацията по чл.9 от ЗЗДН и
медицинското свидетелство. Счита, че съдът не е взел предвид практиката по
въпросите в Европейската конвенция за защита правата на човека, визирани в
чл.3, чл.8 и чл.14.
Процесуалният представител на въззиваемата счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно. Намира, че решението е
постановено, след като съдът е обсъдил в пълнота всички събрани по делото
доказателства. Твърди, че в случая се касае за злоупотреба с право и не е
налице акт на домашно насилие.
Не се събраха нови доказателства.
След като се запозна с доказателствения материал, приобщен от
първостепенния съд, Окръжният съд констатира, че решението на последния
се явява валидно, допустимо и правилно.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да ги повтаря. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по
делото доказателства /поотделно и в тяхната съвкупност/ относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за
достоверни и кои - не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а другите не
кредитира. В тази връзка следва да се отбележи показанията на свидетелката
Петрова е извършила личен преглед на молителката около 20:15 ч. – 20:30 ч.
на 08.01.2023 г., при което не е установила същата да има нито
психоемоционални, нито физически проблеми, налагащи медицинска помощ,
което не кореспондира с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Следва да се посочи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
2
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически
акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт.
Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него
факти /за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи
документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват
неизгодни за издателя факти/. За да е годно доказателствено средство, тази
декларация трябва да индивидуализира в достатъчна степен акта на насилие,
което в случая е сторено. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието
на очевидци /"на четири очи"/, декларацията е достатъчна, за да се приложат
спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/,
именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие /например
очевидци, както е в настоящия случай/ и носещата доказателствената тежест
страна не положи дължимата грижа за събирането им, съдът не следва да
уважава молбата за защита. В случай че са събрани и други доказателства,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-
убедителни от нея, трябва да отхвърли молбата за защита /т. е. материалната
доказателствена сила на декларацията ще е оборена/.
В случая, относно акта на домашно насилие, извършен от ответника на
08.01.2023 г. Молителката сама е подала сигнал чрез системата за спешни
повиквания „Телефон 112“, при което в дома й се отзовал спешен медицински
екип, който не е констатирал никаква нужда от медицинска помощ. Ето защо
и ако телесните уврежданията, които молителката твърди, че е понесла от
ответницата на същата дата, са се получили около час по-късно, не е ясно
защо отново не са били сигнализирани съответните служби на МВР и на
Спешната медицинска помощ, а всъщност по-рано е бил подаден сигнал,
който изобщо не е изисквал тяхната намеса. - Медицинското свидетелство на
молителката е било издадено около 15 часа след сочената насилническа
проява, без тя да е подавала сигнал за нападение върху нея от страна на
ответницата. При прегледа, във връзка с който е било съставено самото
медицинско свидетелство, не са констатирани никакви травматични засягания
по краката на молителката. а свидетелката Палякова изтъква, че е забелязала
такива, като не е ясно и кога точно е формирала тези си наблюдения. Относно
3
акта на домашно насилие, извършен от ответницата на 20.01.2023 г. по данни
на молителката, споделени със свидетелката А., първата се е намирала на
територията на гр. София и то при компания от приятели, без изобщо да се
оплаква от никакво нападение, което да е извършено от ответницата. Няма и
никакви фактически данни, че на 20.01.2023 г. свидетелят Н. се е намирал в
гр. Петрич и е участвал в насилническата проява, сочена от ответницата за
тази дата, в каквато насока са както събраните писмени доказателства -
Последното общо регистрирано излизане на свидетеля Н. и на детето Е. Н. от
Република България към Република Гърция преди 20.01.2023 г. е на
13.01.2023 г., в 19:49 ч., поради което правилно съдът е кредитирал
показанията му. В тази насока и показанията на Е. Н., дадени пред съда в
присъствието на социален работник.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
4
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Цеко
Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
Показанията, дадени от свидетелите М. А., Н. Н., Е. Н., П. и П., правилно са
кредитирани от първата инстанция, понеже разказаното от тях се
характеризира с вътрешна хармоничност, последователност и изчерпателност
/водещи критерии за оценка на свидетелските показания според "Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София,
1997 г., стр. 55/.
Фактът, че свидетелката А. е сестра на ответницата и дъщеря на молителката,
а Н. е дъщеря на ответницата, не води автоматично до компрометиране на
показанията им.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на А. не са противоречиви, а и не са оборени.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с
останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са
опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина
/Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,
роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по
себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на
5
ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и
Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. Конституирани като свидетели,
роднините, близките и приятелите са винаги мотивирани да помогнат с
показанията си на посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското
производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/.
Съвкупния анализ на показанията на разпитаните свидетели сочи на тяхната
достоверност, поради същите следва да бъдат ценени.
Въззивният съд споделя мотивите на първостепенния съд и препраща към
тях.
От събраните по делото доказателства не се установи въззиваемата да е
извършила прояви на домашно насилие, за които да бъде ангажирана
отговорността й.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените
доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за липса на проява
на домашно насилие, упражнено от ответницата не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими по спора доказателства, което е довело и до
законосъобразно решение.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се
потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, лицето, от което изхожда
същата, трябва да бъде осъдено да внесе държавната такса, дължаща се за
осъществяването на въззивната проверка.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалният представител на
възиваемия за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение,
тъй като липсват доказателства за заплащането им.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, актът на Окръжния съд няма да подлежи
на касационен контрол.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №166/23.05.2023г., постановено по гр.д.
№194/2023 г., по описа на РС – гр.Петрич.
ОСЪЖДА С. А. П.–А.-Н., с адрес в гр. П., ж.к. „**“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
**********, да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд
Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 12,50 лв.
/дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължащата се
държавна такса за въззивното производство.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7