№ 6714
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100510841 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10841/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. И. В. с ЕГН
********** от гр.София срещу решение №11613 от 13.06.2024 г по гр.д.№37744/23 г на СРС
, 176 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ да се осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 2000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ ; и сумата от 8000 лева обезщетение
за имуществени вреди /пропуснати ползи от невъзможност да упражнява дейност като
таксиметров шофьор за периода 21.08.2022 г – 05.03.2023 г/ от незаконно обвинение , по
което наказателното производство е прекратено по ДП №1302/2022 по описа на 5-то РУ-
СДВР , пр.пр.№32552/22 на СРП , ведно със законната лихва от 21.08.2022 г до
окончателното заплащане на сумите .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Трябва да се кредитират
поне частично показанията на св.Д.Н. . С тях се доказват неимуществените вреди на ищеца ,
като същият е имал неприятни емоции и е вземал заеми поради липса на доходи .
Въззивникът има пропуснати ползи от незаконното обвинение , защото шофьорската книжка
му е била отнета и не е могъл да работи като таксиметров шофьор /спрял е работа/ . Вярно е
, че и преди отнемането на книжката въззивникът не е работил всеки ден , но тази дейност
не се упражнява по трудов договор с фиксирано работно време . Разликите в броя курсове и
дневния оборот затрудняват определяне на сигурен дневен приход , но СРС е трябвало да
1
уважи иска поне частично като вземе предвид средна стойност на дохода .
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 03.07.2024 г
и е обжалвано в срок на 17.07.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че според пр.пр.№ 32552/2022г. по описа на СРП на
ищеца е било повдигнато обвинение за това, че на 21.08.2022 г. около 03:50 часа на бул.
„Ботевградско шосе“, гр. София управлявала моторно превозно средство под въздействие на
наркотици. На ищеца е наложена принудителна административна мярка № 22-4332-
004286/21.08.2022 г. – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и е
образувано досъдебно производство № 1302/2022 г. по описа на 05 РУ на СДВР.
Прокурорска преписка № 32552/2022 г. на Софийската районна прокуратура (СРП),
прекратена с постановление от 10.02.2023г., а свидетелството за управление на МПС върнато
на 05.03.2023 г.
От приетата по делото справка за съдимост е видно, че срещу ищеца има множество
образувани и водени досъдебни производства в периода 1994-2022г., както и, че същият е
осъждан с присъди по НОХД № 415/2001г., НОХД № 10665/2003г., НОХД № 417/2022 .
Според разпитания пред СРС свидетел Д.К.Н. , същият познава ищеца от 1996 г. През 2022 г
една нощ ищецът му се обадил и му казал, че са го спрели полицаи за проверка и му
установили, че кара с наркотици в кръвта. Свидетелят Н. твърди пред съда категорично, че
ищецът е карал жена си с колата, когато полицията го спряла за проверка. Твърди, че отишъл
през нощта там на мястото и колата и жената на ищеца се намирали почти на средата на
пътното платно.
Според СРС от обясненията на обвиняемия, снети в хода на образуваното бързо
производство по пр.пр. № 32552/22 на СРП (на л.12 от преписката ) се установяват други
факти. Самият ищец там твърди, че в колата е пътувал с братовчед си по посока летището,
защото имал час за полет за Италия, когато го спряла полицията. Не твърди да е бил с жена
си в колата, нито пък да е викал на място свой приятел – например свидетелят Д.К., който да
е заварил жена му насредата на платното.
Според СРС за установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
2
имуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него, по делото са приети
копия от пътни книжки и прикачени към тях отчети за периода от 21.02.2022г. до 20.08.2022г.
на таксиметров автомобил, с който ищецът се твърди да е работил преди да му бъде отнета
книжката. От представените фискални бонове се установява, че ищецът В. е работил като
таксиметров шофьор, в периода от 21.02.2022г. до 20.08.2022г. Не е работил всеки ден, а в
дните, през които е работил е имал изпълнени различен брой курсове.
Според СРС в настоящия случай, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на
21.08.2022 г. около 03:50 часа на бул. „Ботевградско шосе“, гр. София управлявала моторно
превозно средство под въздействие на наркотици, за което на ищеца е наложена
принудителна административна мярка № 22-4332-004286/21.08.2022 г. – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС и е образувано досъдебно производство №
1302/2022 г. по описа на 05 РУ на СДВР. Прокурорска преписка № 32552/2022 г. на
Софийската районна прокуратура (СРП), прекратена с постановление от 10.02.2023г., а
свидетелството за управление на МПС върнато на 05.03.2023 г.
Според СРС прекратяването на наказателното производство срещу ищеца поради това, че
извършеното деяние не е престъпление от общ характер, съставлява основание за носене на
имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили
като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Незаконосъобразността
на действията на държавните органи в рамките на образуваното срещу ищеца наказателно
производство произтича от неотмененото постановление за прекратяване на наказателното
производство поради липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминираните
действия. Поради това законосъобразността на процесуално-следствените действия на
длъжностните лица към момента на осъществяването им е ирелевантна за правния спор.
Според СРС от събраните по делото свидетелски показания обаче, не се установява, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и да подлежат на обезщетяване от ответника, на основание чл.2,
ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ. Показанията на св.Д.Н. са недостоверни и противоречат на
други доказателства по делото . Свидетелят твърди, че когато е спрян за проверка от МВР
ищецът е карал жена си на работа посреднощ, а сам ищецът в обясненията си в досъдебното
производство заявява, че тогава е карал своя братовчед към летището, защото трябвало да
лети за Италия. От друга страна свидетелят твърди, че с ищеца са близки, но пък общуват
само по телефона и по вайбър. Много рядко се виждат, в редките случаи, в които свидетелят
посещава децата от първия си брак, които живеят в квартала, където живее ищецът, но не са
съседи. Същевременно твърди, че се чуват заради заемите, които ищецът е взел от
свидетеля, т.к. той си търси парите от него. Житейски нелогично звучи ищецът да е потърсил
през нощта при създалата се ситуация не някой свой близък приятел, а човекът на когото
просто дължи пари. Следователно показанията на свидетеля за недостоверни и не трябва да
се кредитират .
Според СРС ищецът не е доказал вредите, които да са настъпили за него от
3
незаконосъобразно повдигнатото му обвинение – неимуществени и имуществени . За
последните в правната доктрина, така и в съдебната практика, обективирано и в мотивите на
Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК пропуснатата
полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в
което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е
могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД
обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне
обогатяването му за сметка на длъжника. В Решение № 297 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1202/2015 г., III г. о., също е прието, че при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат
на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение
намира принципът за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но
пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се
обезщетяват само ако ще настъпят със сигурност. ВКС се е позовал на ТР № 3/12.12.2012 г.
по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК, като е продължил с релевантните за конкретния спор
мотиви за начина, по който се доказва пропуснатата полза при непозволено увреждане,
когато има установена по нормативен ред презумпция за настъпването на вредата. Съгласно
Тълкувателно решение №3 от 13.01.2023г. на ВКС по т.д. № 3/2021г., ОСГТК, при
действието на което постановките на ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК
не са отменени, на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на
обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите
или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно
обогатяване. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма
презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради
това доказването на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво. Възможността
за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е
достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла
да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй
като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение,
предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да
почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и
4
прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните в производството трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
изгодните за себе си искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните
последици от недоказването им. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане
увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на
увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона. Вредите са
обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е
достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се
установи реалното им съществуване.
Според СРС в конкретния случай отговорността на държавата има обективен характер, но
всички твърдени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение подлежат на доказване по общия ред. В този случай на доказване подлежат
фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че
реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и
обективно съществуващи. С представените копия от пътни книжки и прикачени към тях
отчети за периода от 21.02.2022г. до 20.08.2022г. на таксиметров автомобил не се доказва
сигурното увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, а да е обективно
установено и да е останало нереализирано единствено заради отнетата с наложен на ищеца
ПАМ книжка. Видно е от тези отчети, че дейността му като таксиметров шофьор е
извършвана при висока степен алеаторност и цикличност. Видно е, че ищецът не е бил на
работа всеки пореден работен ден, а в рамките на изработените от него дни никога броят на
осъществените курсове не е еднакъв. Следователно искът за обезщетение да имуществени
вреди също е недоказан .
Решението на СРС е частично неправилно . Съгласно задължителната практика на ВКС
/решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни
престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е
проведено и съдебно производство на една или повече инстанции ;
- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
5
професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и
други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на
наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
ТР.та задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно
доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение №
388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно
изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди ,
включително и според указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – не е привличан като обвиняем , като евентуалното
обвинение не е за тежко престъпление т.е. ищецът принципно не е бил застрашен от
ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно преследване – по-малко от 6 месеца
само в досъдебна фаза ;
- наложена мярка за неотклонение – не е налагана такава , отнето му е свидетелството за
управляние на МПС ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищеца ;
- влошаване на здравословното състояние – не се твърди директно от ищеца ;
- наложено наказание – не е налагано ;
- интензитет и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния
живот – твърди се , че са били в значителен размер ;
6
- затруднения в работата – твърди се , че не е могъл да работи като таксиметров шофьор .
Като цяло ищецът е претърпял болки и страдания , които обосновават нисък размер на
обезщетението . Ищецът не е привличан като обвиняем по досъдебното производство ,
което е продължило по-малко от 6 месеца . Ищецът е осъждан на лишаване от свобода за
срок от 3 години , като към датата на процесното деяние е бил в 3 годишен изпитателен срок
. Действително показанията на св.Д.Н. не са особено убедителни , но както се посочи съдът
не е ограничен от наличието на формални доказателства за установяване наличието на
неимуществени вреди в рамките на обичайното за подобни случаи . В случая ищецът е бил в
изпитателен срок по друга присъда , а отнемането на шофьорската книжка безспорно му е
създало неудобства .
Според настоящия съд на ищеца трябва да бъде присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 300 лева т.е. след частична отмяна на решението на СРС
да му се присъдят 300 лева обезщетение . Лихви върху обезщетението се дължат от датата на
прекратяване на наказателното производство – 10.02.2023 г , а не от датата на образуване на
досъдебното производство на 21.08.2022 г .
По иска за обезщетение за имуществени вреди
Законосъобразни и правно издържани са мотивите на първоинстанционния съд , че ищецът
не е доказал при условията на пълно доказване сигурното настъпване на пропуснатите ползи
– доход от работа като таксиметров шофьор . Ищецът е представил пред СРС само копия от
пътни книжки и прикачени към тях отчети за периода от 21.02.2022г. до 20.08.2022г. на
таксиметров автомобил . С тях не се доказва сигурното увеличаване на имуществото на
ищеца , още повече , че данните са , че ищецът не е работил редовно и ежедневно като
таксиметров шофьор . По делото остава недоказано :
-какви са били отношенията на ищеца със съответната таксиметрова фирма – не се твърди
ищецът да е работил по трудов договор и да е имал месечен фиксиран доход ;
-какви са били не просто приходите на ищеца от превоз , а чистият доход от дейността ;
-какви са били разходите на ищеца за дейността - за лизингови вноски /ако е имало такива / ,
за гориво , за застраховки , за различни такси и вноски към таксиметровата компания ;
-не е ясно какъв е бил графикът на работа на ищеца , имало ли е минимален брой работни
дни и курсове месечно ;
-не е ясно дали ищецът е бил единствен водач на съответния таксиметров автомобил ,
доколкото практиката е един автомобил да се ползва и от повече от един шофьор , съответно
да се поделят приходите и разходите .
Трябва да се отбележи , че ищецът не е представил пред СРС и пред настоящия съд
множество възможни и относими доказателства и искът не не е доказан не само по
размер , но и по основание , с оглед липсата на установяване на сигурното настъпване на
пропуснати ползи . Ищецът не е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване на твърденията му , че би имал сигурни доходи като таксиметров шофьор .
7
Отделно , според справката му за съдимост и влязлата в сила присъда /за трафик на
мигранти/ се установява , че ищецът се е занимавал и с незаконни дейности , чрез които си е
осигурявал доходи. Следователно , независимо от показанията на св.Д.Н. , не е сигурно , че
ищецът е имал финансови затруднения само поради наказателното производство , особено
във формата на пропуснати доходи като таксиметров шофьор . Искът за обезщетение за
имуществени вреди законосъобразно е отхвърлен и в тази част решението на СРС трябва да
се потвърди .
С оглед изхода на делото на основание чл.10 ал.3 изр.1 и изр.2 ЗОДОВ в тежест на
ответника са разноските на ищеца за държавни такси пред СРС и СГС . На адвоката на
ищеца /осъществил безплатна правна помощ/ трябва да се присъди част от адвокатските
възнаграждения пред СРС и СГС съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №11613 от 13.06.2024 г по гр.д.№37744/23 г на СРС , 176 състав , в
частта , с която е отхвърлен иска на П. И. В. с ЕГН ********** от гр.София с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 300
лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно
обвинение по ДП №1302/2022 по описа на 5-то РУ-СДВР , пр.пр.№32552/22 на СРП , което е
прекратено поради липса на престъпление , ведно със законната лихва от 10.02.2023 г до
окончателното заплащане на сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на П. И. В. с ЕГН ********** от гр.София на
основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 300 лева обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение по ДП №1302/2022 по описа на 5-то
РУ-СДВР , пр.пр.№32552/22 на СРП , което е прекратено поради липса на престъпление ,
ведно със законната лихва от 10.02.2023 г до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е отхвърлена претенцията
за законна лихва върху присъденото обезщетение 300 лева обезщетение за неимуществени
вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение по ДП №1302/2022 по описа
на 5-то РУ-СДВР , пр.пр.№32552/22 на СРП за периода 21.08.2022 г – 09.02.2023 г ; както и
искът да се осъди Прокуратурата на РБ да заплати на П. И. В. с ЕГН ********** от
гр.София на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 8000 лева обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи от невъзможност да упражнява дейност като
таксиметров шофьор за периода 21.08.2022 г – 05.03.2023 г/ от незаконно обвинение , по
което наказателното производство е прекратено по ДП №1302/2022 по описа на 5-то РУ-
СДВР , пр.пр.№32552/22 на СРП , ведно със законната лихва от 21.08.2022 г до
окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на П. И. В. с ЕГН ********** от гр.София
сумата от 10 лева разноски пред СРС и сумата от 5 лева разноски пред СГС .
8
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адвокат Р. Е. П. личен номер №********** от
АК-София на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗА сумата от 30 лева адвокатско
възнаграждение пред СРС и 30 лева адвокатско възнаграждение пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните , само в частта по иска за обезщетение за имуществени вреди /чл.280 ал.3 т.1
ГПК / .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9