МОТИВИ:
срещу подсъдимия И.Ц.И. *** е предявено обвинение по чл. 343 в ал. 2 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на разследването
подсъдимия И. дава обяснения, не взема
становище по вината.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимия дава
обяснения, не взема становище по вината.
Въз основа обясненията дадени от
подсъдимия И. в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на
свидетелите А. И.П., К.М.К., М.Л.К., В.М.К.
и М. З. С., приложените епикриза от педиатрично отделение, справка за
задължения от ТД на НАП Велико Търново, офиса Габрово, Справка от главен публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново, офис Габрово, както и писмените материали съдържащи се в
БП № 546/2019г. по описа на РУ Габрово, приобщени по предвидения от НПК ред и
имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва:АУАН, НП №
19-0892-000691/27.08.2019г., справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка картон на нарушител/водач,
Справка от Началник сектор „ПП” при ОДМВР Габрово, 4 броя удостоверения за
раждане, медицинско направление от
24.09.2019г., амбулаторен лист от 24.09.2019г.,
амбулаторен лист от 27.09.2019г., експертно решение от 24.01.2014г.,
трудов договор №25 от 10.06.2019г., съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.И. е неправоспособен
водач на МПС, никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
С Наказателно постановление №
19-0892-000691 от 27.08.2019г., издадено от Началник сектор Пътна полиция при
ОДМВР Габрово, подсъдимият е наказан за управление на МПС без да е
правоспособен водач. Наказателното постановление е влязло в сила на
07.09.2019г.
Подсъдимият е баща на четири малолетни деца, като
последните две – К. и Я. са родени са ***г.
За 24.09.2019г. била предварително
уговорена от предния ден консултация със свидетелката В.К., личен лекар на
децата, във връзка с влошено здравословно състояние на детето К..
На 24.09.2019г. подсъдимият и свидетелката К.
завели бебето К. на преглед при личния лекар – свидетелката К., която констатирала силно изразен обрив по цялото
тяло и главата на бебето, поради което ги изпратила за констултация при д-р С..
При извършения преглед, свидетелката С. също установила недоброто състояние на
бебето, което било цялото в обриви. Предписала лекарства и определила ден за
контролен преглед. По-късно през деня свидетелката К. забелязала, че
състоянието на бебето продължава да се влошава, отпадало все повече, поради
което се обадила на подсъдимия да се прибере от работа за да заведат детето
отново на преглед.
Подсъдимият се прибрал, видял, че
бебето не е добре и заедно със
свидетелката К. и децата се качили в автомобил „Пежо” с рег. № ЕВ 3560 АТ,
собственост на бащата на К. и потеглили към болницата.
На улица „Китка” в гр. Габрово, подсъдимият бил спрян за
проверка от свидетеля А.П.,***. При извършената проверка свидетелят П. поискал
от подсъдимия да му представил свидетелство за управление на МПС. Същият не
представил такова, тъй като не е правоспособен,
поради което за съдействие бил извикан екип на Пътна полиция при ОДМВР
Габрово. На място пристигнал свидетелят К., който съставил АУАН № 98004 от
24.09.2019г. В хода на проверката подсъдимият обяснил и на двамата полицейски
служители, че бърза да отиде в болницата. Докато траела проверката дошъл брата
на подсъдимия и след като тя приключила,
откарал семейството на подсъдимия за извършване на преглед на бебето в
болницата. На 27.09.2019г. е било прието за болнично лечение в увредено общо
състояние.
Така установената фактическа
обстановка не е предмет на оспорване от подсъдимия. Същият дава обяснения, в
които подробно изяснява произтеклите събития на 24.09.2019г., нарушавайки
отчасти тяхната хронология.
Всички събрани по делото
доказателства са еднопосочни и установяват по категоричен начин описаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна за безспорно установено,
че обективна и субективна страна подсъдимият И. е осъществил управление на МПС
без свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство, като инкриминираното деяние формално
осъществява признаците на състава на чл. 343в ал.2 от НК, но извършеното се отличава с явно незначителна обществена
опасност.
За да бъде определено, като
престъпно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този вид
прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването
на санкционните средства на наказателното право. Установената фактическа
обстановка по делото по категоричен начин формира становището за наличие на
визираните в чл. 9 ал.2 от НК предпоставки за приложение, като се очертава
наличието на втората хипотеза – явна незначителност на обществената опасност на
деянието.
Макар правнозащитеният обект на посегателство – охрана на обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, в частност транспортните
средства и съоръжения, здравето и живота на хората, да се ползва с интензивна
наказателно-правна защита, намерила отражение в размера и вида на предвидената
в специалната норма санкция, степента на
засягането му с конкретното деяние е незначителна.
Съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства
сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на
обществена опасност на деянието, недостатъчна, за да се третира съответното
поведение като престъпно.
Този извод се налага от мотивите и подбудите довели до извършване на деянието. Безспорно
установено е влошено здравословно състояние на бебе на възраст 1 месец, което
неминуемо е породило у родителите страх за живота му и са предприели спешно
пътуване с автомобила, управляван от неправоспособния подсъдим за да отидат до болницата. Подсъдимият живее
със семейството си в с. Жълтеш, сравнително отдалечено място, в което няма друг начин за придвижване до града освен
автобус движещ се на голям интервал от време. Действително те са можели да
потърсят и друг начин да стигнат до болницата - евентуално да се опитат да се
придвижат с такси или да се обадят на
Спешна помощ, но в ситуацията в която са се намирали, без да оценят достатъчно
добре ситуацията и другите алтернативни възможности, са предпочели най-бързия възможен начин да
стигнат до болчничното заведение.
Очевидно е налице недостатъчно добра преценка от подсъдимия за
последиците от едно такова поведение – предприемане управление на МПС след като
е неправоспособен водач. Поведението на подсъдимия обаче е израз на притеснението му за здравето и живота
на бебето и желание да му бъде оказана своевременна медицинска помощ, отколкото
на явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното законодателствоно. Извършеното
от подсъдимия се отличава от обичайните от този вид деяния, като в случая водещ
отличителен белег е мотивът за извършването му.
Наред с това, следва да се имат предвид и данните за
личността на подсъдимия. Същият е трудовоангажиран, осигурява изръжката на 4
малки деца и съпругата си. Подсъдимият
не демонстрира престъпен стереотип. Макар и към датата на деянието да не е
изтекъл срокът по чл. 88 а от НК от последното му осъждане, то от последната влязла в сила присъда е изминал
дълъг период от време, в който подсъдимият не имал други
противообществени прояви, като следва да
се държи сметка и че деянията за които е
осъждан са извършени в съвсем млада възраст от
подсъдимия. Липсват налагани
административни наказания за други нарушения на ЗДП. Критичен е към деянието си. Всичко това
сочи, че към настоящият момент
подсъдимия демонстрира поведение насочено към спазване на установения
законов ред.
Във връзка с направеното възражение от защитата,
съдът намира, че случая не е налице
крайна необходимост, тъй като визираната в чл. 13, ал. 1 НК опасност е конкретно
фактическо положение, при което се създава висока степен на вероятност за
предстоящо, близко по време засягане на правно защитени интереси, която деецът
да не е можел да избегне по друг начин. На подобна хипотеза не сочат
констатираните данни в настоящият казус.
Целият комплекс от обсъдените релевантни фактически
обстоятелства недвусмислено сочи, че се касае само за формално осъществен от
обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав на чл. 343в
ал.2 от НК. Съвкупната преценка на
характеристиките на деянието и на дееца, обуславят извод за явно незначителна
степен на обществена опасност на деянието, поради незначителна степен на
засягане на защитените обществени отношения, обект на защита по глава ХI, раздел
IІ от НК.
Явно незначителната степен на
обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК изключва
престъпния му характер и обоснована признаването на подсъдимия И.Ц.И. за
невинен в това, че на 24.09.2019г. около
17,10 часа в гр. Габрово на улица „Китка” управлявал МПС – лек автомобил „Пежо
206” с рег. № ЕВ 3560 АТ без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП
№ 19-0892-000691/27.08.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Габрово, влязло в законна сила на 07.09.2019г, поради коетого ОПРАВДАВА по предявеното обвинение по 343 в ал.2 от НК.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: