№ 9310
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110117251 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.270,ал.2 от ГПК и с правно основание чл.108 от
ЗС от В. К. И.,ЕГН **********,от ***,против Д. С. И.,ЕГН **********,М. В.
И.,ЕГН **********,К. Г. Х.,ЕГН **********,“**,Н. М. Х.,ЕГН **********,А.
П. П.,ЕГН **********,Р. В. К.,ЕГН **********,И. В. К.,ЕГН **********,К. К.
Ч.,ЕГН *************ЕГН **********,Н. Ц. Н.,ЕГН **********,К. И.
П.,ЕГН **********.
Ищецът твърди,че неговата майка е придобила имот с пл.№ 11 от кв.35
по ретулационния план на София,одобрен на 05.05.1969 г. Сочи се,че
впоследствие от този имот са обособени три отделни имота,които са заснети
по плана от 1985 г. с номера 1063,1064,1065. В исковата молба са изложени
твърдения,че по гражд.дело № 42777/2010 г. по описа на СРС,49 състав по
иск,предявен от наследодателката на първата ответница,ищецът е осъден да
предаде реална част от недвижим имот,която реална част е със ширина от 3,50
м. по дължина от 60 м. по цялата гранична линия между имоти 1065 и 1064. В
исковата молба се твърди,че постановеното и влязло в сила решение е
нищожно,защото не са посочени местоположението и границите на реалната
част от имота,нито е посочена площта на реалната част,поради което се
претендира съдът да прогласи нищожността на решението. Поддържа се,че
регулационната граница не съвпада с имотната граница на двата имота,при
което реална част от 146 кв.м. от имота на ищеца е неоснователно заснета в
съседния имот,който е собственост на ответниците. Претендира се
осъждането на ответниците да предадат владението върху процесната реална
част от 146 кв.м.
С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва да
бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
В срока за подаване на писмени отговори са депозирани такива със
становище за недопустимост на исковата претенция по чл.108 от ЗС предвид
наличието на влязло в сила съдебно решение. Твърди се,че не
наследодателката на ответницата,а ищецът е завлядял част от имота на своята
1
сестра по границата между двата имота,твърди се,че през 1995 г. е нанесена
вярната имотна граница между двата имота. Сочи се,че предявеният срещу
ответницата Д. И. иск за прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно
решение е неоснователен,тъй като решението е разбираемо и се явява
изпълнено. Сочи се,че подадена от ищеца молба за отмяна на съдебно
решение е оставена без уважение. Ако искът по чл.108 от ЗС бъде възприет за
допустим,оспорва се твърдението на ищеца процесните 146 кв.м. да са част от
собствен на ищеца имот. Твърди се,че регулационният план е влязъл в сила и
не се явява допустимо преразглеждане на въпроси,разрешени с влезлия в сила
план. Твърди се,че ответниците са трети добросъвестни лица,които са
придобили правата си след вписване на съдебното решение по гражд.дело №
42777/2010 г. по описа на СРС и преди вписване на настоящата искова молба.
С писмения отговор са представени писмени доказателства,които следва
да бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
Съдът счита,че са основателни исканията в писмения отговор за
изискване по реда на чл.186 от ГПК на преписки от Столична община.
И с исковата молба,и с писмения отговор са формулирани искания за
допускане на съдебно-техническа експертиза по предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.108 от ЗС,които следва да бъдат
уважени при депозит в размер от 900 лева – 400 лева,вносими от ищеца и 500
лева,вносими от ответниците в едноседмичен срок от съобщението,за което да
бъдат представени вносни бележки.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест ищецът по иска с
правно основание чл.270,ал.2 от ГПК следва да докаже,че съдебното
решение,постановено по иск с правно основание чл.108 от ЗС не би могло
валидно да породи правни последици. По иска с правно основание чл.108 от
ЗС,предявен при условията на евентуалност,ищецът следва при условията на
пълно доказване да установи,че притежава право на собственост върху реална
част от 146 кв.м.,да установи,че ответниците реализират фактическа власт
върху тази реална част,а в тежест на ответниците е възложено доказването,че
имат основание да осъществяват такава фактическа власт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ на основание чл.186 от ГПК от Столична община
административни преписки,посочени в писмените отговори.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със
задачи,както са посочени от всяка от страните,при депозит от 900 лева,от
които 400 лева,вносими от ищеца и 500 лева,вносими от ответниците в
едноседмичен срок от съобщението,за което да бъдат представени вносни
2
бележки.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Светлана Георгиева Бирова,на която да
бъде съобщена задачата след представяне на доказателства за внасяне на
депозитите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.04.2025 г.,от 10,20 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да
им бъде изпратен препис от определението,а на ищеца – и от писмените
отговори.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3