№ 297
гр. София , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ М. ВУКАДИНОВА
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20201100509885 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.06.2020г., постановено по гр.д. № 30413/2019г. на СРС,
ГО, 140 състав, е отхвърлен предявеният от В. М.А. срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сумата от 983, 89 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия,
начислена за клиентски номер 300040982890, за която сума е издадена
фактура № ********* от 26.05.2017г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца от В. М.А. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните изводи. Счита, че по делото не е
установено по несъмнен начин наличието на облигационно правоотношение
между страните за доставка на ел. енергия в имота, описан в констативния
протокол от 22.05.2017г. Ищецът оспорва твърдението на ответното
1
дружество, че е собственик или ползвател на имот, находящ се в гр. София,
ул. „****. Поддържа незаконосъобразност на корекционната процедура, тъй
като разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ била отменена с решение на ВАС по
адм. дело № 2385/2016г., влязло в законна сила на 06.02.2017г. Счита, че
гражданските съдилища имат правомощията да осъществяват косвен съдебен
контрол за законност върху подзаконовите нормативни актове за периода от
издаването им до тяхната отмяна. Изложени са аргументи и относно
обстоятелството, че ответното дружество не е предвидил ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка според приложимите
Общи условия. Релевирано е и възражение за погасяване на вземането по
давност, изтекла в хода на висящото производство. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Насрещната страна „ЧЕЗ Е.Б.“ АД оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Поддържа, че при съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства, включително и такива, имащи
характер на извънсъдебно признание на ищеца, се установява по несъмнен
начин съществуването на договорни отношения между страни по сключен
договор при Общи условия за доставка на ел. енергия в имот, находящ се в гр.
София, ул. „****. Изложени са и съображения, че приложимите Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ въвеждат
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като съобразно същите доставчика се
освобождава от задължението да докаже периода на неточното измерване и
реално потребеното количество електроенергия. Поддържа, че се касае за
въведен от ЗЕ механизъм за компенсиране на загубите от непълното
измерване чрез манипулация върху средството за търговско измерване /СТИ/
и схемата на свързване, който закон е специален по отношение на ЗЗД. По
тези съображения счита, че ответното дружество няма задължение да доказва
вина на потребителя, период на грешното мерене и реалното потребление,
което не е било измерено заради манипулацията върху /СТИ/. Въззиваемият
излага доводи, че към датата на извършване на проверката, ПИКЕЕ не са били
отменени в цялост и са действали, поради което същите са били правилно
приложени. Не било допуснато нарушение в процедурата по уведомяване на
2
потребителя за извършената корекция, тъй като такова уведомяване било
извършено от третото лице-помагач – “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД. В тази връзка обръща внимание на обстоятелството, че “ЧЕЗ Е.Б.” АД
няма задължение да уведомява абонатите си за съставения констативен
протокол. Такова задължение било въведено с нормата на чл. 58 от Общите
условия на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и то касае именно “ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД. Поддържа се и твърдението, че
корекционната процедура не противоречи на норми от действащото
законодателство, които уреждат потребителските права – чл. 143, т. 6 и т. 18
от ЗЗП, тъй като в случая специалният закон – ЗЕ, регламентира не договорна,
а обективна отговорност на клиента. Оспорва се и основателността на
релевираното възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като в
случая е приложима общата петгодишна погасителна давност. По тези
съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
По изложените съображения прави искане за потвърждаване на
първоистанционното решение в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от
983, 89 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно по констативен протокол от 22.05.2017г. от извършена проверка за
електроснабден имот с абонатен номер ********** и договорна сметка
300040982890, находящ се в гр. София, ул. “****, за която сума е издадена
фактура № ********* от 26.05.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
3
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът
следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при
отрицателен установителен иск, ответното дружество следва да установи, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно облигационно отношение между страните по
договор за продажба на електрическа енергия; че е налице основание за
преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването
на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й
измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните
актове и между страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия,
използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване
- собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен протокол № 1017491 от
22.05.2017г., на същата дата била извършена техническа проверка на
електромер, отчитащ потребената ел. енергия в имот, находящ се в гр. София,
ул. „****, за който е открит абонатен номер ********** и договорна сметка
300040982890. Проверката е извършена от Г.В.М. и Р.Г.Д. – техник ел.
системи, контрол НТЗ, както и в присъствието на свидетелите В.Н.Г. и С.С.П.
– и двамата са представители на Федерация на потребителите. В протокола е
удостоверено, че проверката е започнала в 11, 00 часа, като с оглед
установената промяна в схемата на свързване по време на проверката, било
уведомено МВР-СДП/ОДП в 11, 07 часа. На проверката е присъствал и А.З. –
служител на МВР - София. Служителите на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
4
БЪЛГАРИЯ” АД потърсили потребителя, за да бъде поканен да присъства на
проверката, но нито той, нито негов представител бил установен. При
извършената проверка било установено, че липсва пломба на щита на ел.
таблото, направено било присъединяване без средство за търговско
измерване, в резултат на което потребената ел. енергия не се отчитала от
електромер. Така била установена промяна в схемата на свързване на
измервателната система на електромера. С оглед установеното служителите
премахнали неправомерното присъединение. В протокола е удостоверено, че
констатациите са демонстрирани пред независимите свидетели, присъствали
на проверката и пред служителя на МВР-СДП/ОДП. Констативният протокол
е подписан от представителите на ответното дружество, от горепосочените
двама свидетели от Федерацията на потребителите и от служител на МВР –
София – А.З..
Пред СРС са разпитани свидетелите Г.М. – техник ел.
системи/координатор НТЗ и В.Г. – представител на Федерация на
потребителите. Те имат непосредствени възприятия относно релевантните за
спора обстоятелства, тъй като свид. М. е извършвал проверката, а другият
свидетел е присъствал при извършването на проверката, като тези
обстоятелства са изрично удостоверени в приетия по делото официален
удостоверителен документ – констативен протокол от 22.05.2017г.
Показанията на тези свидетели са логични и непротиворечиви помежду си по
отношение на съществените за спора обстоятелства, а и същите се
потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза, поради
което съдът следва да ги кредитира. Въз основа на техните показания се
установява, че при извършване на проверката било установено, че в
системата на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД било вписано, че електромерът на проверявания
адрес бил прекъснат поради неплатени сметки. Служителите обаче
установили на място изградено присъединение към въздушната мрежа към ел.
таблото. След премахване на неправомерното присъединение ел.
захранването в имота отново било преустановено. На проверката присъствали
представители на Федерацията на потребителите – свид. В.Г. и С.С.П..
Установеното нарушение било показано на посочените лица, включително и
на представителя на МВР- София в качеството му на полицейски служител,
който е пристигнал на мястото на проверка.
5
Представено е писмо от 23.05.2017г., с което “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД е обективирало волеизявление до ищеца, че на 26.05.2017г. е
била извършена проверка на средството за търговско измерване с фабричен
№ 0025570 в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ е бил съставен
констативен протокол № 1017491/22.05.2017г. По делото няма данни това
писмо да е било връчено на адресата.
С писмо от 29.05.2017г. ответното дружество е уведомило своя клиент,
че въз основа на предоставен от “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД
констативен протокол от 22.05.2017г., била извършена корекция на сметка, за
което била издадена фактура за дължимата сума от 983, 89 лева.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, приета в
първоинстанционното производство, което следва да се кредитира като пълно
и обективно, се установява, че в процесния обект е било направено
присъединяване без средство за търговско измерване, посредством проводник
тип AL/R. По този начин цялата ел. енергия, преминала през
присъединителният проводник, не се отчитала от средство за търговско
измерване. Вследствие на така описаното неправомерно присъединяване се
стигало до промяна в схемата на свързване, което водело до неизмерване на
потребената ел. енергия. Посочено е още, че общото количество неотчетена
ел. енергия от средството за търговско измерване за периода от 90 дни била
преизчислена при спазване на ПИКЕЕ – чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, на базата на
половината от пропускателната способност на линията. Експертът е заявил,
че преизчислението на сметката в представената фактура било извършено по
действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР, т.е.
изчисленията са математически верни Посочено е още, че в периода от 90
дни преди проверката не била извършвана проверка от служители на “ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД на изправността на средството за
търговско измерване.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
На етапа на въззивното производство между страните по делото е
спорно обстоятелството дали ищецът е потребител на ел. енергия за
процесния обект. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав
6
приема следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на
краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД, приети на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила
на 26.11.2007г. и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ"
АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ -
056 от 07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г., като същите са
публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен
ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама,
издаден от департамент "Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф".
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не
твърди и не установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи
условия и да е предложил специални такива съобразно дадената от закона
възможност.
7
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г.,
изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието
“битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - §
1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството
на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени
битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент
на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл
решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/.
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е
дадено определение на понятието “потребител на електрическа енергия за
битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да
бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на
ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
8
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
Настоящият съдебен състав счита, че релевираното от ищeца оспорване
на качеството „битов клиент“ за електроснабдения имот за исковия период, е
неоснователно. По делото е представено заявление от В.А. от 21.05.2019г. до
ответното дружество, с което е направено искане за предоставяне на
информация за дължими суми до момента по отношение на имот с клиентски
номер 300040982890, находящ се в гр. София, ул. „****, и е направено искане
за заплащане на натрупаните задължения за този имот. Посочено е още, че от
близо седем години в обекта няма ток. Заявлението е подписано от ищеца в
качеството му на „клиент“. Този документ не е оспорен относно неговата
автентичност, поради които и на основание чл. 180 от ГПК съдът следва да
приеме, че изявленията в него са направени от лицето, сочено за негов автор,
включително и относно съдържащото се признание, че В.А. е клиент на „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД по отношение на имот с клиентски номер 300040982890. Процесната
проверка, удостоверена в констативния протокол от 22.05.2017г., е извършена
на средството за търговско измерване, отчитащо потребената ел. енергия за
същия клиентски номер. Обстоятелството, че в протокола е посочен друг
административен адрес /различен номер на улица/, а не този, на който според
твърденията на ищеца се намира негов собствен имот, не променя изводите на
съда. И това е така, тъй като клиентският номер е индивидуализиращ белег за
обекта, по отношение на който при ответното дружество е открита счетоводна
партида за отчитане на количеството и стойността на консумираната ел.
енергия. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че ищецът не оспорва
качеството си на собственик на имот, находящ се в гр. София, ул. „****, а
същият този обект, според изричното му волеизявление в молбата му от
21.05.2019г., е индивидуализиран при ответното дружество като имот с
клиентски номер 300040982890. Ищецът нито твърди, нито установява, че за
имота на ул. „**** е определен различен клиентски номер от този, по
отношение на който е била извършена процесната проверка. Напротив, от
представеното и неоспорено писмо от В.А., чрез неговия процесуален
представител – адв. Р., ответникът е уведомен за образуваните от ищеца
множество дела по отношение на претендираната стойност за доставена ел.
енергия и е направено изрично искане „за възстановяване
електрозахранването на имота ми, а именно гр. София, ул. „**** и клиентски
9
номер 300040982890. Следователно, налице е извънсъдебно признание от
страна на ищеца за съществуващите между страните договорни
правоотношения по отношение на имот, регистриран в системата на „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД с № 300040982890. Обективираните в тези частни подписани
документи волеизявления не са оспорени от ищеца, а и не са събрани други
доказателства, които да ги опровергават. С оглед изложеното се налага извод,
че по делото е установено наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на ел. енергия за
исковия период и качеството на ищеца – „битов клиент“ по смисъла на §1, т.
2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл последният е носител на права и задължения по
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД /одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при извършена на 22.05.2017г. проверка от
ответника е установено нерегламентирано въздействие и достъп до
средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият по-горе
констативен протокол. Предвид съставения констативен протокол в случая е
налице изменение в електрическата схема на електромера.
Спори се между страните в производството дали е налице основание за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да
бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните субекти. В
този смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на
ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на
сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията в
показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода на
грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. №
2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. №
10
877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика е останала актуална и за
последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на
ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. №
4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са
дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила
изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г.,
до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013
г., не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано
неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.; решение № 173 от
16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение №
203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията
си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има
основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от 17.07.2012г. и
влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията, посочени в
тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
11
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно
действие нито със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., нито в
ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/2013г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода
до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане
постоянна практика на ВКС.
Исковият период обхваща 22.02.2017г. – 22.05.2017г., през който е
действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане
в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. № 9462/2014г. на ВАС,
потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. № 2385/2016г. на 5-
членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, а с решение №
2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС, ІV отд., потвърдено с
решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на 5-членен състав на
ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ. Следва да се
съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с посоченото
решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно нормата на чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение
и по отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва да се приеме, че към момента на
извършване на процесната проверка – 22.05.2017г., ПИКЕЕ не са били
отменени в тяхната цялост и представляват /конкретно нормите на чл. 48 - 51
от ПИКЕЕ/ приложим нормативен акт. По въпроса дали е налице правно
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
12
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от
17.7.2012г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013г. /какъвто именно е разглеждания случай/ е формирана практика
на ВКС, намерила израз в решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.д. №
2991/2018г., ІІІ ГО, която настоящият съдебен състав споделя. В посоченото
решение е прието, че разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, които са
действали през исковия период и са били отменени едва с решение на ВАС,
обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018г., трябва да се приложат. Дори да е налице
непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. В мотивите на решението е посочено, че
правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за
продажба /доставка/ на електрическа енергия. Касае се за договор за
продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във
връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-
чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена
от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т.
д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
В нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ /отм./ се съдържа регламентация
относно изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол.
През процесния период /22.02.2017г. – 22.05.2017г./ чл. 47 от ПИКЕЕ е бил
отменен. Тази очевидна празнота в уредбата не може да се отрази върху
законоустановената възможност за извършване на корекция. В случая тя
трябва да се запълни от клаузите на обвързващите страните общи условия,
отнасящи се до извършването на проверки и начина за обективиране на
резултатите от тях. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД, които е доказано, че са били
13
публикувани и са влезли в сила, продавачът, въз основа представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за
начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период. Според чл. 58 от
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, които също е доказано,
че са били публикувани и са влезли в сила, в случаите, когато по силата на
тези общи условия се съставя констативен протокол /а такъв се съставя
съгласно чл. 25, ал. 1, при проверка, при която е установено неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия/, той се подписва от
представителя на електроразпределителното дружество и потребителя. Ако
потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол,
последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и
представители на сдружения на потребителите/. В случай, че потребителят не
присъства при съставянето на протокола, електроразпределителното
предприятие го изпраща на потребителя по реда на изпращане на документи
съгласно общите условия. Към посочените изисквания в Общите условия за
съставянето на протокола следва да се добави и изискването в ПИКЕЕ той да
е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. В
разглеждания случай тези изисквания са спазени, поради което наведените
възражения от жалбоподателя относно реда за съставянето и съдържанието на
констативния протокол са неоснователни.
Наведените от ищеца доводи, че ЗЕ не установява хипотези на
обективна отговорност на потребителя, са неоснователни. Основанието на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на
ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., по силата на
законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, от компетентен орган –
КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на
потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен
акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че ответното дружество няма
законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за
14
доставена през изминал период ел. енергия по изложените в жалбата
аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение №
201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение № 165/19.11.2009г. по т.д. №
103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. № 436/2011г., решение №
189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение № 159/30.09.2013г. по т. д. №
773/2012г. /, преди влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, 6 ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г.,
липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на
потребителите от страна на доставчика на електроенергия, тъй като в
съществуващата в този период нормативна уредба, не е предвидено такова
право, както и такава регламентираща методика и правилата за нейното
извършване, поради което се приемаше, че коригирането на сметките само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД.
Така формираната практика е останала актуална и за последващ период
от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане в сила на новите ПИКЕЕ – обн.
ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от 20.05.2015г. по гр.д. номер
4907от 2014г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и или неточно измерена електрическа енергия.
15
Въззивният съд намира за неоснователен и доводът на ищеца, че
приемайки нормата на чл. 48 ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на
законовата делегация, предоставена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С
посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й във връзка с чл. 104а,
ал. 2, т. 5, б. "а" и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е
делегирано правомощие да уреди реда и методиката при правоотношения,
възникващи при "установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или
неточно измерена електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на
корекция на сметките за доставената електрическа енергия. /в този смисъл и
определение № 556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/.
Процесните правила имат характер на нормативен административен акт по
смисъла на раздел III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати.
Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се
касае за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен
акт, Директива 93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от
същата, който член е транспониран и в § 12а от ДР на ЗЗП, според който
разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143 и сл. ЗЗП, не се прилагат по
отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови
разпоредби.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва от
приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят
не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия или да измени действащите преди това такива,
чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред
за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от
действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на
последния за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за
това е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено,
16
че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по
т.д. № 961/2016г. на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на
доставчика "ЧЕЗ Е.Б." ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя
на електрическа енергия за извършената корекция.
По отношение на спорното по делото обстоятелство дали потребителят
е бил надлежно уведомен за извършената корекция:
Настоящият съдебен състав приема даденото в решение № 124 от
18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС разрешение
относно въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. В това решение е посочено, че ако в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава
относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице
хипотеза на неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не
следва извод, че не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в
случая „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е изпълнило задължението
си по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи да изпрати препис от съставения
констативен протокол и уведомление за извършване на корекцията.
Невръчването на същото поради обстоятелството, че адресата не е потърсил
пратката, е относимо единствено към поставяне на длъжника в забава по
отношение на задължението за заплащане на корекцията, но не води до
отпадане на правото да се извърши корекция на сметка.
В действащите към момента на извършване на процесната проверка
текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
17
начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две
групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно
измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение
от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за
вреди - корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване
или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените
нормативи /т. е. при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група
случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано
нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на
субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в
двата случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на
оператора и потребителя /или от заместващи го две независими лица,
присъстващи като свидетели/ - чл. 47, ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както на
обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия, в правилата е предвиден съответен ред,
гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи
до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган /така решение № 104 от 16.08.2016г. по т. д. №
1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме, че отсъствието на
потребителя при извършване на проверката, не опорочава резултатите от
същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим орган. Не
съществува задължение за ищцовото дружество да уведомява клиента за
предстояща проверка на средството за търговско измерване, поради което
следва да се приеме, че релевираните от въззивника доводи в тази връзка са
неоснователни. В случая изискванията за спазване на формата и реда за
извършване на проверката са спазени, а правата на ищеца са гарантирани
посредством участие на представители на Федерацията на потребителите,
което обстоятелство се установява при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства – констативен протокол и показанията на разпитаните
свидетели.
18
По делото е представен констативен протокол за извършената проверка
на процесното средство за търговско измерване, който е подписан от
служителите на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и двамата
представители на Федерацията за защита на потребителите. Неоснователни са
възраженията на въззиваемата страна, че в случая не е била спазена
процедурата по изготвяне на констативния протокол. Съгласно чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ /в релевантната редакция към датата на извършване на проверката/,
когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях.
В конкретния случай е установено именно нерегламентироно
вмешателство в измервателната система, което е свързано с посегателство
върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, която се владее и стопанисва от самия него. В тези случаи, за да се
гарантира обективност на извършените действия, наличието на
нерегламентираното действие следва да бъде удостоверено с подпис на
представител на полицията, който задължително присъства на проверката –
чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол
официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална
доказателствена сила относно следните обстоятелства: че описаните в
протокола действия и констатации са действително проведени, респ.
установени в хода на съставянето на документа от компетентни за това лица,
а именно: присъствието на служителя на МВР при проверката, присъствието
на останалите лица, взели участие – служителите на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД и представители на Федерацията на потребителите, както и
установеното видимо състояние на проверения електромер и данните за
извършеното замерване на уреда. Действително, полицейският служител няма
компетентността - поради което и не му е възложено съставянето на
документа - да установи съответното вмешателство в СТИ. В хипотезата на
чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ същият единствено удостоверява извършените действия
по възстановяване на нарушената схема на свързване, като начин на
доказване и на неправомерната й промяна. Ищецът не е оборил
19
доказателствената сила на официалния документ, поради което следва да се
приеме, че с обвързваща съда материална доказателствена сила е установено
нарушението на СТИ, изразяващо се в промяна на схемата за свързване на
електромера, отчитащ доставената в процесния имот ел. енергия. Процесният
протокол отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ, поради което за ответното дружество е възникнало правото да
извърши корекция, респ. – на крайния снабдител да претендира заплащане на
суми, произтичащи от упражняването на това право, в който смисъл е и
решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. 1671/2015 г. на ВКС. Доколкото
настоящият случай се отнася до неправомерна промяна в схемата за
измерване, водеща до неизмерване на преминаващото количество ел.енергия
през СТИ, съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията по ал.1 се
извършва само въз основа на констативния протокол за установяване
намесата в измервателната система. Съгласно приетото по делото заключение
на вещо лице по изготвената техническа експертиза, изчислението е
извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б.“а“
ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от
ДКЕВР.
Относно поддържания от въззивника довод, че не се държи сметка за
реално консумираната електрическа енергия за разглеждания период, следва
да се отбележи, че по делото е установено извършването на доставка на
електрическа енергия през процесния период, но това реално доставено
количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно отчитане,
количеството на ползваната електрическа енергия се определя по нормативно
определен изчислителен метод. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в случая,
периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете
страни по правоотношението, доколкото не може точно да се определи
моментът, от който започва неточното отчитане на електрическата енергия,
респ. неотчитането на същата. Предвидената регламентация относно
обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя,
а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на
електрическата енергия от средството за търговско измерване между страните
20
по доставките на електрическа енергия.
Неоснователен е релевираният от въззивника довод, че съдът следва да
упражни косвен съдебен по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение на
ПИКЕЕ. Предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ представлява подзаконов
нормативен акт, той не може да бъде контролиран по пътя на косвения
съдебен контрол. Същият е приложим единствено по отношение на
индивидуалните административни актове при наличе на законоустановените
предпоставки за това. Отделно от това следва да се има предвид, че по
отношение на ПИКЕЕ е осъществен пряк съдебен контрол от ВАС по реда на
АПК.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът
надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно да
извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 48,
ал. 1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 22.02.2017г. – 22.05.2017г.,
както и че "ЧЕЗ Е.Б." АД има вземане срещу ищеца за сумата от 983, 89 лева,
представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за
установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с
констативен протокол от 22.05.2017г., за която е издадена фактура от
26.05.2017г. Това от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск.
Неоснователен е релевираният от ищеца довод за недължимост на
вземането поради погасяването му по давност. Разпоредбата на чл. 110
ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания,
за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд, за което не е
предвидена друга давност, вземания за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и за други периодични
плащания /чл. 111 ЗЗД/. В случая процесното вземане по корекционната
сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след
като процедурата по установяването на предпоставките за налагане на
корекциите на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, цели да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорност на потребителя за
негово виновно поведение, както и има еднократен и самостоятелен характер
21
и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно постановките
в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
При съобразяване на обстоятелствата, че за да се установи вземането за
корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена специална процедура, свързана със
съставяне на констативен протокол от оператора на съответната мрежа, както
и изчисляване количеството на електрическата енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90-дни,
както и уведомяване на клиента за корекцията, като му се изпраща
констативния протокол, поради което в случая при съставен констативен
протокол на 22.05.2017г. и изготвено предложение за корекция от
25.05.2017г. и издаване на фактура за процесната сума от 26.05.2017г., от
последната дата най-рано може да се установи вземането по размер, за да е
изискуемо. В случая давността за вземането е започнала да тече най-рано на
датата на издаване на фактурата, поради което от този ден е започнал да тече
петгодишният давностен срок. Към датата на провеждане на откритото
съдебно заседание пред въззивния съд, в което е приключеното съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания – 17.06.2021г., давността не е
изтекла.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
22
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134436 от 29.06.2020г., постановено по
гр.д. № 30413/2019г. по описа на СРС, ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА В. М.А., ЕГН **********, гр. София, ул. „**** да заплати на
„ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
****, на основание чл. 273, вр. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23