№ 961
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720101355 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. Л. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу него е издаден
изпълнителен лист от 04.12.2009 г. по ч.гр.д. № 5081/2009 г. по описа на Районен съд
Перник за суми в размер на 4259,31 лева главница за неплатена топлинна енергия в
периода от 01.08.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението (22.10.2009 г.) до окончателното плащане, 968,55 лева законна лихва за
забава в периода от 01.10.2006 г. до 09.10.2009 г. и 229,92 лева разноски. Твърди, че
въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 1267/2009 г. по описа
на ЧСИ С. Б., по което са извършвани редица действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност, последното от които на 15.05.2011 г., когато ищецът е заплатил
част от дълга – 200 лева.
Подробно излага правното си становище за погасяване на вземането по давност,
както и че заплатените 200,00 лева следва да се отнесат към задължението за законна
лихва от датата на подаване на заявлението (22.10.2009 г.) до окончателното плащане,
а не към главницата и капитализираната законна лихва.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че вземането по
издадения изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 5081/2009 г. по описа на Районен
съд Перник е погасено по давност.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява.
Ответникът депозира писмено становище като признава иска. Моли съдът да
приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, като прави и възражение за прекомерност.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца (в качеството му на наследник
на част от дълга) в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като с т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена срещу ищеца, което е станало на 30.11.2009 г. –
2
денят след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Последвало прекъсване се установява единствено от признанието на ищеца -
15.05.2011 г.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е
започнала да тече от 30.11.2009 г., а след това от 15.05.2011 г. До 15.05.2013 г. давност
не е текла по арг. от приетото в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, като на тази дата изпълнителното производство е перемирано. Така новата
петгодишна давност е изтекла на 15.05.2018 г.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При извод за погасяване на вземането по давност след 15.05.2018 г. предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи. В тази насока е и становището на
ответника, признал иска с молба в първо съдебно заседание.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските. Такива са доказани в общ размер на 1150,13
лева, от които 930,00 лева за процесуално представителство.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Апелирал е и за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК, но относимата
съдебна практика на ВКС изисква признанието на иска да се направи с отговора на
исковата молба, а такъв не е подаден. Искът е признат с молба в първо съдебно
заседание, но спазвайки стриктно постановките на ВКС, това изключва прилагането на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Същевременно съдът намира, че претенцията за адвокатско възнаграждение е
завишена. Такава е претендирана в размер на 930,00 лева, като минималната по
Наредба № 1/2004 г. е около 850,00 лева. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност по делото и съгласно приетото в решение на СЕС, по съединени дела С-
427/16 и С428/2016 г. - националният съд може да не прилага Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАС като установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен и да
определи размера на дължимото възнаграждение под приетия с цитираната наредба
минимум. В конкретния случай, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 730,00 лева за процесуално представителство или общо
950,13 лева.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Д. Т. Л., ЕГН
********** за сумите от 4259,31 лева главница за неплатена топлинна енергия в
периода от 01.08.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението (22.10.2009 г.) до окончателното плащане, 968,55 лева законна лихва за
забава в периода от 01.10.2006 г. до 09.10.2009 г. и 229,92 лева разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 04.12.2009 г. по ч.гр.д. № 5081/2009 г. по описа на
Районен съд Перник поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на Д. Т. Л. сумата от 950,13 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4