РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 596
гр. Пловдив, 11 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2776
по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от И.Д.И., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Г.М., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 30 000 лв., от които:
- 2 000 лв., ведно със законната лихва
считано от 23.02.2019 г. до влизане в сила на решението, което ще бъде
постановено по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди през
периода от 08.05.2015 г. до
16.07.2015 г. при престоя му в Арест - Пловдив, в
резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ през посочения период, и по-конкретно:
принуждаван е да се съблича при всяко свиждане на адвокат; липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – под 3 кв. м. нетна площ на човек); наличие на насекоми, гризачи и мухъл; липса на възможност за
проветряване, както и недостатъчна слънчева светлина, поради малкия прозорец в
арестното помещение;
- 5 000 лв., ведно със законната
лихва считано от 23.02.2019 г. до влизане в сила на решението, което ще бъде
постановено по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди през
периода от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г. при
престоя му в Затвора гр. Пловдив,
изразяващи се в безпомощност, болки, срам и унижение, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през
посочения период, и по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите); наличие на хлебарки и дървеници; липса на вентилация,
както и недостатъчна слънчева светлина, поради малкия прозорец на спалното
помещение; лошо състояние на санитарния възел (без клекало на тоалетната,
изпочупени плочки и липса на преградна стена, която да го отделя от останалата
част на килията);
- 18 000 лв., ведно със
законната лихва считано от 23.02.2019 г. до окончателното влизане в сила на
решението, което ще бъде постановено по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 16.05.2016 г. до 22.02.2019 г. при престоя му в Затвора гр. Пазарджик, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през посочения период, и
по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ във всички килии, в които е бил
настанен (нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв. м. на човек); липса на
вентилация, достатъчно светлина и достатъчно свеж въздух; лошо състояние на
тоалетната в килията му – неработещи казанчета, счупени плочки, липса на
работещи чешми и умивалници, тоалетната не е шумоизолирана; лошо състояние на
банята, която е обща за всички затворници в отряда – налагало се да се къпят
заедно по 30-40 човека, като се изчакват взаимно, душовете са само 5-6, от
които тече или студена, или гореща вода; наличие на мухъл и плесен в
затворническите помещения; липса на изолация на външните стени на затвора,
вследствие на което отоплението зимата било много трудно и имало случаи, в
които температурата в спалните помещения през зимата ставала много ниска, а на
ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки; спалното му и постелено
бельо се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждане
на насекоми и най-вече дървеници и бълхи в леглата на затворниците;
непредоставяне на индивидуална и корекционна работа; не му е дадена възможност
да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което е
довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчна мебелировка;
- 1 000 лв., ведно със законната лихва
считано от 13.10.2020 г. до влизане в сила на решението, което ще бъде
постановено по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди през
периода от 08.05.2020 г. до
02.06.2020 г. при престоя му в Арест гр. Пловдив в
резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ през посочения период, и по-конкретно:
принуждаван е да се съблича при всяко свиждане на адвокат; липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – под 3 кв. м. нетна площ на човек); наличие на насекоми, гризачи и мухъл; липса на възможност за
проветряване, както и недостатъчна слънчева светлина, поради малкия прозорец в
арестното помещение;
- 4 000 лв., ведно със законната лихва
считано от 13.10.2020 г. до влизане в сила на решението, което ще бъде
постановено по настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди през
периода от 02.06.2020 г. до 12.10.2020 г. при
престоя му в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в безпомощност, болки, срам и
унижение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през посочения период, и
по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите); липса на вентилация, както и недостатъчна слънчева светлина, поради
малкия прозорец на спалното помещение; наличие на хлебарки и дървеници; лошо
състояние на санитарния възел (без клекало на тоалетната, изпочупени плочки и липса на
преградна стена, която да го отделя от останалата част на килията).
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител
адвокат М., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявените
искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. Арест – Пловдив.
Според представената по делото Справка рег. № СА-1732 Екз. № 1 от 30.11.2021
г. (л. 44), И.Д.И. е пребивавал на територията на Арест – Пловдив в периодите от 10.05.2015 г. до 16.07.2015 г. и от 09.05.2020 г. до 02.06.2020 г.
В справката е посочено още, че през юни месец на 2009 г. е открит новият
арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвора Пловдив. Арестът
представлява масивна двуетажна сграда с 2495 кв. м РЗП. Квадратурата на килиите
отговаря на изискванията от минимум 4 кв.м. на задържано лице. Арестните
помещения, в които се настанявани задържани лица, към онзи момент, са били
оборудвани, както следва: две килии с по четири легла с размери 190/71 см, 58
килии с по три легла, имало е също маса за хранене с размери 60/60 см. и два
броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в килиите е
възглавници, одеяла и чаршафи. Ищецът И. през първия период е бил настанен в килия № 125 на ет. 1 с още две задържани лица, а през втория период в килия № 119 на ет. 1 също с още две задържани
лица. Всяка килия е с площ от 14,74 кв.м. И двете
килии са били оборудвани с по три легла с размери 190/70 см, като две от
леглата са разположени едно върху друго, с маса за хранене с размери 60/60 см.
и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см.
Посочено е, че всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и
мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и
вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест – Пловдив.
Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по
изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112
см. за всички килии в Арест – Пловдив, което се явява 1.4 кв.м. Като от общата
квадратура на килията се извади тази на санитарния възел се получават квадратурата
на жилищната площ. Извеждането до банята на Арест - Пловдив става по утвърден
график месеца за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при
възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание.
На всяко задържано лице се осигурява престой на открито в размер на един
астрономичен час всеки ден. Ремонтни дейности в килиите са били извършени в
периода от 21.10.2020 г. до 17.02.2021 г. – извършен е поетапен основен ремонт
на санитарните възли в килиите, като никое задържано лице не е било лишено от
постоянен достъп до санитарен възел.
В представената Обща справка за Арест – Пловдив (л. 45) е посочено, че
Арест - Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за
отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани
с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна
и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец
с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и
достъп на свеж въздух.
Относно дезинфекцията на арестните помещения, към справките са приложени
заверени копия на протоколи за извършена ДДД обработка от 18.06.2020 г. и от
09.07.2015 г., налични в архива на Арест - Пловдив. Относно твърдението на ищеца,
че е бил принуждаван да се съблича при всяко посещение на адвокат е посочено,
че в изпълнение на задълженията по чл. 286, ал. 3, т. 2 от ППЗИНЗС, при всяко
извеждане в района на Арест - Пловдив всяко задържано лице се подлага на
задължителен обиск с оглед предотвратяване на нарушения или пресичане на
извършването на престъпления.
Други доказателства по отношение на първия и четвъртия от исковите
периоди не се представиха по делото.
6. Затворът Пловдив.
6.1. В представеното по делото Становище от 03.12.2021 г., изготвено от К. П.,
на длъжност инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора Пловдив (л. 122), за периода от 21.07.2015 г. до 14.05.2016 г. лишеният от свобода И.Д.И.
е бил настанен във втора и пета затворническа група, съответно в 72 и 57 стая.
В затвор гр. Пловдив и в системата на ГДИН единствения меродавен
документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от свобода по
спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода", което пък по „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване
на ГДИН и териториалните и поделения" - ТС-НО-5, утвърдена02 със Заповед №
Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН, се съхранява за срок от три
години.
За лицето И.Д.И. за посочените периоди през 2015 г. и
2016 г., няма подробна информация.
Единствената информация за горепосочения период, която може да се даде от
електронната система на „ГДИН" е следната:
|
Пост и |
Площ |
Площ |
Брой |
Размер |
Размери на |
|
помещение |
кв.м. |
сан. |
прозорци |
на |
прозорци |
|
|
без |
възел |
в спалното |
прозорци |
те в сан. |
|
|
сан. |
кв.м. |
помещени |
те |
възел |
|
|
възел |
|
е |
|
|
|
Пост № 2, |
25,73 |
3,91 |
2 |
1,00x1,17 |
0,30x0,50 |
|
стая №72 |
|
|
|
0,45x1,17 |
|
|
Пост № 5, |
27,11 |
2,53 |
2 |
0,97x1,17 |
0,35x1,17 |
|
стая №57 |
|
|
|
0,45x1,17 |
|
За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 x 180 см.
Шкафовете са с размери 45x50 см.
За периода от 05.06.2020 г. до 21.08.2020 г. е бил настанен в помещение №
63 на пост V.
Населеност на помещение № 63 е както следва: От 05.06.2020 г. до
12.06.2020 г. са били настанени 4 л.св. От 13.06.2020 г. до
19.06.2020 г. са били настанени 5 л.св. От 20.06.2020 г. до
22.06.2020 г. са били настанени 4 л.св. От 23.06.2020 г. до
02.07.2020 г. са били настанени 5 л.св. От 03.07.2020 г. до
06.07.2020 г. са били настанени 6 л.св. От 07.07.2020 г. до
10.07.2020 г. са били настанени 5 л.св. От 11.07.2020 г. до
21.07.2020 г. са били настанени 6 л.св. От 22.07.2020 г. до
24.07.2020 г. са били настанени 5 л.св. От 25.07.2020 г. до
31.07.2020 г. са били настанени 6 л.св. От 01.08.2020 г. до
04.08.2020 г. са били настанени 5 л.св. От 05.08.2020 г. до
19.08.2020 г. са били настанени 6 л.св. От 20.08.2020 г. до
21.08.2020 г. са били настанени 5 л.св.
Размерът на спално помещение № 63 на пост V е 26.99 кв.м. (т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода) без санитарния възел, с два
отваряеми прозореца с размери 0.45 x 1.17 м. и 0.90 х 1.17 м. Санитарният възел
е 2.48 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.30 х 1.17 м.
За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 x 180 см.
Шкафовете са с размери 45 x 50 см.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до баня и течаща топла вода
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден.
Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно
отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на
лишените от свобода като могат да правят това чрез отваряне на прозорците.
Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в него лишени от
свобода. За целта последните получават съответните прибори, които могат да
закупуват и от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките
им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап.
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието).
За периода от 02.06.2020 г. до 04.06.2020 г. (3 дни) вкл. не е предоставена информация.
6.2. Според Становище от 02.12.2021 г., изготвено от Т.Ц., на длъжност
инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора Пловдив (л. 121), съгласно Заповед № 4535 от 21.08.2020 г., лишеният от свобода И. е
настанен на пост № 3, спално помещение № 37 с площ от 46.55 кв.м. (т.е. с капацитет за 11 лишени от свобода) без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,20 x 1,20 м.
и 0.40 х 1,20 м. Санитарният възел е 4.44 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.50
х 1,20 м. Пребивавал е там до 12.10.2020 г, след което е преведен в затвора
град Пазарджик.
В периода от 21.08.2020 г. до 12.10.2020 г. (общо 52 дни) в спално помещение № 37 са бил настанени между 13 и 15 лишени от
свобода.
Оборудването на спалните помещения е стандартно и еднакво за всички л.
св., а именно легло с размери 90 x 180 см. и шкаф с размери 45 х 50 см.
6.3. Според Становище от 06.12.2021 г. на Н.Д. – техник строителство и архитектура
(л. 127), през периода на изтърпяване на наказанието на
л. св. И.Д.И. от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г. и от 02.06.2020 г. до
12.10.2020 г. в Затвора Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на
лишените от свобода като цяло поради пренаселеността на затвора и липсата на
финансови средства.
В Затвора Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителните тела. Не се допуска да има
счупени прозорци /същите се подменят своевременно/
През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на лишените от
свобода. Дограмата е подменена с нова /ПВЦ/. Поставен е гранитогрес в общите
умивални. На пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените от свобода.
През 2019 г. е извършен основен ремонт на входа и стълбището на пост 5 и
6.
Поради настъпила авария /теч/ в стая 82, през 07,2021г се извърши основен
ремонт на стаята - изчукване на старата мазилка, на ново измазване ,шпакловане
и боядисване. Изградена е нова тоалетна. Няма течове и мухъл.
В стая 72 също е извършен основен ремонт - в края на 2019 и началото на
2020 г., състоящ се в изчукване на старата мазилка, на ново измазване
,шпакловане и боядисване . Изградена е нова тоалетна .Няма течове и мухъл.
През 2021 г. основен ремонт е направен и в стаи 5, 8 и 9 на пост 6. През
2020 г. е извършен основен ремонт на входа и стълбището на банята и медицинския
център.
Банята е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки
ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел
,който работи на въглища и е на територията на Затвора. Същият е новозакупен
през януари 2017 година. Въглищата се осигуряват редовно от страна на ГДИН.
В Затвора Пловдив няма изградена смукателна и нагнетателна вентилация.
Помещенията се вентилират от прозорците, които се намират във всяка стая и
тоалетна. Същото се отнася и за наказателните килии.
Относно мухъла: възможно е да се появява, тъй като лишените от свобода
сушат дрехите си в килиите и вътре се получава конденз.
Външна и вътрешна изолация на стените на Затвора не е правена.
6.4. Във връзка с наличието
на инсекти в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършена ДДД
обработка, както следва: 6 бр. за 2015 г., 9 бр. за 2016 г. и
4 бр. за 2020 г.
В цитираните протоколи са описани размера на третираната
площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви
вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.
7. Затворът Пазарджик.
7.1. В Справка вх. № 22000 от 06.12.2021 г. по описа на съда (л. 49), изготвена от Началник Затвора Пазарджик, са посочени следните данни:
Лишеният от свобода И.Д.И. постъпва на 14.05.2016 г. в Затвора Пазарджик. Освободен условно-предсрочно на 22.02.2019 г.
За това колко други лишени от свобода и в кои спални помещения по периоди
е пребивавал Иман Д.И. по време на изтърпяване на наказанието не могат да бъдат
дадени сведение, тъй като съгласно Номенклатурата на делата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията", Списъците за вечерна проверка не подлежат на
архивиране. Същите не са класирани в дела със съответстващ индекс.
Според затворническото досие с индекс ТС-РАД-16 от Номенклатурата на
делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", на което срока за
съхранение е 20 години след освобождаването на лишения от свобода до навършване
на 70 г. възраст, И.Д.И. е бил настанен по периоди както следва:
14.05.2016 г. - 20.05.2016 г. - 2-ро отделение /приемна/; 20.05.2016 г. -
09.01.2018 г. - 4-то отделение; 09.01.2018 г.
- 10.01.2019 г. - 6-то отделение; 10.01.2018 г. - 22.02.2019 г. - 8-мо
отделение.
През 2018 г. крилото, в което се намират 2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а
през 2019 г. крилото, в което се намират 1-во, 4-то и 7-мо отделения, са изцяло
ремонтирани и обновени. Увеличен е броя на спалните помещения като е намален
техния капацитет. Във всяко помещение има баня и тоалетна с душ с течаща топла
и студена вода. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени.
Всички спални помещения, в които е бил настанен И.Д.И. разполагат със
санитарни възли с течаща вода, и съответния брой двойни вишки, шкафчета и маси
с табуретки. Вишките са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м./бр., шкафчета с
размери 45/40 см. или 0,18 кв.м/бр. и маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр. с
по две или три табуретки.
Всички спални помещения, в които е бил настанен И.Д.И. разполагат със
санитарни възли с течаща вода. Цялостната организация на хигиенното и
противоепидемично осигуряване в Затвора Пазарджик е съобразно с утвърдените от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" правила. Съгласно договор №
11179/13.11.2018 г. между ГД"ИН" и ЕООД „ДДД-1" през съответния
период са извършани дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията
по утвърден график. Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е
отговорност на самите лишени от свобода и се извършва по график. Не са
постъпвали оплаквания за наличие на плесен, мухъл, гризачи или други вредители,
както и за повишено ниво на влага в помещенията. Има достъп на дневна светлина
посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряването на помещението
а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена.
През целия му престой в затвора с лишения от свобода И.Д.И. е провеждана
интензивна индивидуална корекционна дейност. ИСДВР пряко ангажиран с
индивидуалната корекционна работа с лишения от свобода И. е бил инспектор А.Х. Г..
През м. октомври и м. ноември 2017 г. е завършил успешно специализирана групова
програма за промяна на уменията за мислене в рамките на 8 занятия с цел
придобиване на умения за разрешаване на проблеми по социално приемлив начин,
придобиване на умения за по-висок самоконтрол, по-добро познаване на мисловните
процеси и стимулиране и развитие на творческото мислене. През месец март 2018
г. е участвал в клуб по изработване на традиционни български мартеници,
предназначени за осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна в
затвора гр. Пазарджик. През м. януари 2019 г. е включен в танцов състав за
разучаване и репетиране на български народни танци и хора. В периода 18.01.2019
г. - 15.02.2019 г. е включен и завършил успешно групова програма за
ресоциализация „Живот на свобода -предизвикателства и избор", поради
предстоящото му освобождаване.
По време на престоя му в затвора целенасочено се е работило по отношение
на мотивацията му за трудова дейност. Устройван е на работа както следва:
- от 25.04.2017 г. до 09.01.2018 г. е упражнявал трудова дейност като
плетач на накити във фирма „Дор-дис". Трудовата дейност е преустановена,
поради приключване на дейността на фирмата;
- от 13.03.2018 г. до 18.07.2018 г. и 14.09.2018 г. до освобождаването му
е упражнявал трудова дейност като общ работник във фирма „Ионис".
7.2. Съгласно разпоредбите на ЗИНЗС лишените от свобода имат право на дюшек,
възглавница, постелъчно бельо и одеяла до 2 бр. Изпирането им е тяхна грижа и
отговорност и се извършва по график в общо перално помещение.
Във връзка с осъществяваната с ищеца индивидуална корекционна дейност към
становището се представени Текущи доклади от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на
Началник Сектор „СДВР“- гл. инспектор Г. К., план на присъдата от 18.11.2016 г.
и от 30.11.2017 г., Отчет от приведена групова работа по „Умения за мислене“ от
13.11.2017 г., Отчет за проведена групова работа за ресоциализация в Затвора –
Пазарджик за периода 18.01.2019 г. – 15.02.2019 г., Докладна записка във връзка
със сформиране на група по народни танци от 07.01.2019 г., четири заповеди за
награждаване на ищеца, ведно с докладни записки към тях, три заявления за
започване на работа подадени от И. и три заповеди за назначаването му на работа
през процесния период.
7.3. Според Справка от 01.12.2021 г., изготвена от А.Ш.– инспектор „ТРЗ“ (л. 52):
Организацията на хигиенното осигуряване, в това число и хигиенния контрол
в Затвора Пазарджик са регламентирани с утвърдени вътрешни правила за
хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода.
Същите са разработени и функционират в съответствие с изискванията на
действащата нормативна база, и се изпълняват при строго съблюдаване
изпълнението на задълженията на съответните длъжностни лица, ангажирани с
конкретните задачи.
Извършват се дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в
спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на
територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства
за провеждане на престой на открито.
Тези дейности се осъществяват от лицензирани фирми и лица, притежаващи
квалификация, съгласно изискванията на Наредба №1 за условията и реда за
извършване на дизинфекции, дезинсекции и дератизации.
Направленията за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в
затвора, са съобразени с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в
обекти с обществено предназначение.
В тази връзка са представени протоколи за извършена ДДД обработка,
както следва: 10 бр. за 2016 г., 5 бр. за 2017 г., 6 бр. за 2018 г., 10 бр. за
2019 г. и 5 бр. за 2020 г. И в тези
протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е
третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на
лицето извършил описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето
приемащо протокола.
Посочено е още, че през периода 01.01.2018 г. - 06.10.2021 г., няма
регистрирани предписания от здравните инспектори, за констатирани нередности.
За периода 08.11.2016 г. - 12.11.2018 г., услугите по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация, са осъществявани, съгласно договор №
10812/08.11.2016 г., сключен по реда на ЗОП, между ГД „Изпълнение на наказанията"
гр. София и „ДДД - 1" ООД гр. София.
През периода 13.11.2018 г. - 19.01.2021 г., ДДД дейностите са извършвани
на основание договор № 11179/2018 год. за „Извършване на дезинсикция и
дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията и
териториалните й служби", сключен между ГД „Изпълнение на
наказанията" и „ДДД -1" ООД гр. София.
Считано от 20.01.2021 год. е сключен договор за ДДД услуги с рег. № 650/20.01.2021
год., между ГД „Изпълнение на наказанията" и ДЗЗД „ФАВОРИТ
МИНИДЖМЪНТ", който е в процес на изпълнение и към настоящия момент..
Всички договори с приложения, ведно с протоколи за всяка една обработка,
включително и фактури за плащане, се намират в съответните счетоводни регистри
в сектор „Финанси, логистика и
капиталови разходи", към Затвора
Пазарджик, и при необходимост могат да бъдат представени.
Твърденията на лишения от свобода И. за лоши условия, предоставени от
администрацията на затвора, са плод на личните му субективни възприятия.
Същите не кореспондират с обективната действителност, и не следва да се
превръщат в способ за неморално финансово облагодетелстване.
8. По делото като свидетели са разпитани следните лица:
8.1. К.А.С.: Същият заявява,
че познава И.Д.И. от края на декември 2016 г., когато го преместили в Затвора Пазарджик и го
настанили в килия 404, в която бил и И.Д.И.. От тогава до април 2017 г. били
заедно с И. в тази килия. После били в един отряд, но в различни килии. Не
помни И. в коя килия е бил. Свидетелят пребивавал в Затвора Пазарджик до
05.04.2018 г. В стая 404 условията били отвратителни – стените, настилките,
тоалетната, без достатъчно светлина, имало хлебарки, дървеници, понякога и мишки.
Хигиената била като в селски обор. Имало дупки по пода. Тоалетната била под
всякаква критика. Течаща вода ту имало, ту нямало. Мивката не работела точно в
тази стая - нямало течаща вода. Не е имало режим на водата. Нощно време имало
вода, през деня много рядко. Имало някакъв проблем с канализацията, най-вероятно
свързан с налягането на водата. Прозорци имало в килията обаче, зимата през тях
духало като ветрилник. Не се затваряли плътно, защото били с едни дървени изкривени
черчевета. На места слагали найлон, за да спрат студения въздух. В тази 404
стая по това време били 13-14 човека. Свидетелят присъствал на измерване на
стаята от ИСДВР и тя била 22-24 квадрата. В тази 404 стая имало девет двойки
легла. Нямало как да бъдат пълни всички легла, защото някои от тях били
изпочупени. Имало шкафове, маси и столове, които също ограничавало площта за придвижване
в стаята. Били принудени да спят един до друг, защото били доближени леглата
едно до друго и се получавало нещо като спалня. Все едно трябвало да спят мъж с
мъж, което за свидетелят било неприемливо. Тоалетната представлявала една
тоалетна чиния, с един обикновен кран като чешма, от която с маркуч измивали
тоалетната. Съответно пълнели и кофи, за да е чисто. Нямало вентилация в
стаята. Проветрявали се от прозорците, естествена вентилация. Хигиената в
стаята се поддържала от настанените в съответната килия лишени от свобода.
Пръскали против дървеници и хлебарки, но от това те мутирали, ставали по-големи
и повече. Раздавали материали за почистване, основно да се чисти коридора, а
дали е чисто вътре в стаята никой не го интересувало. Давали препарати за
стаите, но недостатъчно. Дали инспекторът социална дейност и психологът са
работили с И. през този период, когато са били заедно не може да отговори с
една дума. Но общо взето не след като И. е влезнал втори път в затвора.
8.2. Г.П.Р.: Заявява, че познава И. ***, от месец август 2018 г. Били заедно в
килия 404. Нямало топла вода, но имали течаща студена вода в тоалетната към
килията. Били много хора. Самите легла били около 14 или 16. Килията била в
мизерни условия, много мръсно. Имало хлебарки, дървеници. Имало моменти, в
които не били запълнени всички легла. Били празни до четири легла, не повече за
периода, в който свидетелят бил в тази килия. Доколкото си спомня в тази килия
бил около 6-7 месеца. Не знае колко е площта на килията. Всеки ден имало човек,
който отговаря за хигиената на килията, за чистенето в килията. Всеки ден се
чистило, но имало безотговорни хора, които копаели дупки в стената и там като попаднела
вода се появявала влага и мухъл, и това можело да се определи като пропуски на
надзорно осигурителния състав (НОС), тъй като тези, които копаели дупки трябвало
да бъдат наказвани. Имало може би пет прозореца в килията с единични стъкла, с
дървена дограма, като някои от тях били заковани. По средата имало два
прозореца, които държали отворени за проветрение. През зимния период, когато
парното работело само един част и температурите били минусови, нямало как да се
проветряват и да държат прозорците отворени. Около 60 на 60 били големи
прозорците. Помня, че И. участвал в някакви курсове, но не помни какви. Участвал
и в танцова трупа, народни хора. През тези 6-7 месеца, през които свидетелят
бил в тази килия не били пръскали против хлебарки и дървеници. След това се
появила фирмата за пръскане.
8.3. А.Х.Н., Началник СДВР при Затвора Пазарджик. Същият заявява, че през периода от
16.05.2016 г. до 22.02.2019 г. е работил като инспектор социални дейности и
възпитателна работа (ИСДВР) в Затвора Пазарджик. Осъществявал корекционната
работа с И.Д.И., който бил разпределен в неговата група и Н. осъществявал корекционната
работа, но не само той. Корекционната работа била три вида: индивидуална,
групова и работа с общности. При постъпването на И.И. започнала неговата
корекционно възпитателна работа. Първо била направена така наречената
диагностика или още оценка на риска от рецидив и от вреди. На база на тази
оценка, на И.И. е изработен план за изпълнение на наказанието, в който бил
заложени съответните цели, задачи и мерки с цел извършване на корекционната
дейност с него. На база на този план през месеците октомври и ноември 2017 г. И.
бил включен и успешно завърши специализирана програма за въздействие, за
подобряване на уменията за мислене. Целта на тази програма била придобиване на
умения за разпознаване и разрешаване на актуални проблеми по социално приемлив
начин, развиване на мисловните процеси, стимулиране на творческото мислене и
т.н. След програмата за умения, през март 2018 г. той бил включен в клуб по
изработване на традиционни български мартеници. През януари 2019 г. бил включен
в танцов състав за разучаване и репетиране на традиционни български народни
танци и хора. През месеците януари и февруари 2019 г. бил включен във втора
групова програма за въздействие, която е за лишени от свобода, на които
предстои освобождаване с името „Живот на свобода - предизвикателства и избор“. На
22.02.2019 г., И. е освободен условно предсрочно не само за добро поведени, но
и защото Окръжен съд - Пазарджик е преценил, че лишеният от свобода И. е дал
убедителни доказателства за своето поправян и превъзпитание да спазва закона и
добрите нрави. Н. лично е провеждал индивидуални беседи с него. Тяхната честота
била според нуждите на И., но най-малко веднъж месечно и при негово желание
също. Освен индивидуалната и груповата корекционна дейност с лишения от свобода
И.Д.И. била провеждана и трудова терапия. В три периода бил назначаван на
работа с цел придобиване и укрепване на трудови навици, което било част от
изпълнение на плана на присъдата.
ІІІ. За правото:
9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и
ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главните искови
претенции са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи
от незаконосъобразна дейност на администрациите на Арест – Пловдив, Затвора
Пловдив и Затвора Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността
по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка
за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
При това положение, възведените
в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при задържането под стража и изтърпяване на
наказанието на И. *** (в периодите от 08.05.2015 г. до 16.07.2015 г. и от 08.05.2020 г. до 02.06.2020 г.) и Затворите
Пловдив (в периодите от 16.07.2015
г. до 16.05.2016 г. и от 02.06.2020 г. до 12.10.2020 г.) и Пазарджик (в периода от 16.05.2016 г. до 22.02.2019 г.), определят като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана
страна по заявените главни искови претенции, именно Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, София.
10. За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се
съобразят относимите в случая правни норми:
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4,00 м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип
и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Според чл. 21, ал.
1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените
лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса,
столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Установяването на кой да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
11. Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Приложението на тази процесуална презумпция налага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани
по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира
проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
12. В случая, с оглед твърденията на ищеца относно първия и
четвъртия исков период, а именно от 08.05.2015 г. до 16.07.2015 г. и от 08.05.2020 г. до 02.06.2020
г., от Ареста – Пловдив са представени съответните справки, съдържащи конкретна
информация свързана с пребиваването на И. в мястото за изпълнение на
постановената по отношение на него мярка за неотклонение, от които се
установява, че на 08.05.2015 г., на 09.05.2015 г. и на 08.05.2020 г. И. не е
пребивавал в Ареста - Пловдив. За останалите дни - от 10.05.2015 г. до
16.07.2015 г. и от 09.05.2020 г. до 02.06.2020 г. данните от тези справки, бяха
подробно описани в т. 5 от настоящото решение. Тези данни, явно изключват
възможността да бъдат приети за истинни, твърденията на И., че в последно посочените
периоди (от 10.05.2015 г. до 16.07.2015 г. и от 09.05.2020 г. до
02.06.2020 г.), бидейки в Ареста - Пловдив за прилагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ е бил принуден да
живее в условията на пренаселеност (по-малко от 3 кв.м., нетна площ на човек в
килията), недостатъчно проветряване и дневна светлина и при наличието на
насекоми, гризачи и мухъл в помещението. И през двата искови периода,
обитаваното от ищеца и още две лица помещение е било 14,74 м², тоест по
4,90 м² за всеки от тях. Условията за обитаване са описани с детайлни
подробности. При това положение и при липсата на каквито и да е други заявени
или установени данни по делото, ще следва да бъде прието, че те са истинни.
На следващо място, според чл. 286, ал. 3, т. 2 от
ППЗИНЗС, обиск на задържаните под стража се извършва задължително във всички
случаи на влизане или излизане от килията или района на ареста. В случая не се
установиха данни, изпълнението на това задължение от администрацията на Арест
Пловдив де е било осъществявано по начин, който да е поставял ищеца в
унизително положение.
Еднозначният извод който се налага е, че по отношение
пребиваването на И. *** през исковите периоди, не се установява той да е бил
подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В случая, явно не може да се приеме, че задълженият
административен орган не е изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС
да представи данни и документи, които се намират у него. В този смисъл, следва
отново да се посочи, че от страна на ищеца, не се ангажираха никакви
доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на които да е възможно да
се получи макар и откъслечна информация, във връзка със заявените от него
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи,
основанията на исковата претенция за присъждане на обезщетение включваща периодите
от 08.05.2015 г. до 16.07.2015 г. и от 08.05.2020 г. до 02.06.2020 г., останаха
само твърдения в процеса, без да бъдат посочени и събрани каквито и да е
доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели, също не съдържат
данни относно пребиваването на И. ***. Тази пълна процесуална пасивност от
страна на ищеца и липсата не само на посочени и представени доказателства, не
могат да бъдат преодолени, единствено посредством процесуалната презумпция, възведена в чл.
284, ал. 3 от ЗИНЗС.
Изложеното до тук обосновава неоснователност на първата и
четвъртата искови претенции. Те ще следва да бъдат отхвърлени.
13. Съотнасянето на описаните данни в т. 6 и т. 7 от
настоящото решение, касаещи Затворите Пловдив и Пазарджик и цитираните правни
норми, налагат извод за неоснователност на следните твърдения на ищеца:
13.1.
Помещенията, които е обитавал И. при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора
Пловдив и Затвора Пазарджик, са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез
отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.
13.2. Що се отнася до хигиената в Затворите Пловдив и Пазарджик, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
13.3. За част от петия
исков период (02.06.2020 г. до 12.10.2020 г. в Затвора Пловдив), не се установява и нарушение на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно И. да е обитавал помещения, в които минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Касае се за периода от
05.06.2020 г. до 21.08.2020 г., когато ищецът е бил настанен в помещение № 63
на пост V в Затвора Пловдив. Конкретните данни са описани подробно в т. 6.1. от настоящото решение, поради което няма да
бъдат преповтаряни.
13.4. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните
възли на обитаваните от Ивано помещения, за липса на прегради, на работещи
чешми и умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се
налагало да се къпят по 30-40 човека. Такива данни не могат да бъдат извлечени
включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Р.. Впрочем
в тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Неосигуряването
на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване
от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна
изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това
поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
13.5. Досежно оплакването на ищеца,
че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му
предоставяли достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен
състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не
се твърди и не се установява И. да е подавал молба с искане за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното
бельо на лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка.
13.6. Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно
липсата на водена индивидуална и корекционна работа с ищеца в Затвора Пазарджик. От доказателствата по делото
категорично се установява, че с лишения от свобода И.Д.И.
през целия му престой в затвора е
провеждана интензивна индивидуална корекционна дейност. Както вече бе казано през
м. октомври и м. ноември 2017 г. И. е завършил успешно специализирана групова
програма за промяна на уменията за мислене в рамките на 8 занятия с цел
придобиване на умения за разрешаване на проблеми по социално приемлив начин,
придобиване на умения за по-висок самоконтрол, по-добро познаване на мисловните
процеси и стимулиране и развитие на творческото мислене. През месец март 2018
г. е участвал в клуб по изработване на традиционни български мартеници,
предназначени за осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна в Затвора
Пазарджик. През м. януари 2019 г. е включен в танцов състав за разучаване и репетиране
на български народни танци и хора. В периода 18.01.2019 г. - 15.02.2019 г. е
включен и завършил успешно групова програма за ресоциализация „Живот на свобода
-предизвикателства и избор", поради предстоящото му освобождаване. С И. са
провеждани беседи и разговори по различни поводи.
Като корекционно
мероприятие по време на изтърпяване на наказанията му „лишаване от свобода“, И.
е бил назначаван и на работа, което се установява от представените по делото
заповеди (подробно описани в т. 7.2 от настоящото решение), с които това е сторено.
Изложеното се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото като свидетел А.Х. Г. (описани подробно в т. 8.3. от настоящото решение, което изключва
необходимостта от тяхното преповтаряне), дадени под
страх от наказателна отговорност, които като непротиворечиви, последователни и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, изцяло се
възприемат от съда.
Следователно, в
случая са били изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно не се
установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по
чл. 284 от ЗИНЗС.
13.7. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърдението на ищеца за
претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през обсъжданите
искови периоди, през които същият е бил настанен в Затворите Пловдив и
Пазарджик, доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за
периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и
гризачи. В тази връзка, както вече бе казано, са представени множество
Протокола за извършени услуги, в които са описани размерът на третираната площ,
препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители,
имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето
приемащо протокола.
Този извод не се
промяна от показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Р., доколкото наличието
на дървеници, хлебарки и гризачи в двата затвора не е спорно между страните и
именно в тази връзка от страна на ответника са предприети действия за периодично извършване на дезинсекции и дератизации на територията на
процесните пенитенциарните заведения
Ето защо
обсъжданите показания не могат да обосноват поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, още повече, че от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция
и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
13.8. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 6 и т. 7 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията
обсъдени до тук, в които И. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в
Затвора - Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на
чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
14. За втория,
третия и петия исков период обаче (извън разгледания в т.
13.3 от настоящото решение, представляващ част от петия исков период), следва да се приеме, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив и Затвора
Пазарджик, в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв.м.
Частична информация в тази насока е представена само за
петия исков период (от 02.06.2020 г. до 12.10.2020 г.), когато ищецът е
бил в Затвора Пловдив, като през част от този период - от 21.08.2020 г. до 12.10.2020
г. (общо 52 дни) в спално помещение № 37 с площ
от 46.55 кв.м. (т.е. с капацитет за 11 лишени от свобода), са бил настанени между 13 и 15 лишени от
свобода, а за дните 02, 03, и 04.06.2020 г. (3 дни) не е предоставена информация
За втория и третия исков период - от
16.07.2015 г. до 16.05.2016 г. при престоя му
в Затвора Пловдив (общо 304 дни) и от 16.05.2016 г. до 22.02.2019 г. при престоя му в Затвора
Пазарджик (общо 1012 дни), от страна на ответника изобщо не е предоставена информация. В тази насока
е необходимо да се съобрази следното:
Каза се, според
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за
доказани съответните факти.
В случая, Началникът на Затвора Пловдив и Началникът на
Затвора Пазарджик са били задължени да представят подробна информация във
връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение,
административните органи не са изпълнили, тъй като не са представили справки,
съдържащи информация свързана с пребиваването на И., в съответното мястото за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за горепосочените периоди.
За тези периоди ответникът
е уточнил в становищата си, че не разполага с подробна информация, тъй като
последната се съхранява за срок от три години съгласно „Номенклатура на делата
със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“, а за дните 02,
03, и 04.06.2020 г. не се сочат конкретни причини.
Изложеното до тук, според настоящия съдебен състав е
основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира като
неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Това
обстоятелство (неизпълнение на задължение от страна на ответника по
смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС) от своя страна, преценено наред с останалите събрани по
делото доказателства, в частност ангажираните от ищеца гласни доказателствени
средства (показанията на свидетелите С. и Р.), е основание да
се приема, че в периода 02-04.06.2020 г. (3 дни), от 16.07.2015 г.
до 16.05.2016 г. при престоя на И. *** (общо 304 дни) и от 16.05.2016
г. до 22.02.2019 г. при престоя му в Затвора Пазарджик (общо 1012 дни), същият е бил настанен в спални помещения, в които е
разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
15. Тези факти /на обитаване на
пренаселени килии/ са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе
периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание И. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени
вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на
администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да
осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Костов минимално
необходима жилищна площ, както и обезпаразитени спални помещения. Неосигуряването
на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са
квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лица от
основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това
съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално
подпомагане (ЗСП), според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно
храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на
страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от И.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират, гражданите които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която,
диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65
години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според
която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища
ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от
предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.
За процесните 2015, 2016 г. и 2017 г., с ПМС № 6 на МС от
15.01.2009 г. е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв.
При това положение диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на 47,45 лв., а доходът по чл. 14,
ал. 1 от ППЗСП е в размер на 162,50 лв. Тоест, дневният доход, който следва да
бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 5,42
лв. (162,50 лв. : 30 дни). В случая, доколкото И. в периода от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г. при
престоя му в Затвора Пловдив (общо 304 дни), и в периода от 16.05.2016 г. до
31.12.2017 г. – част от престоя му в Затвора Пазарджик (общо 595) е бил лишен от част от необходимото за задоволяване на
основните му жизнени потребности, то размерът на компенсиращото обезщетение,
следва да бъде определен като ¾ от последно посочената сума (5,42 лв.), тоест 4,07 лв. на ден.
За посочените 304 дни, представляващи втория исков
период, обезщетението възлиза на сумата от 1237,28 лв.
За посочените 595 дни, представляващи част от третия
исков период, обезщетението възлиза на сумата от 2421,65 лв.
За процесните 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., с
ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн.,
ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен
гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцирания
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП
е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото И.
в периодите от 01.01.2018 г. до 22.02.2019 г. (част от престоя му в Затвора Пазарджик) - 417 дни, от 02.06.2020
г. до 04.06.2022 г. (част от петия исков период относно престоя му в Затвора
Пловдив) – 3 дни и от 21.08.2020
г. до 12.10.2020 г. - 52 дни (също част от петия
исков период относно престоя му в Затвора Пловдив), е бил лишен само от част от
необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности, то размерът на компенсиращото
обезщетение, също следва да бъде определен като 2/3 от последно посочената сума
(6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден.
Следователно за посочените:
- 417 дни, представляващи част от третия исков период,
обезщетението възлиза на сумата от 1955,73 лв.
- 55 дни (3 дни + 52 дни), представляващи част от петия
исков период, обезщетението възлиза на сумата от 257,95 лв.
Конкретните размери на следващите се обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възлизащи в горепосочените размери, са определени от съда при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът
и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва
да се присъдят обезщетения по справедливост, именно в размер на:
- 1237,28 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г. (втория
исков период) за престоя на И. ***, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 5000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан;
- 4377,38 лв. (2421,65 лв. + 1955,73 лв.) за периода от 16.05.2016 г. до 22.02.2019 г. (третия
исков период) при престоя на И. в Затвора Пазарджик, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени
вреди, като искът до пълния размер от 18000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан;
- 257,95 лв. за периода от 02.06.2020 г. до 04.06.2022 г. – 3 дни и от 21.08.2020
г. до 12.10.2020 г. – 52 дни, представляващи част от петия исков период (от 02.06.2020 г. до 12.10.2020 г.), при престоя на И.
***, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 4000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо
тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на
преустановяване на незаконосъобразното бездействие до датата на постановяване
на съдебния акт по настоящото дело.
ІV. За разноските:
16. С оглед изхода
на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 280 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на И.Д.И., с ЕГН **********,***, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да му заплати сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва считано от 23.02.2019 г. до
влизане в сила на настоящото съдебно решение и сумата от 1000 лв., ведно
със законната лихва считано от 13.10.2020 г. до влизане в сила на настоящото съдебно
решение, за претърпени от него неимуществени
вреди съответно през периодите от 08.05.2015 г. до
16.07.2015 г. и от 08.05.2020 г. до
02.06.2020 г. при престоя му в Арест
- Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му
мярка за неотклонение „задържане под стража“ през посочените периоди.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на И.Д.И., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 1237,28 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.02.2019 г. до влизане в сила на настоящото съдебно
решение, за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на И.Д.И., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 4377,38 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.02.2019 г. до влизане в сила на настоящото съдебно
решение, за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 16.05.2016 г. до 22.02.2019 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 18000
лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на И.Д.И., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 257,95 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.10.2020 г. до влизане в сила на настоящото съдебно
решение, за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 02.06.2020 г. до 04.06.2020 г. и от 21.08.2020
г. до 12.10.2020 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 4000 лв. и за останалите подпериоди в
рамките на общия исков период от 02.06.2020 г. до 12.10.2020 г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на Г.Г.М., адвокат
при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес ***сумата от 280 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм.
дело № 2776 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: