РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Велико Търново , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
Секретар:Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500507 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е.п.п.“ АД срещу
решение № 467 от 04.06.2020г., постановено по гр.д. № 665 по описа за
2020г. на Районен съд – В. Търново, с което на основание член 124, алинея 1
от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че К. Д.
Х., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. М., № .., вх.., ет.., ап.. не дължи на
въззивника сумата от 4 284.92 лева /четири хиляди двеста осемдесет и
четири лева и деветдесет и две стотинки/, начислена по издадена фактура
№ ********** от 24.07.2019г., за доставка на ел. енергия за обект с адрес на
потребление в гр. Ш., бул. „С. В.”, № ., вх... ет..., ап..., както и е осъдено „Е.-
п.п.“ АД да заплати на сумата 771,40 лева, представляваща сторени по
делото съдебно –деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно основание за
1
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на
основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
„Е.-п.п.“ АД - В. е за реално доставена и потребена електрическа енергия,
количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на
грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно
вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се
отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
Налице е начисляването на допълнително количество електроенергия в
определен размер за определен период. Налице е извършена корекция. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения
2
размер, за остойностяване на която е издадена фактура за определена
сумата. По делото е представена процесната фактура, видно от
съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с
посочено основание „служебно“.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническа
експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание се установява, че СТИ е от одобрен
тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи
началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия
по трета и четвърта тарифа.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за
установяване недължимостта на процесната сума на ответното
дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже
дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер,
като количество електроенергия е реално доставено на ищцата.
Съществуващите договорни отношения между страните се
регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил
задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1, точка
6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
3
На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г.,
постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което
ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е
обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно член
195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно
действие. Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта се
уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от
влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е
уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради
това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно
извършената на 26.06.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ като
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на
реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно член 83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на
ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно
известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е
допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване. Не се установява обаче наличието на първата и третата
предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е
4
провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило
правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на
сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е
основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член
78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените
пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 700,00 лева,
заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 467 от 04.06.2020г., постановено по гр.д.
№ 665 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Търново.
ОСЪЖДА „Е.-п. п.“ АД ЕИК: ., със седали..ще и адрес на управление в
град В. - бул. В. В. № .., В. - Г да заплати на К. Д. Х., ЕГН: **********, гр. В.
Т., ул. М., № .., вх..., ет..., ап.17 сумата от 700,00лв., представляваща
сторени по делото съдебно -деловодни разноски пред въззивната инстанция,
на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6