Протокол по дело №135/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 772
Дата: 14 ноември 2023 г. (в сила от 14 ноември 2023 г.)
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20231200100135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 772
гр. *, 13.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
и прокурора
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №
20231200100135 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът М. А. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. Х., която
представя пълномощно в днешното съдебно заседание.
За ответника Прокуратура на Република България, редовно призовани, се
явява прокурор Райна Гундева.
Вещите лица И. В. А. и А. Н. И. – редовно призовани, се явяват лично.
Вещото лице Й. Й. Х. не се явява, нередовно призован – призовката за същия
се връща в цялост, като на нея е отбелязано, че същият отказва получаването
й, както и възложената му задача, поради прекалена натовареност.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Х.: Поддържам исковата молба изцяло. Поддържам всички
доказателствени искания в същата. За днешното съдебно заседание водя
тримата допуснати свидетели, намират се пред залата. Представям молба, с
препис за ответната страна, с приложени към същата медицински документи,
1
а именно – протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК, и
експертно решение на ТЕЛК, които моля да бъдат приети. Нямам възражения
по проектодоклада.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, оспорвам исковите
претенции, по основание и размер, както претендираните неимуществени,
така и имуществени такива. Не възразявам да бъдат приети като
доказателства представените в днешното съдебно заседание документи,
имащи отношение към здравословното състояние на ищеца. Нямам
възражения по проектодоклада. Няма да представям други доказателства.
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 03.11.2023 година по делото е депозирана комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза.
На 06.11.2023 година по делото са постъпили и изисканите от съда
наказателни дела, а именно – НОХД № 693/2019 година по описа на Районен
съд – *, ведно с ВНОХД № 116/2021 година по описа на Окръжен съд – *,
НОХД № 695/2014 година на Районен съд – *, НОХД № 2108/2018 година по
описа на Районен съд – *, ЧНД № 979/2018 година по описа на ВКС, НОХД
№ 708/2017 година по описа на Районен съд – *, ВЧНД № 206/2018 година по
описа на Окръжен съд – *, ВНОХД № 29/2017 година по описа на Окръжен
съд – * и 14 тома на ДП № 1027/2012 година по описа на Следствен отдел в
Окръжна прокуратура – *.
Съдът счита, че следва да пристъпи към доклада си по делото, като докладва
делото и препраща към определение от закрито съдебно заседание, в което
подробно е отразил фактическите твърдения и доводи на ищцовата страна,
възраженията и правните доводи на ответника, произнесъл се е по
направените към този момент доказателствени искания, дал е правна
квалификация на заявеното право и на възраженията на ответника, като е
разпределил доказателствената тежест между страните по делото.
С оглед становищата на пълномощниците на страните в днешното съдебно
заседание, съдът счита, че не се налага към настоящия момент да допълва,
поправя или прецизира проектодоклада си, както и не се налага да дава на
страните указания във връзка с разпоредбата на чл. 147 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът ОБЯВЯВА доклада си по делото, като дава
2
възможност на страните да вземат отношение по същия.
АДВ. Х.: Приемаме доклада без възражения.
ПРОКУРОРЪТ: Приемаме доклада без възражения.
Съдът счита, че следва да пристъпи към събиране на доказателствата по
делото, като следва на първо място да бъдат приети като писмени
доказателства всички такива по време на размяната на книжата по делото,
представени от страните, включително и представените в днешното съдебно
заседание от ищеца с молба и чрез неговия пълномощник, доколкото до
приключване на първото по делото заседание ищецът може да продължи да
представя доказателства, свързани с твърденията му в исковата молба, без за
тяхното представяне да е настъпила преклузия.
Следва да се приобщят към доказателствата по настоящото дело и изисканите
и постъпили с писмото на Районен съд – * от 06.11.2023 година наказателни
дела, а именно – НОХД № 693/2019 година по описа на Районен съд – *,
ведно с приложените към него ВНОХД № 116/2021 година по описа на
Окръжен съд – *, НОХД № 695/2014 година на Районен съд – *, НОХД №
2108/2018 година по описа на Районен съд – *, ЧНД № 979/2018 година по
описа на ВКС, НОХД № 708/2017 година по описа на Районен съд – *, ВЧНД
№ 206/2018 година по описа на Окръжен съд – *, ВНОХД № 29/2017 година
по описа на Окръжен съд – * и 14 тома на ДП № 1027/2012 година по описа на
Следствен отдел в Окръжна прокуратура – *.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства всички такива, постъпили по време на
размяната на книжата по делото и находящи се на л. 14-198 от същото.
ПРИЕМА като доказателства и представените в днешното съдебно заседание
от адв. Х. документи, а именно – Протокол за предписване на лекарства,
заплащани от НЗОК, с № 15/13.02.2023 година и Експертно решение на ТЕЛК
с № 90954 от 70/10.04.2023 година.
ПРИОБЩАВА към доказателствата по настоящото дело и изисканите и
постъпили с писмо на Районен съд – * от 06.11.2023 година наказателни дела,
а именно – НОХД № 693/2019 година по описа на Районен съд – *, ведно с
приложените към него ВНОХД № 116/2021 година по описа на Окръжен съд
3
– *, НОХД № 695/2014 година на Районен съд – *, НОХД № 2108/2018 година
по описа на Районен съд – *, ЧНД № 979/2018 година по описа на ВКС,
НОХД № 708/2017 година по описа на Районен съд – *, ВЧНД № 206/2018
година по описа на Окръжен съд – *, ВНОХД № 29/2017 година по описа на
Окръжен съд – * и 14 тома на ДП № 1027/2012 година по описа на Следствен
отдел в Окръжна прокуратура – *.
АДВ. Х.: Нямам възражения да пристъпим към изслушване на експертите.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения да пристъпим към изслушване на
експертите.
Съдът счита, че следва да пристъпи към изслушване на експертното
заключение, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на експертите по делото.
СНЕМА самоличността на същите:
* И. В. А. – на * години, *, *, *, *, * без родство и отношения със страните по
делото.
* А. Н. И. – на * години, *, *, *, *, без родство и отношения със страните по
делото.
Вещите лица предупредени за отговорността по чл. 291 от НК, обещават
да дадат заключение по съвест и разбиране.
В. Л. А. И.: Поддържам представеното от нас заключение. Нямам добавки и
уточнения по същото.
В. Л. И. А.: Поддържам представеното от нас заключение. Нямам добавки и
уточнения по същото.
На въпроси от прокурора:
В. Л. И. А.: Дали това, че през 2018 година родителите на ищеца са починали
е оказало влияние върху емоционалното му състояние – при всички случаи,
това е силно стресогенно събитие, което се акумулира към предходния стрес,
но то се е вклеймило в общата картина на постоянен стрес, който той
преживява в тези 9 години. Това мога да кажа – при всички случаи, да. Всяко
стресогенно събитие отслабва психичните сили на човека и го прави още по-
уязвим към стресогенни преживявания и към промени – и личностово, и
4
социално. Дали можем да разграничим този стрес – кое е от делото, кое е
от смъртта, кое е от ПТП-то – така, както сме ги описали като случили се
в неговия живот, дали има изобщо такава медицинска способност да ги
разделим и отсеем – от гледна точка на относителен дял, не можем. Липсва
мерителна единица за това. Всичко е строго индивидуална, включително и
интензивността на преживяване на стреса. Но при всички случаи това се е
насложило. Защо на стр. 13, при отговора на първия въпрос, сме посочили, че
„развитието на това посттравматично стресово разстройство започва
през 2012 година, когато е образувано досъдебното производство“, при
положение че той не е знаел към тази дата, че срещу него има образувано
дело, нито пък е имал някакво качество, което да го призовава за явяване
при разследващи – тази дата съм я посочила от гледна точка на начало, което
стои в главата ми от това, което съм гледала, и от самите въпроси, които са
зададени. Самият въпрос е зададен така – „след образуване на разследване
срещу него през 2012 година“. Това е година, която аз просто цитирам с оглед
данните по делото и така зададения ни въпрос.
В. Л. А. И.: Всъщност ние като го разпитвахме, сме го разпитвали
хронологично и всичко е в зависимост и от това, което и той ни е казвал.
В. Л. И. А.: Въпросът ни е зададен по подвеждащ начин и в такъв случай съм
съгласна да направим корекция от гледна точка на периода. Най-вероятно сме
го извели от въпроса, тъй като наистина не сме коментирали години. Това
„2012 година“ сме го взели от въпроса.
В. Л. А. И.: Дали към настоящия момент се провежда лечение от ищеца, то
адекватно ли е спрямо неговото състояние, както и това ще доведе ли до
ремисия на този стрес – той провежда терапия за *, което има, за * и за *,
операции на *, но всъщност на практика той не приема медикаменти за *
проблем, който има. Това сме го коментирали с него. Просто не е желаел да
приема медикаменти, искал е да се справи сам. Много хора не приемат да
провеждат терапия, защото смятат, че това означава, че не са добре *, а в
действителност някаква лека терапия, включително и *, би могла да има
позитивен ефект върху състоянието му. Има някакъв минимален ефект
сърдечните лекарства да довеждат до леко подобряване на психиката.
В. Л. И. А.: Сподели, че пие успокоителни чайове.
В. Л. А. И.: Да, има терапия, която ако я е бил провел, би оказала
5
благоприятно влияние върху емоционалното му състояние.
На въпроси от съда:
В. Л. И. А.: Дали би могло тези смущения в емоционалната сфера –
тревожност и т.н., да окажат влияние и върху опорно-двигателния апарат
– връзката е непряка. Дали е възможна – възможна е, наистина е много
посредствена, заради промяната на теглото, което е в резултат на *, напълнява
се, оттам съответно се отразява. Дали от * се отслабва, или се напълнява
различно. Дали емоционалното състояние има връзка с операция на * – няма
пряка връзка.
В. Л. А. И.: Можем да изкоментираме това нещо, че наистина е непряка,
защото при него се касаеше за *, а всъщност това е във връзка и със *, с * *, с
раздвижване. В този смисъл непряка връзка, въпреки че човек евентуално
като е в *, може и много да се движи, може пък и да се залежава, заседява.
Възможно е да има, но това все пак е в областта на ортопед.
В. Л. И. А.: В т. 3 сме имали предвид това.
На въпрос от прокурора:
В. Л. А. И.: Защо отгоре сме написали „процесното пътно-транспортно
произшествие“ – това е грешка. Ние тук изобщо не сме коментирали ПТП,
защото смятаме, че е грешка. Изобщо не сме коментирали налично ПТП, това
е от самия въпрос – копи-пейст. Аз го възприех като „процесуално следствени
действия“. Техническа грешка е. Тук коригирам експертното заключение,
като поясняваме, че процесно ПТП не сме установявали и вероятно сме го
пренесли от нечия друга грешка. То въпросът си е така, беше си във въпроса.
Категорично не сме мислили, че има ПТП, а просто е грешка във въпроса.
Представям 2 бр. справки-декларации.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към вещите лица. Не възразявам да се
приеме заключението.
Съдът счита, че няма процесуална пречка представената комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза да бъде приета по делото,
доколкото същата е пълна, компетентно изготвена и своевременно
представена, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА представената от вещите лица И. В. А. и А. Н. И. комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения за всяка една от тях в размер на по 521.20 лева
/петстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки/, от които по 300 /триста/
лева са внесени като предварителен депозит от ищцовата страна, а останалите
по 221.20 лева – дължими от ищцовата страна.
ПРИСТЪПВА към разпит на водените в днешното съдебно заседание
свидетели.
СНЕМА самоличността на същите:
Р. М. М. – на * години, *, *, не*, *, дъщеря на ищеца М. А. М..
В. Р. И. – на * години, *, *, *, *, без родство и отношения със страните по
делото.
Б. Ж. А. – на * години, *, *, *, *, без родство със страните по делото.
На свидетелката Р. М. М. беше разяснено правото й да откаже да бъде
свидетел, тъй като същата е дъщеря на ищеца М. А. М..
СВИД. Р. М.: Желая да свидетелствам.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която
носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината, след
което бяха отстранени от съдебната зала, с изключение на свидетелката Р.
М. М..
На въпроси от адв. Х.:
СВИД. Р. М.: Виждам се често с баща ми, комуникираме ежедневно, по
няколко пъти в деня. Запозната съм с делата, по които той е бил страна.
Конкретно за процесното дело съм запозната, че срещу него беше повдигнато
2011 година обвинение за ползване на документ с неистинско съдържание и
беше водено наказателно преследване, което продължи приблизително 9
години. Преди баща ми да стане обект на наказателно преследване, беше
личност в обществото – смело мога да заявя, не защо ми е баща, а защото
мога да дам конкретни примери за това. Баща ми е грамотен, образован човек,
възпитаван е в морални ценности, които не само ги вярва, но ги и изповядва.
Баща ми беше здрав * и физически, беше борбен, силен духом човек, с
авторитет. Също така наред с това, че той беше работодател, осигуряваше
много работни места на хората от града и от общината, и не само, той беше
7
социално ангажиран, към него се обръщаха хора за помощ и съдействие по
всякакви въпроси. От малка си спомням как вкъщи е бил посещаван от
нашите съграждани и са искали помощ от него – от кръводаряване до това да
ползват неговите знания, качества и контакти, като той нито веднъж не отказа
на никой. Много пъти до късно вечер, дори и през нощта, това го казвам с
чиста съвест, се е случвало да идват хора, които са били болни и търсят
спешна помощ от него, буквално Ви казвам, господин Съдия и уважаема
госпожо Прокурор, че той даже нямаше и възможност да се облече, за да
може да се отзове. Отделно от това са се обръщали към него за съдействие по
всякакви въпроси, примерно някой съсед иска да се пенсионира, но не е
достатъчно грамотен, за да разбира изискуемите документи, които трябва да
се съберат, баща ми се натоварваше, без да иска нищо в замяна, за да окаже
съдействие. Това го казвам, за да се опитам да обясня, че беше човек с
авторитет, обществена личност и че той беше професионалист в своята
област. Той се развиваше, имаше успешна кариера в своята област. Фирмата,
която той управляваше, се развиваше много добре. Пак казвам, той е бил
работодател. Когато излизах с него навън по центъра в събота, в пазарния
ден, буквално него го пресрещаха хора да му стискат ръката, беше
обществена личност, но след като се повдигна това обвинение, това оказа
сериозно влияние върху неговата репутация, защото ние сме малко населено
място и за хората той беше осъден, без да има реално постановена присъда.
Виждам тотална промяна, и не само към него, ами и към мен, майка ми, брат
ми и неговите родители, които починаха. Тези дела, по които той беше обект,
смея да кажа, че допринесоха да се ускори тяхната смърт. Въпреки че баща
ми никога не се е укривал за получаване на книжата по делото, защото той
остана без работа, без доходи, нямаше с кой да пие едно кафе, при положение
че пред нас винаги е било опашки от хора, които търсеха неговата компания,
след като се повдигна обвинение той нямаше с кой да пие едно кафе. Той си
беше винаги у дома, но не знам по какъв начин книжата се връчваха на член
от домакинството – било на майка му и на баща му, или на брат ми, или на
майка ми, включително и на мен на работното ми място. Баща ми си е вкъщи,
в *, трябва да получи книжа, за да бъде привикан на разпит от Следствието,
той си е вкъщи, понеже няма с кой да пие едно кафе – когато е потърсил
компания, му е било отказвано, вкъщи си е, няма работа, но не знам поради
каква причина от Следствието търсят мен на работното ми място, за да му
8
предам, че трябва да се яви на разпит. Баба ми и дядо ми живееха в друга
къща и не знам поради каква причина се избираше те да получават книжата,
при положение че баща ми се намира на адрес денонощно. Всичкото това
нещо оказва за тях притеснение. Те бяха възрастни хора и поставяха въпроси,
на които баща ми се срамуваше да дава отговор. Той беше достатъчно
притеснен, засрамен пред семейството си, пред родителите си, пред близки,
приятели и роднини. От нас се отдръпнаха всички тези лица, които изброявам
– роднини, близки, приятели, колеги, включително това повлия и на мен,
защото към мен се обърнаха и на мен ми казаха „баща ти е престъпник“ в
малкото населено място. И не само там, ами когато бях по служба в *, в кръга
на служебните ни отношения вещо лице също си позволи да направи
коментар. Напълно естествено е да се влошат отношенията в нашето
семейство във връзка с това напрежение, което съществуваше по повод
делата, които са образувани срещу него. Влошаването се изразява в следното
– той е много честолюбив човек, който вярва в правотата, и усещането, че
несправедливо е обект на наказателно преследване и че той не е извършил
злоупотреби, за които се претендира, че е извършил, за него означава много.
Той няма опит с подобен вид дела. У него – това, което аз съм забелязвала
през цялото време, то не е и забелязване, то е видимо за простото око – от ден
първи само притеснения, това което се повтаряше е, че постоянно го притиска
*, усещала съм много пъти как той, който до този момент се е чувствал като
стожер в семейството и е бил наша опора, сега той има нужда от нашата
опора, но не смее да я потърси, понеже се срамува, защото до този момент не
него му казваха, че е скала, че е планина мъж и от него искаха помощ и
съдействие, но в един момент хората се отдръпват, за него беше унизително
това усещане, че сега той, който е бил отговорен и кой се е чувствал
отговорен, без да има реално задължение да бъде отговорен и да оказва
съдействие на своите близки и познати, сега от своя страна такава не може да
получи. И въпросът, свързан с доверието, той не получи от никой доверие,
напротив – той беше заклеймен и посочван с пръст. Това на него му се отрази
– засрамен, обиден, стресиран, постоянно напрежение, което напрежение се
пренесе на майка ми, и тя е с много здравословни проблеми, като обяснението
е било, че всичко идва на нервна почва, отношенията с брат ми са до крайна
степен влошени, защото брат ми завърши право и искаше да се реализира в
системата на МВР, яви се на конкурс, но заради това, че има свързаност с
9
баща ми, който е обект на наказателно преследване, не успя да сбъдне своята
мечта и се принуди да замине за чужбина. Образован човек, с висше
образование, замина за чужбина и до ден-днешен държи отговорен баща ми за
това, че не се реализира в професията си, а пък от своя страна баща ми се
чувства виновен. Към настоящия момент баща ми не работи. Не работи
откакто се започна това наказателно преследване, то стана обществено
достояние, а пък и той самият не го е крил и когато се е опитвал да намери
работа, за да се избегнат всякакви съмнения, той е уведомявал своите бъдещи
бизнес партньори, че има опасност да бъде осъден, че срещу него се води
дело, и това нещо е отказвало хората да работят с него. Материалното му
състояние не само се затрудни, а то се влоши. Доходите му са от инвалидна
пенсия. Мога да кажа, че много пъти след като е ходел на преглед или е бил
настаняван в болница, са му изписвали лекарства, като аз съм го чувала как е
казвал, че няма възможност да си ги закупи и как ще си закупи една част от
тях... /свидетелката се разплаква/
В момента ищецът М. А. М. напуска съдебната зала.
СВИД. Р. М.: Това него го е засрамвало, защото той е много честолюбив
човек, той е този, който е бил с доходите и който е подсигурявал финансовата
подкрепа на нас, на семейството. Това е истината. Той е много честолюбив.
Аз знам, че тук е прокурор и съд, но знам, че зад тези личности стои човек. Аз
съм емоционална и точно защото и той е такъв емоционален човек, това нещо
така му се отрази. Това може би нямаше да се развие по този начин, ако беше
в *, но ние сме малко населено място и не може примерно един човек да е
такъв авторитет, а в един момент всичко се променя. Аз и по-рано казах, че
преди образуване на делото той беше здрав и физически, и *, силен духом,
борбен човек, но след като се повдигна това обвинение, първите признаци
започнаха – притеснение, притеснение, притеснение, *, започнаха се
сърдечните проблеми.
На въпрос от съда:
СВИД. Р. М.: Кога са се появили тези проблеми със * – аз бях започнала
работа в края на 2012 година и 2013 година си спомням как тук, пред съда,
пред „Била“-та, нещо му беше станало поради тези * и първият признак –
беше паднал, беше точно преди Нова година, обадиха ми се от болницата, че
е настанен там. Годината беше 2013, преди Нова година.
10
На въпроси от адв. Х.:
СВИД. Р. М.: Промяна в поведението – поведение, от което става ясно, че той
е притеснен, стресиран, напрегнат. Постоянно беше това поведение, то не се
издържаше. Аз, когато се прибирам в *, постоянно го виждам, постоянно се
охка, постоянно е нервен, постоянно се оплаква, че го боли *, това му бяха
думите: „боли ме *, притиска ме, не мога да дишам“. Беше му притеснено как
ще се развият тези дела, дали няма да бъде осъден, че не може да бъде
подкрепа за децата си, че родителите му ще се срамуват от него.
Постановяването на тази оправдателна присъда беше преди година-година и
половина, но 9 години е водено наказателно преследване, за година и
половина не могат да се заличат тези емоции, тези болки и страдания, които е
преживял. Аз даже не очаквам и да се възстанови. Той тази година се
пенсионира с 81% трайна неработоспособност, неговата неработоспособност
се увеличи – от 50% стана на 81%. Мога да кажа, че той докато е жив няма да
се оправи, то такава травма му се нанесе на него и на майка ми, включително
и вчера аз ги наблюдавам – те не можеха да ходят. Виждам едни хора, които
са още млади, не са си дочакали внучета, те се хванали за ръка като старци,
сломени, прегърбени, просто все едно са пред умиране. Аз си обяснявам, че
всичко това идва от тези притеснения, които са преживели. Аз никога няма да
забравя и гледката, когато 2016 година, в края на лятото, в * трябваше да му
четат присъдата по наказателното дело, бяхме се уговорили да се чакаме там,
да бъда до него, да му бъда опора, защото той беше сам, нямаше адвокат в
този момент да се яви, той дойде с влака, понеже ще му излезе по-евтин
билетът с влака, и още си спомням гледката как се появи пред съда – един
прегърбен, смачкан, с вестник в ръка, и след като му прочетоха присъдата –
присъдата беше осъдителна, като отделно в негова тежест бяха разпределени
и разноски, и когато излязохме от съда, това ми е останало в съзнанието, тази
гледка никога няма да я забравя, колко беше отчаян, сломен, не му се
живееше, и мислеше как ще плати разноските – дали ако умре, не трябва да ги
поемем аз и брат ми. Категорично никакво доверие не се е върнало след
постановяване на оправдателната присъда, защото от правосъдието в
България, за мое огромно съжаление, се разбира, че той едва ли не се е
измъкнал и не си е понесъл отговорността. Никой не се е замислил да
повярва, че е възможно той действително да бъде оправдан. Той продължава
да живее сам в една стая, никой не го е потърсил да го види, никой не му е
11
дошъл на гости, с никой не общува, единствено общува с мен и майка ми,
родителите му починаха, единствено с мен и майка ми общува.
На въпроси от прокурора:
СВИД. Р. М.: Това, което казах по-рано, може да се провери в протокола, че
избраха да се свържат с мен по телефона, да предам, че баща ми трябва да се
яви на разпит. В онзи момент работех в „*“ и много добре си спомням, че
следователка се свърза на служебния телефон с мой колега, да ми предаде
мобилен телефон, на който да се обадя, и когато аз се обадих, тя ми каза да
предам на баща ми да се яви на разпит в Следствието. На служебен
стационарен телефон беше осъществен контактът с мен. Аз живея в * от
понеделник до петък, в петък се прибирам в *, а в понеделник пак се връщам
в *. По-скоро смея да твърдя, че аз живея в *, а работя в * – тук съм на работа,
а си живея в *. Не, не пътувам всеки ден, в понеделник идвам в *. От
ученическите години всеки понеделник пътувам до *, било на училище или
като студентка, и всеки петък след 5:00 часа се прибирам в * – и така много
години. С чиста съвест ви казвам, че в * няма такъв човек, който да подкрепи
баща ми въпреки това, което му се е случило и е преживявал в този период от
време, и ще ви дам пример защо – това пак са някакви битовизми, но така се
случи, че в двора на къщата, в която живеем, имахме плевня, която се събори,
но баща ми не намери един човек, който да му помогне да се съберат
отпадъците от разрушаването на плевнята. Това беше жалка работа. Двамата
свидетели отвън, единият е приятел на баща ми от *, а другият човек е от *.
Това, че воденото наказателно производство е попречило за назначаването на
брат ми в полицията го знам, защото съм чувала разговор, който е прераснал
в скандал между брат ми и баща ми. Знам, че той се яви на конкурс и беше
издържал изпитите, но от брат ми знам, че основанието, заради което не е
започнал работа е, че има повдигнато обвинение срещу баща ми.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката Р. М. М. от по-нататъшно участие в
заседанието в 15:16 часа.
На въпроси от адв. Х.:
СВИД. В. И.: Познавам г-н М. от 1986 година, по време на корпуса, тогава
12
идваха групи, които изграждаха *, той беше ръководител на една такава група
и работеше на различни обекти. Той беше млад техник и ръководител на
такава група, която участваше в изграждането на града. За делото знам около
2014 година. Това дело продължи доста години, много се проточи, и това му
повлия много лошо. Г-н М. го знам от 1986 година, той беше техник,
ръководител, не само техник, а се казва и водач, защото имахме случаи,
когато беше като на фронта – когато той напредне примерно плочки 200 кв.
напред по линейния график, а друг изостава, оттам го „хвърлим“ в групата в
помощ, за да запушим дупката, в такъв смисъл беше организатор и
специалист. Беше много добър в работата си, а и такъв характер, който
обичаше хората. То не е само да си добър специалист, а трябва да
мобилизираш и хората. Той ръководеше група, от всички региони идваха тук
и имаха обекти, Цигарената фабрика работеше, „Пиринско пиво“,
книжарницата горе в центъра, тогава директор беше Вучков, „Паяка“ дето
беше, тротоарите по „Васил Левски“ неговата група ги направи, така че
определено мога да кажа, че е много добър специалист и много добър човек,
защото за да работиш с хора, трябва да си организатор и характер, трябват
умения. Умения трябват, защото ако имаш 50 човека, с 50 човека трябва да се
справяш, как да ги водиш. Спокоен, точен характер, но впоследствие нещата
се оказаха в негативна посока относно здравето му, започнаха проблемите му
да се явяват – * имаше. Тези му проблеми започнаха преди 5 години, а може
би и повече. Поне последните две-три години нещата бяха зле, той има и
стентове, които бяха поставени, ходил съм в Болница „Пулс“ на свиждане.
Нещата се отразиха негативно и в семейството му – той има проблем както
със съпругата, така и със сина му. Те със сина му не си говорят. Той
кандидатстваше да започне работа в полицията, но нещо не го одобриха, най-
вероятно по тази причина, те не си говорят, той замина за * и вече доста
години е там. М. М.си си е общественик, характерът му е такъв на него, беше
в * в Общината, ръководител на *. Разговаряли сме, той е давал и средства
относно изграждане на църкви, на джамии, на сираци е давал, така че
определено е с широко сърце. След като започна процесът, нещата се
промениха коренно, и е нормално, в малкия град когато се разчуе, че някой е
преследван съдебно – както в случая беше при него, има отръпване на хората,
той си остана изолиран, сам със себе си. Освен в семейството му, тези неща се
отразиха негативно и в обществото. Когато си на върха или когато си на
13
възможностите, приятелите са около теб, обаче в тежките моменти вече
„мишките напускат кораба“, малко грубо казано, но това е истината, и се
беше изолирал. Много негативно му се отразиха нещата. Беше спокоен човек,
разговаряше се разумно, но в последните години беше много изнервен –
когато започнеш дискусия или някакъв разговор, прекъсва, беше прекалено
възбуден, неспокоен. Определено много, много, много неспокоен човек.
Просто се промени коренно. Искам да спомена, че след като започнаха
промените 1990 година, той направи негова фирма, аз вече също си имах
такава фирма и се наложи да работя строителни обекти по Сърбия,
Македония, халета, и съм го ползвал като консултант. Той беше специалист,
аз нямах тази квалификация, а неговата фирма работеше много успешно по
инфраструктурните обекти, по благоустройството, тя дори беше регистрирана
в Строителната камара в София с отделните категории, видове работи, които
дава право да ги изпълняваш, иначе нямаш право да участваш на търгове да
изграждаш съответните обекти. Де факто след започване на делото неговата
фирма приключи. Всичко това, което беше водено срещу него, се отрази
негативно върху неговата работа. Реално след започване на делото неговата
фирма приключи да работи, то се отрази и финансово, той след това ТЕЛК
има, отиде на ТЕЛК комисия. Моето мнение е, че ако не е дъщеря му, реално
с нейна помощ те оцеляват, защото и операция на * му правеха, операцията
пое дъщеря му, дори аз го взех от болницата, когато го изписаха тогава.
Много негативно му се отрази, не само върху здравето му, ами и като
авторитет – срина му се авторитетът в обществото, а той е чувствителен човек
и много прие навътре тези неща, като това съответно рефлектира върху
неговото здраве.
На въпроси от прокурора:
СВИД. В. И.: Това дело, доколкото знам, беше заведено от Прокуратурата
относно фалшифициран документ – ставаше въпрос за някакъв обект, път ли
беше, не знам, за акт 19 мисля – дали е реален, дали не е реален. На мен ми е
малко чудно, защото когато се приеме един акт, той се приема от комисия, и
един вид този акт да го анулираш и да го виниш в престъпление – за мен е
неприето. Аз съм работил в строителството много години, в Строително-
монтажния комбинат, и знам как се приемат обекти – там имаш надзор, имаш
комисия., която приема, надзорът трябва да те следи непрекъснато
изпълнението на видовете работи. Ние и до днес поддържаме с него много
14
добри отношения. Почти всеки месец, преди това малко по-рядко, но почти
всеки месец се виждаме и всеки споделя – той има проблеми, аз имам
проблеми, в бизнеса също има много проблеми когато имаш нелоялна
конкуренция. Аз живея в *, но по стечение на обстоятелствата работата, която
заемах – аз отговарях за родопския регион, мога да кажа и къде съм работил,
та по селата по родопския край имаше една такава практика – отговорници от
определени институции, есен и зимен селата се подсигуряваха, есенно-зимна
подготовка, захар, брашно, олио – необходимите продукти в РПК се
зареждаха ако падне сняг. Аз лично не съм си променил отношението към
него, тъй като аз го знам що за човек е, знам му качествата и това не може да
ми повлияе, още повече съм запознат със строителните практики и за мен
беше несправедливо обвинение, моето мнение е такова, има органи, които
могат да оценят дали е така, или не е така.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля В. Р. И. от по-нататъшно участие в
заседанието в 15:27 часа.
На въпроси от адв. Х.:
СВИД. Б. А.: Познавам г-н М. М. от 15-20 години, даже у дома е идвал на
гости при баща ми. Той винаги е идвал на гости вкъщи и го познавам като
много добър човек, като много стабилен и много точен. Знам за наказателно
дело, водено срещу него. От него знам, той си е казвал, че има проблеми с
дела, които са пуснати срещу него. Намирам промяна в неговото поведение
преди това дело и след него. Промяната се изразява в това, че като нервен
човек ми изглежда, много сприхав, говори на висок тон, не е същият като
преди. Той казваше, че откакто има дела срещу него, даже е и заболял от
делата, от там се е травмирал тоя човек – така си казваше, че е заболял от
самите дела, които са пуснати срещу него. От самите дела той се е травмирал,
плачеше се все от *, даже и операция на крака знам, че си направи. Нямаше
кой да му съдейства. Аз му помагам – обаждал ми се е, ходил съм у тях,
помагал съм му, цепил съм дърва, даже съм карал още две момчета, имаше
една плевня, която беше паднала, това беше лятото, и отидохме и изчистихме
цялата плевня, то имаше много боклук, големи камъни. Ходим ние, защото
там няма кой друг да му помогне, хората си го отбягват. Той така казва, че
15
хората го отбягват, не искат да общуват с него там. Преди това, преди тези
дела, може би са общували с него, когато не е бил болен човекът. Добър човек
е бил, но след това като е заболял и хората вече са почнали да го отбягват.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля Б. Ж. А. от по-нататъшно участие в
заседанието в 15:35 часа.
АДВ. Х.: Господин Председател, във връзка с казаното от вещите лица днес
аз отново поддържам всички доказателствени искания с исковата молба, като
оставям на Вашата преценка дали ще допуснете съдебномедицинска
експертиза и от вещо лице ортопед травматолог. Поддържам искането, като
моля да бъде допусната съдебномедицинска експертиза, като вещо лице
травматолог да отговори на въпроси, посочени в исковата молба.
ПРОКУРОРЪТ: Господин Председател, аз считам, че и към настоящия
момент, въпреки отговора на вещите лица, това искане е неоснователно, тъй
като, на първо място, нямаше абсолютно никаква категоричност от вещите
лица, че е налице причинно-следствена връзка, те даже с категоричност
отговориха, че пряка такава няма, загатнаха само, че може би този
здравословен проблем е вследствие на наднорменото му тегло, но това по
никакъв начин не сочи на някаква връзка, която да налага изясняването и чрез
допускането на исканата експертиза. Моля да не уважавате това искане.
Съдът счита, че следва да ревизира становището си, изразено в
проектодоклада, в което е приел, че логически и с оглед претенцията за
неимуществени вреди, не би могло да има причинно-следствена връзка между
емоционалното състояние на ищеца, за което се твърди в исковата молба, и
травматологичните увреждания, за което по делото са представени писмени
доказателства. Експертите по приетата вече съдебно-психиатрична и
психологична експертиза са посочили в писменото заключение, че като
последица от настъпилите промени в емоционалното и психологично
състояние на ищеца може да се е появило и заболяване на опорно-
двигателния апарат, а при разпита им пред съда в днешното съдебно
заседание експертите заявиха, че такава непряка връзка може да има, като
поясниха, че тя може да е връзка както с наднорменото тегло на ищеца, така и
с кардиологичното му заболяване, за което също са събрани по делото
16
писмени и гласни доказателства. В тази връзка съдът счита, че дали има, или
няма причинно-следствена връзка е въпрос, който подлежи на преценка след
събиране на съответните доказателства, и ищцовата страна не може да бъде
априори лишена от възможността да доказва наличието на такава, в каквато
насока са наведени твърдения още с исковата молба по делото. Ето защо
съдът счита, че към настоящия момент не би могъл да откаже събирането на
така поисканите от ищцовата страна доказателства. Водим от горното, съдът
счита, че следва да бъде допусната и назначена съдебно-травматологична
експертиза, която да бъде изготвена от вещото лице д. П. С., който, след като
се запознае с материалите по делото, а ако е необходимо извърши и личен
преглед на ищеца, да отговори на въпросите, поставени от ищеца с исковата
молба по делото.
Следва да бъде задължена ищцовата страна да внесе във връзка с така
допуснатата експертиза предварителен депозит в размер на 300 /триста/ лева.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-травматологична експертиза, която да
бъде изготвена от вещото лице д. П. С., който, след като се запознае с
материалите по делото, а ако е необходимо извърши и личен преглед на
ищеца, да отговори на въпросите, поставени от ищеца с исковата молба по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за изготвяне на допуснатата експертиза в
размер на 300 /триста/ лева, вносими от ищцовата страна.
АДВ. Х.: Господин Председател, моля във връзка с така допуснатата от Вас
експертиза да приемете като доказателства по делото – амбулаторен лист,
протокол от образно изследване и епикриза от Клиника по ортопедия и
травматология, които са във връзка с ортопедо-травматичните увреждания на
ищеца.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразяваме да бъдат приложени и приобщени по делото,
още повече ще бъдат необходими на експерта за изготвяне на допуснатата
експертиза. Моля да ни бъде дадена възможност в едноседмичен срок от днес,
с допълнителна молба да поставим задачи към така допуснатата от Вас
експертиза, в случай, че намерим това за необходимо.
17
Съдът счита, че следва да бъдат приети като доказателства във връзка с
допуснатата експертиза представените в днешното съдебно заседание
писмени такива от ищцовата страна.
Следва делото да бъде отложено и за изготвяне на допуснатата от съда
съдебномедицинска експертиза, която съдът е възложил с определението си
по допускане на експерта * Й. Й. Х.. Същият, видно от призовката за вещо
лице, е отказал поемането на така възложената му експертиза, с мотива, че е
прекалено ангажиран и не може да изпълни същата. Налице са основания за
съда за освобождаване на експерта от така възложената му задача, като следва
експертизата да бъде възложена на д. Х. Д.. Въпреки че същият не е включен
в списъка на вещите лица, на съда е ноторно известно, че същият работи в
Болница „Пулс“ – *, а от свидетелските показания днес се установи, че
ищецът се е лекувал в тази болница и е много вероятно лекарят да е запознат
и с неговото състояние.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства във връзка с допуснатата експертиза
представените току-що от адв. Х. документи, а именно – Амбулаторен лист №
23044400786Е от 13.02.2023 година, издаден на името на М. А. М. от * В. К.;
Протокол от образно изследване на двете тазобедрени стави на М. М.,
издаден от * К. – „МБАЛ - *“, Отделение по образна диагностика; Епикриза
на М. А. М., издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, Клиника по
ортопедия и травматология
ОСВОБОЖДАВА д. Й. Х. от задължението му за изготвяне на възложената
съдебномедицинска експертиза.
ВЪЗЛАГА изготвянето на допуснатата съдебномедицинска експертиза на д.
Х. Д. от Болница „Пулс“ – *.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.01.2024 година от 14:00 часа, за
които дата и час страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д. П. С. и д. Х. Д..

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
18
Съдебното заседание приключи в 15:55 часа.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
Секретар: _______________________
19