Решение по дело №369/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 622
Дата: 17 октомври 2024 г.
Съдия: Ивана Тодорова
Дело: 20243330100369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Р., 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване - Дунав” ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Н. Р. Х. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Р., общ. Р., обл. Р., ул. "****, за установяване на задължението за
заплащане на предоставени от ищеца В и К услуги за абонатен № ******, за
имот, находящ се в гр. Р., ул. “****, в качеството й на потребител, по 2 бр.
фактури за отчетен период 14.05.2023 г. до 08.07.2023 г. за 145 куб.м., а
именно сумите: 780,74 лв., представляващи стойността на незаплатени ВиК
услуги за периода от 14.05.2023 г. до 08.07.2023 г. в имот, находящ се в Р.-Юг,
*****, с абонатен номер ******, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2023 г. до окончателното
плащане; обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
главницата за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от
месечните плащания, считано от 30.07.2023 г. за първото, като за него и
следващото до 24.10.2023 г. в размер общо на 19,73 лв.; разноски по делото в
размер на 25,00 лв. за държавна такса. Поради липса на погасявания, ищецът е
депозирал Заявление за издаване на ЗИ на дата 26.10.2023г., като в резултат по
ЧГД 1839/23 е издадена ЗИ №987/26.10.2023г., връчена на ответника в
условията на чл.47 ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск в
предоставения му от съда срок. Иска и присъждане на разноските по делото,
както и тези, направени в производството по издаване на заповед за
изпълнение. Прилага Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребители от оператора „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Р., ведно с
Решение на ДКВР за тяхното одобряване и публикация в местен ежедневник;
Заявление от 08.06.2015 г; Справка извлечение от ел.карнет; 2 бр фактури;
Покана за доброволно плащане, ведно с разписка за връчване; Справка за
неплатени фактури; Протоколи 4 бр, актуално състояние, Платежно
нареждане за платена държавна такса. Моли да бъде приложено ЧГД
1839/2023 по описа на Районен съд –Р..
1
Ответникът е получил препис от ИМ и приложените към нея доказателства по
реда на чл. 47 ГПК, във връзка с което му е назначен особен представител –
адв. Ф. С.. В определения срок по чл.131 ГПК, същия депозира отговор, с
който счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни. Сочи липса на
доказателства за качеството „потребител/абонат“ на услугата, предоставена от
ищеца. Твърди, че липсват данни за валидно учредено право на ползване на
имота в полза на ответника, доколкото представя справка и нотариален акт, че
ответникът не е собственик на водоснабдения обект. Сочи, че представените
протоколи не удостоверяват присъсътвие и приемане от страна на ответника
отчетените показания на измервателния уред. Още твърди, че протоколите са
подписани/съставени в присъствие на С. Ч. и М. М.. Твърди, че не е спазен
реда, предвиден в чл.24, ал.4 ОУ. Сочи, че липсват доказателства за реално
доставена питейна вода, че издадените фактури не са връчени на ответника,
същите не доказват наличието на доставка, бидейки частен свидетелстващ
документ с изгодни за издателя си факти. Твърди, че понастоящем собственик
на имота е С. М. С., считано от 2006г., а съгласно ОУ собствениците са
длъжни да уведомят дружеството – доставчик на питейна вода в 30-дневен
срок. Счита, че собственикът следва да отговаря за дължимите след датата на
придобиване на имота суми. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Така предявените установителни искове са допустими, т.к. за тези суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1839/2023 г. по описа на РС Р.
След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и
исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД предоставя
водоснабдителни и канализационни услуги на територията на гр.Р.. На
26.10.2023 г. същият е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и по ч.гр.д. №1839 по описа на РС Р. за 2023 г. е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за сумите 780,74 лева за предоставени от
ищеца В и К услуги - 145 куб.м. питейна вода, отведени и пречистени отпадни
води за отчетен период 05.06.2023г. до 30.06.2023г. и 19,73 лева лихва за
забава, считано от падежа на всяка от фактурите до 24.10.2023 г. и 25 лв.
разноски по делото. Зповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК,
поради което в срок ищецът е подал настоящия иск в хипотезата на чл. 422 във
вр. с чл.415 от ГПК.
Ответника оспорва наличието на валидно правоотношение между страните,
доколкото счита за недоказано качеството на "потребител", като
собственик/ползвател на водоснабдения имот.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е за задължение за заплащане на главница по
фактурирана доставена питейна вода с обем 145 куб.м. на адрес гр. Р., ул.
******, с абонатен номер ******.
Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен
установителен иск за вземането.
За преценка основателността на иска следва да се анализира валидността
на облигационното отношение между страните.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от доставена и потребена
питейна вода до водоснабден обект. Няма спор, че имотът на посоченият адрес
2
е водоснабден, както и че дружеството – ищец е доставило фактурираните
количества. В конкретния казус е налице спор относно адресата на
насрещното задължение за плащане.
За да бъде едно физическо лице валидно обвързано от твърдяното от ищеца за
съществуващо правоотношение, то следва да притежава особеното качество
потребител. Чл. 2 ОУ подробно разписва кои лица се считат за потребители, а
именно собствениците, ползватели, наематели, като за последните е
предвидено изрично заявено пред водоснабдителното дружество съгласие на
титуляра на правото на собственост.
Ответника, с оглед направените възражения представя Нотариален акт и
справка от АВ – Имотен регистър, от които е видно, че собственик на
процесния имот от 2006г. е С. М. С.. С оглед разпоредбата на чл.63, ал. 2 ОУ,
при промяна на собствеността е предвидено задължение на правоприемника
да уведоми дружеството в едномесечен срок. Не следва обаче неизпълнилият
тези си задължения собственик, да черпи ползи от собственото си
неправомерно поведение. Промяната на партидата би задължила собственика
да отговаря за потребеното количество вода. Не следва да се допуска
неоснователно обогатяване в хипотезата на плащане на чужд дълг.
В тежест на ищеца, с оглед вида на исковата претенция и разпределената
доказателствена тежест, в условията на пълно и главно доказване, да докаже
наличието на основание за приемането на ответника Н. Хасан за потребител.
Указано му е, че следва да докаже качеството на потребител на ответника за
конкретния водоснабден имот.
В конкретния случай “Водоснабдяване - Дунав” ЕООД – гр. Р. не представи
доказателства за заявено желание от страна на ответника да бъде титуляр на
партидата за имот с адрес гр. Р., ул. ******, с абонатен номер ******, на
основание, различно от притежаване на право на собстеност. Ищецът не взе
становище по оспорените от ответника обстоятелства и представените от
последния писмени доказателства. Не се яви и в насроченото с.з., като не
направи искане и делото да се гледа в негово отсъствие.
Пасивното поведение на ищеца, в противоречие с активната му процесуална
роля, доведе до недоказване на твърдените в исковата молба факти и в
резултат исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
По делото не се установява по безспорен начин възникването, респ.
съществуването на облигационно отношение между ищеца и ответника по
отношение на конкретния водоснабден имот, за което е издадена заповед за
изпълнение по развилото се заповедно производството.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, но в
настоящия случай ответникът не претендира разноски и не му се следват
такива с оглед естеството на неговото процесуално представителство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., ул. „Сливница“
№ 3А, представлявано от управителя С. Р. И., против Н. Р. Х. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Р., общ. Р., обл. Р., ул. "****, обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена Заповед №
987/26.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД
№ 1839/2023г. по описа на РС – Р., за следните суми:
сумата 780,74 лв., представляващи стойността на незаплатени ВиК услуги за
периода от 14.05.2023 г. до 08.07.2023 г. в имот, находящ се в Р.-Юг, *****, с
абонатен номер ******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от 26.10.2023 г. до окончателното плащане;
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
главницата за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от
месечните плащания, считано от 30.07.2023 г. за първото, като за него и
следващото до 24.10.2023 г. в размер общо на 19,73 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., ул. „Сливница“
№ 3А, представлявано от управителя С. Р. И., за присъждане на деловодни
разноски по настоящото съдебно производство и по ЧГД № 1839/2023г.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ЧГД № 1839/2023г.
Районен съд – Р. с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Р. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
4