Протокол по дело №540/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 500
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20215220100540
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 500
гр. Пазарджик , 21.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100540 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата Г. Г. Ч., редовно призована на посочения съдебен адрес се явява
лично и с адв. С., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно
представено с исковата молба.
За ответното дружество „КРИС“ АД, редовно призовано се явяват адв.
М. и адв. Х., редовно упълномощени да го представляват с пълномощно
приложено по делото.
Явява се вещото лице Б.Д., редовно призована.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че с оглед редовното призоваване на страните не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържаме исковата молба. Да се приемат представените с
нея писмени доказателства.
АДВ. Х.: Имаме едно становище с колегата. С оглед представеното
заключение, което молим да бъде изслушано в днешното съдебно заседание
ще предложим вариант на спогодба, който предварително сме обсъдили с
колегата. В този смисъл е изрично да повтарям това, което сме изложили в
отговора.
АДВ. М.: Поддържам казаното от колегата.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. С.: Постигнали сме спогодба.
АДВ. М.: Постигнали сме спогодба.
АДВ. Х.: Постигнали сме спогодба, но преди това да изслушаме вещото
лице.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.
В подадената искова молба се твърди, че през периода от 21.07.2003 до
13.07.2020г. ищцата е работила по трудово правоотношение като гладач-ютия
в ответното дружество „Крис”АД гр. Пазарджик, ЕИК *********. На 13.07.
2020 г. на ищцата е прекратен трудовият договор и същата е освободена от
работа със Заповед № 30/13.07. 2020г. на основание чл.325 ал. 1 т.1 от КТ- по
взаимно съгласие на страните.Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество, видно от извлечение от трудовата й
книжка същата е работила в ответното дружество 16 години 11 месеца и 22
дни. Но, въпреки че била съвестна и отговорна работничка през период
повече от 16 години, не й е начислено и изплатено обезщетение по чл.222 ал.
2
3 от КТ- обезщетение при навършване на стаж и години за пенсия. При
прекратяване на трудово правоотношение на ищцата на 13.07.2020г, същата е
била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от
Разпореждане №8/прот.№ 01391/07.10.2020г на ТП НОИ-Пазарджик, на
ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
02.07.2020г, към която дата е придобила това право. безспорно е, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №
30/13.07.2020г, ищцата е придобила право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на 02. 07.2020г, към която дата е била работник в ответното
дружество„КРИС“АД-Пазарджик. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при
прекратяване на трудово правоотношение, след като работник е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването на трудовият договор / в случая е по чл.325 ал.1 т.1 от КТ/,
работника има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, когато работника е работил повече от
10 години при същият работодател. Ищцата е работила в ответното
дружество Крис-АД повече от 10 години, поради което й се полага
обезщетение при пенсиониране при същият работодател в размер на шест
брутни заплати.
Твърди се, че ищцата е изпратила покана за доброволно плащане на
ответника чрез Интайм-куриери. Видно от обратната разписка, поканата е
получена на 21.01.2021г, лично от изп.директор на ответното дружество, но
въпреки даденият срок от десет дни, плащане отново няма. Със същата
покана ищцата е поискала да и бъде издадено удостоверение, с което
ответното дружество да определи на основание чл.228 ал.1от КТ какво е
брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за плащане на обезщетение по чл.222 ал.З от КТ. Но
тъй като няма отзоваване от страна на ответника, размера на иска сме го
определили по фиша/разписка за трудово възнаграждение на ищцата за месец
юни 01.06.-30.06.2020 г., което брутно трудово възнаграждение е в размер на
629,48лв. При размер 629,48лв. за шест брутни заплати размера на иска е
3776,88лв. и след като ответника не е изпълнил доброволно плащане на
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ищцата търси правата си чрез съда.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
3
което осъди ответника „КРИС” АД ЕИК *********, със седалище: гр.
Пазарджик ул. „Мильо Войвода” № 2, представлявано от Изп. директор Б. И.
Й. да заплати на Г. Г. Ч. ЕГН:********** от с. И. ул. „****” № * общ.
Пазарджик сумата от 3776,88лв., като обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 13.07.2020 г. -
датата на прекратяване на трудовото правоотношение до изплащане на
вземането, както и направените от ищцата съдебни разноски – адвокатски
хонорар в размер на 500 лв. Посочена е банковата сметка, по която следва да
се преведе дължимата сума.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответното дружество чрез процесуалния си представител, в който оспорва
предявените от Г. Г. Ч. искове с правно основание чл.357, ал.1 във връзка с
чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като счита, че тези
искове са неоснователни. Излага съображения в тази насока.
Твърди се, че е вярно, че страните са били в трудово правоотношение,
възникнало въз основа на подписан помежду им трудов договор №
0033/21.07.2003 г. и продължило до издаването на Заповед № 30/13.07.2020 г.
на изпълнителния директор на „Крис” АД, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с ответното дружество на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ - по нейна писмена молба от 10.07.2020 г. Безспорно е също така, че
размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за
последния пълен месец преди прекратяването на трудовия договор, е
посоченият във фиша за получено възнаграждение за м.юни 2020 г., а именно
629.48 лева.
Твърди се, че към момента на възникване на трудовото правоотношение
- 21.07.2003 г. - страните са декларирали в подписания от тях трудов договор
общата си констатация, че ищцата е имала трудов стаж 18 години, 3 месеца и
29 дни. Впоследствие тя е работила при ответника от 21.07.2003 г. до
13.07.2020 г., така че е добавила към стажа си още 16 години, 11 месеца и 23
дни.
Твърди се, че сумиран към датата на прекратяване на трудовия договор,
трудовият стаж е възлизал на 35 години, 4 месеца и 22 дни, а към 01.07.2020 г.
4
- на 35 г., 4 м. и 9 дни, вместо отразените в приложеното към исковата молба
Разпореждане № ********** на ТП на НОИ-Пазарджик за отпускане на
пенсия 35 години 10 месеца и 0 дни. Ако пък за база на изчислението се
ползва представеният от ищцата фиш за получено възнаграждение за м.юни
2020 г., отразеният там размер от 35 г. 02 м. и 17 дни към 13.07.2020 г. би се
увеличил до не повече от 35 г., 4 месеца, 0 дни.
Твърди се, че разликата от почти шест месеца между изчисления от
НОИ и действително придобития осигурителен стаж на ищцата е ключова за
формиране на извод дали към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение тя е придобила правото на пенсия за прослужено време и
старост. Според нас ищцата не е придобила право на пенсия преди
прекратяването на трудовото правоотношение, а евентуално месеци след това,
защото макар да е била навършила възраст от 61 г. и 6 месеца, към 01.07.2020
г. тя не е притежавала необходимия стаж от 35 години и 10 месеца, и по тази
причина няма право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.
Счита, че претенциите на ищцата са неоснователни, поради което моли
съдът да отхвърли предявените искове и да осъди ищцата да заплати на
ответника направените разноски по делото.
Не възразява да се приемат представените към исковата молба писмени
доказателства, като изрично заявява, че оспорва съдържанието на
Разпореждане № ********** на ТП на НОИ-Пазарджик, в частност вписаната
в него констатация, че към 01.07.2020 г. ищцата била притежавала 35 години
и 10 месеца осигурителен стаж.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам
доказателствени искания.
5
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ с Определение № 696/07.04.2021 г. е приел представените от
страните писмени доказателства. На основание чл. 190, ал.1 ГПК е задължил
ответника „Крис“АД да представи по делото копие от трудовото досие на
ищцата Ч., вкл. заповед за назначаване от 21.07.2003г. и заповед за
прекратяване на трудовия договор от 13.07.2020г., както и удостоверение –
служебна бележка, от което да е виден размерът на брутното трудово
възнаграждение по чл.228,ал.1 КТ на ищцата за последният пълен месец
преди прекратяване на трудовото правоотношение. На основание чл. 192,
ал.1 ГПК е задължил ТП на НОИ – гр. Пазарджик, да предостави по делото
заверен препис от Разпореждане №8 /прот.№01391 от 07.10.2020г./ за
отпускане на лична пенсия на Г. Г. Ч., ЕГН-********** от с. Ивайло, обл.
Пазарджик. Изискал е от ТП на НОИ – гр. Пазарджик цялата преписка по
заявлението на ищцата Г. Г. Ч., ЕГН-********** от с. Ивайло, обл.
Пазарджик от 16.07.2020г. за отпускане на пенсия за прослужено време и
старост, в това число приложените към преписката документи,
удостоверяващи нейният осигурителен стаж. Допуснал е по делото да бъде
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо от ТП на НОИ –
Пазарджик, с вх. № 6980/20.04.2021 г., с което представя административната
преписка по Заявление № Ц2113-12-758/16.07.2020 г. на г-жа Г. Г. Ч. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 80, ал. 1 и
ал. 2 от КСО.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо от „КРИС“ АД, с вх.
№ 6675/15.04.2021 г., ведно с копие от трудовото досие на ищцата Ч., както и
удостоверение – служебна бележка, от което е виден размера на брутното й
трудово възнаграждение за последния пълен месец преди прекратяване на
трудовото правоотношение. Приложена е и вносна бележка за платен депозит
за вещото лице.
АДВ. С.: Да се приемат постъпилите документи.
АДВ. М.: Да се приемат постъпилите документи.
6
АДВ. Х.: Да се приемат постъпилите документи.
СЪДЪТ счита, че постъпилите материали са относими към предмета на
делото и като такива следва да бъдат приети.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпилите материали, а именно: писмо от ТП на НОИ –
Пазарджик, с вх. № 6980/20.04.2021 г., ведно с административната преписка
по Заявление № Ц2113-12-758/16.07.2020 г. на г-жа Г. Г. Ч. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от КСО,
както и писмо от „КРИС“ АД, с вх. № 6675/15.04.2021 г., ведно с копие от
трудовото досие на ищцата Ч. и удостоверение – служебна бележка, от което
е виден размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото е постъпило заключение с
вх. № 8317/13.05.2021 г. по допуснатата ССчЕ. Констатира, че заключението е
постъпило при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО
ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 50 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебна ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.

7
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам.
Разликата в исковата молба между предявения иск с исковата молба и
това, което съм изчислила е в резултат на начислено трудово възнаграждение
за м. юни 2020 г. на ищцата, тъй като те са ползвали фиш за изплатено
възнаграждение, в който има един лев за предходен месец. За шест месеца
това са шест лева. От там идва разликата.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме.
АДВ. М.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме.
С оглед разясненията които бяха дадени от вещото лице в настоящото
съдебно заседание, съдът намира представеното експертното заключение
обосновано, компетентно изготвени и правилно и към настоящия момент не
възникват съмнения относно неговата правилност, поради което следва да
бъде прието по делото.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ като
доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. С. Д., съгласно
представената от нея справка-декларация, в размер на 200 лв., което да бъде
изплатено по внесения от ищеца депозит.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Х.: Предлагаме на ищцовата страна да бъде подписана спогодба
която ще изложа в конкретни параметри и моля да бъде записана в протокола.
Спогодбата е в следния смисъл: „КРИС“ АД се задължава да плати на ищцата
Г. Г. Ч., с ЕГН **********, сумата от 3770.88 лв., представляваща
8
обезщетение по 222 ал. 3 от КТ, сумата от 127.79 лв. - мораторни лихви върху
горепосочената главница, считано от датата на получаване на покана за
плащане – 21.01.2021 г. до датата на подписване на спогодбата – 21.05.2021 г.,
както и да възстанови направените от ищцата разноски по делото в общ
размер на 500 лв. за адв. възнаграждение като горепосочените суми трябва да
бъдат платени по банкова сметка на ищцата до 31.05.2021 г. Точното и
своевременно плащане на сумите, описани по-горе погасява напълно всички
задължения на „КРИС“ АД към Г. Г. Ч., произтичащи от съществувалото по
между им трудово правоотношение по Трудов договор № 0033/21.07.2003 г. в
т.ч. спорни въпроси, с които е сезиран съдът по гр.д. № 540/2021 г. по описа
на РС – Пазарджик.
Представям изрично пълномощно от доверителката ми с което да
подпишем спогодбата и правя искане след подписване на спогодбата да бъде
разпоредено връщането на половината от държавната такса.
АДВ. С.: това е обсъжданата между нас спогодба. Ние я приемаме.
Разликата е само в законната лихва. Приемаме предложението от 21.01.2021 г.
когато са получили поканата за доброволно изпълнение. Съгласни сме със
спогодбата. Клиентката ми е тук, за да подпише спогодбата.
С П О Г О Д И Л И С Е:

Ищца За ответника„КРИС“ АД
Г. Г. Ч.
адв. З.М.:
адв. П.С.: адв. Пламен Х.:

С оглед изявлението на страните, направени в настоящото съдебно заседание
съдът счита, че между тях е постигната спогодба, с която се уреждат изцяло
отношенията, които са предмет на разглеждане в производството по гр.д. №
540/2021 г. по описа на РС – Пазарджик. Настоящият съдебен състав намира,
че така постигнатата между страните спогодба не противоречи на закона и
9
добрите нрави и като такава на основание чл. 234 от ГПК тази спогодба
следва да бъде одобрена от съда.
Воден от горното и на основание чл. 234, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА постигнатата между Г. Г. Ч., ЕГН **********, от с. Ивайло,
ул. „*****“ № *а“ № *, обл. Пазарджик от една страна и „КРИС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо
Войвода“ № 2, представлявано от изп. директор Б. И. Й. спогодба, по силата
на която ответното дружество „КРИС“ АД, ЕИК ********* се задължава да
плати на ищцата Г. Г. Ч., ЕГН **********, сумата от 3770.88 лв. /три хиляди
седемстотин и седемдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и сумата от 127.79 лв. - мораторни
лихви върху горепосочената главница, считано от датата на получаване на
покана за плащане – 21.01.2021 г. до датата на подписване на настоящата
спогодба – 21.05.2021г., както и да възстанови направените от ищцата
разноски по делото в общ размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение,
като горепосочените суми следва да бъдат платени по банкова сметка на
ищцата до 31.05.2021 г. включително.

Точното и своевременно плащане на сумите, описани по-горе, погасява
напълно всички задължения на „КРИС“ АД, ЕИК ********* към ищцата Г. Г.
Ч., ЕГН **********, произтичащи от съществувалото помежду им трудово
правоотношение по Трудов договор №0033/21.07.2003 г. в т.ч. спорни
въпроси, с които е сезиран съдът по гр.д.№ 540/2021 г. по описа на РС –
Пазарджик.

На основание 78, ал. 9 от ГПК, с оглед сключване на настоящата
спогодба между страните, половината от внесената ДТ следва да бъде върната
на ищцата. Тъй като, с оглед характера на производството, съдът не е събрал
първоначално при образуване на делото, дължимата държавна такса съдът
10
следва да осъди ответното дружество да заплати същата, като съобрази и
посочената разпоредба на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Предвид гореизложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА „КРИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 2, представлявано от изп.
директор Б. И. Й. да заплати дължима държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пазарджик в размер на 75.41 лв.
/седемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляващи 2%
върху сумата от 3770.88 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 540/2021 г. по описа на РС –
Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда в частта му, в която е одобрена сключената
между страните спогодба не подлежи на обжалване, а в частта му в която е
прекратено производството по настоящото дело подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред ОС – Пазарджик, с частна жалба.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11