№ 16158
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20241110100755 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 23.02.2024 г.,
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Л. К., с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на дружеството следните суми – 2879,55 лева – цена за доставена за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес С, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2023 г., до окончателното плащане;
395,21 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 15.09.2020 г. – 09.01.2021 г.; 48,54 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2023 г.,
до окончателното плащане, и 8,55 лева – законна лихва за забава за плащане
на последната описана сума за периода 31.01.2020 г. – 09.01.2023 г. – вземания
по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 3551/2023 г.
по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиент на
топлинна енергия“, тъй като бил наемател на топлоснабдения имот, и бил
длъжен да заплаща доставената до имота топлинна енергия съгласно договора
за наем. Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали
задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и
водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите
условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на
45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
1
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Нелбо“ АД, като поради това се иска привличането му по делото като трето
лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на
ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Г. Л. К., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен поради недоказаност и
изтекла погасителна давност.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска и моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Представя списък на разноските. С писмена молба особеният представител на
ответника моли за отхвърляне на предявените искове.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 07.02.2025 г. (на лист 89-91
от делото) съдът е отделил като общоизвестен на съда факта, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно
известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19
минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите
си от 10.08.2016 г.
Съгласно представена на лист 18 от делото Заповед за настаняване №
114/29.01.1990 г. Емилия Викторова Димитрова, с тричленното семейство, е
настанена временно в апартамент № 101, на ет. 15 в бл. 436 в ж.к. „Люлин“.
Съгласно представено на лист 19 от делото Заявление с вх. № Г-
26142/02.11.2017 г. от бащата на ответника, на последната дата заявителят е
напуснал процесното жилище. Съгласно представена на лист 20 от делото
декларация, която има само вторично значение, процесният имот се обитава
след 2017 г. от ответника след развода на родителите му.
Със становище от 04.03.2025 г. конституираното трето лице – помагач
„Нелбо“ АД поддържа, че съгласно информацията, с която разполага, през
процесния период в имота не са били налице присъединени към
разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, но е имало
монтирани два индивидуални водомера за топла вода. Прилага изравнителни
сметки за отоплителните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както
и главни отчети от 02.06.2020 г., 06.05.2021 г. и 15.05.2022 г. на лист 105 – 110
от делото.
Отчетите са подписани за ответника, като няма оспорване на подписите
върху тях. Съдът приема на основание чл. 175 ГПК, че това е извънсъдебно
признание на ответника, че живее в процесния имот и използва доставената до
2
него топла вода.
Представеното на лист 15 от делото писмо на Столична община не се
взема предвид от съда, тъй като представлява свидетелски показания в
писмена форма, каквито не се допускат по ГПК.
Съгласно заключението на техническата експертиза, прието без
възражения от страните в съдебното заседание на 02.04.2025 г. (протокол на
лист 123 от делото), а в писмен вид на лист 112 – 117, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и обосновано, посочващо методите си на
изчисление, до момента на корекция на изравнителните сметки, за процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено от „Нелбо“
ЕАД съгласно нормативните изисквания. В процесния имот радиаторите са
демонтирани, а абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за
отопление на имота, а само топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Вещото лице посочва, че вътрешната отоплителна инсталация в процесната
сграда е от открит тип с коефициент 0,15, а изчислените от него стойности за
сградна инсталация, разпределена на абоната за процесния период съвпада с
отразеното в изравнителната сметка на фирмата за дялово разпределение.
Топлинната енергия за БГВ е начислена по показанията на 2 бр. водомери за
топла вода, като отразеното в главните отчети съвпада с посоченото в
изравнителните сметки. За процесния период дължимата сума за топлинна
енергия за имота възлиза на 2 879,57 лева. От тази сума сметката за месец май
2019 г. е за 70,02 лева; за месец юни 2019 г. – за 58,34 лева; за месеците от юли
до октомври 2019 г. – за по 135,78 лева; задълженията от месец ноември 2019
г. до месец април 2020 г. включително по фактури са за 877,75 лева, но в
изравнителната сметка за отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г.
на ответника е следвало да се върнат 641,96 лева, т.е. задължението следва да
е в размер на 235,79 лева. За отоплителния сезон от май 2020 г. до месец април
2021 г. цената на топлинната енергия е 849,16 лева след изравняване (сбор на
сградната инсталация и цената за подгряване на вода), а за сезона от май 2020
г. до април 2021 г. – 1023,08 лева. За последния период обаче съдът не смята
заключението за достоверно, тъй като вещото лице не е отразило извършената
от третото лице – помагач съгласно изравнителната сметка от 26.09.2022 г.
корекция (на лист 107 от делото, под титулната част), като задължението след
корекция е 935,90 лева за целия отоплителен сезон.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за
периода 15.09.2020 г. – 09.01.2023 г. законната лихва върху сумата от 235,79
лева е 55,56 лева; за периода 15.09.2021 г. – 09.01.2023 г. законната лихва
върху сумата от 849,17 лева е 114 лева, а за периода 15.09.2022 г. – 09.01.2023
г. законната лихва върху сумата от 935,90 лева е 125,65 лева. Сборът от трите
лихви е 295,21 лева.
Съгласно представено на лист 35 – 36 от делото договор между
представител на етажните собственици на сградата, в която се намира
процесният апартамент, и третото лице – помагач от 28.09.2002 г. цената за
3
услугата по дялово разпределение, определена в т. IV.2 от договора е 6 лева на
разпределителен уред, като се заплаща в началото на отоплителния сезон.
Съгласно представени на лист 60 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на доставена топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху това задължение с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че от
падежите до сезиране на съда от ищеца са минали повече от 3 години.
В настоящия случай съгласно представените главни отчети партидата на
топлоснабдения имот е на името на ответника Г. Л. К., като с подписването им
същият е признал, че именно той отговаря за задълженията за топлинна
енергия за имота за процесния период.
Възражението за погасяване на вземането по давност е частично
основателно – съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностният срок е три години, като
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД тече от датата на срока за плащане на фактурите
(падежа) и съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прекъсва с подаване в съда на
исковата молба. Падежът на най-ранната фактура по делото – за май 2019 г., е
45 дена след края на месеца, за който се отнася, или съответно на 15.07.2019 г.,
а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на
24.01.2023 г., поради което са изминали повече от 3 години, като се вземе
предвид и спирането на давността за 68 дена на основание чл. 3, т. 2 от
ЗМДПИППП в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Поради това, следва да се
приеме, че вземанията за периода май 2019 г. – октомври 2019 г. за са погасени
по давност, като сметката за месец октомври 2019 г. е с падеж на 15.11.2020 г.,
т.е. давността за плащането изтича 3 години и 69 дена по-късно – на
23.01.2023 г., един ден преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, а сметката за ноември 2019 г. вече не е погасена, тъй като за
4
нея давността изтича на 22.02.2023 г. За изчисляване на задълженията, които
не са погасени по давност, съдът използва данните от фактурите на ищеца и
третото лице – помагач, като за периода от ноември 2019 г. до април 2020 г.
задължението е 235,79 лева по месечни фактури (877,75 лева от фактурите за
тези месеци, намалени с 641,96 лева от изравняване). За отоплителния сезон
2020/2021 г. задължението е 849,16 лева, а за сезона от май 2020 г. до април
2021 г. – 935,90 лева, като съдът се доверява на последната цифра, тъй като
представлява преки данни от топлинния счетоводител.
Така непогасените по давност задължения към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлизат на сбора от
последните три суми, или 1871,06 лева. За последната сума се установява
задължение за цена на топлинна енергия и искът следва да се уважи, като се
отхвърли за периода от май 2019 г. до октомври 2019 г., и за разликата между
последната сума и предявения общ размер от 2879,55 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия – чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва се начислява
от деня на падежа на задълженията, който по общите условия на ищеца е 45
дена след издаване на годишните фактури на 31.07.2020 г., 31.07.2021 г. и на
31.07.2022 г., или съответно – на 15.09.2020 г., 15.09.2021 г. и 15.09.2022 г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват
и акцесорните, макар и за тях давността да не е изтекла, поради което
мораторна лихва върху погасените по давност задължения не се дължи.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция,
общият размер на мораторната лихва върху задълженията по фактури е 295,21
лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ – чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 140 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ:
От представените годишни отчети на лист 108 – 110 се установява, че
услугата е предоставена на ответника. С определението си за насрочване на
делото от 07.02.2025 г. (на лист 90 от делото) съдът обаче е посочил, че следва
да се установи и уговорена цена за тази услуга, като е указал на ищеца, че не
сочи доказателства за такава. Съгласно представения договор с етажната
собственост цената на отчет е 6 лева за отчет на водомер или топломер за
отоплителен сезон, като вещото лице установява при ищеца 2 водомера, т.е. за
три години цената е общо 36 лева.
Искът следва да се уважи за последната сума, като се отхвърли за
разликата между нея и пълния предявен размер от 48,54 лева.
По иска за законна лихва върху цената за дялово разпределение преди
образуване на делото – чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като няма уговорен падеж на задължението по общите условия на
ищеца, ответницата изпада в забава след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Няма доказателства да е отправена такава преди образуване на делото,
5
поради което този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане право на
разноски има ищецът пропорционално на уважената част от исковете (2202,27
лева от 3331,85 лева, или 66,10 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът доказва разноски за исковото производство в размер на 66,64
лева държавна такса (лист 13 от делото), 300 лева депозит за особен
представител (лист 80 от делото), 350 лева депозит за техническа експертиза
(лист 96), и следва да му се определят от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо разноските възлизат на
816,64 лева. За заповедното производство ищецът доказва разноски в размер
на 66,64 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 116,64 лева. Съразмерно на уважената част от исковата претенция
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 539,80 лева
разноски в исковото производство, и 77,10 лева – разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на Г. Л. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 1871,06 лева (хиляда осемстотин
седемдесет и един лева и 6 стотинки) – цена за доставена за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес С, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до окончателното
плащане; 295,21 лева (двеста деветдесет и пет лева и 21 стотинки) – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
09.01.2023 г.; 36 лева (тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 24.01.2023 г. до окончателното плащане – вземания по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 3551/2023 г. по
описа на Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите
за цена за топлинна енергия за разликата между 1871,06 лева и пълния
предявен размер от 2879,55 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и девет
лева и 55 стотинки) и за периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2019
г. включително; за мораторна лихва върху цената за топлинна енергия за
разликата между 327,21 лева и пълния предявен размер от 395,21 лева
(триста деветдесет и пет лева и 21 стотинки); за цена на услугата „дялово
разпределение“ в размер на разликата между 36 лева и пълния предявен
размер от 48,54 лева (четиридесет и осем лева и 54 стотинки), и претенцията
6
за 8,55 лева (осем лева и 55 стотинки) - законна лихва за забава за плащане на
услугата „дялово разпределение“ за периода 31.01.2020 г. – 09.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Л. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23б сумите от 539,80 лева
(петстотин тридесет и девет лева и 80 стотинки) – разноски в исковото
производство, и 77,10 лева (седемдесет и седем лева и 10 стотинки) –
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Нелбо“ АД, с ЕИК: *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7