Решение по дело №399/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260010
Дата: 9 март 2022 г.
Съдия: Илияна Цветкова
Дело: 20191810100399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                      260010     

                    Б., 09.03.2022г.

                    

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 399 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.* от Закон за собствеността /ЗС/ и чл.109 от ЗС.

         Ц.Н.П. с ЕГН: ********** ***  и Г. Н. П. с ЕГН:**********, който е починал в хода на разглеждане на делото на 07.03.2019г. и е заместен от наследниците му по закон, а именно: Ц.Н.П., Г.Г.П.-Ч. с ЕГН: **********,*** и Е.Г.  П. с ЕГН: ********** *** молят да бъде признато за установено по отношение на Л.И.Б. ***, с ЕГН: **********, В.И. ***, с ЕГН: ********** и П.И.П. ***, с ЕГН:**********, който в хода на делото е починал на * и е заместен от наследниците му по закон или от Н.П.И. с ЕГН: **********,***, че са съсобственици на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011г. по изп. дело № */2011г. по описа на ДСИ при РС-Б.и наследствено правоприемство от Г. Н. П., починал на 07.03.2019г.  на следния недвижим имот: поземлен имот от 542кв.м., находящ се в село С., община Б., Софийска област, при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-*и край на имот по регулационната граница, който е част от урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ *-*в кв.* по плана на село С., община Б., Софийска област, с уредени регулационни сметки, при съседи:улица, УПИ *-*, УПИ *-*и край на регулация, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ищците върху описания по-горе поземлен имот.  

               Предявен е и втори иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността/ЗС/ като ищците-Ц.Н.П. и Г. Н. П., който в хода на разглеждане на делото е починал на 07.03.2019г. и е заместен от наследниците му по закон: Ц.Н.П., Г.Г.П.-Ч. и Е.Г.  П., молят да бъдат осъдени Л.И.Б., В.И.Д. и П.И.П., който е починал в хода на разглеждане на делото на * и е заместен от наследника му по закон-Н.П.И. да премахнат построените в собствения на ищците УПИ *-*в кв.* по плана на село С., община Б., Софийска област, с уредени регулационни сметки, при съседи:улица, УПИ *-*, УПИ *-*и край на регулация, сгради, както следва: жилищна сграда със застроена площ от 28.20кв.м., навес към жилищната сграда със застроена площ от 15кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 42.60кв.м., тъй като са изградени без строителни книжа и пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху целия урегулиран поземлен имот.

            В с.з. ищците, чрез пълномощник адв.Т.Р.Й. от САК поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени като основателни и доказани, както и да се присъдят направените по делото разноски.   

            Ответниците-В.И.Д. и Л.И.Б., чрез адв. М.Н. от САК/пълномощно от 09.05.2019г.-л.44/, са направили възражение по исковете и са представили писмени отговори с вх.№№ 3516 от 20.05.2019г. и с вх.№265869 от 21.10.2020г.,  в предвидения в закона срок.

           В писмените отговори ответниците В.И.Д. и Л.И.Б. оспорват исковете и твърдят, че не са посещавали процесния имот и не ползват процесните сгради повече от шест години насам.  Твърдят, че от 2014г. до сега в имота не се засажда зеленчукова градина. Процесните сгради са ползвани от П.И.П. и неговия син като поземленият имот се ползва само, за да се стигне до сградите, които са собственост на ответниците по наследство, построени са от техните наследодатели и представляват търпим строеж по смисъла на параграф 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, за което има постановено решение на ВАС. Възражението срещу сградите е само от ищците след 2013г. като същите са били наясно с тяхното съществуване още през 1987г., тъй като са закупили имота без построените в него сгради. Жилищната сграда е единствено жилище за ответника П.И.П., а след смъртта за сина му. Твърдят, че не пречат на спокойното владение на ищците върху урегулирания поземлен имот.

             В с.з. ответниците В.И.Д. и Л.И.Б., чрез пълномощник адв. М.Н. от САК, оспорват исковете, поддържат направените възражения в писмените отговори, молят да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и се присъдят направените по делото разноски, за които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.166/. 

              Ответникът-Н.П.И., който е наследник по закон на ответника П.И.П., който е починал в хода на разглеждане на делото, а именно на *, не е направил възражение по исковете и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.

              В с.з. ответникът Н.И., редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

              От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

              ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

              Ищците Ц.Н.П. и Г. Н. П., които са съпрузи от 14.09.1964г. са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ УПИ *-*с площ от 1130кв.м. в кв.* по плана на с.С., община Б., при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-*и край на регулация, без изградените в имота две жилищни сгради и един сайвант, който имот са придобили на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011г. по изпълнително дело № */2011г. по описа на ДСИ при РС-Б., вписано на 14.12.2011г. в СВ-Б.. В хода на разглеждане на делото ищецът Г. Н. П. е починал на 07.03.2019г. и е заместен от наследниците му по закон, а именно: Ц.Н.П. /съпруга/, Г.Г.П.-Ч. /дъщеря/ и Е.Г.  П. /дъщеря/.

            Горното се установява от приложените писмени доказателства-копия от горното Постановление от 08.11.2011г., от съдебно решение №* от 01.08.2008г. по гр.д.№ */2004г. по описа на БРС, от удостоверение за сключен граждански брак и от удостоверение за наследници на Г. Н. П..

             Ответниците Л.И.Б., В.И.Д. и П.И.П. са низходящи или деца на И. П. И., който  на основание съдебно решение от 13.06.1977г. по гр.д.№ 106/1977г. по описа на РС-Б.е станал собственик на процесния УПИ *-*с площ от 1130кв.м. в кв.* в с.С. заедно с построените в него жилищни и стопански сгради.

            На 14.04.1987г. по реда на чл.15 и сл. от Закона за собствеността на гражданите/отм./ *4/1096 идеални части от процесния имот са продадени на Ц.Н.П. и Г. Н. П. без построените в имота сгради.

             Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от съдебно решение от 13.06.1977г. по гр.д.№ 106/1977г. на БРС и  от нотариален акт № *, том *, дело №* от *.*.19**г. на районен съдия при БРС.

             През 2000г. между наследниците на И. П. И. и съпрузите Ц. и Г. Пападопови е възникнал правен спор относно действителността на договора за продажба на имота през 1987г., който правен спор е приключил с отхвърлително съдебно решение № * от 06.08.2001г. по гр.д.№ */2000г. по описа на БРС, потвърдено с решение от 28.12.2001г. по гр.д.№ 1004/2001г. по описа на СОС.

            Видно от приложеното Решение № * от 01.08.2008г. по гр.д.№ */2004г. по описа на РС-Б.се установява, че съпрузите Ц. и Г. Пападопови са предявили иск за делба срещу наследниците на И. П. И. на процесния урегулиран поземлен имот в с.С., която е приключила с изнасяне на публична продан на имота. Съгласно приложения Протокол от 27.10.2011г. по изпълнително дело №*/2011г. по описа на ДСИ при РС-Б., Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011г. по същото изпълнително дело и Протокол за въвод във владение от 19.06.2013г. по изп. дело №*/2011г. по описа на ДСИ при РС-Б.се установява, че съпрузите Ц. и Г. Пападопови са придобили собствеността върху целия УПИ *-*с площ от 1130кв.м. в кв.* в с.С. без построените в него две жилищни сгради и един сайвант.

              На 16.12.2014г. съпрузите Ц. и Г. Пападопови са предявили иск само срещу П.И.П. за заплащане на обезщетение в размер на наемната цена, за това, че в периода от 16.08.2013г. до 17.12.2014г. ги е лишил от правото на ползване на около 60% от урегулирания поземлен имот, както и за заплащане на разноски за изграждане на 06.07.2012г. на ограда в процесния имот.

           Горното се установява от приложеното гр.дело № 1*1/2014г. по описа на РС-Б..

           Издадена е Заповед № ОА-317 от 11.07.2016г. от Кмета на Община Б., с която е наредено на ответниците/наследници на И. П. И./  да бъде премахнат като незаконен строеж масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в процесния УПИ.

            Горната Заповед е отменена с Решение № 1216 от 23.12.2016г. по адм. дело № *2016г. по описа на АССО, потвърдено с Решение № * от 17.10.2017г. по адм. д.№ */2017г. по описа на ВАС, приложени като писмени доказателства по делото, в които е прието, че жилищната сграда е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.

             Приложена е и Заповед№ ОА-393 от 17.08.2016г. на Кмета на Община Б., с която е наредено на ответниците /наследници на И. П. И./  да бъде премахнат като незаконен строеж паянтова стопанска сграда. Няма данни тази заповед да е обжалвана.

           От приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вх.№ 260159 от 01.02.2022г., изготвена от в.л. П.П., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че масивната и полумасивна жилищни сгради в процесния имот са неподдържани, покрива на навеса към полумасивната жилищна сграда е полуразрушен, стопанската сграда се е срутила на място. Зад сградите има изградена външна тоалетна, която обслужва жилищните сгради. Пред масивната жилищна сграда има изградена външна чешма. На скица към заключението в.л. П. е отразил площ от 66.76кв.м., оцветена в червено, обслужваща сградите и външната чешма. На място няма зеленчукова градина, такава е имало преди смъртта на майката на ответниците Л. и В. И., която в.л. П. е отразил на скица със зелен цвят и е с площ от 87.05кв.м. Поземлен имот с площ от 542кв.м. е този, който е бил собственост на наследодателя на ответниците и на скицата е отразен между числата 1,2,3,4,5,6, 7, 8,1. Вещото лице П. заявява, че на място тази част от имота е обрасла с високи треви, храсти, джанки, къпини. От проследяване на статута на построените сгради в имота в.л. П. е установил, че масивната жилищна сграда от 45кв.м. и полумасивната жилищна сграда са строени преди 1977г. и всяка една от тях  е изградена без строителни книжа, но е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи.

           От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. В. П. и В. Р. П., се установява, че те са посещавали процесния имот от много години назад, като  първоначално ищцата Ц. П. и съпруга й са имали намерение да строят вила, но са се влошили взаимоотношенията със съседите, измежду които и възрастна жена на име Ненка, която е починала, след това в имота е живял сина й П., който също е починал и сега в имота живее неговия син. Стопанската сграда е разрушена, но на място има останки от същата. Семейство П.  са сложили ограда между тяхната част от имота и  тази на ответниците, която е застроена, но същата периодично в годините била събаряна и отново възстановявана. От показанията на св. Х. Г. В., се установява, че той е посещавал процесния имот, когато е транспортирал по повод помени до гробища ответника Л.И. и същата е влизала само в къщата като целият имот е обрасъл с растителност, нямало вода на външната чешма, един път там бил Н., сина на П..          

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.109 от Закона за собствеността/ЗС/ и чл.* от ЗС са допустими, тъй като са предявени от ищците, собственици на урегулирания поземлен имот, в който ответниците се легитимират като собственици на построените сгради, тъй като съдът приема, че собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства. На тези цели е предназначен да служи специфичният, уреден от чл.109 от Закона за собствеността/ЗС/, т.нар. негаторен иск. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Поради това, че искът по чл.109 от ЗС е срещу ответниците за премахване на съществуващите жилищни сгради и навес между тях, съдът намира, че е допустим и иска по чл.* от ЗС за това, че владеят част от урегулирания поземлен имот без правно основание.

          Поради гореизложеното съдът намира, че първо следва да бъде разгледан по същество искът с правно основание чл.109 от ЗС, който съдът приема, че е  неоснователен и следва да се отхъврли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

         С негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е предвидена възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което му пречи да упражнява своето право на собственост. За да се уважи искът с правно основание чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата/основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса.

         В случая безспорно е установено, че ищците са собственици на целия УПИ *-*с площ от 1130кв.м. в кв.* по плана на с.С., община Б., при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-*и край на регулация.

         Установено е по делото от приложените писмени доказателства, че ответниците по наследствено правоприемство от общия им наследодател И. П. И., който е починал на 18.02.1987г., са съсобственици на построените в този урегулиран поземлен имот две жилищни сгради и един сайвант и съгласно чл.64 от ЗС същите разполагат с правото да ползват земята, доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение. Това означава за ответниците безпрепятствено да достигат до сградите, тяхна собственост и да имат достъп до тях, с оглед на тяхното обслужване.

         От събраните гласни доказателства и приетата СТЕ, изготвена от в.л. П. се установи, че сега на място стопанската сграда е съборена и реално не съществува като такава  и не е възможно да се използва по предназначение като стопанска сграда. Това се отнася и до навеса, който свързва двете жилищни сгради, който се е разрушил. От така събраните доказателства пред настоящата съдебна инстанция се установи, че стопанската сграда и навеса са разрушени и не помагат да се ползват по предназначение и на това основание искът по чл.109 от ЗС за тяхното премахване от ответниците е неоснователен.

             По отношение на съществуващата на място жилищна сграда със застроена площ от 28.20кв.м. искът по чл.209 от ЗС за нейното премахване като незаконен строеж е неоснователен, тъй като същата е построена преди 1977г. и съгласно приетата СТЕ е изградена без строителни книжа, но е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ е търпим строеж. Освен това ищците още през 1987г., когато са закупували идеални части от урегулирания поземлен имот и след това при закупуване на целия имот при обявената публична продан са били наясно, че същият е застроен с две жилищни сгради, собственост на ответниците.

             Самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, което се отнася до жилищните сгради, които са построени преди 1977г. и без строителни книжа, но всяка една от тези незаконни строежи представлява търпим строеж по смисъла на &16, ал.1 от ПР на ЗУТ.  Ищците при придобиване на правото на собственост върху урегулирания поземлен имот са били наясно и са се съгласили с фактическото положение на тези незаконни строежи /жилищните сгради/, тъй като са купували през годините първоначално идеални части, след това целия УПИ без построените в него сгради. Фактическото положение на местоположението и вида на жилищните сгради не е променено от придобиване на правото на собственост от ищците през 1987г. до сега.  По делото се установи от показанията на св.Д. В. П. и приетото като писмено доказателство гр.дело № 1*1/2014г. по описа на РС-Б., че  ищците са били във влошени взаимоотношения с майката на ответниците Л. и В. И., както и със сина й П.И., за което през 2013г. са  поставили ограда в имота, разделящ частта на ответниците, в която се намират жилищните сгради. В случая липсва причинна връзка между поведението на ответниците, собственици на жилищните сгради от 1987г. и пречките, който тези сгради създават за упражняване на правото на собственост от ищците след като те са се съгласили да закупят застроен с тези сгради урегулиран поземлен имот.

Трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост от ищците и поведението на ответниците. Ако ищците са дали съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с тяхната воля, дори да им създава пречки да упражняват своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. В този случай липсва причинна връзка между поведението на ответниците и създаденото ново положение. В този смисъл е и практиката на ВКС отразена в Решение № * от 18.02.2005г. по гр.д.№ */2003г., ІV г.о., Решение № * от 08.02.2010г. по гр.д.№ */2008г., ІV г.о., Решение № * от 24.02.2015г. по гр.д.№ */2014г., І г.о., Решение №*от 21.10.2010г. по гр.д.№ 235/2008г., І г.о. на ВКС.

      Поради гореизложеното следва да се отхвърли  изцяло предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на построените в собствения на ищците УПИ *-*в кв.* в село С. жилищна сграда със застроена площ от 28.20кв.м., навес към жилищната сграда със застроена площ от 15кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 42.60кв.м.,  като неоснователен и недоказан.

      По отношение на така предявеният иск с правно основание чл.* от ЗС разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен и следва да се отхвърли като недоказан, по следните правни съображения:

     От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ответниците са съсобственици по наследство от И. П. И., починал през 1987г. върху изградените в УПИ *-*в кв.* в село С. две жилищни сгради. Необходимата площ за ползването на сградите, съсобствени на ответниците, съдът приема, че е определена в приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. П.П., която е с площ от 66.76 кв.м. и оцветена в червено на скицата към това заключение.

     Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели Веселин П. и Х. Г. В. се установява, че жилищните сгради се ползват от ответника Н.И., който е син на П.И., както и ответникът Л.И. е посещавала епизодично имота, като е влизала само в жилищните сгради. От заключението на в.л. П. се установява, че частта от имота около сградите и тази от 542кв.м., която е била собственост на наследодателя на ответниците, не се обработва и поддържа, тъй като всичко е обрасло с треви, храсти и дървета. Няма засадена зеленчукова градина, ако е имало такава е била преди предявяване на иска на 27.02.2019г.

     Поради гореизложеното съдът приема, че ответниците са съсобственици на жилищните сгради, построени в урегулирания поземлен имот и владеят част от същия само до толкова, колкото да ползват жилищните сгради, за което предявеният иск за ревандикиране на поземлен имот от 542кв.м., отразен между числата 1,2,3,4,5,6,7,8 и 1 на скицата към приетата СТЕ, изготвена от в.л. П. е неоснователен и недоказан. Ответниците са в процесния имот като собственици на построените в него две жилищни сгради.     

     С оглед гореизложеното  предявените искове с правно основание чл.* и чл.109 от ЗС следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

         С оглед изхода на делото  и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатя на ответниците Л. и В. И. сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна.

          Водим от горното съдът

 

                           Р   Е   Ш   И:

          ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.* от ЗС и чл.109 от ЗС от Ц.Н.П. с ЕГН: ********** ***  и Г. Н. П. с ЕГН:**********, който е починал в хода на разглеждане на делото на 07.03.2019г. и е заместен от наследниците му по закон, а именно: Ц.Н.П., Г.Г.П.-Ч. с ЕГН: **********,*** и Е.Г.  П. с ЕГН: ********** *** срещу Л.И.Б. ***, с ЕГН: **********, В.И. ***, с ЕГН: ********** и П.И.П. ***, с ЕГН:**********, който в хода на делото е починал на * и е заместен от наследника му по закон Н.П.И. с ЕГН: **********,***, за признаване на установено, че ищците са съсобственици на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011г. по изп. дело № */2011г. по описа на ДСИ при РС-Б.и наследствено правоприемство от Г. Н. П., починал на 07.03.2019г.  на следния недвижим имот: поземлен имот от 542кв.м., находящ се в село С., община Б., Софийска област, при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-*и край на имот по регулационната граница, който е част от урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ *-*в кв.* по плана на село С., община Б., Софийска област, с площ от 1130кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи:улица, УПИ *-*, УПИ *-*и край на регулация, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ищците върху описания по-горе поземлен имот и да премахнат жилищна сграда със застроена площ от 28.20кв.м., навес към жилищната сграда със застроена площ от 15кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 42.60кв.м., построени в  описания по-горе УПИ *-*в кв.* по плана на село С., община Б., Софийска област с площ от 1130кв.м., тъй като са изградени без строителни книжа и пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху целия урегулиран поземлен имот, като неоснователни и недоказани.

       ОСЪЖДА Ц.Н.П. с ЕГН: ********** ***, Г.Г.П.-Ч. с ЕГН: **********,*** и Е.Г.  П. с ЕГН: ********** *** да заплатят на Л.И.Б. ***, с ЕГН: ********** и В.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лева/ за направени разноски по делото.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                     /И. Ц./