Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 217 Година
2017, 15.12., град Кюстендил
Административен съд – Кюстендил
НА петнадесети ноември Година 2017
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА
С участието на секретаря Антоанета Масларска
В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Петрова адм. д. № 115
по
описа за 2017г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
И.Г.В.
***, махала „В.“ № 23, община Кюстендил, участващ в съдебното производство лично и заедно с
адв. Г. Д.,
е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ Кюстендил за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 лева, причинени от отменено наказателно постановление № 179/09.05.2012г.,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, преживени ужас, уплаха и
емоционален шок, чувство на безпомощност, унижение и безсилие. Иска се
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 19.04.2012г. - датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е
издадено отмененото наказателно постановление № 179/19.05.2012г., до
окончателното погасяване на задължението. Иска се заплащане и на сторените в
настоящото производство деловодни разноски. Представя се списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. В проведените по делото устни състезания и в писмени бележки
се развиват съображения, че сочените от ищеца неимуществени вреди са
логично следствие от отмененото
наказателно постановление, поради което не е необходимо ангажиране на
доказателства за настъпването им. Сочи се съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ Кюстендил, представлявана от директора Е. В. С. и по пълномощие от юрисконсултите А. С. С. и Г. Е. Б., оспорва предявения иск.
Развиват се съображения за погасяване на иска по давност, респективно за
неоснователност поради липса на елементите от състава на отговорността по чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ -
доказване претърпяването на вреди и причинна връзка с отмененото наказателно
постановление. Иска се присъждане в полза на ответника на адвокатско
възнаграждение за защита от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Заключението на участващия по делото прокурор от
Окръжна прокуратура Кюстендил е за неоснователност на иска. Счита се, че сочените
в исковата молба неимуществени вреди не са доказани от носещия тежестта за това
ищец.
Кюстендилският
административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна:
С
наказателно постановление № 179/09.05.2012г., издадено от началника на Районно
управление-Кюстендил при ОД на МВР Кюстендил на И.Г.В. на основание чл. 183,
ал. 2, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
По жалба на И.Г.В. срещу
наказателното постановление е образувано н.а.х.д. № 650/2012г. по описа на КРС
/приложено/. С решение № 353 от 23.07.2012г. наказателно постановление №
179/09.05.2012г. е отменено. Решението е влязло в сила на 27.09.2012г.
Като взе предвид установените
по делото факти и на основание чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния
кодекс, по допустимостта и основателността на предявените искове Съдът счита
следното:
За
квалифициране на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди и разглеждането му по реда на чл. 1, ал. 2 от
с.з., респективно чл. 203 и сл. от АПК Съдът съобрази приетото по т. 1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г.
на ВКС и ВАС.
Искът с правно основание чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е редовно
предявен и допустим.
На основание чл. 128, ал. 1, т.
5 и по аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК искът е подведомствен и родово
подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.
204, ал. 1 от АПК, искът за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията
може да се предяви след отмяната акта по съответния ред. Предвидената в
цитираната разпоредба предпоставка за допустимост на иска в разглеждания случай
е налице – наказателното постановление, от което се претендират за причинени
сочените вреди, е отменено с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство
по-долу подлежи на съобразяване и с оглед основателността на иска.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ по препр.
от чл. 1, ал. 2 /изм., ДВ, бр. 98 от 2012г./ от ЗОДОВ искът по чл. 1,
ал. 1 се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес
или седалището на увредения. Като се изхожда от критерия – място на
увреждането, следва, че местната компетентност да се произнесе по предявения
иск принадлежи Кюстендилския административен съд.
Съгласно
чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В разглежданата хипотеза се твърди, че
вредите са причинени от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено
от началника на Районно управление Кюстендил при ОД на МВР Кюстендил.
Следователно, на основание чл. 205 АПК и в качеството й на юридическо лице
съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР ОД на МВР Кюстендил притежава
пасивната процесуална легитимация по иска.
По
основателността на предявения иск, Съдът счита следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл. 4
от ЗОДОВ очертава пределите на отговорността - дължи се обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Следователно, за основателността на иска е необходимо да са налице следните предпоставките:
1. незаконен административен акт, действие или бездействие на административен
орган; 2. актът да е отменен по съответния ред 3. причиняване на вреди; 4.
пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или
длъжностно лице и вредите;
По-горе въз основа анализа на
писмените доказателствени средства по делото се прие за установено, че НП № 179/09.05.2012г.
е отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата.
Тежестта за доказване на
претърпените вреди и пряката причинна връзка между тях и отмененото наказателно
постановление е за ищеца. Той следва да докаже чрез пълно главно доказване,
т.е. по несъмнен и категоричен начин, тези елементи от състава на търсената
отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изрични указания до страните в този
смисъл Съдът е дал двукратно в о.с.з. на 27.09.2017г. и о.с.з. на 15.1.2017г. Въпреки
същите, ищецът не е посочил доказателства за установяване на претърпените от
него неимуществени вреди, описани като изразяващи се в душевни болки и
страдания, преживени ужас, уплаха и емоционален шок, чувство на безпомощност,
унижение и безсилие. Сочената от ищеца съдебна практика – цитирани дела и
решения на ВКС и ЕСПЧ, не би могло да бъде взаимствана и възприета в
разглеждания случай поради съществената различност на релевантните факти. В
случая описаните като претърпени неимуществени вреди, за разлика от тези по
цитираните дела и решения, не следват задължително и безусловно от факта на
самото издаване на едно незаконосъобразно наказателно постановление. Т.е. тези
вреди, в случай, че са претърпени, подлежат на доказване и то по несъмнен и
категоричен начин. На доказване подлежи и пряката причинната връзка между
твърдените вреди и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление.
Поради непровеждане на това доказване от страната, носеща тежестта за същото,
следва да се приеме, че недоказаните вреди не са се осъществили. Следва
отхвърляне на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и
акцесорния спрямо него иск за лихва за забава в размер на законната лихва.
За пълнота на изложението е
необходимо да са посочи, че наведеното от ответника възражение за погасяване на
иска по давност, е неоснователно.
Съобразно изхода от разрешения
правен спор и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК по
препр. от чл. 144 АПК следва присъждане в полза на ответника на адвокатско
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Следва определяне на
размера му съобразно препращането на чл. 78, ал. 8 /изм., обн. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ ГПК към чл.
37 от Закона за правната помощ, въз основа на който е издадена Наредба за заплащане
на правната помощ. На основание чл. 24 от цитираната наредба Съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева., което ищецът следва да
заплати на Областна дирекция на МВР Кюстендил.
ВОДЕН ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ и
на основание чл. 203 и сл. от АПК, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Г.В. ***, махала „Везенска“ № 23, община Кюстендил, иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Кюстендил за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени
от отменено наказателно постановление № 179/09.05.2012г., издадено от началника
на Районно управление Кюстендил при ОД на МВР Кюстендил, изразяващи се в
претърпени душевни болки и страдания, преживени ужас, уплаха и емоционален шок,
чувство на безпомощност, унижение и безсилие. Отхвърля и иска за лихва за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 19.04.2012г. - датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е
издадено отмененото наказателно постановление № 179/19.05.2012г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА И.Г.В. ***, махала „В.“ № 23, община Кюстендил да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кюстендил,
представлявана от директора Е.
В. С., сумата от 100 лева, съставляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Решението да се съобщи чрез
изпращане преписи на страните.
СЪДИЯ
:……………… .