№ 17414
гр. С., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110127814 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. С., чрез адв. М., срещу „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор № **** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 30.01.2023 г., сключен между В. С. С. и
„Фератум България“ ЕООД, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл.
146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор № **** за предоставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние от 30.01.2023 г., поради заобикаляне на закона,
евентуално накърняване на добрите нрави;
- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 108,25 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на
предявения иск), представляваща недължимо платена сума за такса за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.05.2025 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
30.01.2023 г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по реда на ЗПФУР Договор № ****
за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 500 лв., при следните условия: лихва
в размер на 11,75 лв. и ГПР – 49,74%. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора ищецът
1
заплатил и сумата от 120 лв., представляваща такса за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че е заплатил на „Фаратум България“ ЕООД сумата в размер на общо 631,75 лв., от
които 500 лв. – главница, 11,75 лв. – лихва и 120,00 лв. - такса за обезпечение с
поръчителство. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност поддържа,
че е нищожна клаузата на чл. 5 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП. Ето защо моли съда да уважи предявените искове,
като приеме, че договорът, евентуално клаузата на чл. 5 от договора са нищожни на
посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00
лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 120 лв., представляваща недължимо
платена такса за предоставяне на поръчителство по чл. 5 от договора, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит №
**** от 30.01.2023 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски
формуляр, се установява, че на 30.01.2023 г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
кредитор, и В. С. С., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който
ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на В. С. С. сума в размер на
500 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: връщане на сумата в срок от 21 дни
от датата на превеждането й, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,85 %,
годишен процент на разходите (ГПР) - 49,74 % и общ размер на всички плащания – 511,75
лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че
с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 31.01.2023 г., сключен между
В. С. С. и „Multitude Bank“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ „Бизнес
център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, което дружеството, в качеството му на гарант, се е
задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на В. С. С. спрямо кредитора
„Фератум България“ ЕООД по сключения договор за потребителски кредит № ****.
Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, В. С. С. дължи на „Multitude Bank“
p.l.c. такса в размер на 108,25 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
2
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на гаранция ищецът е изплатил на ответника сума в общ
размер на 620,00 лв., която е разпределена, както следва: 500 лв. – погасена главница по
договора; 11,75 лв. – договорна лихва; 108,25 лв. – такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената
договорна лихва и таксата за предоставяне на обезпечение, годишният процент на разходите
в този случай е в размер на 417,19%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че Договор № **** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 30.01.2023 г. е нищожен на заявеното правно
основание.
От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за
несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен договор за
предоставяне на кредит № ****, по силата на който ответното дружество е предоставило за
ползване паричен заем в размер на 500 лева, а В. С. С. е усвоил сумата към датата на
сключване на договора.
Сключеният между В. С. С. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК
и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
3
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,74 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е
и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “Мултиюд
Банк”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от извършена справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със сегашното наименование
„Мултитюд Банк“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и
известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при
които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат
на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи
за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение
безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията
по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която
изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за
поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за
кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит (в този
смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, както
и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Обстоятелството, че на потребителят е предоставен
избор вместо дружеството – гарант да посочи други физически лица за поръчители е
ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са последиците при избор на това
4
известно и предварително одобрено от кредитора дружество – гарант и свързаните с него
разходи, които са възложени в тежест на потребителя. Макар всеки един от договорите –
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да представляват
самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно
свързани (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство (108,25 лв.) е около 22% от отпуснатата по кредита сума (500 лв.) и заедно с
нея се формира годишен процент на разходите от 417,19% съгласно заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-
висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният Договор №
**** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 30.01.2023 г. е изцяло
нищожен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор № ****
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 30.01.2023 г., поради
5
заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави, предявени в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната
сума в размер на 108,25 лв., представляваща недължимо платена сума за такса гаранция, че
тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото
на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
Както се изясни от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, несъмнено се установява по делото, че общо платената към
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума е в размер на 620 лв., в т.ч. и сумата от 108,25 лв., като
по делото не са представени доказателства посочената сума да е била преведена към
„Multitude Bank“ p.l.c.
Следователно и предвид нищожността на договора, ищецът се легитимира като
кредитор на вземане в размер на 108,25 лв., представляваща недължимо платена такса за
предоставяне на поръчителство по чл. 5 от договора, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба на 15.05.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 2800 лв., от които: 100 лв. за държавна такса, 500 лв. –
депозит за ССчЕ, както и 2200 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отразено,
а и са представени доказателства, че възнаграждението е заплатено в брой и в тази част
договорът има характера на разписка, като срещу размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение ответникът не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което е следвало да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в
настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 4, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“,
ет. 9, офис 20, че Договор № **** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние от 30.01.2023 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. С., ж.к. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис
20, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 4, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 108,25 лв. – платена при начална липса на основание,
представляваща недължимо платена такса за предоставяне на поръчителство по чл. 5 от
договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба на 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис
20, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 4, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2800 лв. – разноски за производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7