Решение по дело №115/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260143
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20212150200115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260143

 

Град Несебър, 04.08.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.

 

При секретаря К.Л., като разгледа докладваното от съдия П.П. административно наказателно дело № 115 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е образувано е по жалба на С.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на законен представител ва „В.М.“ ООД, ЕИК ****, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4052460 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено наказание “Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

              Жалбоподателят счита, че Електронният фиш е издаден в нарушение на процесуалните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 и чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН            изложените в него обстоятелства не се подкрепят от доказателствата, а наказанието е определено в противоречие със санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и нее съобразено с нормите на чл.12 и чл.27, ал.2 от ЗАНН. Моли за отмяна на Електронния фиш.

              В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, се поддържа жалбата, развиват се съображения в подкрепа на доводите за недоказаност на нарушението и за неспазване на законови и подзаконови разпоредби при издаване на Електронния фиш и установяване и заснемане на нарушението, както и за неправилно приложение на материалния закон. Прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

              Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и също не изпраща представител.

               От фактическа страна:

              На 15.10.2020г. за времето от 10:00 часа до 13:30 часа А.Г.А. на длъжност “полицейски инспектор“ Пътен контрол при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TER1-M   4835, идент. № 542. Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ А 98 28 НА, позициониран на 205,5-и км. на Главен път І-9 и с него са били заснемани автомобилите, движещи се в посока град Варна – град Бургас, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било до 60 км., обозначено с пътен знак В-26. В 13:03 часа на 15.10.2020г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел автомобил “ЛАНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР СПОРТ” с рег.№  ****. Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 85 км./ч. В резултат на констатираното администативно нарушение, изразяващо се в превишение на скоростта с 25 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо средство е заснело клип № 16321, при което са направени четири снимки: първата отразява с половин секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е 1,4 секунда след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, също е направена 1,4 секунди след засичането скоростта на автомобила. На тази четвърта снимка ясно и очетливо се вижда номера на автомобила, заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че това е рег.№ ****. По този начин системата за видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.

              За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е съставен протокол от 15.10.2020г. на ОДМВР съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/23.06.2019г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

              Собственик на автомобила е „В.М.“ ООД, ЕИК ****, чийто законен представител е С.И.С. с ЕГН ********** *** – жалбоподателя.

              За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 44052460 срещу жалбоподателя – законния представител (чл.188, ал.2 от ЗДвП) на собственик на автомобила, с който за наказуема е била приета скорост от 82 км./ч.

              При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

              Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

              В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказаният субект да упражни правото си на жалба е било ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не следва да рефлекира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

              Вмененото на С.И.С. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, установено извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е сторено.

              От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с автомобила, собственост на търговско дружество, чийто законен представител е жалбоподателя, е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 15.10.2020г. в 13:03 часа по Главен път І-9 на 205,5-и км., с посока към град Бургас, с наказуема скорост 82 км.ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство), при разрешена скорост извън населено място в конкретния пътен участък от 60 км.ч., съобразно поставения в участъка пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност не се установява по делото с надлежен протокол. От представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационния номер на автомобила, собственост на „В.М.“ ООД, на което дружество С.И.С. е законен представител. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на жалбоподателя – законния представител на дружеството-собственик.

              Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а съгласно ал.2 на чл.188 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото в този закон наказание се налага на неговия законен представител. Собственикът, съответно законният представител, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Несъмнено към 15.10.2020г. – датата на нарушението, С.И.С. е бил законен представител на „В.М.“ ООД, което дружество е било собственик на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. С.И.С.  не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно, но само съобразно описателната част на електронния фиш, именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в ЗДвП процедура.

             Неправилно обаче и в нарушение на материалния закон е посочена както правната квалификация на нарушението – чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и е приложена санкционната разпоредба по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвид, че нарушението е извършено не в населено място, а извън населено място. Освен това в дадения пътен участък ограничението на скоростта от 60 км./ч. е сигнализирано с пътен знак В-26, както е посочено и в самия Електронен фиш, което навежда на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Предвидената за това нарушение санкция е Глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, която обаче санкционна разпоредба също не е приложена.

              Непосочването на правната квалификация на нарушението, респ. неправилното й посочване, което наред с неправилното посочване на санкционната разпоредба и размера на глобата, която е с фиксиран от законодателя размер, категорично нарушава правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, тъй като същеествените противоречия в него са го опорочили до степен да не може въз основа на него да бъде ангажирана административно наказателна отговорност на лице, макар и извършило административно нарушение по Закона за движение по пътищата.

              Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

              Ето защо и на основание чл.63, ал.3 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

              ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К № 4052460 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на С.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на законен представител ва „В.М.“ ООД, ЕИК ****, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

             ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на законен представител ва „В.М.“ ООД, ЕИК ****, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

              Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: