Решение по дело №404/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                 /18.04.2019 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 26.03.2019г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 404 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.530 и сл. от ГПК, вр. с чл.51 от ЗН.

Депозирана е молба от "БАНКА ДСК" ЕАД - със седалище и адрес на управление:*** регистрирано с решение №1/26.01.1999 г. на СГС по фирмено дело № № 756/99г. пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: ****, чрез процесуален представител. В молбата се твърди, че съгласно сключен и представен договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2013г. „Банка ДСК" ЕАД е предоставила на ****, ЕГН ********** потребителски кредит в размер на 4000лева. След преустановяване плащането на суми по кредита и проверка се установило, че кредитополучателят е починал на 22.03.2016г. Молителят твърди, че кредитополучателят е оставила за свои законни наследници, по смисъла на на разпоредлите на чл.5 и чл.10, ал.1 от ЗН, лицата: Е.Р.М., Х.Р.М. и ****Симеонова. Твърди, че с изрично заявление ****Симеонова е удостоверила, че приема наследството на баща си ****.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което, на основание чл.51 от ЗН, да призове останалите наследници на починалия длъжник и да им определи срок за приемане или отказ от наследството.

Съобразно молбата и с оглед на представените със същата писмени доказателства /частно заверени преписи/ от удостоверение за наследници изх. № 27/23.03.2016 г., договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2015 г., заявление за приемане на наследство вх.№ 0534/23.03.2016 г., удостоверение за наследници изх. № РД 17 00-5/1/ от 01.02.2019 г., удостоверение за наследници изх.№ РД 17 00-5/2/ от 01.02.2019 г.

Ответникът Е.Р.М. ЕГН: ********** с адрес *** е получил лично молбата на „Банка ДСК“, приложенията към нея и Опр.№1821/06.02.2019г.

По отношение на ответника Х.Р.М. ЕГН: ********** с адрес *** е извършено призоваване с връчване на съобщение и съдебните документи, съгласно чл. 38 от ГПК(на постоянен и настоящ адрес), но връчване по реда на чл. 45 и чл. 46 от ГПК(лично или на друго лице) не е извършено. Извършена е процедура на връчване чрез залепване на уведомление(по постоянен и настоящ адрес на лицето) по реда на чл. 47, ал.1 и сл. от ГПК. След изтичане на сроковете за получаване, съобщението се счита за редовно връчено, съгласно чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ответниците Е.Р.М. и Х.Р.М. не се явяват в съдебно заседание, не вземат становище дали приемат наследството на ****, ЕГН ********** - бивш жител ***, поч. на 22.03.2016 г.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: От представените от молителя писмени доказателства, безспорно се установява, че същият е кредитор на починалото лице ****, ЕГН ********** - бивш жител ***, поч. на 22.03.2016 г. по силата на сключен между тях договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2013г. По безспорен начин се установява, че посочените в молбата лица са законни наследници на длъжника по договора. Ето защо съдът приема, че молителят е заинтересовано, по смисъла на разпоредбата на чл.51 от ЗН, лице и има право да иска от съда да призове наследниците на починалия **** и да им определи срок, в който те да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им. Съгласно чл.48 и сл. от ЗН, наследството се придобива с приемането му, което  произвежда действие от откриването на наследството - с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; извършване на действие от страна на  наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или, когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Следва да се уточни, че недееспособните (в т.ч. ненавършилите пълнолетие – чл.5 от ЗЛС), държавата и обществените организации приемат наследството само по опис (чл.61 ал.2 от ЗН). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство(чл.60 от ЗН). За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо, съгласно чл.60 от  ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо- чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството /конклудентни действия/. Според разясненията, дадени в т.14 на ППВС№4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.

Съдът, отчитайки провеждането на процедурата по чл. 47, ал.1-ал.5 от ГПК, и съобразявайки се със закона и практиката на ВКС(Определение № 1355/27.11.2013 г. по гр.дело№ 3353/2013 г. - IV г.о. ВКС; Определение № 315/23.06.2015 г. по ч.гр.дело/2015 г. – I г.о. ВКС; Определение № 460/22.07.2015 г. по ч.гр.дело№ 3616/2015 г. - III г.о. ВКС и др.), констатира неявяването на Е.Р.М. ЕГН: ********** с адрес *** и Х.Р.М. ЕГН: ********** с адрес *** след изтичане на определения от съда срок, както и липсата на волеизявления от тяхна страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя ****. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 от ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно и поради това, в производството по чл. 51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в фикции по чл. 40 от ГПК и чл. 41 от ГПК, както и приложението на чл. 48 от ГПК и чл. 47 от ГПК, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се породили съответните права и задължения за приемащия и респ. отговорност за отказалия особен представител. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане/отказ на/от наследството. Съдът призовава лицето, наследило починалия, в открито заседание и за да изслуша неговите обяснения относно това извършвал ли е действия по приемане на наследството. Посоченото заявление по чл. 51 от ЗН има строго личен и формален акт, представляващ разпоредително действие с имуществени права, който има вещно-правни последици и не може да бъде осъществяван от назначен от съда особен представител. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се породили съответните права и задължения за приемащия и респ. отговорност за отказалия особен представител.

Приемането на наследството направо или под опис и отказът от наследство са строго лични актове на лицето, призовано към наследяване. Тези актове са свързани със строго лична /субективна/ преценка на лицето, призовано към наследяване, като с оглед изключителната значимост и тежест на правните им последици и свързаността им с личността на техния носител, те не могат да бъдат извършени от процесуален представител, разполагащ с обща процесуална представителна власт спрямо отсъстващото лице. За да се счете, че срокът за изразяване на воля от призования към наследяване дали приема наследството, или се отказва от него, е започнал да тече, следва съдебният акт, с който е предоставен този срок, да е бил връчен лично на призования към наследяване. Фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила, са неприложими в особеното охранително производство по чл. 51 ЗН. В случай, че съдебният акт, определящ срок за приемане на наследството, не е достигнал реално до знанието на призованите към наследяване, този срок не тече и последиците от неприемане на наследството по чл. 51, ал. 2 ЗН не настъпват.

Наследникът Е.Р.М. ЕГН: ********** с адрес *** е призован надлежно, като в указания от съда срок не е изразил волеизявление дали приема или се отказва от наследството. С изтичането на срока се погасява правото му да приеме наследството, като същия е надлежно уведомен за последиците при бездействието си, а именно, че съдът ще приеме, че наследникът е загубил правото да приеме наследството.  Поради това съдът следва да постанови да се впише в особената книга за приемане на наследство по чл.49 ал.1 от ЗН, че съгласно чл.51 ал.2 вр. ал.1 от ЗН, Е.Р.М. ЕГН: ********** с адрес *** е загубил правото да приеме наследството, останало от ****, ЕГН ********** - бивш жител ***, поч. на 22.03.2016 г.

 

Водим от горното и на основание чл.51 от ЗН, съдът

 

РЕШИ:

 

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга за приемане на наследството, водена при ВРС, че съгласно чл.51, ал.2, вр. ал.1 от ЗН Е.Р.М. ЕГН: ********** с адрес ***, е загубил правото да приеме наследството, оставено след смъртта на ****, ЕГН ********** - бивш жител ***, поч. на 22.03.2016 г., акт за смърт №2/23.03.2016г., съставен в ****.

КОНСТАТИРА неявяване на Х.Р.М. ЕГН: ********** с адрес *** –след изтичане на определения от съда срок по чл. 51, ал.1 изр.I oт ЗН, както и липсата на волеизявление от негова страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя ****, ЕГН ********** - бивш жител ***, поч. на 22.03.2016 г., акт за смърт №2/23.03.2016г., съставен в ****.

 

Решението, на основание чл.537, ал.1 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се изпрати на страните за сведение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: