№ 21061
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110120897 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от ищеца К. Й. П.
срещу „.......“ АД искове прогласяване за нищожността клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор
за заем № ....../19.06.2019 г., предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 400,00 лв. на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради
накърняване на добрите нрави/, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК /надвишаване на
максималния размер на обезщетението за забава/ и на осн. чл. 146 ЗЗП, вр. с чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП /неравноправна клауза в потребителски договор/, и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 10,00 лева (като частичен от 200 лева), представляваща
недължимо платена сума за начислена неустойка по договор за заем № ....../19.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба -
28.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № ....../19.06.2019 г.,
по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1000 лв. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 2
бил задължен да осигури обезпечение след сключването на договора, отговарящо на редица
изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка в
размер на 400 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски. Твърди, че е погасил
изцяло задълженията си по договора. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, която не била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока.
Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият
в договора годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания, което
го е възпрепятствало да направи информиран избор дали да сключи договора, а също така
води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща годишния процент на разходите, както и на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън
1
присъщите й функции и е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Счита, че са
налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор, която моли да бъде установена в
мотивите на съдебното решение. Поради това сочи, че платената сума по нищожната клауза
е недължимо платена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът няма
правен интерес да предявява установителен иск при положение, че може да предяви и е
предявил осъдителен иск за връщане на суми по нищожна клауза, посочва, че ищецът
осъществява злоупотреба с право чрез предявяване на иска за нищожност, за да натовари
ответника с ненужни разноски. По същество оспорва основателността на иска като твърди,
че ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен. Той сключил
договор за кредит, по който се изисква обезпечение, и - след като в рамките на три дни от
подписване на договора, ищецът не представил обезпечение под формата на поръчители или
банкова гаранция е влязла в сила клауза 4, ал. 2 от договора. Както сключването на договора
за паричен заем при посочените условия, така и избора на обезпечение са зависели изцяло
от волята на ищеца. Позовава се на TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.. ОСТК на
ВКС, което приема, че неустойката следва да е нищожна, само ако единствената цел, за която
тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като съгласно трайната съдебна
практика на ВКС, изразена в Решение № 155 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 4829/2008 г., ВКС,
III г. о.; Решение № 93 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1069/25011 г., ВКС, І т. о.; Решение № 458 от
29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г., ВКС, IV г. о. и др., съгласно която за да съществува
интерес от установителния иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право
или да се претендира отричано от него право, като при предявяване на иск за нищожност на
договор не е необходимо интересът да е непосредствен, достатъчен е и евентуален правен
интерес. Възражението на ответника за недопустимост на установителния иск и искането за
прекратяване на производството в тази част са неоснователни. Правният интерес от
воденето на иск за нищожност на договорна клауза е винаги налице, когато тя смущава
правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да
се позове на тази нищожност, на още по-голямо основание следва да се признае правен
интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от
задължението по нищожната клауза, която не поражда никакви правни последици, като това
се установи по съдебен ред. Ето защо за ищеца е налице интерес нищожността да бъде
установена със сила на пресъдено нещо независимо от това, че е предявил и осъдителен иск
за връщане на платената по нищожната клауза парична сума.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
2
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 10лева (частичен иск от
200 лева), представляваща недължимо платени сума по договор за договор за заем №
....../19.06.2019 г.,., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.12.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата; както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.
1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП действителността на клаузата на
на чл. 4, ал. 2 от договор за заем № ....../19.06.2019 г., предвиждаща заплащане на неустойка.
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на
престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума
на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на
основание за осъщественото имуществено разместване.
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да
установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да
докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната
престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията
на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на
ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП,
индивидуално договаряне на клаузите.
2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че
между К. Й. П. и „.......“ АД е сключен договор за паричен заем № ....../19.06.2019 г., по
силата на който „.......“ АД е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., както и че в чл. 4, ал.
2 от договора е уговорена клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с
крайния съдебен акт.
Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ,
която да установи дали процесните притезания за неустойка са включени в ГПР.
Доказателственото искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
справка от счетоводството си за извършени плащания от страна на ищцата, както и
описаните в исковата молба документи /договора за кредит, погасителен план и СЕФ/ следва
да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за установяване на спорните
3
факти.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.06.2025 г. от 10:15 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА „.......“ АД да предостави договор за паричен заем № ....../19.06.2019 г.,
ведно с погасителен план, стандартен европейски формуляр, разписки, извадка от
счетоводни книги.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще
разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за
такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя
възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с
въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски
кредит.
ДОПУСКА изслушването на СЧЕ, която, след проверка на счетоводството на
ответника, да даде отговор на въпросите постановени с исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р., като вещото лице да се уведоми за назначената
експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит. В
призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-
късно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лева, вносим от
4
ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от връчването на съобщението по сметка на СРС, като
УКАЗВА на ищеца, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за
плащането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5