№ 47911
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110131647 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба е предявен за разглеждане от ищеца отрицателен установителен иск
по чл.439 от ГПК, за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на
взискателя /първия ответник „Кредит Инвест Консулт“ ООД/ върху собствения на ищеца
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.8.4. с площ от 45,60 кв.м., с
предназначение за офис.
Ищецът и ответниците са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да се приемат.
Следва да се уважи доказателственото искане на ответника за изискване по реда на чл.
186 ГПК на заверен препис от искова молба, по която е образувано в.гр.д. № 59/2023г. по
описа на САС, 7-и състав, което е свързано с оспорването му относно самостоятелния
характер на процесния обект на правото на собственост, в т.ч. ако по делото има
постановени влезли в сила съдебни актове по съществото на спора.
Не следва да се уважава искането на ответника за конституиране по делото на всички
длъжници - физически лица, по изп. дело № 20208250400431 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, с рег. № 825 на КЧСИ, а именно: С. Г. М., Албена Кирилова М. и Иван Георгиев
Мянев, както и на взискателя – НАП, доколкото не се касае за предявен иск по чл. 440 ГПК,
както твърди ответника, при който посочените лица биха били задължителни необходими
другари, а до иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл.439, ал.1 от ГПК за
несъществуване на ипотечно право, по което страни са собственикът на недвижим имот,
върху който е учредена (вписана) ипотека (ищецът), ипотекарния длъжник/длъжника по
обезпеченото вземане („Лион Трейдинг“ ООД) и носителят на ипотечното право
(ипотекарният кредитор, респ. неговия правоприемник) в лицето на ответникът „Кредит
Иввест Консулт“ ООД).
Предявеният иск е допустим и редовен, поради което делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на предявения иск по чл.439,
ал.1 от ГПК за 13.03.2026 г. от 09,30 ч., за която дата да се призоват страните, а на ищеца да
се връчат и преписи от постъпилите от ответниците ОИМ, ведно с приложенията им.
ПРИЛАГА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба и Допълнението към отговор на ИМ от 20.03.2024 г. от „Кредит Инвест Консулт“
ООД, писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото за сведение всички постъпили след образуване на делото пред
СРС /след изпращането му по подсъдност от РС – Пловдив/ молби, ведно с техните
приложения, от страна на ищеца „Инвест 2020“ АД /молба – становище вх. №
32/25.03.2024 г. по описа на ПлРС; Становище вх. № 41161/15.04.2024 г.; Становище вх.
№ 188780/10.06.2024 г.; Молба-допълнение вх. № 259925/13.08.2024 г. за конституиране
на втори ответник, вписана в СлВп. – Пловдив; Отговор, допълнение към молба за
обезпечение вх. № 11.12.2024 г.;Становище вх. № 278345/19.08.2025 г.; Молба –
Становище вх. № 298365/11.09.2025 г.; Молба-Становище вх. № 371773/12.11.2025 г./
както и от страна на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД /молба вх. №
186919/07.06.2024 г.; Молба вх. № 10.12.2024 г.; Молба вх. № 208846/13.06.2025 г. с
новооткрити доказателства; Молба вх. № 256068/25.07.2025 г. с новооткрити
доказателства/ . По приемането на приложените към тях документи, като писмени
доказателства, съдът ще се произнесе в о.с.з., след изслушване становищата на страните,
изясняване на спора от фактическа страна и преценка на тяхната относимост, допустимост и
необходимост за изясняване на релевантни за иска, факти и обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от САС, 7 с-в, заверен препис от искова
молба, по която е образувано в.гр.д. № 59/2023г. по описа на САС, находяща се в том I, от л.
3 до л. 11 от делото, както и препис от постановения/-ите крайни съдебни актове по делото,
ако има такива.
По всички останали заявени доказателствени искания, съдът ще се произнесе в
откритото съдебно заседание.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, съгл. чл.146 от ГПК, както следва:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ищеца „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК *********, срещу ответниците „КРЕДИТ ИНВЕСТ
КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК ********* и „ЛИОН ТРЕЙДИНГ“ ООД, с ЕИК *********, с
която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че по
отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.525.60.8.4., с предназначение за офис, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Владая“ № 4, който имот е собственост на ищеца, не са учредени договорни ипотеки с
договори за ипотека, сключени с нотариален акт № 114 и 115 по нотариално дело №
846/2007 г. и нотариално дело 847/2007 г. на нотариус Теодора Кашилска, с рег. № 227 от
Регистъра на НК, които са вписани в Служба по вписванията в гр. Пловдив, съответно като
акт № 119 и 120, том 18, дела № 21611/2007 г. и № 21612/2007 г.
Ищецът „ИНВЕСТ 2020“ АД твърди, че с договори за учредяване на ипотека, за които
са съставени нотариален акт № 114, том 5, рег. № 8677, дело № 846/2007г. и нотариален акт
№ 115, том 5, рег. № 8678, дело № 847/2007г. на нотариус Теодора Кашилска, рег. № 227 на
РНК са учредени ипотеки върху собствените на „Лион Трейдинг“ ООД недвижими имоти,
находящи се в гр. Пловдив, ул. „Владая“ № 4 за обезпечаване на задълженията на
дружеството като кредитополучател по договори за кредит № 314-1071 от 25.09.2007г. и с №
314-1072 от 25.09.2007г., сключени с „МКБ Юнионбанк“ АД като кредитор. Твърди, че
обезпечението е било наложено върху поземлен имот № 60, находящ се на горепосочения
2
адрес, сега имот с идентификатор 56784.525.60 и изрично изброените в нотариалните актове,
постройки изградени в същия. Твърди, че в периода между 2011-2013г., въз основа на
Разрешение за строеж № 3 от 27.01.2011г. на гл. архитект на Район „Източен“ при община
Пловдив, в имота е извършено строителство на нови обекти, един от които е процесния
недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.525.60.8.4., с площ от 45,60 кв.м., който имот се намира в сграда № 8, разположена в
поземления имот с идентификатор 256784.525.60. с предназначение на самостоятелния
обект: за офис, брой нива на обекта: едно, ведно с прилежащите части 8,354 % от общите
части и при съответните съседни самостоятелни обекти в същата сграда: на същия етаж:
няма; под обекта: 56784.525.60.8.1. и 56784.525.60.8.2; над обекта: няма.
Ищецът „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК *********, е бил конституиран по
изпълнителното дело като трето лице, придобило имот с правна тежест, в частност поземлен
имот с идентификатор 56784.525.60 и изградените в него сгради, като самостоятелни
обекти, една от които е и процесната сграда с идентификатор № 56784.525.60.8.4., като
върху собствените му недвижим имоти е била наложена възбрана по искане на взискателя и
настоящ ответник „Кредит Инвест Консулт“ ООД. Твърди, че самото изпълнително
производство е образувано въз основа на издадени в полза на правоприемника на
взискателя, изпълнителни листа от 15.02.2013 г. и 18.02.2013 г. по заповеди за изпълнение на
парични задължения въз основа на документи по чл. 417, т. 3 от ГПК (процесните два
договора за ипотека). В случая ищецът оспорва да има постигнато съгласие между
собственика на имота за разпростиране на действието на учредените ипотеки спрямо
бъдещите приращения. Оспорва и правото на строеж да е било ипотекирано. Твърди, че на
14.09.2010г. кредитополучателят и собственик на ипотекираните недвижими имоти „Лион
Трейдинг“ ООД ги е апортирал в патримониума на „Лион инвест груп“ АД, който пък от
своя страна ги е апортирал, ведно с новопостроените през периода от 2011 -2013г. сгради, в
имуществото на ищеца „Инвест 2020“ АД, който се явява техен собственик към момента на
предявяване на иска. Ищецът поддържа, че тъй като правото на строеж в процесния имот не
е ипотекирано, нито е постигнато изрично съгласие между страните действието на ипотеката
да се разпростира върху бъдещи постройки в ипотекирания поземлен имот, с процесните
договори за ипотека да не е учредено ипотечно право върху новопостроения самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.8.4., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Владая“ №
4, поради което моли да се признае за установено несъществуването на ипотечно право
върху този имот.
Ответникът „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД е подал отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск. Оспорва правната
квалификация на иска, като счита, че като страни по делото следва да се конституират и
всички взискатели и ипотекарни длъжници по изп. дело № 20208250400431 по описа на
ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 на КЧСИ. Ответникът счита искът за недопустим, тъй като
е предявен за не самостоятелна постройка, която няма статут на самостоятелен обект на
правото на собственост, и за която нямало никакви строителни книжа или учредено право на
строеж/разрешение за строеж. Твърди, че между страните са водени и други дела, в които
твърденията на ищеца са били, че посочената постройка представлява подобрение, като
дори с невлязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5614/2017г. по описа на СГС е
присъдено в полза на трето за спора лице заплащането на сума за това подобрение.
Ответникът счита, че ипотечното право се разпростира и върху изграденото след учредяване
на договорната ипотека, като се позовава на цитирана в отговора на исковата молба съдебна
практика. Моли за отхвърляне на предявения иск.
По повдигнатия повторно от ответника въпрос за подсъдността на делото:
С допълнителна молба вх.0 188935/30.05.2025 г., ответникът е поискал от настоящия
състав на съда да „повдигне препирня за подсъдност“ като счита, че имало основания за
3
промяна в разбирането за подсъдността на иска и приложението на разп. на чл.109 от ГПК,
т.е. компетентен да е съда по местонахождението на имота. Съдът намира такава молба за
недопустима, а по същество и за неоснователна. Делото е изпратено на СРС от
първоначално сезирания РС – Пловдив по възражение за неподсъдност на спора по чл.105
от ГПК, заявено именно от страна на ответника. Не е налице хипотеза на чл.122 от ГПК,
тъй като в случая няма спор за подсъдността на делото между съдилищата. СРС е приел за
разглеждане изпратеното му по подсъдност от РС – Пловдив дело, не е повдигал препирня, и
не намира основания за промяна в становището си по отношение на подсъдността на спора.
Отделно от изложеното, следва да се отбележи още, че съобразно практиката на практиката
на ВКС /т.напр. Опред. №203/13.04.2016 г., по ч.т.д. № 3633/2015 г. на ВКС, II T.О. и др./, която
настоящият състав споделя, подсъдността по местонахождението на недвижим имот по чл.
109 ГПК, за която съдът следи и служебно, касае само изрично изброените в тази разпоредба
искове и не може да се тълкува разширително, тъй като има изключителен характер. Това от
своя страна налага извода, че за да е налице визираното в чл.109 ГПК изключение от общия
принцип на чл.105 ГПК относно подсъдността, би следвало да е изрично посочено в закона,
че за исковете за установяване нищожност /унищожаване, погасяване/ на ипотека също се
прилага правилото за местната подсъдност по местонахождението на имота – в този смисъл
Определение № 203 от 13.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3633/2015 г., II т. о., ТК. Същото
важи и за исковете за установяване несъществуването на ипотечно право, какъвто е искът, по
който е образувано настоящото дело, и който освен това няма за предмет вещно право,
доколкото в разпоредбата на чл. 109 ГПК са изброени изцяло хипотези, които се отнасят до
защита, респ. придобиване, изгубване на вещни права върху недвижими имоти. Щом не е
изрично посочен в текста на разпоредбата на чл. 109 ГПК и няма за предмет вещни права
върху недвижим имот, настоящият иск не попада в обхвата на тази разпоредба. В
заключение, молбата на ответника следва да се остави без разглеждане като недопустима, а
по същество същата се явява и неоснователна.
Ответникът „ЛИОН ТРЕЙДИНГ“ ООД, с ЕИК *********, е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който не оспорва предявения иск, нито
изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения във връзка с отпуснатите му
от „МКБ Юнионбанк“ АД кредити, обезпечени с двете договорни ипотеки. Излага
твърдения, че като кредитополучател и ипотекарен длъжник не е дал изрично съгласие
действието на ипотеката да се разпростира върху бъдещи постройки в ипотекирания
поземлен имот, нито е ипотекирал правото на строеж върху процесния имот с
идентификатор 56784.525.60, поради което счита, че не е учредено ипотечно право върху
новопостроения самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.8.4., предвид
на което и искът като основателен следвало да се уважи. Твърди още, че към момента на
сключване на договорите за ипотека е нямало одобрен инвестиционен проект за застрояване
на терена в гр. Пловдив, на ул. „Владая“ № 4, респективно е нямало такъв проект за
застрояване в имота на процесната сграда. Заявява, също така, че на 14.09.2010 г. е
апортирало своите собствени и ипотекирани имоти, находящи се на посочения адрес, в
капитала на дружеството „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД. Заявява, че процесната сграда –
офис, с идентификатор 56784.525.60.8.4. не е била построена, когато „ЛИОН-ТРЕЙДИНГ“
ООД е бил собственик на имота, а същата е построена след апорта на 14.09.2010 г.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже сключването на договори за
учредяване на ипотека, за които са съставени нотариален акт № 114 , том 5, рег. № 8677, дело
№ 846/2007г. и нотариален акт № 115, том 5, рег. № 8678, дело № 847/2007г. на нотариус
Теодора Кашилска, рег. № 227 на РНК с твърдяното съдържание, че след сключване на
договорите е построена нова сграда, представляваща самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.525.60.8.4. с площ от 45,60 кв.м., с предназначение за офис, въз основа
на одобрен архитектурен обект и разрешение за строеж, че ищецът и първия ответник са
4
частни правоприемници на първоначалните страни по договорите за ипотека.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства от страна на
носещия тежестта ищец, е да докаже, че ипотечното право разпростира действието си и
спрямо новопостроения обект с идентификатор 56784.525.60.8.4.
Доказателства и доказателствени искания:
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът дължи произнасяне едва с решението, след съвкупния анализ на събраните
такива.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства- да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото- да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5