РЕШЕНИЕ
№ 3216
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110109180 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Т., ж. к. "И. В.", ул. "Б." № ..., ап. ..., п. к. ..., срещу Ч. Т. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. "В. В." № ..., вх. .., ет. ..., ап. ..., за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 150 лв. /хиляда
сто и петдесет лева/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението /09.02.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 36,74 лв. /тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ обезщетение за
забава (мораторна лихва) върху главницата за периода 26.08.2020 г. – 18.12.2020 г., които
вземания произтичат от сключен между страните Договор за предоставяне на кредит №
287508 от 28.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 261668 от 26.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1912/2021 г. на ВРС, както
и осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 132,81 лв.
/сто тридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 28.02.2020 г. – 26.08.2020 г., което вземане произтича от сключен между страните
Договор за предоставяне на кредит № 287508 от 28.02.2020 г
В исковата молба ищецът „И. Ф.“ ЕООД твърди, че на 28.02.2020 г. между него и Ч.
Т. Ч. е сключен Договор за кредит № 287508 от 28.02.2020 г., по реда на чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Подробно е описана процедурата по
сключване на договора чрез електронната платформа на кредитора. Твърди, че с оглед
извършената от ответника описана процедура, на същия е отпуснат кредит в размер на 1 150
лв. по негова банкова сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД, доколкото това е бил посочения начин
за усвояване на сумата. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора, главницата е
следвало да бъде погасена на шест ежемесечни вноски за периода 29.03.2020 г. – 26.08.2020
г., като към момента сумата е изцяло падежирала без да са извършвани погашения. Сочи, че
за ответника е налице задължение да заплаща и договорна лихва в размер на 132,81 лв. за
1
периода 29.03.2020 г. – 26.08.2020 г., доколкото същата е уговорена в Договора за кредит.
Излага, че към падежната дата на последната погасителна вноска кредитополучателят е
останал задължен за претендираната главница, което обуславя претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за забава, считано от 26.08.2020 г. до 18.12.2020 г. в размер на
36,74 лв. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът Ч. Т. Ч., чрез назначения му от съда особен представител, подава отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва между страните да е сключен валиден
договор, доколкото не може да се направи категоричен извод за това от представените
ищеца по делото доказателства. Твърди, че по договора липсват електронни подписи както
на ответника, така и на представител на ищцовото дружество, във връзка с което оспорва
истинността на приложените писмени доказателства. Сочи, че нито Общите условия към
Договора, нито преддоговорната информация представляват електронни документи по
силата на закона, поради което и не обвързват ответника. Излага, че електронната
кореспонденция между страните по спора не отговаря на изискванията на ЗЕДЕУУ. Твърди,
че доколкото ответникът не е получил ОУ на „траен носител“ по смисъла на ЗПФУР, то
същите нямат обвързваща го сила. В допълнение излага, че Договорът е нищожен, поради
липса на съгласие, с оглед неспазване на процедурата за предоставяне на преддоговорна
информация, съгласно изискването на чл. 5 ЗПК, във връзка с което кредитополучателят не
е имал възможност да вземе информирано решение. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представен е Договор за предоставяне на кредит № 287508 от 28.02.2020 г. /л. 8-11/
от който е видно, че ищецът /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предаде в
собственост на ответника /в качеството му на потребител/ сумата от 1 150 лв., като
последният се задължава да върне същата в срок до 180 дни, при фиксиран ГЛП от 40.15% и
ГПР 48.3 %. Общата дължима сума по договора е 1 282,81 лв., като при непредставяне на
обезпечение /банкова гаранция или поръчители/ се дължи сума от 1 834,27 лв. Кредиторът
се задължава да предаде сумата в деня на подписване на договора чрез банкова сметка или в
офис на И. П. АД. Уговорена е неустойка от 551,46 лв. при неизпълнение.
Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И. Ф.“
ЕООД /л. 12-22/
Представени са извлечения от електронна поща, от които е видно, че са изпратени
имейли със съответния писмен текст. /л. 28-29/
Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца в ЕКСПРЕСБАНК, от което
е видно, че на 28.02.2020 г. в полза на Ч. Т. Ч. е извършен превод на сумата от 1 150 лв. /л.
30/
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице В. Д. по допуснатата от
съда съдебно компютърна техническа експертиза се установява, че кандидатстването за
сключване на кредит с ищеца става на сайта на дружеството minizaem.bg. След натискане на
бутон „вземи сега“ се преминава на следващия екран, в който се съдържа преддоговорна
информация, която се предоставя на клиента за запознаване след кликане, като без да се
приеме декларация за обработка на лични данни не може да се продължи хода на
регистрация. Създава се профил с лични данни, чрез който лицето може да кандидатства за
следващи кредити. След това се попълват полета с лични данни. След това могат да се видят
данни за кредита – данни за клиента, брой вноски, вземания по отделни вноски. В раздел
„документи по кредита“ са налице документи, които се генерират от системата,
включително файла, който се създава при потвърждаване на договора след въвеждане на
2
код. В раздел SMS логове се съдържат всички смс-и, които са изпратени до клиента по
предоставения от него телефонен номер, като с първия смс се активира договора, след като
бъде въведен получен от клиента код. На 28.02.2020 г. в 13.22 ч. на ответника му е изпратен
имейл на предоставената от него електронна поща: **************************, с който го
уведомяват, че е одобрен за заем, като договорът е в личния му профил и може да си го
изтегли. По същото време на телефонен номер *********** му е изпратен смс с код 2986, че
е одобрен за кредит. Кодът е въведен в системата от потребителя. На 28.02.2020 г. в 14,25 ч.
чрез имейл е уведомен, че му е преведената сумата от 1 150 лв. по банковата му сметка.
Вещото лице отговаря на въпросите, че ответникът сам си е създал профил в И. Ф. от
компютър с IP адрес ***.*.***.**, като в хода на регистрацията е предоставил лични данни.
На предоставения от него имейл адрес са му изпратени множество имейли.
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице Р. С. по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 1 150 лв. е преведена от
ищеца на ответника на 28.02.2020 г. по банковата сметка на последния с вписано основание
за превода: Дог. за заем номер 287508. Няма данни за извършени плащания по договора до
15.07.2022 г. Дължимата главница по договора е 1 150 лв. Дължимата редовна договорна
лихва за периода 28.02.2020 г. – 26.08.2020 г. е 132,81 лв. Дължимото обезщетение за забава
върху главницата за периода 26.08.2020 г. – 18.12.2020 г. е 36,74 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК за реално изпълнение на задължение за
заплащане на главница и обезщетение за забава по договор за кредит от разстояние.
Предявен е и осъдителен иск за заплащане на договорна лихва по договор за кредит.
В тежест на ищеца е било да докаже: че с ответника са във валидно облигационно
отношение по договор за кредит; че е предоставена и ответникът е усвоил претендираната
сума за главница, както и нейното основание и размер; че длъжникът е в забава и дължи
обезщетение за посочения размер и период.В тежест на ищеца е било да докаже: че са
изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са
спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква
информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от
предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен
или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на
доставчика. Същевременно в ал. 3 на същия член е предвидено, че преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
процесния договор между страните е сключен през интернет, чрез специализирана
информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на
интернет сайт поддържан от ищеца и натискане на бутон „вземи сега“. От изслушаната по
делото компютърна техническа експертиза подробно се установяват стъпките необходими за
сключване на договора. От тях е видно, че на потребителя е предоставена цялата
необходима преддоговорна информация, с която същият следва да се съгласи, за да
продължи в системата. Същевременно същият собственоръчно въвежда лични данни в
системата, като дори е необходимо да изпрати свои снимки и такива на документ за
самоличност, както и да потвърди устно по телефон сключването на заема (доказателства,
които не са допуснати по делото, поради невъзможност за установяване идентичността на
3
лицето по този начин). За да се сключи самият договор за кредит се предоставя телефонен
номер, на който се изпраща индивидуален код, който следва потребителят да въведе в
системата, за да му бъде отпуснат кредита. Допълнително същият предоставя и електронна
поща, на която да му бъдат изпратени необходимите документи на траен носител /в случая
под формата на файл, който може да бъде изтеглен/. Всички тези действия намаляват
възможността да се извърши злоупотреба с лични данни и кражба на самоличност. Не се е и
твърдят и не се представят доказателства в тази насока. Потребителят също посочва и
банкова сметка, на която да му бъде преведена сумата. От допуснатата по делото счетоводна
експертиза се установява, че титуляр на банковата сметка е ответникът и че по тази банкова
сметка същият е получил главницата по заема.
Съобразно всички тези събрани доказателства настоящият състав приема, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение с характера на договор за заем
сключен от разстояние. Възраженията на особения представител в обратната насока са
неоснователни. В случая представения препис от договора не носи подписите на страните,
но това не е необходимо предвид особената процедура, по която същият е сключен.
Потребителят се е запознал със съдържанието на договора и е изразил съгласието си за
обвързване чрез попълване на кода в информационната система. По предоставената
електронна поща са изпратени необходимите файлове, съдържащи нужната информация,
които могат да бъдат прегледани и изтеглени. Не е налице липса на съгласие, което да води
до нищожност на договора.
Ищецът е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на потребителя по
личната му банкова сметка, който факт с най-голяма достоверност показва съгласието на
потребителя за сключване на договора за кредит чрез посочване на собствената си банкова
сметка. От счетоводната експертиза се установява, че няма постъпили плащания по кредита,
като се установява и какви са размерите на дължимите суми за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава. Същите са дължими, доколкото за предоставения заем се дължи
възнаграждение и доколкото падежът на задълженията е изтекъл и в полза на кредитора се
следва обезщетение за забава.
В заключение исковете на ищеца са изцяло основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е представил списък и доказателства за
плащане на сумите от 28,51 лв. държавна такса и 35,26 лв. юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, както и сумите от 400 лв. за депозити за вещи лица и 200 лв. за
депозит за особен представител. Претендираните суми за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по насрещни искове не следва да се присъждат, доколкото насрещни искове
не са разгледани в производството и не са представени доказателства за сторени разноски в
посочените размери. Предвид диспозитивното начало, и доколкото съдът е обвързан от
представения списък по отношение на обема на искането за присъждане на разноски, то
такива не следва да се присъждат за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, независимо че такива се следват на ищеца. Следва да бъде издаден
разходен касов ордер на особения представител на ответника в размер на внесения депозит
от 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ч. Т.
Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "В. В." № ..., вх. .., ет. ..., ап. ..., ДЪЛЖИ на ищеца
от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ж. к.
"И. В.", ул. "Б." № ..., ап. ..., п. к. ..., сумата от 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
/09.02.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението и сумата от 36,74 лв. /тридесет
4
и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата за периода 26.08.2020 г. – 18.12.2020 г., които вземания произтичат от сключен
между страните Договор за предоставяне на кредит № 287508 от 28.02.2020 г., за които суми
е издадена Заповед № 261668 от 26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1912/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Ч. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "В. В." № ..., вх. .., ет. ..., ап.
..., ДА ЗАПЛАТИ на И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н Т., ж. к. "И. В.", ул. "Б." № ..., ап. ..., п. к. ..., сумата от 132,81 лв. /сто тридесет и два
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 28.02.2020 г.
– 26.08.2020 г., което вземане произтича от сключен между страните Договор за
предоставяне на кредит № 287508 от 28.02.2020 г.
ОСЪЖДА Ч. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "В. В." № ..., вх. .., ет. ..., ап.
..., ДА ЗАПЛАТИ на И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н Т., ж. к. "И. В.", ул. "Б." № ..., ап. ..., п. к. ..., сумата от 63,77 лв. /шестдесет и три лева
и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното
производство и сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи дължими разноски в
исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от внесения депозит в полза на особения
представител на ответника – адв. А. К. за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ЦКБ с IBAN:
************************ или на каса на „И. П.“ АД, микросметка кл.№ **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5