№ 40474
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110115537 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по предявен осъдителен иск от „И. Сярова“ ЕООД
срещу „Софармаси 10” ЕООД с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 7086.60 лева с ДДС, представляваща незаплатени разходи за
поддръжка, подробно описани в уточнителна молба от 22.02.2024г., свързани с
ползването на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Методи
Андонов“, № 6, по договор за наем от 11.10.2019г., обективиран в акт № 196, том I, peг.
№ 6268/2019г. по описа на нотариус Любка Сотирова, рег. № 400 в НК, за което са
издадени фактури №№ ********** от 30.04.2022г., ********** от 31.05.2022г.,
********** от 30.06.2022г., ********** от 08.08.2022г., ********** от 12.10.2022г.,
********** от 01.11.2022г. въз основа на чл. 7, ал. 1 от договор за наем от 11.10.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2023г., до
окончателното изплащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу
ищеца „И. Сярова“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с искане
последното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 3474.24 лева,
представляваща платени без основание от „Софармаси 10“ ЕООД на „И. Сярова“
ЕООД суми за услуги по поддръжка на прилежащите към отдадения под наем имот
общи части за периода от 07.02.2020г. до 31.03.2022г., за които били издадени следните
фактури № **********/01.02.2020г., № **********/21.04.2020г., №
**********/01.10.2020г., № **********/01.02.2021г., № **********/11.06.2021г., №
**********/04.10.2021г., № **********/01.02.2022г., № **********/28.02.2022г., №
**********/31.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба - 30.06.2023г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва в размер на 701.24 лева върху всяко едно от
вземанията, включени в общата сума от 4173.48 лева /вероятно поради техническа
грешка посочено като общ размер от 4175.48 лева/, и считано от датата на плащането
им, описана в молба-уточнение, до 30.06.2023г., а при условията на евентуалност - иск
по чл. 59 ЗЗД за същите суми.
Производството по делото е приключило с решение № 15021 от 01.08.2024г., с
1
което предявения от ищеца иск е изцяло уважен, а насрещният иск - отхвърлен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Софармаси 10“
ЕООД.
От ответника „Софармаси 10“ ЕООД е постъпила и молба по чл. 248 ГПК с искане
да бъде изменено посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени в
полза на ищеца, като същите бъдат намалени до минималния размер от 1008.66 лева. В
молбата са изложени доводи, че възнаграждението се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В срок е постъпило становище от ищеца чрез адв. Г., в което моли искането да се
остави без уважение. Твърди, че възражение за прекомерност от ответника не е
релевирано в срок, поради което същото се явява преклудирано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес като ответника иска
изменение на разноските на ищците, в който случай не се изисква списък по чл. 80
ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения от него иск и неоснователност на насрещния иск.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2200.00 лева с ДДС, за плащането на което са
представени доказателства - л. 294-л. 295 от делото. Същевременно, ответникът не е
релевирал възражение за прекомерност, както е посочено.
Ето защо, този съдебен състав намира, че размера на разноските, които следва да
се присъдят на ищците, не следва да бъде променян, за който си извод е изложил
мотиви както в крайния си съдебен акт, които не намира основание да промени.
При определяне на възнаграждението съдът може да намали същото при
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Според чл. 80 от ГПК,
искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция, като най-късно в това
заседание страната може да представи списък на разноските и доказателства, че са
заплатени. В същия смисъл е и т. 11 от ТРОСГТК № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. Макар и да не е изрично регламентирано в процесуалния закон, това е и
крайният процесуален срок, до който насрещната страна може да заяви своето
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, за да може то
да бъде преценено и съобразено от съда при постановяване на решението. При
разглеждане на делото в открито съдебно заседание, за да се приеме за своевременно
заявено, искането за присъждане на разноски или за намаляване на заплатеното
адвокатско възнаграждение поради прекомерност, следва да бъде направено устно или
с писмена защита, депозирана до приключване на последното съдебно заседание пред
съответната инстанция (така определение № 1096 от 28.05.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д.
№ 422/2023 г., определение № 50016 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 2970/2022 г., Г. К., І г.
о.; определение № 354 от 13.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2109/2014 г., Г. К., ІV г. о. и мн.
други). Този принцип обаче е приложим само когато страната, направила
възражението е била редовно призована за това заседание, макар и да не се е явила и
2
да не е изпратила свой представител за участие в него. Когато поради нередовно
призоваване, страната не е участвала в това заседание, не може да се приеме, че
нейното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано, откъдето следва, че то
може да бъде направено и с молбата за изменение на решението по реда на чл. 248
ГПК, чрез намаляване на присъденото с него на насрещната страна адвокатско
възнаграждение. В случая, възражение за прекомерност от ответника не е релевирано
до приключване на последното съдебно заседание пред настоящата инстанция. За
ответника не е налице изключението, изведено от съдебната практика, тъй като е бил
редовно призован за първото открито съдебно заседание – призовката му е била
връчена на 07.03.2024г., а за второто по ред открито съдебно заседание ответникът се
счита уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК. Ето защо, съдебният състав намира, че
при определя на възнаграждението не е могъл да ревизира същото, след като не е бил
надлежно сезиран със срочно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което не може да стори
и към момента, след като възражението за прекомерност се явява преклудирано.
В допълнение, определеното възнаграждение действително надхвърля минималния
размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ с оглед цената на иска – 7086.60 лева с
ДДС, в който случай възнаграждението би възлизало на 1008.66 лева без ДДС или
1210.39 лева с ДДС. Следва обаче да се държи сметка, че по делото е предявен
насрещен иск, спрямо който е осъществена защита, и по който се дължи отделно
възнаграждение по арг. от чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Софармаси 10“ ЕООД, ЕИК *********,
с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 15021 от 01.08.2024г.,
постановено по гр.д. № 15537/2023г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на
разноските и съдържащо се в молба с вх. № 257126/09.08.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след изтичане на срока за обжалване на
определението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3