№ 37250
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110130242 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД от *** ЕГН ********** с адрес *** с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца за
сумата 300 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство по
изп. дело № 899/2021 г. по описа на ***, ведно със законна лихва върху вземането от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2015 г. бил издаден дубликат на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 642/2008 г. на *** срещу настоящия ищец за неплатени
суми за ел. енергия и разноски. Въз основа на този изпълнителен лист и на подадена
молба на 08.06.2016 г. от *** е било образувано изпълнително дело № 122/2016 г. по
описа на **** срещу настоящия ищец. С постановление от 2021 г., изпълнителното
производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Впоследствие
*** подало нова молба за образуване на изпълнително дело от 05.11.2021 г., въз основа
на която било образувано изп. дело № 899/2021 г. по описа на ****. След образуването
на последното дело, взискателят предприел действия по принудително изпълнение
срещу длъжника /настоящ ищец/, като поискал налагане на запори по банковите му
сметки и ТВ, както и да бъде извършен опис на движими и недвижими имоти. На
18.04.2022 г., името на взискателя било променено на *** Твърди, че с решение №
314/22.11.2022 г. по гр. д. № 1060/2022 г. на ***, потвърдено с решение №
188/24.04.2024 г. по възз. гр. д. №83/2023 г. на *** /влязло в сила на 24.04.2024 г./, било
установено, че длъжникът и настоящ ищец не дължи на взискателя /ответник/ сумите
по дубликат на изпълнителен лист, издаден на 06.02.2015 г. по ч.гр.д. №642/2008 г. на
***, предмет на изп. дело № 899/2021 г. на ***, поради изтекла погасителна давност,
за която се сочи, че е изтекла към 01.03.2011 г. Ищецът счита, че извършването на
процесуални действия от страна на ответника към датата на образуване на изп. дело
№ 899/2021 г., не почивало на валидно основание. Сочи се, че поисканите от
взискателя действия по принудително изпълнение били поискани след повече от десет
години след изтичане на погасителната давност за вземанията по дубликата на
изпълнителния лист. След получаване на покана за доброволно изпълнение, ищецът
ангажирал адвокат, който да го представлява в изпълнителното производство, на
когото заплатил сумата от 300 лева. Счита, че е налице пряка причинна връзка между
заплатеното адвокатско възнаграждение и предприетите от съдебния изпълнител
1
действия. Сочи, че е налице и противоправност, състояща се в процесуалната
незаконосъобразност на действия/бездействия на съдебния изпълнител, предприети
след настъпила погасителна давност. Исковата претенция се основава на твърдения, че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но предвид подадено
възражение от длъжника, ищецът е предявил иска за установяване на вземането.
Видът на предявения иск – за установяване на вземане, относно което е
издадена заповед за изпълнение, налага да бъде приложено ч. гр. д. № 10817/2025 г. по
описа на СРС, 42 състав.
С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва да бъдат
допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
С подадения от ответника писмен отговор исковата претенция се оспорва като
се твърди, че ищецът следвало да упражни правата си в изпълнителния процес по реда
на чл. 435, ал. 1, т. 7 от ГПК, а не в отделен такъв. Доколкото жалба по посочения ред
не била подадена от длъжника, то възможността му да претендира разноски от
взискателя била преклудирана. Твърди, че относно задължението – предмет на
изпълнителното производство, длъжникът е осъществил защитата си по съдебен ред и
адвокатът му вече е получил адвокатско възнаграждение, т.е. не може да се
претендират разходи за адвокатско възнаграждение и за защита в изпълнителния
процес, тъй като се касаело за паралелни производства. Ответникът счита, че разноски
на длъжника биха се дължали, само ако е осъществил защитата си чрез адвокат
единствено в изпълнителния процес. На следващо място поддържа, че след като със
съдебно решение е уважен предявен от ищеца отрицателен установителен иск и е
обезсилен издаденият изпълнителен лист, съответно е разпоредено съдебният
изпълнител да бъде уведомен служебно, то не била налице необходимост от
осъществяване на процесуално представителство в изпълнителния процес. Твърди, че
адвокатът, осъществил защита на ищеца е бил наясно с постановеното решение по
отрицателния установителен иск и с подаването на молба за процесуално
представителство е подготвял формално основание за подаване на заявление по чл.
410 ГПК. Оспорва се претенцията за законна лихва. Твърди се, че по и.д. № 899/2021 г.
не са извършвани принудителни действия от 18.11.2021 г., настъпила е перемпция, т.е.
не било налице основание за защита по вече прекратено дело. Посочва, че от страна на
адвоката са извършвани различни действия с цел получаване на адвокатски
възнаграждения.
С писмения отговор са представени доказателства, които следва да бъдат
допуснати, тъй като допринасят за изясняване на делото.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК,
ищецът следва да проведе доказване, че са му причинени вреди от действието на лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие да е
противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника и да е налице пряка причинна връзка между действието и
настъпилата вреда. В тежест на ответника е да докаже, че служителите му са
действали правомерно, да установи обстоятелства, които изключват отговорността му.
По изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският
районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 10187/2025 г. по описа на СРС, 42 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11..2025
г. от 10,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен
препис от определението, а на ищеца – от писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3