РЕШЕНИЕ
№ 1432
гр. Пловдив, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300502111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт И. И., против Решение № 1696 от
18.04.2023 г. по гр.д.№ 18058 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с
което се признава за установено по иск, предявен от Ц. Д. М., ЕГН ********** срещу
„Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, че клаузата за такса бързо разглеждане, уговорена в
договор за кредит № *** от *** г.,предвиждаща задължение на ищеца за заплащане на
сума в общ размер на 268,20 лв. – такса за бързо разглеждане на договора за кредит, е
нищожна поради противоречие със закона на основание член 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както
и се осъжда „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на адв. Е. Г. И., ПАК, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАд в, сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ, както и да заплати на Ц. Д. М. разноски по член 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв.
за държавна такса по производството и и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на
първоинстанционното решение. Поддържа се, че Ц. Д. М. е погасила изцяло и
наведнъж задължението си по договора, включително и таксата за бързо разглеждане
от 268,20 лв. на 19.05.2022 г. Посочва, че в потребителския профил на ищцата по
кредита са налице два записа относно плащания - първият е за отпускане, а вторият за
погасяване на общото задължение по кредита. Излагат се съображения, че
предявеният иск е за обявяване нищожността на посочената клауза без да се иска
1
връщане на така заплатената сума, поради което обявяването на нищожността на
клаузата нямало да доведе до постигането на правен резултат за ищцата. По
изложеното се оспорва наличието на налице правен интерес от самостоятелното
предявяване на иск за обявяване нищожността на клаузата без този иск да е съединен с
иска за връщане на сумата, платена по клаузата. Въз основа на горното се поддържа, че
правото на иск не е надлежно упражнено, поради което предявеният иск е
недопустим. Искането към въззивния съд е да обезсили първоинстанционното
решение като недопустимо. Претендира се присъждането на разноските в
първоинстанционното и въззивното производство, включително на юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ц. Д. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.Е. И., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорват се доводите за недопустимост на предявения иск. Излагат се съображения за
правния интерес на ищцата от предявяването на иска с позоваване на съдебна
практика, която се цитира. Обосновават се доводи, че при уважаването на иска за
ответното дружество ще се породи задължение да заплати надплатените суми. Моли да
се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ц. Д. М.
против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с която е предявен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата от сключения между тях договор за кредит
№ *** от *** г., установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане
в размер на 268, 20 лева е нищожна като противоречаща на принципа на добрите
нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално-правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори относно
сключването на договор за потребителски кредит № *** от *** г., между „ВИВУС.БГ“
ЕООД като кредитодател и Ц. Д. М. като кредитополучател. По силата на процесния
договор ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1300 лв. със
задължение да я върне в срок от 30 дни при лихвен процент - 40,99 %, ГПР – 49,7 %. В
договора е уговорена и такса за бързо разглеждане в размер на 268, 20 лв., като общата
дължима сума по кредита е в размер на 1 612 лв. По делото са представени Общи
условия на договора за кредит. Приложено е и преводно нареждане от дата ***г. с
наредител „ВИВУС.БГ“ ЕООД и получател Ц. Д. М. за сумата от 1300 лв.
От неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че в размера на ГПР не е
включен разходът на потребителя за таксата за експресно разглеждане. Вещото лице е
заключило, че с включване на последната е налице оскъпяване на договора с 20, 63 %.
С обжалваното решение районният съд е приел, че таксата за бързо разглеждане
не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а е свързана с
усвояването и управлението на кредита. Според районният съд процесната клауза за
2
бързо разглеждане в договора е неравноправна, тъй като противоречи на член 10а, ал. 2
ЗПК, поради което е нищожна. По изложеното е уважена исковата претенция и е
проглесна нищожността на оспорената клауза за бързо разглеждане.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо като при постановяването му не е било допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на
решението по изложените съображения за липсата на правен интерес у ищцата от
предявяване на иска за обявяване нищожността на клаузата без същият да е съединен с
иск за връщане на платената по клаузата сума. Правният интерес на ищцата от
предявяване на иск за прогласяване на нищожност на клаузата за бързо разглеждане на
искането за кредит в договора с ответната страна е следствие от качеството й на страна
по този договор. За нея винаги съществува интерес от установяване със сила на
пресъдено нещо на действителността на правоотношенията, в които е встъпила. В
какъв обем ще защити правата си – дали само чрез установяване на
недействителността на договора или чрез осъдителен иск за връщане на недължимо
даденото, е въпрос на преценка на самата страна и този й избор е защитен от принципа
на диспозитивното начало в процеса, т.е. всеки ищец да избере пътя на защита на
правата си. Без всякакво значение за правния интерес от предявяване на иск за
обявяване на нищожност на договор е фактът дали задълженията по този договор са
изпълнени. В същия смисъл са и указанията, дадени от ВКС в т.2 на ТР№8/2012,
съгласно които правен интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Макар
същите да са дадени конкретно за установителен иск за собственост, намират
приложение за всеки един установителен иск, при който страна в правоотношение
желае да установи или оспори действителността му.
С оглед на изложеното на основание на разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението, при което съдът е ограничен
от оплакванията в жалбата, тоест съдът е обвързан от релевираните във въззивната
жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, а единствено такива за неговата недопустимост, които
се каза, че са неоснователни. По същество настоящият съдебен състав намира
решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от районния
съд и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споделят се и
изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото
доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не
следва повторно да бъдат анализирани и на основание чл.272 ГПК се препраща към
мотивите на първоинстанционния акт, с което същите стават част от съжденията в
настоящия съдебен акт.
Ето защо решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на
въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
3
пред въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.,
определено по реда на чл. 7, ал. 2 и §2 а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото безплатно
процесуално представителство във въззивната инстанция на Ц. Д. М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1696 от 18.04.2023 г. по гр.д.№ 18058 по описа за
2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на Еднолично адвокатско
дружество Е. И., ЕИК ***, със съдебен адрес ***, представлявано от Е. Г. И., сумата от
480 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство във въззивната инстанция на Ц. Д. М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4