Определение по дело №1131/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 77
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20211510101131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. Дупница , 14.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510101131 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. М. БР., ЕГН **********, с адрес: село
********, ул. “*********“ № 82, общ Бобошево, обл. Кюстендил, чрез адв. Е.Б. - БлАК, със
служебен адрес: гр. София, ул. "Цар Асен" № 1, ет.2, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище: гр. София, общ. Столична, п.к.1301, ул. “Света София“, № 7, ет.5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров. Искането е за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди от претърпяна трудова злополука: 80 000
лева за претърпените от него болки и страдания - неимуществени вреди, ведно със законна лихва
от 08.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и имуществени вреди: 1 753,
23 лева - разходи за лечение, 3 817, 66 лева - пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
полагащото се брутно трудово възнаграждение и получените по обществено осигуряване
обезщетения за временна неработоспособност за периода 08.06.2016 г. - 28.02.2017 г., 17 520 лв. -
обезщетение за бъдещ период, изчислено като разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение преди трудовата злополука и минималната работна заплата за страната, за
периода от 08.06.2016 г. до 01.06.2019 г.
В исковата молба се сочи, че ищецът е работил като миньор във „Фундаментал“ ЕООД –
Бобов дол; на 08.06.2016 г. претърпял трудова злополука, довела до претендираните
неимуществени и имуществени вреди. Между работодателя „Фундаментал“ ЕООД и ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е бил налице действащ към 08.06.2016 г. договор за застраховане на
служителите на застраховащия по средносписъчен състав за риска „трудова злополука“. Сочи се,
че работникът има право на избор да предяви претенциите си срещу работодателя или срещу
застрахователя.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е гаранционно-обезпечителна и безвиновна -
той отговаря спрямо пострадалия работник само поради факта на съществуващото трудово
правоотношение. Отговорността на застрахователя по застраховка „трудова злополука" е
договорна и е функционално свързана с отговорността на застрахования - застрахователят е
длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. И в
двата случая се търси обезщетение за причинени неимуществени вреди, но те произтичат от
различни фактически състави. Именно с оглед защита интересите на увредените лица
законодателят е установил на тяхно разположение прекия иск срещу застрахователя.
1
В исковата молба не са изложени твърдения, които да обосновават наличието на трудов спор
по смисъла на чл.357 във вр. с чл.200 КТ, доколкото претендираното обезщетение се основава на
сключения между „Фундаментал“ ЕООД и ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД застрахователен
договор. Наличието на трудовоправно отношение с „Фундаментал“ ЕООД е относимо към
материалноправната легитимация на ищеца като трето ползващо се лице, а спорът за изпълнението
или неизпълнението на застрахователния договор има облигационен, а не трудовоправен характер
/в този смисъл е Определение № 309 от 16.10.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2008 г., II т. о., ТК/.
Предвид изложените обстоятелства и направеното искане, ищецът е предявил пряк иск
срещу застрахователя по чл.448, ал.7 вр. с чл.459, ал.4 от Кодекса за застраховането. За разлика от
иска по чл.200 КТ, насочен срещу работодателя, прекият иск срещу застрахователя не попада в
приложното поле на трудовите спорове по чл.104, т.4 ГПК, т.е. при цена на иска над 25 000 лв. е
подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Независимо от конкретните претърпени болки и
страдания, искът срещу застрахователя за неимуществени вреди е един /Решение № 214 от
8.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1069/2017 г., I т. о., ТК/. Предвид цената на иска за неимуществени
вреди, която е над 25 000 лева – 80 000 лв., искът е родово подсъден на окръжен съд.
Поради това производството пред ДнРС следва да се прекрати, като делото следва да се
изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Кюстендил предвид разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1131/2021 г. по описа на Районен съд
- Дупница.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд - Кюстендил.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
2