№ 10685
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110159283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „*** срещу И. Л. М., с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 42,64 лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се
****, с аб. № *** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г., до окончателното плащане, и 13,09 лв. - мораторна лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.04.2024
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2024 г. по ч.
гр. д. № 30850/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответницата И. Л. М., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, с аб. № *** като тя не е изпълнила
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия, в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия на дружеството от 2016 г. купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, което ответницата не е сторила, поради което претендира
от него посочените по-горе суми. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. Л. М., чрез назначения й по реда
1
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основА.е и по размер. Навежда довод за изтекла погасителна
давност по отношение на процесните вземА.я. Оспорва изпадането си в забава поради
липсата на представени доказателства за публикуване на общата фактура на сайта на
топлофикационното дружество. Заявява, че е тежест на ищеца е да установи начина на
отчитане на показА.ята на средствата за търговско измерване, както и че
претендираната сума отговаря на обема на действително потребената топлинна
енергия, която да е реално разходвана. Счита, че исковата претенция е неясно
формулирана, тъй като не е конкретизирано какъв е характерът на доставената
топлинна енергия – за БГВ, отопление или сградна инсталация. Оспорва ищецът да е
изпълнил задължението си да публикува на общите си условия в един централен и
един местен всекидневник, поради което тези общи условия не са станали
задължителни за потребителите. Оспорва се сключването на договор между ищеца и
„***, тъй като към исковата молба не се представя такъв. Счита се за неясно при
условията на какви одобрени от КЕВР цени са начислени процесните вземА.я. Оспорва
се доказателствената стойност на представените от ищеца изравнителни сметки. По
тези съображения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
В проведеното на 15.05.2025 г. съдебно заседА.е дружеството-ищец, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете.
В същото съдебно заседА.е особеният представител на ответницата излага
съображения за ненадлежната й пасивна процесуална легитимация, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че към момента на депозиране на исковата
молба И. Л. М. не е собственик на процесния имот. Излагат се и доводи за липса на
договор между етажната собственост и топлинния счетоводител „***. С оглед на това
се прави искане за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основА.е чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие
на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между стрА.те през
исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, а също така
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между стрА.те по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
2
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че стрА.те по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява стрА. по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Неоснователни се явяват възраженията на особения представител на И. М. за
липса на пасивна процесуална легитимация, доколкото в заявлението по чл. 410 ГПК, а
и в исковата молба са въведени надлежни твърдения, че ответницата е била собственик
на процесния имот за периода, за който се претендират сумите за доставена, но
незаплатена стойност на топлинна енергия. Поради това ирелевантно е
обстоятелството, че към момента на сезиране на съда ответницата не е била
собственик на процесния имот.
В случая не е спорно, а и от доказателствения материал по делото се
установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот
въз основа на нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175/04.09.2008 г., том
V, рег. № 14959, дело № 898/2008 г. на нотариус Росица Рашева, рег. № 203 на НК,
като на 12.11.2009 г. е подала заявление-декларация до „*** за откриване на партида за
имота на нейно име. Установява се още, че ответницата се е разпоредила с правото на
собственост върху процесния имот на 16.12.2020 г. с нот. акт № 132, том I, рег. № 5753,
дело № 122/2020 г., като в т. 3 от нотариалния акт е предвидено продавачът да предаде
владението на имота на купувача в деня, в който постъпят сумите от цялата продажна
цена по посочените в акта банкови сметки, като продавачът се задължава да заплати
всички консумативни разходи за имота до предаване на владението. Видно от
приложения по делото „протокол-опис въвод във владение“, купувачът е въведен във
владение на имота на 09.01.2021 г.
С оглед на горното, следва извод, че между ищеца, от една страна, и
ответницата И. Л. М., от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение
за процесния период 01.05.2020 г. - 31.12.2020 г., произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответницата,
имайки качеството „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга.
Данни относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и на самия имот се установяват от събраната
по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа
експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – предварителен договор
за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди №
727/27.03.2008 г., протокол от проведено на 09.10.2009 г. Общо събрА.е на ЕС на
сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение.
Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказА. с
3
приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия
доказателствен материал по делото. От него се установява, че количеството топлинна
енергия, постъпило в сградата-етажна собственост, е измервано чрез монтиран в
абонатната станция общ топломер, който е преминал метрологични проверки,
установяващи неговата техническа изправност, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за
сметка на ищеца. Дяловото разпределение е извършвано от „***. Установява се, че в
сградата са монтирА. топломери и водомери с дистанционно отчитане, като през
процесния период в имота не се е потребявала топлинна енергия за отопление на имот
и за битово горещо водоснабдяване. Количеството топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, било определяно въз основа на пълния отопляем обем на имота по
проект и в съответствие с действащите за периода норми и огрА.чения, а
изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение, са в съответствие с
действащата нормативна уредба (ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването). Вещото лице констатира, че за процесния периода за имота е
начислявана топлинна енергия единствено за сградна инсталация. Прогнозно
начислената сума за топлинна енергия абоната за периода 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.
е 50,18 лв., като изравнителната сума за периода е 27,63 лв. за получаване.
Следователно по делото се установява реалната доставка на топлинна енергия за
процесния период.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се
основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото
лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не
единствено на счетоводните записи на ищеца. На база на заключението на СТЕ следва
извод, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период, след
приспадане на изравнителната сума, възлиза на 22,55 лв., за която сума искът за
главница се явява за основателен, а за горницата до пълния претендиран размер от
42,64 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В процесния период приложими към договорните отношения между стрА.те са
били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на
12.08.2016 г.
По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна
енергия, съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който
срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура, която в случая е
издадена на 31.07.2021 г.
Предвид изложеното, размерът на лихвата върху стойността 22,55 лв. за периода
на забава от 15.09.2021 г. до 29.04.2024 г., изчислен от съда на основА.е чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на 6,80 лв., като за горницата до
пълния предявен размер от 13,09 лв. искът за мораторна лихва се явява неоснователен.
4
От ответницата своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК), вземА.ята за доставена топлинна енергия се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащА.я“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задълженията на потребителите за плащане стойността
на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащА.я са с еднакъв или различен
размер. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, а съгласно ал. 2, ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В случая се
счита, че исковете са предявени на 22.05.2024 г. - с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, от която дата давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата
фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме,
че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези общи условия
вземА.ята за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с
изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент
започва да тече давността за всяко месечно вземане.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 22.05.2024 г.,
вземА.ята на ищеца за стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020
г. до 31.12.2020 г. са погасени изцяло, предвид това че вземането за последния месец
от периода (декември 2020 г.) е възникнало на 01.01.2021 г. и е станало изискуемо на
15.02.2021 г. - с изтичане на 45-дневния срок за плащане, тоест давността за вземането
за последния месец от периода е изтекла на 15.02.2024 г. - преди датата на подаване на
заявлението.
Ето защо към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на
22.05.2024 г. всички вземА.я, чиято изискуемост е настъпила преди 22.05.2021 г., тоест
вземА.ята на ищеца за топлинна енергия за 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на
22,55 лв. са били погасени и по давност.
На основА.е чл. 119 ЗЗД, поради погасяване на главното вземане следва да се
считат погасени поради изтекла давност и вземА.ята за законна лихва върху
главницата в размер на 6,80 лв. за периода 15.09.2021 г. до 29.04.2024 г.
Поради гореизложеното, с оглед на извода за частична неоснователност на
5
претенциите, както и за погасяването им по давност в останалата им част, исковете
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, ЕИК ***, срещу И. Л. М., EГН **********,
иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между стрА.те, че И. Л. М. дължи на „***
сумата от 42,64 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 31.12.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се ****, с аб. № *** ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г.,
до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30850/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, като
погасен по давност за сумата от 22,55 лв. и като неоснователен до пълния предявен
размер от 42,64 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, ЕИК ***, срещу И. Л. М., EГН **********,
иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между стрА.те, че И. Л. М. дължи на „*** сумата от 13,09
лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 29.04.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30850/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, като
погасен по давност за сумата от 6,80 лв. и като неоснователен до пълния предявен
размер от 13,09 лв.
Решението е постановено при участието на „***, ЕИК 1*** - трето лице-
помагач на страната на ищеца „***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6