Решение по дело №13417/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2588
Дата: 8 юли 2025 г.
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20243110113417
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2588
гр. Варна, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110113417 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба на основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ от А. п.з.на
РБ, със седалище ***, срещу Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „А.Х.“, с
ЕИК**** и В. Д. Д., с ЕГН ********** с адрес в ***.
В исковата молба ищцовата твърди, че на ***.2022 г. е бил сключен трудов договор
** между Сдружение „А.Х.“, като работодател, и В. Д. Д., като служител, като към договора
били сключени и шест допълнителни споразумения. Договорът бил за длъжността „здравен
медиатор“ с работно време 4 часа и трудово възнаграждение в размер 355 лв. За
работодател, договорът бил разписан от Н.Г.Й., като член на УС на. При извършена справка
в регистър БУЛСТАТ и ТР се установило, че Й. била заменена като член на УС на 22.03.2013
г., след която дата тя не била част от УС. С последни промени, вписани на 21.10.2021 г., като
членове на УС били посочени Р.Г.М.-П. и А.К.П., а като председател – В. Д. Д.. При
извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна и поискани обяснения от В.
Д. бил представен протокол от общо събрание на Сдружение „А.Х." от 20.06.2022 г., в който
било отбелязано по т.3 от дневния ред, че бил избран нов УС. Като членове на същия били
вписани В. Д. Д., Р.М. П., А. К. П. и Н.Г.Й.. Протоколът бил подписан от В. Д. Д. -
председател на Сдружението и Н. Й. - секретар-протоколист. Същевременно от
публикувания актуален дружествен договор (чл.26) било видно, че УС се състои от три лица
- членове на Организацията, избрани на общо събрание за срок 5 години. До вписване в
регистъра на съда на новоизбрания УС, старият продължавал да действа като изпълнявал
правата и задълженията си. А съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ на вписване в регистъра на
тези лица подлежат органите, имената на членовете на управителния орган, имената и
длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел. В случая Н.
Й. не е фигурирала като вписана в качеството й на член на управителния съвет при
сключване на договора.
Ищцовата страна сочи, че съгласно чл.74, ал.3 от КТ в случаите, когато контролен или
1
друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от
основанията, посочени в чл.74, ал.1 от КТ, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по
действителността на трудовия договор. Сочи, че А. п. з. на РБ, в качеството на орган, който
изпълнява проект „Солидарност“ и осъществява контрол по изразходването на европейски
средства, е установила и е събрала данни за трудов договор, сключен в противоречие със
закона – именно процесният. В случая ответницата В. Д. Д. сключила договора и
споразуменията към трудовия договор „сама със себе си“, като представител на
работодателя и в същото време като служител на длъжността „здравен медиатор“, без право
на това и в нарушение на законовата забрана за това. Ако ответницата В. Д. Д., в качеството
й на председател на сдружението, имала и качество работник, то тя била в конфликт на
интереси, защото следвало сама да упражнява дисциплинарна власт спрямо себе си, сама да
си разрешава отпуски други, а това било недопустимо.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцовата страна моли съда да
прогласи за недействителни трудов договор ** от ***.2022 г. сключен между ответника
СНЦОП „А.Х.“ (като работодател) и ответницата В. Д. Д. (като служител), както и на
допълнителни споразумения от ***.2022 г., ***.2022 г. (3 бр.), от **.2022 г. и от **.2022 г.
към същия трудов договор между същите страни, поради противоречието им със закона и
поради заобикаляне на закона.
В представения от ответната страна СНЦОП „А.Х.“ отговор на исковата се сочи, че
исковата молба е неоснователна. Страната твърди, че за сключването и прекратяването на
трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, а общото договорно
представителство по ЗЗД не съдържа норми относно общото и специално пълномощие,
каквото съществува в търговското право, поради което то няма приложение в отношенията
между нетърговци и по-специално в трудовите правоотношения. Счита че не са налице
сочените от ищеца нарушения при сключването на трудовия договор и споразуменията към
него. Предвид това моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Ответницата В. Д. Д. поддържа изразеното от сдружението становище. Счита
предявените искове за неоснователни и моли да се отхвърлят.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
„А.Х.“ е сдружение с нестопанска цел, с дейност в обществена полза, като председател на
сдружението е ответницата В. Д. Д.. Съгласно служебно извършена от съда справка в
Регистър на ЮЛНСЦ, се установява, че В. Д. Д. е представляващ сдружението, считано от
21.10.2021 г. На 20.06.2022 г., на проведено общо събрание на сдружението, са били взети
решения по обявени точки от дневния ред, между които и избиране на нов управителен
съвет. За членове на УС са били избрани В. Д. Д., Р.М. П., А.К.П. и Н.Г.Й..
На 25.07.2022 г. и на 15.08.2022 г. между А.п.з., в качеството на възложител и ответната
страна „А.Х.“ Сдружение, представлявано от В. Д. Д., в качеството на работодател, са били
сключени договори за осигуряване на заетост по проект „Солидарност“, съответно СТ*** и
СТ***. По силата на договорите възложителят възлага, а работодателят приема да наеме на
трудов договор на пълно или непълно работно време насочено/и и одобрено/и от
възложителя лице/а от целевата група по условията на проект „Солидарност“, в срок от едни
месец от датата на влизане в сила на договора.
В изпълнение на горепосочените договори на ***.2022 г. е бил сключен трудов договор
** от същата дата между Сдружение „А.Х.“, представлявано от Н.Г.Й. от една страна, в
качеството на работодател, и от друга страна В. Д. Д., в качеството на служител. С договора
работодателят е възложил, а служителят е приел да изпълнява длъжността „здравен
медиатор“, с място на работа институции/лечебни заведения; с работно време от четири часа
и основно месечно възнаграждение от 355 лв. Договорът е сключен за срок от един месец.
На същата дата ***.2022 г. е било сключено допълнително споразумение към трудовия
договор между същите страни, като сдружението е представлявано от В. Д. Д., в качеството
2
на председател. Допълнителни споразумения към договора са били сключени и на ***.2022
г. – з бр.; на **.2022 г. и на **.2022 г. По всички тях Сдружение „А.Х.“ е представлявано от
В. Д. Д., като същата е подписала договора и в качеството на служител. От справка за
актуалното състояние на трудовите договори на В. Д. Д., се установява че сключеният между
нея и Сдружение “А.Х.“, трудов договор от ***.2022 г., е прекратен на 01.01.2023 г.
Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност по делото от
представените писмени доказателства, а и страните нямат спор по отношение на фактите.
На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: Съгласно
разпоредбата на чл.74, ал.2 от КТ спорът се разглежда по реда на глава осемнадесета, т.е.
представлява трудов спор, но предвид характера на предявените искове (за прогласяване
нищожност на договор), същите не следва да се считат обвързани със сроковете по чл.358 от
КТ. Основанията за нищожност на трудовите договори, които са предвидени за разглеждане в
разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ са противоречие със закона и заобикаляне на закона. Други
основания за нищожност на договорите не са предвидени за разглеждане в производство по
трудов спор. В случая с исковата молба ищцовата страна е посочила, че трудовият договор и
допълнителните споразумения противоречат за закона и го заобикалят, а в допълнителна
уточняваща молба е посочено, че трудовият договор е сключен при липса на съгласие от
управителния орган. След изискване на уточнение страната е посочила, че е налице
противоречие на разпоредбите на чл.38 от ЗЗД, чл.18, ал.1 от ЗЮЛНЦ и чл.31, т.1 от
ЗЮЛНЦ. Доколкото са посочени две основания за нищожност, а договорът не може да е
нищожен едновременно на две основания, съдът следва да разгледа основанията в условията
на евентуалност, като първо се произнесе по по-тежкия сочен порок, в случая противоречие
със закона.
Като фактическо основание за нищожност ищцовата страна е посочила обстоятелството,
че при сключване на трудовия договор от ***.2022 г. между сдружението и ответницата Д., в
качеството й на служител, сдружението е представлявано от лице, сочено за член на УС,
което към този момент е избрано за член на УС, но това обстоятелство не е вписано в
регистъра към момента на сключване на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че
решенията на общото събрание за избор на нови членове на УС не поражда действие от
датата на вписването им в регистъра на ЮЛНЦ, тъй като произвеждат незабавно действие
по отношение на сдружението, неговите органи и членове. Вписването на персоналните
промени няма конститутивно действие по отношение на органите на управление на
сдружението и неговите членове. По отношение на тях решенията на ОС са задължителни от
датата на приемането им. Вписването е от значение само за третите добросъвестни лица,
каквато хипотеза в случая не се разглежда. По същността си твърденията на ищцовата
страна се отнасят за сключен договор без представителна власт, доколкото се твърди, че
лицето, представляващо сдружението към момента на сключване на договора, не е
разполагало с правата да представлява юридическото лице. Съгласно, чл.31, ал.1 от
ЗЮЛНСЦ, управителният съвет представлява сдружението, както и определя обема на
представителната власт на отделни негови членове. С устава на сдружението (чл.33,т.2 от
устава) е предвидено, че председателят на „А.Х.“, представлява организацията в страната и
чужбина в отношенията й с други лица. Предвид това действително при сключването на
договора между сдружението и ответницата Д., сдружението не е било представлявано от
лице, разполагащо с права да го представлява, което е действало без представителна власт. В
този случай, обаче на липсата на представителна власт може да се позове само лицето, от
името на което сключен договорът /съгл. ТР №5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК/. Дори и да се приеме, че по силата на чл.74, ал.3 от КТ ищцовата страна може да
иска прогласяване на недействителност на трудов договор, то тя има правата да го направи
относно договорите противоречащи на закона, или тези които го заобикалят.
Съдът счита, че относно сключения трудов договор ** от ***.2022 г. между ответника
СНЦОП „А.Х.“ и ответницата В. Д. не е налице нищожност, основана на противоречие на
закона, тъй като не е налице нарушение на разпоредбите, посочени от ищцовата страна.
Предвид това предявеният иск на осн. чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ за прогласяване на
3
нищожността на трудовия договор на основание противоречието му с разпоредбите на чл.38
от ЗЗД, чл.18, ал.1 от ЗЮЛНЦ и чл.31, т.1 от ЗЮЛНЦ, като неоснователен и недоказан,
следва да се отхвърли. Относно предявения в условията на евентуалност иск на основание
за нищожност заобикаляне на закона, то този иск е основателен и доказан. Трудовият
договорът е нищожен, като заобикалящ закона, защото при участието на член на УС -
Н.Г.Й., като представител на юридическото лице, вместо председателя В. Д., е постигнато
заобикаляне на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, която съдържа забрана представителят да
договаря от името на представлявания със себе си, тъй като в случай, че председателят на
сдружението В. Д. бе участвала като представител на възложителя, би се стигнало до
договаряне със себе си. Предвид това и на посоченото основание, договорът следва да се
обяви за нищожен.
Относно допълнителните споразумения, сключени на ***.2022 г., ***.2022 г. (3 бр.), от
**.2022 г. и от **.2022 г., при които сдружението е представлявано от ответницата В. Д. Д.,
то същите са нищожни като противоречащи на закона – на разпоредбата на чл.38, ал.1 от
ЗЗД, доколкото ответницата е договаряла със себе си, без да има за това съгласие на
управителния орган на сдружението. Ето защо на това основание допълнителните
споразумения следва да се прогласят за нищожни.
При този изход на процеса ответниците следва да заплатят на ищцовата страна
направените по делото разноски от 213 лв. – внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лв., т.е. общо разноски от 513 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на А. по з. на Р. Б., със седалище ***, трудов
договор ** от ***.2022 г., сключен между Сдружение „А.Х.“, ЕИК по БУЛСТАТ ****, със
седалище в ***, представлявано от Н.Г.Й. и В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес **, на
основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ, поради заобикаляне на закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска на А. по з. на Р. Б., със седалище ***,
Допълнително споразумение от ***.2022 г.; 3 броя Допълнителни споразумения от
***.2022 г.; Допълнително споразумение от **.2022 г. и Допълнително споразумение от
**.2022 г., сключени между Сдружение „А.Х.“, ЕИК по БУЛСТАТ ****, със седалище в ***,
представлявано от В. Д. Д. и В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.74,
ал.3 във вр. с ал.1 от КТ, поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ от А. по
з. на Р. Б., със седалище ***, против Сдружение „А.Х.“, ЕИК по БУЛСТАТ ****, със
седалище в **, представлявано от В. Д. Д. и В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, за
прогласяване на нищожността на трудов договор ** от ***.2022 г., на основание
противоречие със закона.
ОСЪЖДА Сдружение „А.Х.“, ЕИК по БУЛСТАТ ****, със седалище в ****,
представлявано от В. Д. Д. и В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.
по з. на Р. Б., със седалище ***, направените по настоящото дело разноски в размер на 513
лв. (петстотин и тринадесет лева).
Решението подлежи на обжалване от страните пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4

5