№ 10
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20221100513312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 61286/01.12.2022 г., подадена от длъжника
Гаранционен фонд, срещу разпореждане от 29.11.2022 г. по изпълнително дело №
20228600401685, с което ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, е
оставил без уважение възражението на длъжника, в частта за намаляване на
адвокатското възнаграждение.
Жалбоподателят сочи, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, претендираното
възнаграждение не било съобразено с липсата на каквато и да е фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело, както и с извършените изпълнителни действия,
които от страна на взискателя се състояли единствено в изготвянето на молба за
образуване на изпълнителното дело. Сочи, че Гаранционният фонд осъществява
публична дейност, спрямо него не се налага каквато и да е принуда за реализиране на
вземанията и задължението било платено в срока за доброволно изпълнение.
Взискателят счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че
възнаграждението в размер на 600 лева, с вкл. ДДС, е в законоустановения минимум,
съгласно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Позовава се на
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че
адвокатът като правен субект има право да уговаря отношенията си с клиентите, респ.
1
да сключва договор за правна помощ и съдействие, с който да уговаря размера на
предоставената услуга. Излага съображения относно дължимото адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вкл. и че
основанието по чл. 38 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20228600401685 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 26.10.2022 г. по молба на взискателя
З.А.Р., подадена чрез адв. Г.Р., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
14.10.2022 г. по гр.д. № 1149/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, съгласно който
Гаранционен фонд е осъден да заплати на З.А.Р., законна лихва върху обезщетението
от 84 000 лева, за периода от 05.06.2020 г. до 02.02.2021 г., в размер на 5 570 лева.
Молбата от 26.10.2022 г. съдържа искане за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, претенция за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева и заявление, че на ЧСИ се възлагат всички
правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
договореното възнаграждение е по чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
На 26.10.2022 г., ЧСИ е образувал изпълнителното дело, приел е разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и на Гаранционния фонд е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която е получена от него най – късно на 27.10.2022
г.
На 28.10.2022 г. длъжникът е депозирал възражение срещу приетия размер на
адвокатското възнаграждение и таксите по изпълнителното дело.
С постановление от 02.11.2022 г., ЧСИ е намалил размера на обикновените
такси и разноски по изпълнителното дело.
На 03.11.2022 г., по банковата сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 6888.32
лева, която е „разпределена“ от ЧСИ – с Констативен протокол от 11.11.2021 г.
С обжалваното разпореждане от 29.11.2022 г., съдебният изпълнител е оставил
без уважение възражението на длъжника, в частта за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който
2
подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по
съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес,
който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи
за всички изпълнителни способи.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението (разпореждането от
29.11.2022 г.), с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение на 200 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20228600401685
по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
26.10.2022 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен лист.
Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя
представител е осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за
образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на
взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист.
На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният
представител на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за
него възнаграждение се дължи от длъжника, като към сумата от 200 лева следва да се
прибави и 20 % ДДС, или общо 240 лева.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
3
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК.
След образуване на изпълнителното дело, взискателят не е предприемал
други действия за удовлетворяване на вземанията си, като задълженията са погасени
от длъжника 8 дни след образуване на изпълнителното дело (и в срока за доброволно
изпълнение).
С оглед на изложеното, дължимите от Гаранционен фонд разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 240 лв. (с
ДДС) – за образуване на делото.
Доводите и възраженията на взискателя са неоснователни. Свободата на
договаряне предоставя на страната възможност да уговори какъвто размер на
възнаграждението прецени. Друг е въпросът, обаче, за дължимото от противната
страна възнаграждение, което се определя съобразно цитираните по-горе разпоредби.
По делото изобщо не е поставян въпросът относно наличието на основание за
заплащане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА, поради което и доводите в
тази връзка са изцяло неотносими.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
над сумата от 240 лв. до приетия от ЧСИ размер от 600 лева и вместо това
адвокатското възнаграждение следва да се намали на 240 лева.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.11.2022 г. по изпълнително дело №
20228600401685, в частта с която ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ, е оставил без уважение
молба на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за сумата над 240
лева до 600 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20228600401685 по
описа на ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати
на взискателя по изп.д. № 20228600401685, в размер на 240 лева (с вкл. ДДС).
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5