Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1487/14.08.2018г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Венета Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2274/2017г. по описа
на ВОС, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Д.Р.Д. срещу Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на 1/3 ид.ч. от вилно място, с идентификатор 10135.2520.1949,
находящо се в гр. Варна, район „Приморски“, м.„Траката“, ул. „8-ма“ № 106,
цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници на мястото по нотариален акт: имоти пл. №№ 1947, 1948, 1951, 5045
и път, а по скица: имоти с идентификатори №№ 10135. 2524. 27, 10135. 2520.
1948, 10135. 2564. 1177, 10135. 2520. 5045, ведно с изградената в имота жилищна
сграда, съставляваща две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв. м.,
с идентификатор 10135. 2520. 1949.1, въз основа
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002 г. на
нотариус Диана Стоянова, рег. № 192 от НК, поради обявяване за нищожно на
разпореждането с притежаваната от него идеална част от имота, с влязло в сила
на 19.04.2017г. решение по гр. д. № 14369/2016 г. на ВРС, с което е прогласена
нищожността на прикритата сделка, както и искове с правно основание чл.26 ал.2
пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения договор за
ипотека, обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на
нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 от НК, като при условията на евентуалност
се иска прогласяване нищожността на договора за притежаваната от ищеца 1/3 ид.
ч. от имота, с едни и същи твърдения, а именно, че договорът е сключен при липса
на съгласие, тъй като банката не би сключила договор за ипотека за идеална част
и липса на съгласие на ищеца като съсобственик, както и поради липсата на
форма, тъй като същият не е подписал този договор и не е участвал в нотариалното
производство.
В исковата
молба се твърди, че през 2002г. ищецът и ответниците – физически лица, негови
родители, които тогава и към настоящия момент са в граждански брак, са
придобили чрез правна сделка покупко-продажба процесния имот, подробно описан в
№ 26, том IV, рег. № 6267,
дело № 284/2002 г. на нотариус Диана Стоянова, като се поддържа, че макар в
нотариалния акт да не са посочени квотите, ищецът е придобил в 1/3 ид.ч. от
имота, а останалите 2/3 ид.ч. са придобити от родителите му. След закупуването
на вилното място изградили нова сграда, състояща се от две жилища, на два етажа
със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., която е узаконена с акт за узаконяване №
20/11.03.2003г. Излага се, че ищецът е придобил в собственост по приращение 1/3
ид.ч. от сградата, като впоследствие без строителни книжа са изградени покрит
коридор от север, външна баня-сауна, две стопански постройки, остъклен навес на
три нива, навес без оградни стени, каменна подпорна стена от север, ограда по
целия имот – масивна каменна с метални пана и др., а строителството е извършено
в периода 2002 – 2005г., като от тези подобрения ищецът е придобил по
приращение също 1/3 ид.ч. С нот.акт № 171/31.08.2006г. на нотариус В. Петров,
със съгласието на баща си, ищецът, продал на майка си 1/3 ид.ч. от дворното
място, ведно със старата постройка, която почти не съществувала към този
момент. Сделката била оформена от родителите му като покупко-продажба и в
нот.акт било записано, че ищецът е получил сумата от 14 075,54лв., което
не отговаряло на истината, тъй като между него и родителите му никога не е
имало уговорки за заплащането на цена. Твърди се, че прикритата сделка била
дарение, а не продажба, като дарението, с оглед непълнолетието на ищеца към
този момент се явява нищожно. Ищецът предявил иск срещу родителите си, по който
било образувано гр.дело № 14369/2016г. на ВРС, ХХ състав, като с влязло в сила
решение № 1185/24.03.2017г. съдът прогласил нищожността на извършената продажба
и на прикритата сделка – дарение, обективирани в нот.акт № 171/31.08.2006г.
Излага се, че през 2008г. родителите на ищеца получили кредит от „Банка ДСК“
ЕАД в размер на 220 000 евро, обезпечен с ипотека върху целия имот, съгласно
нот.акт за договорна ипотека № 194/19.03.2008г. на нотариус О. Стефанов. Ищецът
поддържа, че не е страна по договора за кредит, нито ипотекарен гарант, както и
че не е знаел и не е давал съгласието си за сключването на договора за ипотека,
че банката не би сключила такъв договор, ако й е било известно наличието на
съсобственост на ипотекирания имот. Поддържа се, че ипотеката е нищожна изцяло
поради неделимост, поради липсата на съгласие на банката и липсата на съгласие
от негова страна, както и поради липсата на форма, а в условията на
евентуалност се поддържа, че ипотеката е нищожна по отношение на притежаваната
от него идеална част от имота, като съществуването на ипотечния акт в правния
мир застрашава правото му на собственост. Прави се искане за уважаване на
предявените искове.
В срока по
чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, като Р.Д.Д. и Е.Д.Д.,
не оспорват предявените искове.
Ответникът -
„Банка ДСК” ЕАД – гр. София, е депозирал писмен отговор, като възразява срещу
допустимостта на производството по чл.26 от ЗЗД и излага съображения за
неоснователност на предявения установителен иск.
Съдът, като
съобрази твърденията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът Д.Р.Д. е син на ответниците Р.Д.Д. и Е.Д.Д.
Видно от нот.акт
№ 26, том 4,
рег. № 6267, дело № 284/2002г. на нотариус Диана Стоянова, рег. №192 от НК е,
че Р.Д.Д., Е.Д.Д. и Д.Р.Д., действащ чрез своята майка и законен представител –
Е.Д.Д., са придобили чрез правна сделка – покупко-продажба, правото на
собственост върху следния недвижим имот: ВИЛНО МЯСТО , находящо се в гр. Варна,
общ. обл. Варна, район „Приморски”, улица ”8” № 106, цялото с площ от 600 кв.м.
на място и по данъчна оценка, а по скица с площ от 569 кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот пл.№ 1949 по КП”Траката”, при граници: имоти пл.№№ 1947, 1948,
1951, 5045, път, ведно с построената в него едноетажна вилна сграда с площ от
120 кв.м., състояща се от: коридор, кухня-бокс, хол-всекидневна, баня-тоалет и
три спални.
Представен е Акт за узаконяване № 120/11.03.2003г. от Главния архитект на
Район „Приморски” при Община Варна за узаконяване на името на Р.Д.Д., Е.Д.Д. и Д.Р.Д.
– чрез майка му и негов законен представител, на жилищна сграда, състояща се от
две жилища на две нива със ЗП – 120 кв.м. и РЗП – 191 кв.м., намираща се в НПИ
пл.№ 3303, идентичен с пл.№ 1949, кв.106, по плана на КП”Траката”, гр. Варна.
Съгласно нот.акт № 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на
нотариус Веселин Петров, рег.№ 205 на НК, на 31.08.2006г., Д.Р.Д., със
съгласието на своя баща и законен представител Р.Д.Д., е прехвърлил
притежаваната от него 1/3 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, представляващ
ВИЛНО МЯСТО , намиращо се в гр. Варна - район „Приморски”, общ. Варна, обл.
Варна, м.”Траката” ул. ”8” № 106, цялото с площ от 600 кв.м. по документ за
собственост, а по скица с площ от 569 кв.м., съставляващо поземлен имот № 3303,
идентичен с пл.№ 1949 в кв.106 по плана на Варна – м.”Траката”, при граници на
имота: имоти пл.№№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, заедно с построената в него
едноетажна вилна сграда с площ от 120 кв.м., състояща се от: коридор,
кухня-бокс, хол-всекидневна, баня-тоалет и три спални, чрез договор за
покупко-продажба на майка си Е.Д.Д..
От нот.акт №
194, том I, рег.№ 4143, дело № 170/2008г. за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот, се установява, че на 19.03.2008г. ответникът
„Банка ДСК” ЕАД, в качеството на кредитор, и ответниците Р.Д.Д. и Е.Д.Д.,
като кредитополучатели и ипотекарни гаранти, са сключили договор, по силата на
който „Банка ДСК” ЕАД, на основание Договор за ипотечен кредит от 18.03.2008г.
е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 220 000 евро,
като за обезпечаване на вземането на кредитора на дадената в заем сума
ипотекарните гаранти Р.Д.Д. и Е.Д.Д. са учредили договорна ипотека в полза на банката върху следния
свой собствен недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и в условията на
СИО, а именно: ВИЛНО МЯСТО , находящо се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
на територията на район „Приморски”, местност „Траката”, улица ”8” № 106,
цялото с площ от 569 кв.м. по представена скица, а по предходен документ за
собственост и данъчна оценка с площ от 600 кв.м., съставляващо поземлен имот № 3303,
идентичен с пл.№ 1949 в кв.106 по плана на гр. Варна, местност „Траката”, при
граници по предходен документ за собственост: имоти пл.№№ 1947, 1948, 1951,
5045 и път, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се по акт за
узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м.
Представено е решение №
6089/27.12.2013г., постановено по гр.д.№ 1104/2012 на ВРС – XIV състав, като
същото е частично обезсилено, отменено и прекратено с решение №
1091/15.07.2014г. по в.гр.д.№ 564/2014г. на ВОС, както следва: обезсилено е в частта, с която е
прието за установено между “Банка ДСК” ЕАД, Р.Д.Д. и Е.Д.Д., от една страна, и от друга - Д.Р.Д., че
последният е собственик за разликата над 1/6 до 1/3 ид.част от недвижим имот,
представляващ имот вилно място с идентификатор 10135.2520.1949, с площ 549 кв.м., при съседи:
10135.2504.27, 10135.2520.1948, 10135.2564.1177, 10135.2520.5045,
10135.2520.1951, 10135.2520.1947, 10135.2504.30, находящо се в гр. Варна,
местност Траката, ул."8-ма" № 106, стар ПИ № 3303, идентичен с имот
пл.№ 1949 в кв.106 по плана на гр. Варна, местност Траката, при граници, имоти
пл.№№ 1947,1948, 1951, 5045, като постановено по непредявен иск, както и
решението в частта, с която е прогласен за нищожен договора за учредяване на
ипотека върху недвижим имот, обективиран в акт № 197, том V, дело № 4781 от
2008 г. на Служба по вписвания Варна, нот. акт № 194, том I, дело №
170/08г. издаден от нотариус О.Стефанов с район на действие района на ВРС, в частта си,
с която за обезпечаване на вземането на кредитора Банка ДСК ЕАД на дадената
в заем сума по Договор за ипотечен кредит от 18.03.2008г. и анекси към него,
заедно с лихвите и разноските, ипотекарните гаранти Р.Д.Д. и Е.Д.Д. са учредили
договорна ипотека върху 1/100 идеална част от недвижим имот,
представляващ вилно място с площ 569 кв.м. по скица, а по предходен документ за
собственост и данъчна оценка 600 кв.м., находящо се в гр.Варна, местност
Траката, ул."8-ма" № 106, съставляващо ПИ № 3303, идентичен с имот пл.№ 1949 в кв.106 по плана на
гр. Варна, местност Траката, при граници, имоти пл.№№ 1947, 1948, 1951, 5045 и
път заедно с построената в него жилищна
сграда, състояща се по акт за узаконяване от две жилища на две
нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., като е прекратено като
недопустимо производството по предявения от Д.Р.Д. срещу “Банка ДСК” ЕАД, Р.Д.Д. и Е.Д.Д.,
иск за прогласяване нищожност на 1/100 ид. част от договора, обективиран в
нот.акт № 197, том V, дело № 4781 от 2008г. на Служба по вписвания - Варна /акт №
194, том I, дело №
170/08г., издаден от
нотариус О. Стефанов с район на действие района на ВРС/, с който е
учредена от Р. и Е. Димитрови в полза на “Банка ДСК” ЕАД договорна ипотека върху описания по-горе
имот. Решението на
районния съд е отменено в частта, с която е прието за
установено между “Банка ДСК” ЕАД, Р.Д.Д. и Е.Д.Д., от една страна и от друга - Д.Р.Д., че
последният е собственик на 1/3 ид. част от изградената в същия имот жилищна сграда, състояща се
по акт за узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191
кв.м., като вместо
него е отхвърлен предявения от Д.Р.Д. срещу “Банка ДСК” ЕАД, Р.Д.Д.
и Е.Д.Д. иск за приемане за
установено, че последният е собственик на 1/3 ид. част от изградената в същия
имот жилищна сграда, състояща се
по акт за узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191
кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.2520.1949.1 по КК на гр. Варна, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
Решението на въззивния съд не е
допуснато до касационно обжалване с определение № 41/30.01.2015г. по гр.д.№
7338/2014г. на ВКС, II г.о.
С решение № 1387/13.07.2015г.,
постановено по гр.дело № 968/2015г. по описа на ВОС, ГО, Х състав, е развален,
на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, договора за продажба, обективиран в нот.акт № 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на
нотариус Веселин Петров, рег.№ 205 на НК.
С влязло в сила
на 19.04.2017г./след посочените по-горе съдебни актове/ решение №
1185/24.03.2017г., постановено по гр.дело № 14369/2016г. по описа на ВРС, ГО, XX състав, е
прогласена нищожността на сключената между Д.Р.Д., действащ лично и със
съгласието на своя баща Р.Д.Д. и Е.Д.Д., сделка покупко-продажба на 1/3 ид.ч.
от съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2520.1949 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/13.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Приморски”, м.”Траката”,
ул.”8-ма” № 106, целият с площ от 600 кв.м. по документ за собственост, а по
скица – 590 кв.м., идентичен с пл.№ 1949, в кв.106 по плана на гр. Варна,
м.”Траката”, при граници на имота: имоти пл.№№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, а по скица: имоти с
идентификатори №№ 10135.2520.27, 10135.2520.1948,
10135.2564.1177, 10135.2520.5045, 10135.2520.1951, 10135.2520.7049 и
10135.2520.30, ведно с изградената в него жилищна сграда на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., а по скица с площ от 141
кв.м. с идентификатор 10135.2520.1949.1, описана в
договора като едноетажна вилна сграда с площ 120 кв.м., обективирана в нот.акт № 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на нотариус Веселин
Петров, рег.№ 205 на НК, с район на действие ВРС, вписан в СВп – гр. Варна с
вх.№ 22380/01.09.2006г., акт № 162, том LXXI, дело № 16969, като привидна и
прикриваща договор за дарение на 1/3 ид.част от описания имот, на основание
чл.26 ал.2 изр.1 пр.посл. от ЗЗД и е прогласена нищожността на прикритата
сделка – договор за дарение на 1/3 ид.ч. от същия имот, на основание чл.26 ал.1
пр.1 от ЗЗД. Решението е вписано в СВ – Варна с акт № 288, том 9, дело №
3513/2017г.
От представените по делото съдебни актове – решение № 694/08.04.2015г. по
гр.дело № 1426/2011г. на ВОС, постановено в производството по чл.435 ал.5 от ГПК, определение № 2400/05.08.2011г. по в.гр.д.№ 1426/2011г. на ВОС, както и от
писмата до ЧСИ
рег.№ 807 Надежда Денчева, е видно, че
срещу ипотекирания в полза на „Банка ДСК” ЕАД имот е насочено принудително
изпълнение по изп.дело
№ 20118070400206.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай ищецът твърди, че не
ответниците-физически лица, негови родители, длъжници по изп.дело № 20118070400206 на ЧСИ рег.№ 807
Надежда Денчева, а той е собственик на 1/3 ид.ч. от имота, предмет на
принудителното изпълнение по изпълнителното дело, както и че кредиторът-взискател
– „Банка ДСК” ЕАД, насочвайки изпълнението върху целия имот, засяга пълния обем на правата в съсобствеността на ищеца и
по този начин
оспорва неговата собственост. Предвид изложеното и доколкото в чл.440 от ГПК
липсва изрична забрана, третото за изпълнението лице може да предяви
положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е
носител на засегнатото от изпълнението право.
При така заявения обем на търсената защита, за ищеца е
налице правен интерес за предявяване положителен установителен иск за
собственост срещу ответниците /негови родители и длъжници по изпълнителното
дело/, както и срещу взискателя по изп.дело № 20118070400206, тъй като се
оспорва правото му на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота, предмет на това
изпълнение, предвид наличието на учредена с
нот.акт № 194, том I, рег.№ 4143, дело № 170/2008г. в полза на банката
договорна ипотека за обезпечаване на предоставения на
ответниците Р.Д.Д. и Е.Д.Д. кредит върху целия имот. В същия смисъл е и
определение № 309/11.06.2018г. по ч.гр.д.№ 262/2018г. на ВАпС, с което е
отменено прекратителното определение № 757/26.03.2018г., постановено по
настоящото дело.
За ищеца е достатъчно да
докаже, че е бил собственик на 1/3 ид.ч. от имота към момента на сключване на
договора по нот.акт № 194, том I,
рег.№ 4143, дело № 170/2008г. за учредяване на ипотека, за да
не може да му бъде противопоставена учредената ипотека в полза на кредитора по
договора за банков заем за тази идеална част от имота. В този случай не би
могло да се учреди валидно ипотека върху 1/3 ид.ч. от имота от ответниците Р.Д.Д.
и Е.Д.Д., поради което и въпросът за принадлежността на правото на собственост
върху тази идеална част от имота към имуществото на ипотекарните длъжници е
преюдициален за действителността на учредената ипотека.
Ето защо ищецът, който
претендира, че ипотеката е учредена върху недвижим имот, идеална част от който
е негова собственост, въпреки забраната на чл.167 от ЗЗД, разполага с
възможността да се защити с установителен иск за собственост.
Установи се по делото, че с влязло
в сила на 19.04.2017г. /преди предявяване
на иска по чл.124 ал.1 от ГПК по настоящото дело/, решение № 1185/24.03.2017г.,
постановено по гр.дело № 14369/2016г. по описа на ВРС, ГО, XX
състав, е прогласена нищожността на сключената между Д.Р.Д., действащ лично и
със съгласието на своя баща Р.Д.Д., и Е.Д.Д., сделка покупко-продажба на 1/3
ид.ч. от съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2520.1949 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/13.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Приморски”, м.”Траката”,
ул.”8-ма” № 106, целият с площ от 600 кв.м. по документ за собственост, а по
скица – 590 кв.м., идентичен с пл.№ 1949, в кв.106 по плана на гр. Варна,
м.”Траката”, при граници на имота: имоти пл.№№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, а по скица: имоти с
идентификатори №№ 10135.2520.27, 10135.2520.1948,
10135.2564.1177, 10135.2520.5045, 10135.2520.1951, 10135.2520.7049 и
10135.2520.30, ведно с изградената в него жилищна сграда на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., а по скица с площ от 141
кв.м. с идентификатор 10135.2520.1949.1, описана в
договора като едноетажна вилна сграда с площ 120 кв.м., обективирана в нот.акт № 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на
нотариус Веселин Петров, рег.№ 205 на НК, с район на действие ВРС, вписан в СВ
– гр. Варна с вх.№ 22380/01.09.2006г., акт № 162, том LXXI, дело № 16969, като привидна и
прикриваща договор за дарение на 1/3 ид.част от описания имот, на основание
чл.26 ал.2 изр.1 пр.последно от ЗЗД и е прогласена нищожността на прикритата
сделка – договор за дарение на 1/3 ид.ч. от същия имот, на основание чл.26 ал.1
пр.1 от ЗЗД. Решението е вписано в СВ – Варна с акт № 288, том 9, дело №
3513/2017г.
„Банка ДСК” ЕАД
не е била страна в производството по горепосоченото гражданско дело, доколкото
не е страна и по договора, обективиран в нот.акт № 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на
нотариус Веселин Петров, рег.№ 205 на НК, но предвид
разпоредбата на чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение по това дело е
задължително за настоящия състав, като възраженията на банката се отнасят
единствено до непротивопоставимостта на решението, поради вписване на ипотеката
преди датата на вписване на исковата молба по гр.дело № 14369/2016г. по описа
на ВРС, ГО, XX състав и не са свързани с действителността на сделката,
обективирана в горепосочения нотариален акт.
Релевантно за
спора е обстоятелството, че нищожният договор по нот.акт № 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на
нотариус Веселин Петров, рег.№ 205 на НК,
посредством който ответницата се е легитимирала пред банката, като собственик
на 1/3 ид.ч. от имота, представляваща част от имота, с който е обезпечен
банковия кредит, изобщо не поражда правните последици, целени от страните по
него, както и че всяка страна по договора може да се позове на нищожността на
сделката неограничено във времето, тъй като тя не се погасява по давност.
От
представените по делото доказателства се установява, че въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002 г. на
нотариус Диана Стоянова, рег. № 192 от НК, ищецът е придобил в собственост 1/3 ид.ч.
от описания в този нотариален акт имот и че имотът описан в същия нотариален
акт е идентичен с ипотекирания имот, установено между страните и в мотивите на
решение № 1091/15.07.2014г. по в.гр.д.№ 564/2014г. на ВОС, по което всички те са участвали.
Предвид нищожността на сделката по нот.акт № 171, том II, рег.№ 8932, дело № 384/2006г. на
нотариус Веселин Петров, рег.№ 205 на НК и с оглед приложения титул за
собственост - нот.акт за покупко-продажба № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002 г. на
нотариус Диана Стоянова, рег. № 192 от НК, както и по изложените по-горе съображения, съдът
счита, че ищецът се явява собственик на 1/3
ид.ч. от ипотекирания в полза на банката имот, което обуславя и основателността на предявения от него
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявените искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на сключения договор за ипотека, обективиран в
нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на
нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 от НК, както и предявените в условията на
евентуалност искове за прогласяване нищожността на договора за притежаваната от
ищеца 1/3 ид. ч. от имота, с твърдения, че договорът е сключен при липса на
съгласие, тъй като банката не би сключила договор за ипотека за идеална част и
липса на съгласие на единия от съсобствениците, а именно – на ищеца, както и
поради липсата на форма, тъй като същият не е подписал този договор и не е
участвал в нотариалното производство, съдът счита за неоснователни, поради
следното:
Ипотеката е вид
обезпечение на вземане, което обременява определен недвижим имот на длъжника и
дава право на кредитора да се удовлетвори от цената му по предпочитание
независимо от това кой е негов собственик. Законодателят е предвидил специални
разпоредби относно формата и съдържанието на договора за ипотека, като съгласно
чл.167 ал.1 от ЗЗД той се сключва с нотариален акт, а в ал.2 са описани
задължителните му елементи.
В случая договорът
за ипотека върху целия имот е сключен от ответниците физически лица, като
ответницата се е легитимирала като собственик на 1/3 ид.ч. от имота с нищожния
договор за покупко-продажба, а този договор не е породил правни последици и с
него не й е прехвърлено правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота.
Доколкото обаче в исковата молба не се твърди нищожност, поради противоречие
със закона и липсва такъв петитум, съдът не дължи произнасяне относно това дали
договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.167 ал.3 от ЗЗД.
Ищецът не е страна по договора за учредяване на договорна
ипотека, а съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД липсва когато
волеизявленията – предложение и приемане, са направени и съвпадат, но някое от
тях или и двете са направени без намерение за обвързване, като в случая ищецът
не е направил никакво волеизявление и не е сключвал договор с банката.
В исковата молба се оспорва предположението, че кредиторът по договора за кредит би
сключил договор за обезпечаване на вземането си чрез ипотека само върху 2/3
ид.ч. от имота, като се твърди порок на волята на кредитора, изразяващ се в
липса на съгласие, но това не обуславя нищожност на договора за ипотека, тъй
като възражения за накърнена воля пред съда може да релевира само лицето, което
я изразява.
Банката, чието
съгласие се оспорва, не е ангажирала доказателства, че същата би сключила
договора за ипотека само върху 2/3 ид.ч. от имота, каквито права в
съсобствеността притежават кредитополучателите – ответниците физически лица, но
доколкото ипотеката е вид реално обезпечение, интересът на кредитора е да има
обезпечение на вземането си, дори в непълен размер, като този интерес се
презумира от закона, а следва да бъде съобразено и това, че ипотеката върху
идеална част от недвижим имот е действителна, включително когато имотът е
съсобствен, по аргумент от чл.33 от ЗС.
Липсата на
форма, като порок на договора е налице когато липсва предписаната от закона
форма за валидност – при учредяване на договор за ипотека върху недвижим имот
формата за валидност е нотариален акт, но в случая не е налице дори
волеизявление за сключване на договор за ипотека, от страна на ищеца, поради
което и учредената ипотека не е нищожна на това основание.
По изложените съображения за неоснователност на предявените
искове по чл.26 ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД, същите следва да се отхвърлят, независимо
от приетото от съда във връзка с предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК, че
договорът, с който ответниците Димитрови са учредили ипотека върху целия имот,
от който тяхна собственост са само 2/3 ид.ч., не поражда ипотекарно право за
кредитора на вземането за притежаваната в собственост от ищеца 1/3 ид.ч. от процесния
имот.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.Д.Д., ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН **********,*** и
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218306161451, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.”Московска” 19, по предявения от Д.Р.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – чрез адв. Г.,
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че Д.Р.Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от вилно
място, с идентификатор 10135.2520.1949, находящо се в гр. Варна, район
„Приморски“, м. „Траката“, ул. „8-ма“ № 106, цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници на
мястото по нотариален акт: имоти пл. №№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, а по
скица: имоти с идентификатори №№ 10135. 2524. 27, 10135. 2520. 1948, 10135.
2564. 1177, 10135. 2520. 5045, ведно с изградената в имота жилищна сграда,
съставляваща две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв. м., с
идентификатор 10135.
2520. 1949.1, въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002 г. на
нотариус Диана Стоянова, рег. № 192 от НК.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД, предявени от Д.Р.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – чрез адв. Г., срещу Р.Д.Д., ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН **********,*** и „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК 1218306161451, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Московска” 19, за прогласяване на нищожността на
сключения договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на
нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 от НК, както и предявените в условията на
евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия договор за
притежаваната от Д.Р.Д. 1/3 ид.ч. от имота, поради липса на съгласие и липса
на форма.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: