№ 3153
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100510774 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 29766/05.07.2022 г. на длъжника Б. В. П., срещу отказ,
обективиран в съобщение с изх. № 24727/12.04.2022 г., на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело
№ 20118380405297, да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК.
В жалбата се излагат съображения, че оформеният отказ за прекратяване на
изпълнителното производство е нищожен поради липса на форма, както и че е подписан от
некомпетентно лице. В условие на евентуалност се поддържа, че отказът е
незаконосъобразен, немотивиран и постановен в нарушение на процесуалните правила.
Сочи, че с влязло в сила решение по гр. д. 2040/2016 г. по описа на СГС, ГО, е установено,
че ¼ ид.ч. от имота, по отношение на който е наложена възбрана по образуваното
изпълнително дело е собственост на трето лице, недлъжник в изпълнителния процес.
Поддържа се, че изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като съдебният изпълнител нямал право да извършва
преценка, а е длъжен само да отрази тази констатация, като служебно вдигне всички запори
и възбрани. Искането до съда е да отмени незаконосъобразния отказ на ЧСИ Бъзински за
прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят „Банка ДСК“ АД излага съображения, че жалбата е допустима, но
неоснователна. В резюме излага фактологията и процесуалното развитие на изпълнителното
производство – поисканите от взискателя и предприетите от органа на изпълнението
действия, насочени към събиране на вземанията по изпълнителния лист, въз основа на които
1
производството е образувано. Поддържа, че доколкото с влязло в сила решение е признато,
че ¼ ид.ч. от имота не е собственост на длъжника, при възобновяване на изпълнителното
производство принудителното изпълнение ще бъде насочено единствено върху неговите ¾
ид. ч., а не върху целия имот. Сочи, че на основание чл. 500 ГПК, когато изпълнението бъде
насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва
изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
В мотивите си по чл. 436, ал. 1 ГПК ЧСИ Бъзински изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20118380405297 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба
от 01.08.2011 г. на взискателя „Банка ДСК“ АД, въз основа на изпълнителен лист от
13.07.2011 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
27917/2011 г. по описа на СРС, 120 състав, с която длъжникът Б. В. П. е осъден да заплати
на взискателя сумата от 1171308,12 лв., представляваща главница по договор за кредит от
14.04.2008 г., ведно със законната лихва от 28.06.2011 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 192952,57 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до
27.06.2011 г., сумата от 50 лв. – такса, както и разноски за държавна такса в размер на
27285,21 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.
Видно от Нотариален акт № 145, том II, рег. № 3459, дело 322/2008 г. за обезпечаване
на вземането в полза на „Банка ДСК“ АД са ипотекирани недвижими имоти, собственост на
ипотекарните длъжници „Н.-Т.“ ООД, В.Ц. П. и Н.Н. П.а, в т.ч. триетажна жилищна сграда
със застроена площ 167,55кв.м. разгърната застроена площ от 711,82 кв.м. съгласно
обяснителна записка към одобрени архитектурни проекти от 07.02.2008 г. на район „Банкя“
и разрешение на РЕСУТ, заедно с УПИ, в което е изградена сградата с площ по скица 670
кв.м. и с площ по документ за собственост, от 615 кв.м.,съставляващ УПИ X-555 по плана
на гр. Банкя, идентичен с имот планоснимачен номер 253 от квартал 72 по плана на гр.
Банкя, при граници по скица: улица, УПИ X-555, УПИ VIII-252, УПИ XII-270, с
административен адрес – гр. Банкя, ул. *****.
С Определение от 04.09.2017 г. на СГС, ГО, 9-ти състав е допуснато обезпечение на
предявените от М.Ц.М. искове чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на
изпълнението по изп. дело № 20118380405297 и е издадена обезпечителна заповед.
С постановление от 02.03.2017 г. (влязло в сила на 14.03.2017 г.) на ЧСИ
изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1 ГПК.
С влязло в сила решение № 20217075 от 06.10.2020 г., постановено по гр. д. №
75760/2015 г. по описа на СРС, 33 състав, е признато за установено по предявен от М.Ц.М.
срещу „Н.Т.“ ЕООД, Б. В. П., Д.С. и „Банка ДСК“ по иск с правно основание чл. 404, ал. 1
ГПК, че ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот не е собственост на длъжниците „Н.Т.“
ЕООД, В.Ц. П., Б. В. П. и Д.С..
На 12.04.2022 г. от длъжника Б. В. П. е подадена молба до ЧСИ Бъзински с искане
изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.7 ГПК.
С постановление, обективирано в съобщение, изх. № 24727/12.04.2022 г.,
2
съобщено надлежно на длъжника Б. В. П. на 29.06.2022 г., частният съдебен изпълнител е
оставил без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като е приел, че липсва законово основание за това.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на
съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 434, ал. 1 ГПК по образуването, движението и приключването на
изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен
когато законът предвижда да се произнася с разпореждане. В тази връзка неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че обжалваният акт е нищожен, тъй като не е изготвен в
предвидената форма и е подписан от некомпетентно лице. В случая ЧСИ Бъзински се е
произнесъл по искането на жалбоподателя с постановление, обективирано в съобщение, изх.
№ 24727/12.04.2022 г., съобщено надлежно на длъжника Б. В. П. на 29.06.2022 г.
Постановлението е съставено в предвидената в закона в чл. 343 ГПК писмена форма,
съдържа дата на издаване, означение на органа, които го е издал, какво е решението на
органа по искането на страната и подпис на съдебни изпълнител. Без значение е как е
наименувано същото, след като е изготвено в предвидената от закона форма и съдържа
необходимите реквизити.
На следващо място разпоредбата, на която се позовава длъжникът – чл. 433, ал. 1 т. 7
ГПК, не намира приложение в настоящия случай. Хипотезите на прекратяване на
изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 ГПК, като изброяването им е свързано с
първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно
провеждане на започналия изпълнителен процес. Съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: т. 1. длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако
длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е
длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска; т. 2. взискателят е поискал това писмено; т. 3. изпълнителният лист бъде
обезсилен; т. 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е
издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; т. 5. посоченото от
взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго
секвестируемо имущество; т. 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, освен в случаите на чл. 83; т. 7. бъде представено влязло в сила решение, с
което е уважен искът по чл. 439 или 440; т. 8. взискателят не поиска извършването на
3
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В случая не е налице нито една от посочените хипотези за прекратяване на изпълнителното
дело. Изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист
от 13.07.2011 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 – извлечение от счетоводните книги. Съдебният изпълнител е
обвързан от представения титул и може да прекрати изпълнителното дело, при условие, че
задължението по изпълнителния лист е погасено, вкл. по силата на закона, съответно не
съществува материалното право спрямо длъжника в изпълнителното производство.
Прилагането на конкретен изпълнителен способ, по отношение на конкретно имущество на
длъжника, в случая – налагането на възбрана върху процесния недвижим имот не
представлява основание по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
Последното обуславя извод за липса на прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т.7
ГПК, с оглед на което жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № вх. № 29766/05.07.2022 г. на длъжника Б.
В. П., срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 24727/12.04.2022 г., на ЧСИ М.Б. по
изпълнително дело № 20118380405297, да бъде прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4