РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Велико Търново, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 103/2021г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН//, в редакцията
на ДВ бр.94 от 2019г.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 260014/19.02.2021 г., постановено по АНД № 401/2020 г., с което състав на
Районен съд Свищов е изменил Наказателно
постановление /НП/ № 7037/ 11.11.2020 г., издадено от началник отдел „Мониторинг“
в Дирекция”Анализ на риска и оперативен контрол” на Агенция пътна
инфраструктура-София, като е намалил размера на глобата от 2 500лв. на
1 200лв. НП е издадено срещу М.И.Г. с ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като на основание чл.
53, ал.1, т.2 от ЗП му е наложена глоба
в размер на 2 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок от двете страни в процеса,
а именно:
1.
Депозирана е КЖ от името на АПИ, действаща
чрез директора на ОПУ В. Търново – надлежно упълномощен от председателя на УС на
АПИ. Касаторът счита Решението на РС за постановено в нарушение на материалния
закони, в частност чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая било доказано специално
ползване на пътя от съчленено ППС с пет оси, което при измерване е установено,
че е претоварено. При това безспорно са доказани обективните елементи от
състава на нарушението, в т.ч. липсата на разрешение за движението му по
републиканската пътна мрежа. Определя нарушенито като съществено. Счита, че
липсата на доказателства за трудовото възнаграждение на водача не е основание
за намаляване на наложената глоба наполовина. При това следва да се има предвид
и това, че след съставяне на АУАН водачът е продължил движението, в нарушение
на забраната по чл.37, ал.3 от Наредба №11. Това било отегчаващо вината
обстоятелство. Поради това моли натоящата инстанция да отмени Решението на РС и
да потвърди НП.
2.
КЖ е подал и водачът на ППС, комуто е наложена глоба. ПП на същия счита
Решението на РС за постановено в противоречие на материалния и процесуален
закон. В НП не било ясно описано, че се касае за отговорността на водача на ППС
като ФЛ, пряк извършител на нарушението по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Обръща
внимание на обстоятелството, че задължението по чл.26, ал.2, т.1, б”а” от ЗП
касае специалното ползване на пътя, т.е. това не е самото движение на ППС по
пътя, а използването му за превозване на тежки и/или извънгабаритни товари.
Поради това само управлението на тежко
или извънгабаритно ППС, което не
превозва тежък или извънгабаритен товар е относимо към отговорностат на водача.
Последният пък няма вина за непредставянето на разрешение, когато се касае за
специалното ползване на пътя. Субект на отговорност по тази разпоредба бил
самият работодател на наказаното лице. В случая било направено измерване на
габарититие на ППС без да е измерено натоварването на ос, т.е. не е
констатирано дали това ППС е тежко по смисъла на чл.3 от Наредбата. Поради това
деянието не било съставомерно по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а по чл.177, ал.3 от ЗДвП. По тези съображения моли касационната инстанция да отмени Решението на РС
и самото НП изцяло.
В съдебно заседание касаторите, редовно
призовани, не се представляват.
От името на АПИ е постъпил писмен отговор
по КЖ на М.Г., със становище за неоснователност на същата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете
касационни жалби. Счита, че решението на РС следва да бъде потвърдено като постановено
при вярно изяснена фактическа обстановка и правилно прилоение на материалния
закон. Не намира да е налице неправилна квалификация на деянието. Приема, че РС
правилно е намалил наложеното наказание с оглед тежестта на нарушението и
личността на извършителя.
Оплакванията в жалбите АСВТ квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила. Предвид това,
извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Всеки от касаторите е бил страна в
производството пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по
резултата си, в съответната му част. Всяка
от касационните жалби е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен
акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По същество и двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следните съображения:
От фактическа страна РС установил, че НП е
издадено срещу М.Г. за това, че на 13.10.2020г. е констатирано от служители на АПИ, че същият като водач на
съчленено ППС/описано конкретно в НП/ е осъществявал движението на това ППС без
разрешение за дейност от специално ползване на пътищата. Такова разрешение за
специално ползване на пътя е било необходимо, т.к. при проверката е направено измерване, при
което било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (2ра)
единична ос на ППС е 14,540 т., при максимално допустимо натоварване 11,5т., а
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,200 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т. Тоест, ППС е тежко по см. чл.3 от Наредба №11 на
МРРБ, т.к. надвишава нормите по чл.7 от същата. С което по силата на §1, т.1 от
ДР на Наредбата същото се явява и извънгабаритно. Контролните органи приели, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11
от 03.07.2001г. на МРРБ. Съставеният АУА
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Писмени
възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗП на водача на ППС е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.
От правна страна РС приел, че АУАН и НП са съставени от материално
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават необходимите
реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставът на съда е посочил, че в
съдържанието на наказателното постановление наказващият орган е
индивидуализирал както словесно, като точно е посочил фактическите признаци
нарушението, така и неговата правна квалификация. Анализирайки всички писмени и
гласни доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно
установено извършването на визираното в НП нарушение и неговото авторство. Независимо
от това, РС приел, че наказанието е правилно определено по вид, но неправилно
индивидуализирано по размер и го е редуцирал до 1 200лв. Изложени са и
съображения, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При проведения контрол, настоящата
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. АСВТ в този състав намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими
доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и
гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно
и пълно след задълбочен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност. Върху фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е
основал правните си изводи, които съответстват на приложимия материален закон.
Изложени са ясни и адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване и
заявените възражения. При това, изводите на въззивния съд по фактите и по
правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е необходимо да се
преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.
Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на АПИ, че не са налице основания за намаляване на наложената глоба до
размера от 1 200лв. Нормата на чл. 53, ал.1 от ЗП въвежда минимален размер
на глобата за процесното нарушение от 1 000лв. и максимален 5 хиляди лева.
Освен че липсват доказателства за трудовото възнаграждение на водача, в НП
липсват и мотиви, поради които АНО е наложил наказание към средния размер. Въззивният съд напротив, се е мотивирал с
това, че липсват други нарушения на Закона за пътищата, не са налице
доказателства, обосноваващи по-висока степен на обществена опасност на деянието
и дееца, които да обосноват налагане на наказание в среден размер. Касае се за млад
човек, който работи като тракторист, а в тази професия размерът на трудовите
възнаграждения не е висок. Не ес оспорва, че нарушението е извършено за първи
път. Тези обстоятелства РС е преценил като смекчаващи отговорността по смисъла
на чл.27, ал.3 от ЗАНН. При това РС е отчел, че
водачът на ППС е продължил движението си без да заплати такса. Според
настоящият касационен състав това последното обстоятелство/неизпълнение на
условията оп чл.37, ал.3 от Наредба №11/ не следва да се интерпретира като
утежняващо отговорността обстоятелство, т.к. не е част от обективната или субективната страна
на деянието, за което е повдигнато обвинение на водача с процесния АУАН и наказан с процесното НП. Това е
предпоставка за налагане на ПАМ.
Съдът намира за неоснователни и доводите на ПП на касационния жалбоподател
М. Г.. Следва да се отбележи на първо място, че същите са изтъкнати пред РС и последният
е изложил подробни мотиви, защо не ги намира за основателни. Тези мотиви се
споделят напълно от настоящата инстанция и са част от установената практика на
АСВТ, поради което не следва да се преповтарят. Безспорно е, че след проведено
измерване процесният трактор се явява тежко и извънгабаритно ППС по смисъла на
§1, т.1 от ДР на от Наредба №11 на МРРБ.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП
"специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари. Поради което, за да превози товара
си по път от републиканската пътна мрежа на 13.10.2020г. Г. е следвало да
разполага с валидно разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни
такси/. Такива не са представени, което не се оспорва. Субект на отговороност
по санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП е всяко административнонаказателноотговорно
ФЛ, в т.ч. водачът на ППС за собственото си виновно поведение. Независимо,
че работодателят не е изпълнил своето задължение да снабди водача с
необходимите документи, то физическото лице - водач на превозното средство е бил
длъжен и е имал възможност да се съобрази със забраната на закона. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 т. 2б. "а" от ЗП
предвижда забрана за движение без специално разрешение за специално ползване на
пътя на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, като в разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за посоченото нарушение се
налага административно наказание - глоба в размер от 1000лв. до 5000лв. Видно
от нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, санкция се предвижда както за поведението водача
на ППС, като пряк извършител, така и на лицето, което е наредило да бъде
извършено такъв превоз.
По всички свои признаци процесното нарушение е деяние съставомерно по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а не по чл.177,
ал.3 от ЗДвП, както настоява касаторът Г.. В тази връзка следва да се напомни,
че трайната практика на АСВТ е в смисъл, че правилно е била ангажирана
отговорността на виновното лице/водача на ППС/ по реда на Закон за пътищата за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от този закон. Нормата изисква за дейности от
специалното ползване на пътищата, каквото е установено в случая безспорно,
движението да става след издадено специално разрешение за това. Липсата на
такова води до ангажиране на административно-наказателната отговорност по реда
на чл. 53, ал. 1, т.
2 от ЗП както на водача на ППС, така и на лицата, които са наредили
превоза. В настоящия казус е ангажирана отговорността на водача на ППС.
Неоснователно е и възражението на касатора, че отговорността му следва да бъде
ангажирана по реда на ЗДвП. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3,
т.1 от ЗДвП се предвижда санкция за водачите, които управляват ППС с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ.
В тези случаи санкционирането на нарушителите е по чл. 189, ал. 1
и ал. 12 от ЗДвП
от органите на МВР, а не от длъжностните лица от администрацията, която
управлява пътя, съгласно чл. 19 от ЗП.
Законът за пътищата регламентира обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. ЗДвП има за
основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението
по пътищата и др. Целите на тези нормативни актове са изрично регламентирани в
самите тях по този начин. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без
разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като
пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то
логично и в съответствие със закона е и отговорността да се търси на основание
на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение. В случая се изисква
преценка от страна на оправомощените за целта органи на АПИ дали едно ППС може
да се движи по пътищата със специално разрешение или дължи заплащането на
такса, която се набира във фонд, финансиращ ремонта на тези пътища, по аргумент
на чл. 44, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 18, ал. 3
от ЗП.
По отношение на посочените в КЖ две
решения на АСВТ следва да се спомене, че
едното постановено през 2019г. касае различна ФО, а това от 2015г. е проява на
изоставена практика.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция счита атакуваното решение за валидно, допустимо и
правилно. При постановяването му не са допуснати посочените в касационните жалби
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този
изход на спора разноски не се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260014/ 19.02.2021 г.,
постановено по АНД № 401/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Свищов.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: