Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 260037
10.03.2022 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На десети март,
две хиляди двадесет и втора година
В
закрито заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело
№ 2364 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл.250 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ЗК
„Лев инс“АД за допълване на решението ,
касаещо произнасяне по искането на страната за компенсация със сумата в размер на 2 312.30 лв. - разноски , присъдени в полза на ответника.
Страната сочи, че е направила възражение за прихващане между размера на евентуално присъденото обезщетение и
присъдените в полза на дружеството разноски. Приложени са съдебни актове по
практиката на съдилищата в подкрепа на искането.
От страна на ищеца С.Ш. чрез
процесуалния му представител е постъпило
становище , с което искането се оспорва.
Останалите страни по делото въпреки
дадената възможност не са взели
становище по молбата.
Установява се по повод депозираната от ответника ЗК „Лев инс“АД
молба, че предявения от ищеца иск е
уважен частично като ответника е осъден
да му заплати обезщетение в размер на
5000 лв. за причинените неимуществени вреди
от получените увреждания при ПТП.
Също така се установява , че с
решението в полза на ответника са присъдени
разноски в размер на 2 312.30 лв. , платими от ищеца Ш..
По повод направеното искане на ответника ЗК „Лев
инс“АД съдът съобрази следното:
Налице е основание за допълване на
решението, поискано от ответника –
направено е искане за прихващане , по което съдът не се е произнесъл. Поради това на основание
чл.250 от ГПК съдът следва да се произнесе с допълнително решение по повод това
искане на страната.
Що се отнася до основателността на
искането съдът го намира за необосновано и неоснователно.Хипотезите , по
които други съдилища са се произнесли не
са аналогични с процесната. Молителят е обосновал и възможността да се извърши прихващане между присъдената главница – обезщетение
и разноските , че възражението на процесуалния представител на ищеца за
несеквестируемост на присъдената главница е
неоснователно в подкрепа на което прилага и съдебно решение на Апелативен съд – Пловдив.
Със същото обаче се разглежда въпроса за извършване на прихващане с разноски , присъдени с акт на
ВКС. Друго от приложените решение / на Апелативен съд – Бургас/ касае
прихващане на еднотипни задължения – за разноски. Характерния белег на всички тези решения е ,
че това са актове на въззивна инстанция, които на осн. чл.404 т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение. Т.е. –
няма пречки за извършване на прихващания на вземания на страните по делото с присъдени суми.
В настоящия случай се касае за съдебен акт на първоинстанционен съд, по
който са присъдени различни вземания – в случая се касае за искане от страната
за извършване на прихващане на главница
с вземане за разноски. Актът не е влязъл в сила , вземанията са спорни,
депозирани са въззивни жалби от страните
, не е налице възможността по чл.404 от ГПК за принудително изпълнение на вземанията по съдебния акт. Съдът намира ,
че е неоправдано от всякаква гледна точка – вкл. и процесуална
икономия извършването на подобно
прихващане с оглед потенциалната възможност от промяна на параметрите в съдебния акт на първоинстанционния съд от
горестоящите инстанции. На този етап от
съдебното производство подобно прихващане е напълно неприемливо и
необосновано.
Ето защо
искането за допълване на решението
следва да бъде уважено , но искането за извършване на прихващане с
присъдените вземания на страните от
страна на ЗК „Лев инс“ следва да бъде
оставено без уважение.
По гореизложеното и на осн. чл.250 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И:
ДОПЪЛВА Решение №260007 от
14.01.2022 г. , постановено по делото по направеното от ответника ЗК „Лев
инс“АД за прихващане като ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ЗК „Лев инс“АД , ЕИК ********* за извършване на прихващане между размера
на присъденото обезщетение в размер на
5000 лв. в полза на ищеца С.Ш. и
присъдената сума в размер на 2 312.30 лв. – разноски в полза
на ответника ЗК „Лев инс“АД.
Настоящето допълнително решение може да
се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването му на страните.
Окр. съдия: