ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.11.2023 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 302 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на жалбоподателите
К.П.П. и П.С.Т.-С.,***, чрез процесуалния си представител, за изменение на
постановеното по делото решение № 256/03.10.2023 г. в частта за разноските. В
молбата се поддържа, че щом отговорността по чл.110, ал.1, т.1, пр.последно от КСО е солидарна, както е прието в решението, то солидарна следва да бъде и
отговорността на молителките за разноските.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата и
по жалбата – директорът на ТП на НОИ Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който счита искането неоснователно.
Препис от решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, е връчен на молителките на 20.10.2023 г. Решението подлежи
на обжалване, поради което срокът, в който може да се иска изменението му в
частта за разноските, съвпада със срока по чл.211, ал.1 от АПК за касационното
му обжалване. Молбата е депозирана преди неговото изтичане – на 02.11.2023 г.,
като е регистрирана с вх.№ 4568 от същата дата, поради което се явява подадена
в срок. Молителките искат изменение на решението в частта за разноските, които
те са осъдени да заплатят на ответника, поради което допустимостта на искането
им не е обусловено от представянето на списък по чл.80 от ГПК (такъв е и представен на л.24 от делото).
По тези съображения съдът намира, че искането е направено
от процесуално легитимирани страни, в преклузивния срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява
неоснователно.
С решението, чието изменение в частта
за разноските се иска, молителките са осъдени да заплатят на Националния
осигурителен институт сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. В
мотивите по съществото на спора съдът действително е посочил, че отговорността
по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО е вид имуществена отговорност,
която намира опора в института на непозволеното увреждане, поради което, ако увреждането
е причинено от неколцина, те, съгласно чл.53 от ЗЗД, отговарят солидарно.
Липсва основание обаче подобно
разрешение да бъде възприето и за отговорността за разноските по делото.
Съгласно чл.121, ал.1 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност
между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Солидарна
отговорност за деловодните разноски няма предвидена нито в чл.143 от АПК, нито
в чл.78 от ГПК, а липсва постигнато между страните съгласие за солидарното
присъждане на деловодните разноски в тежест на жалбоподателите. Впрочем
исканото изменение не би било и в тяхна полза, тъй като солидарната отговорност
ползва кредитора, а не длъжниците, които, при отсъствието й, биха отговаряли
разделно за задължението. По изложените съображения молбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
настоящото определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване постановеното решение – с частна жалба, но в 14-дневния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№ 4568/02.11.2023 г. на П.С.Т.-С., с ЕГН ********** и К.П.П., с ЕГН **********,
за изменение на решение № 256/03.10.2023 г., постановено по адм.д. № 302/2023
г. по описа на Административен съд – Русе в частта за разноските чрез солидарното
им присъждане в тежест на молителките.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: