№ 61
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500016 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
М. Д. Х. и Й. Д. С., чрез редовно упълномощен процесуален
представител обжалват Решение № 233 от 02.12.2022 г., постановено по гр. д.
№ 50/2022 г. по описа на БРС. Излагат съображения за неправилност на
решението и искат от съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи
предявените искове.Претендират разноски.
Ответникът по жалбата Производителна кооперация „Н.-К.", чрез
редовно упълномощен процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата, а постановеното от районния съд решение счита
за правилно и законосъобразно. Претендира деловодни разноски.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията
в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от жалбоподателките искове с правно основание чл. 228 и сл.
ЗЗД и е осъдил същите да заплатят направените от ответника деловодните
разноски.
По делото не е спорно и от приложените доказателства се установява,
че на 13.06.2011 г. между наследодателя на ищците Л. Е. Я. в качеството си на
наемодател и ответникът ПК „Н.-К.“,като наемател е сключен договор за
наем. Предметът на договора е: възмездно предоставяне за временно ползване
на земеделски земи в землището на с. Кацелово, обл.Русе с обща площ от
74,028 дка, при годишен размер на наема от по 20.00 лв. на декар, със срок на
договора десет стопански години, считано от 01.10.2011 г. не се спори и че
ищците са законни наследници на наемодателя Я./поч. на 13.03.2018г./, както
и че ищците са получили плащане по договора за наем в размер от по 20.00
лв./дка за стопанската 2020/2021 г.
От приетият по делото, като доказателство Протокол № 1/04.06.2022 г.
от проведено годишно отчетно събрание на ПК „Н.-К.“, се установява, че
общото събрание на ответната кооперация е утвърдил размер на раздадена
рента от по 55.00 лв./дка за 2021 г. От Протокол № 1 от 20.04.2019 г.,
Протокол № 1 от 27.06.2020 г., Протокол № 1 от 08.05.2021 г., съставени от
годишните отчетни събрания на ответната кооперация, се установява, че за
2018 г., 2019 г. и 2020 г. ответникът е взел решение за изплащане на рента в
размер от по 50.00 лв./дка, като такъв размер на рентата е начислен и по
процесния договор за наем за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и
2019/2020 г., в какъвто смисъл е и направеното от ищците признание за
получено от тях за тези три стопански години плащане по договора за наем.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира изводите на
районния съд за неоснователност на иска за заплащане на увеличения
съобразно решението на годишно отчетно събрание на ПК „Н.-К.“ размер на
наема за неправилни, като противоречащи на материалния закон и събраните
доказателства. По силата на чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят
се задължава да предостави на наемателя определена вещ за временно
ползване, а наемателят - да му плати определена цена. По делото липсва спор,
че уговорения в договора размер на наема е 20.00 лв. на декар и че общото
събрание на ответната кооперация е утвърдило размер на раздадена рента от
2
по 55.00 лв./дка за 2021 г. Установено е и че за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
ответникът е взел решение за изплащане на рента в размер от по 50.00 лв./дка,
като такъв размер на рентата е начислен и по процесния договор за наем.
В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за
наем е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи.Съответно е възможно изменението му да се осъществи
и с конклудентни действия на страните, какъвто е и настоящият случай. За
периода на стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г ищците са
получавали /съобразно решенията на ОС/ увеличен размер на наема, поради
което и съдът приема, че е постигнато съгласие между страните относно
изменение на наемната цена.
В редица свои решения ВКС се е произнесъл, че на тълкуване подлежат
неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради
недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно
действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се
извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни
действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на
критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора,
като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на
договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.
Настоящият състав на съда, тълкувайки клаузите на сключения договор за
наем, а именно т.1.4 намира, че безспорно страните са се договорили, че
размерът на наема може да се актуализира всяка година по взаимно
споразумение. Такова съгласие е налице от страна на ответната кооперация,
изразено в решения на нейното ОС, а с приемане на увеличения размер на
плащанията съгласие са дали и ищците, в качеството им на наследници на
наемодателя.
Като е достигнал до различни от тези изводи, районният съд е
постановил неправилно решение, поради което следва да бъде отменено, а
предявените искове-уважени изцяло.
3
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищците разноските за
двете инстанции.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 233 от 02.12.2022 г., постановено по гр.
д. № 50/2022 г. по описа на БРС и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Производителна кооперация „Н.-К.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. К., обл. Р., ул. О. П. № * да заплати на М.
Д. Х., ЕГН ********** от гр. Р., ул. Л. К. № *,ет.* сумата от 1110,42 лв.,
представляваща наемна цена за стопанската 2020/2021 г. по договор за наем,
вписан под № ***, том 8 от 23.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано
от 25.01.2022г. до окончателното плащане, както и 652.50 лв.-разноски за
двете инстанции, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК.
ОСЪЖДА Производителна кооперация „Н.-К.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. К., обл. Р., ул. О. П. № * да заплати на Й.
Д. С., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. Д *, бл.*, ет. **, сумата от 1110,42 лв.,
представляваща наемна цена за стопанската 2020/2021 г. по договор за наем,
вписан под № ***, том 8 от 23.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано
от 25.01.2022 г. до окончателното плащане, както и 652.50 лв. - разноски за
двете инстанции, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4