№ 2966
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110150087 по описа за 2021 година
Предявен е иск от В. ЛЮБ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Владая, ул. „Любомир
Миланов“ №39, чрез адв. Т., за признаване за установено по отношение на ответника “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Рачо Петков- Казанджията” №4-6, че ищеца не му дължи следните суми: сумата от 1250,00
лв., представляваща част от дължима главница в размер на 3940,70 лв. по Договор за кредит
от 13.02.2009г., ведно със законна лихва от 24.10.2013г. до окончателното и изплащане,
сумата от 25,00 лв. за заплатена държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 15.01.2014г. по гр.д.№44342/2013г. по описа на СРС, както и сумата от 2690,97 лв.,
представляваща непредявена част от главницата по Договор за кредит от 13.02.2009г.,
поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло иска по
основание и размер. Моли съда да възложи разноските на ищците, тъй като ответника не е
дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от постъпилото в цялост гр.д.№44342/2013г. по описа на СРС, въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в позла на ответниак е издаден
изпълнителен лист за сумата от 1250,00 лв., представляваща част от дължима главница в
размер на 3940,70 лв. по Договор за кредит от 13.02.2009г., ведно със законна лихва от
24.10.2013г. до окончателното и изплащане и разноски.
Не е спорно между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №233/2014г. по описа на ЧСИ Б. Богданова, което е
прекратено на 29.06.2021г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото са представени справка от БНБ, ЦКР от 26.02.2021г., споразумение за
разсрочено плащане от 22.07.2021г.
1
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищеца се
позовава на настъпила погасителна давност.
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
делото не е спорно, че изпълнително дело №233/2014г. по описа на ЧСИ Б. Богданова, е
прекратено на 29.06.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е преди подаване на
исковата молба. По делото няма ангажирани доказателства ответника да е предприел други
действия за принудително изпълнение срещу длъжника. Към датата на предявяване на
настоящия иск- 27.08.2021г. изпълнителното производство е било прекратено, като
ответника не е дал повод за завеждане на настоящия иск. Представеното отправено до
длъжника споразумение за разсрочено плащане от 22.07.2021г. не може да бъде
квалифицирано, като действие за принудително изпълнение, тъй като кредиторът има право
да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако
плащането е направено след изтичането на давността за вземането (чл. 118 ЗЗД). Затова
отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще
бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му
реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на
последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност. Доколкото кредиторът
има право да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да съобразява
същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по
себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за
недължимост на вземането. Отговорността на кредитора за извършените от длъжника
съдебни и деловодни разноски ще възникне, в случай че той предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно
възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност /В този см. Определение №
338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК/.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Рачо Петков- Казанджията”
№4-6, че В. ЛЮБ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Владая, ул. „Любомир Миланов“ №39,
не му дължи следните суми: сумата от 1250,00 лв., представляваща част от дължима
главница в размер на 3940,70 лв. по Договор за кредит от 13.02.2009г., ведно със законна
2
лихва от 24.10.2013г. до окончателното и изплащане, сумата от 25,00 лв. за заплатена
държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2014г. по гр.д.
№44342/2013г. по описа на СРС, както и сумата от 2690,97 лв., представляваща непредявена
част от главницата по Договор за кредит от 13.02.2009г., поради погасяването им по
давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца В. ЛЮБ. Н., да бъде осъден
ответника “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3