№ 2195
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20131259/03.06.2021 г. по гр. д. № 20705/2021 г. по описа
на СРС, 125 състав е признато за установено, че В.Т.А. (като наследник на
Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С.
А. – клон България сумата от 51,61 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-
14509375/02.02.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 23.07.2018 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав, като искът е отхвърлен за разликата
до пълния размер от 170,99 лева (1/2 от 341,98 лева); е признато за
установено, че Т.Г.А.(като наследник на Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България сумата от
51,61 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта № PLUS-14509375/02.02.2017 г., ведно със законната лихва за периода
1
от 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния размер от 170,99 лева (1/2 от 341,98 лева). С
Определение № 20171129/12.08.2021 г. в производство по чл. 248 от ГПК
Решение № 20131259/03.06.2021 г. по гр. д. № 20705/2021 г. по описа на СРС,
125 състав е изменено в частта за разноските, като е постановено ищецът да
заплати на адв. Светослава Куньова суматато от още 62,82 лева за
процесуално представителство в исковото производство и да заплати на адв.
М.Л. сумата от 188,44 лева, като молба вх. № 25106140/22.06.2021 г. е
оставена без уважение в останалата част.
Против решението в частта, с която са уважени предявените искове са
постъпили въззивни жалби вх. № 25106144/22.06.2021 г., подадена от В.Т.А.
и вх. № 25106147/22.06.2021 г., подадена от Т.Г.А., в които са изложени
съображения за неправилност на постановеното решение. Поддържа, че съдът
правилно е достигнал до извода, че не съществува облигационно
правоотношение между страните, но неправилно е приел, че сумата от по
51,61 лева е дължима без да е предявен иск за това. Въззивниците молят
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А.
– клон България с вх. № 25113465/08.07.2021 г. В отговора са изложени
съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и претендира направените по
делото разноски.
Против решението, в частта, с която предявените искове са оставени без
уважение е постъпила въззивна жалба вх. № 25109167/28.06.2021 г., подадена
от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон
България. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит поради несъответствието му с императивни разпоредби на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на
разходите (40,35 %) и общата сума, дължима от потребителя (1187,12 лева),
2
като в чл. 3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания –
начална дата на изчисляване на ГПР и това е датата на подписване на
договора. Отделно от това, на страница 5 и 6 от договора кредитополучателят
изрично бил потвърдил, че е запознат и разбира и приема условията и
параметрите на договора за потребителски кредит и че е запознат с
обстоятелството, че подписването на документа вози до встъпване в
договорна обвързаност при условията на договора, подписан с цел да създаде
такава договорна обвързаност, като потвърждава, че е получил екземпляр от
договора и преддоговорна информация. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
Против Определение № 20171129/12.08.2021 г. е постъпила частна
жалба вх. № 25132526/24.08.2021 г., подадена от адв. К.И.Б., упълномощена в
заповедното производство по гр.д. № 481671/2018 г. по описа на СРС, 41
състав. Поддържа, че неправилно в обжалваното определение съдът е приел,
че следва да се определи размер на дължимото адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ под установения в Наредба № 1/2004г. на
ВАдв.С. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да бъде определено възнаграждение за адв. Билева
в размер на 209,45 лева (или още 139,74 лева).
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба с вх. №
25144894/30.09.2021 г., подаден от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България, с който заявява, че оспорва частната
жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 20705/2021 г. по описа на СРС, 125 състав е
образувано по искова молба, подадена от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България против Т.М.А. (починал в
хода на производството и заместен от наследниците си по закон В.Т.А. и
Т.Г.А., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от
3
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит с номер PLUS-
14509375/02.02.2017 г. е отпуснал на Т.М.А. паричен кредит в размер на 1065
лева. Поддържа, че е изпълнил задължението си по договора и сумата била
усвоена. Тодор А. поел задължение да върне заетата сума на 8 вноски, всяка
от които в размер на 148,39 лева, които съставляват изплащане на главницата
и оскъпяването на заема съгласно годишния процент на разходите в размер на
40,35 % и лихвен процент в размер на 26,10 %. Твърди, че А. е прустановил
плащането на вноските си на 20.07.2017 г. като към тази дата били погасени 4
месечни вноски. Поддържа, че на основание чл. 5 от договора вземането на
„БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон
България е станало изискуемо в пълен размер и ответникът е следвало да
заплати сумата от 590,34 лева. Поддържа, че е дължимо и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 51,48 лева за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до 06.07.2018 г. Твърди, че след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение били
постъпили следните суми 200 лева на 11.02.2019 г. и на 13.03.2019 г. – 100
лева, но постъпилата сума не била достатъчна да покрие изцяло всички
задължения по договора, пораси което и с оглед направените плащания при
прилагане на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД дължима останала главница в
размер на 342,18 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът
дължи исковата сума, за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
46167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.М.А., с
който чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, като
поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
кредита. Освен това, поддържа, че договорът е недеъствителен и на това
основание той дължи връщане само на даденото по договора, съгласно чл. 23
от ЗПК. Твърди, че процесния договор е сключен в нарушение на чл. 10 и чл.
11 от ЗПК, тъй като бил съставен на шриф по-малък от 12, не съдържал
погасителен план, не била посочена методика за изчисляване на референтния
лихвен процент, не се съдържала информация относно включените в
месечната погасителна вноска суми. Договорът не съдържал и клаузи относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, в кой да
4
може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване,
включително и информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и
размера на лихвения процент на ден. Поддържа, че поради
недействителността на договора не са дължими и лихви, както и оспорва
техния размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав. По заявление от 48167/2018 г.,
подадено от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. –
клон България е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
31-07.2018 г., с която е разпоредено на Т.М.А. да заплати на заявителя сумата
от 580,93 лева, главница, ведно със законната лихва от 23.07.2018 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 9,41 лева за
периода от 20.07.2017 г. до 20.10.2017 г., мораторна лихва в размер на 51,48
лева за периода от 20.08.2017 г. до 06.07.2018 г. и направените по делото
разноски. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение
на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
На 02.02.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Т.М.А. е сключен Договор
за потребителски кредит № PLUS – 14509375, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1000 лева. Страните са
уговорили, че размерът на предоставения заем включва и застрахователна
премия в размер на 65 лева, както и такса ангажимент в размер на 200 лева.
Кредитополучателят е поел задължение за върне предоставената сума, да
заплати застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва в
годишен размер на 26,10 % на 8 равни месечни вноски, всяка от които по
148,39 лева. В т. 2 от договора е посочено, че застрахователната премия е
дължима на равни вноски, представляващи част от общата вноска. Уговорено
е, че таксата ангажимент е дължима срещу задължението на кредитора да
приеме, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на
§1, т. 5 от ЗПК и е дължима при усвояване на кредита като се удържа от
5
отпуснатия кредит. В т. 5 от договора е уговорено, че при просрочие на две
или повече вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска,
вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително и всички определени надбавки и с обезщетение за забава в
размер на законна лихва без да е необходимо задължение за изпращане на
съобщение до кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В раздел
Удостоверения с полагане на подписа си кредитополучателят е заявил, че е
получил информация от кредитополучателя, които са го мотивирали да
сключи договора за кредит при посочените условия.
Установява се от събраните по делото доказателства (Сертификат №
Plus – 14509375 и Сертификат № Card - 14509375, че на 02.02.2017 г.) , че при
сключване на договора за кредит Cardif Assurances vie France чрез клона си
„К.Ж. – клон България“ и С.А.R. divers SA France, чрез клона си „Кардиф
Общо застраховане – клон България“ са поели срещу заплащане да покрият
рискове по пакет „Защита на плащанията“ и „Защита на плащанията по
кредитни карти“.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че
съгласно договор за паричен кредит PLUS-14509375/02.02.2017 г. „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД е превело сумата от 965 лева, като сумата от 35 лева е удържана
като такса ангажимент. Установява се, че в процесния период са извършени
плащания на сумата от 596,78 лева, както и допълнително е платена сумата от
300 лева. Начислена била и застрахователна премия в размер на 65 лева.
Установява се, че Т.М.А. е починал на 02.11.2019 г. като е оставил като
наследници по закон съпруга Т.Г.А. и В.Т.А. – дъщеря.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
6
По наведените с въззивните жалби доводи за неправилност на
обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е иск с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, чл.
430 от Търговския закон във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите - за установяване на съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. от ГПК по гр.д. № 48167/2018
г. по описа на СРС, 41 състав.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, в съдържанието на което е включено задължение за
ответника да заплати исковата сума.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор,
настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на
договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор
кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на
потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на
процесния договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да
предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на
последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата
са уговорени с подписването на погасителен план.
С отговора на исковата молба са направени възражения относно
действителността на договора за потребителски кредит, които се поддържат
и пред въззивната инстанция.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 02.02.2017 г.
между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Т.М.А. е сключен договор за потребителски
кредит. Установява се, че сумата от 965 лева е усвоена от кредитополучателя
7
на 03.02.2017 г., като от приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводна експертиза е видно, че сумата от 35 лева (разликата до уговорения
размер на кредита – 1000 лева) е удържана за такса ангажимент. От събраните
по делото доказателства се установява, че при сключване на договора за
кредит е сключен и договор за застраховка, който покрива рискове, свързани
с изпълнението на задълженията по договорите и е определена стойността на
застрахователната премия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Изрични доводи за недействителност на договора за
потребителски кредит са изложени своевременно от ответника чрез
процесуалния му представител.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен в
писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид
на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на
получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне,
годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита,
условия за издължаване на кредита - брой и размер на погасителните вноски и
периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит –
доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на
последната вноска – 20.07.2020 г., че са дължими 40 месечни вноски.
Съгласно чл. 11, ал. т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така
поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна
на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като
постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен
размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент
не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на
8
методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен
процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се
посочва последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Процесният договор, обаче, не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от Закона за потребителския кредит, според който следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая в договора за кредит
ГПР е посочен във фиксиран размер – 40,35 %, но липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето
предвид при формирането му. Според чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. С оглед на това и разпоредбата на
чл.22 от Закона за потребителския кредит Договор за потребителски кредит
PLUS-14509375/02.02.2017 г. се явява недействителен и предявеният иск се
явява неоснователен
В разпоредбата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит е
предвидено, че когато договорът бъде обявен за недействителен потребителят
дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други
разходи по кредита, но посочената разпоредба не означава, че предявеният
иск за главница следва да бъде уважен в това производство, доколкото,
посочената разпоредба насочва към претенция за извъндоговорно основание –
неоснователно обогатяване, какъвто иск не е предявен в настоящото
производство.
Следователно и въз основа на изложеното, предявеният иск се явява
9
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Въззивният съд като обсъди доводите, изложени в частна жалба вх. №
25132526/24.08.2021 г., подадена от адв. К.Б. намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по направеното искане за
присъждане на разноски в заповедното производство като го е оставил без уважение.
Направеното искане за изменение на решението е допустимо, тъй като е направено в
законоустановения срок.
С възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът е направил искане да му бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представил
доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Независимо от това, обаче, направеното
искане по чл. 248 от ГПК се явява неоснователно, тъй като с Решение №
20131259/03.06.2021 г. по гр. д. № 20705/2021 г. по описа на СРС, 125 състав и с
Решение № 297711/10.12.2019 г. по гр.д. № 27420/2019 г. по описа на СРС, 41
състав (в частта, която е влязла в сила) на адв. К.Б. е присъдено възнаграждение в
размер на 69,89 лева за оказана безплатна правна помощ и съдействие при
подаване на възражение против заповед за изпълнение, издадена по гр.д. №
48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав. Определеното от първоинстанционния
съд възнаграждение е справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Закона за
адвокатурата и съответства на размерите, предвидени в чл. 6 от Наредба № 1/2004
г. на ЗАдв.С, която разпоредба е приложима в конкретния случай.
Следователно, подадената частна жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България следва да бъде осъдено да заплати на
Т.Г.А. сумата от по 25 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата следва на
адв. М.Л. сумата от 109,74 лева, допълнително възнаграждение за оказана
правна помощ в първоинстанционното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв.
10
Илчев и адв. Д. следва да бъде определено възнаграждение в размер на по 300
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20131259/03.06.2021 г. по гр. д. № 20705/2021 г.
по описа на СРС, 125 състав в частта, с която е признато за установено, че
В.Т.А. (като наследник на Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България сумата от 51,61 лева –
главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№ PLUS-14509375/02.02.2017 г., ведно със законната лихва за периода от
23.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав и е признато за
установено, че Т.Г.А. (като наследник на Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България сумата от
51,61 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта № PLUS-14509375/02.02.2017 г., ведно със законната лихва за периода
от 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав, както и в частта, с която
В.Т.А. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 11,31
лева – разноски в заповедното производство и 49,02 лева – разноски в
исковото производство и Т.Г.А. е осъдена да заплати сумата от 11,31 лева –
разноски в заповедното производство и 49,02 лева – разноски в исковото
производство и вместо него постановява:.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция
чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България, ЕИК – *******, гр. София,
Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 против В.Т.А., ЕГН-**********, гр.
София, бул. ******* иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79, ал.1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във
връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит за признаване за
11
установено, че В.Т.А. (като наследник на Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България 51,61 лева –
главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№ PLUS-14509375/02.02.2017 г, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция
чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България, ЕИК – *******, гр. София,
Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 против Т.Г.А., ЕГН-**********, гр.
София иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във
връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от
Закона за потребителския кредит за признаване за установено, че В.Т.А. (като
наследник на Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България 51,61 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-
14509375/02.02.2017 г, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25132526/24.08.2021
г., подадена от адвокат К.И.Б. против Определение № 20171129/12.08.2021 г.
по гр.д. № 20705/2021 г. по описа на СРС, 125 състав като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България, ЕИК –
*******, гр. София, Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 да заплати на
В.Т.А., ЕГН-**********, гр. София, бул. ******* сумата от 25 лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България, ЕИК –
*******, гр. София, Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 да заплати на
Т.Г.А., ЕГН-********** от гр. София сумата от 25 лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „БНП
П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон
България, ЕИК – *******, гр. София, Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14
да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „*******, офис – партер сумата от 109,74 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „БНП
П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон
България, ЕИК – *******, гр. София, Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14
да заплати на адвокат Н.И..И., ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „*******, офис – партер сумата от 300 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „БНП
П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон
България, ЕИК – *******, гр. София, Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14
да заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „*******, офис – партер сумата от 300 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13